Вихрен (село): Разлика между версии
м r2.7.3) (Робот Добавяне: uk:Вихрен |
|||
Ред 31: | Ред 31: | ||
<references /> |
<references /> |
||
{{Община Сандански}} |
|||
{{Портал Македония}} |
{{Портал Македония}} |
||
[[Категория: Села в Област Благоевград]] |
[[Категория: Села в Област Благоевград]] |
Версия от 20:19, 19 февруари 2013
- Вижте пояснителната страница за други значения на Вихрен.
Вихрен | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 0 души[1] (15 март 2024 г.) 0,0372 души/km² |
Землище | 8063 km² |
Надм. височина | 843 m |
Пощ. код | 2800 |
Тел. код | ? |
МПС код | Е |
ЕКАТТЕ | 11315 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Благоевград |
Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
Вихрен село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, Област Благоевград. До 1960 година името на селото е Лески.[2]
География
Село Вихрен се намира в планински район.
История
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сески (Seski) е посочено като село с 25 домакинства и 90 българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ | Ляски и Махала, чифлици твърде близки един до друг; приндлежат на един мелнички бей, намират се на СЗ от Мелник, 4 часа път. Земледелието слабо върви, повечето си минуват с овци, кози; има и дървари. В Ляска са 40 къщи и в Махала 18, само българе.[4] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Лески са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Културни и природни забележителности
С околностите на селото е свързана легенда за Иван Рилски, който е живял наблизо. Има параклис „Свети Иван Рилски“ на около 4 км от селото и място в скалата, където светецът е преспивал. Самото село, по поречието на река Санданска Бистрица е заобиколено от чинарова гора, някои дървета от която са на възраст от 200 до 500 години.
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142 - 143.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 28.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.859.