Цено Марков: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
IV ред: 1. [[Тодор Кръстев Алгунски]], 2. [[Коста Пекянец]], 3. Цено Марков, 4. [[Георги Скопянчето]], 5. [[Йован Бабунски]], 6. [[Йован Долгач]], 7. [[Милан Бабович]].]] |
IV ред: 1. [[Тодор Кръстев Алгунски]], 2. [[Коста Пекянец]], 3. Цено Марков, 4. [[Георги Скопянчето]], 5. [[Йован Бабунски]], 6. [[Йован Долгач]], 7. [[Милан Бабович]].]] |
||
[[Файл:Pismo od Markovik do "Srpski Braka".pdf|дясно|мини|250п|Писмо от Цене Маркович до председателя на дружеството „Сръбски братя“ [[Голуб Янич]], в което му описва опасността за сръбската кауза от постъпките на тетовския учител [[Любомир Акимович|Люба Акимович]], и моли да го отстранят како „несърбин“ и „неприятел на сърбите“, 26 август 1909 г.]] |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
{{сродни проекти начало}} |
{{сродни проекти начало}} |
Версия от 11:52, 25 януари 2017
Цено Марков | |
сърбомански войвода | |
Роден |
1864 г.
|
---|---|
Починал | не по-рано от 1918 г.
|
Цено Марков в Общомедия |
Александър (Цено, Цене, Цени) Марков (Шаблон:Lang-sr) e войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, по-късно станал сърбоманин и оглавил чета на сръбската въоръжена пропаганда, действала в Западна Македония.
Биография
Роден е през 1864 година в Тетовско, където живее до петнадесетата си година, след което заминава на гурбет в България, а после и в Русия. По време на престоя си в Русия завършва подофицерска школа, известно време служи на руска служба, след което се връща в България, а след това заминава за Македония и се включва като войвода в борбата на ВМОРО срещу османското владичество.
По-късно обаче Марков се присъединява към сръбските четници и започва да действа срещу българските чети от лявата страна на река Вардар. При започването на Балканската война напада турските караули на Мердаре.
В началото на Първата световна война се бие при Белград против австро-унгарските войски, а след това е изпратен от сръбските служби да противодейства срещу дейността на българското разузнаване. След разгрома на сръбските войски през 1915 година и настъплението на българската армия в района на Тетово Цено Маркович успява да се спаси и бяга пеш в Албания.
Впоследствие се бие на Солунския фронт. Жени се в Битоля, но скоро след това заминава на север със сръбската армия. След края на войната се завръща в къщи и заварва изгорял дома си, запален за отмъщение.[1]
Бележки
- ↑ ((sr)) Биография на Цено Марков