Цено Марков: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е през 1864 година в [[Тетовско]], където живее до петнадесетата си година, след което заминава на гурбет в [[България]], а после и в [[Русия]]. По време на престоя си в Русия завършва подофицерска школа, известно време служи на руска служба, след което се връща в България, а след това заминава за Македония и се включва като войвода в борбата на ВМОРО срещу [[Османска империя|османското]] владичество. |
Роден е през 1864 година в [[Тетовско]], където живее до петнадесетата си година, след което заминава на гурбет в [[България]], а после и в [[Русия]]. По време на престоя си в Русия завършва подофицерска школа, известно време служи на руска служба, след което се връща в България, а след това заминава за Македония и се включва като войвода в борбата на ВМОРО срещу [[Османска империя|османското]] владичество. |
||
По-късно Марков се присъединява към сръбските четници и започва да действа срещу българските чети от лявата страна на река [[Вардар]]. През 1907 година пише на жителите на тетовското село [[Вълковие]], че е станал „челик сърбин“ и сръбски войвода, след като на сън му се явила [[Богородица|Света Богордица]].<ref>Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ |
По-късно Марков се присъединява към сръбските четници и започва да действа срещу българските чети от лявата страна на река [[Вардар]]. През 1907 година пише на жителите на тетовското село [[Вълковие]], че е станал „челик сърбин“ и сръбски войвода, след като на сън му се явила [[Богородица|Света Богордица]].<ref>Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 387.</ref> |
||
При започването на [[Балканска война|Балканската война]] напада турските караули на [[Мердаре (Община Куршумлия)|Мердаре]]. |
При започването на [[Балканска война|Балканската война]] напада турските караули на [[Мердаре (Община Куршумлия)|Мердаре]]. |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
Впоследствие се бие на [[Солунски фронт|Солунския фронт]]. Жени се в [[Битоля]], но скоро след това заминава на север със сръбската армия. След края на войната се завръща в къщи и заварва изгорял дома си, запален за отмъщение.<ref>{{икона|sr}} [http://www.srpsko-nasledje.rs/sr-c/1998/12/article-11.html Биография на Цено Марков]</ref> |
Впоследствие се бие на [[Солунски фронт|Солунския фронт]]. Жени се в [[Битоля]], но скоро след това заминава на север със сръбската армия. След края на войната се завръща в къщи и заварва изгорял дома си, запален за отмъщение.<ref>{{икона|sr}} [http://www.srpsko-nasledje.rs/sr-c/1998/12/article-11.html Биография на Цено Марков]</ref> |
||
[[Файл:Srpske Vojvode u Staroj Srbiji i Makedoniji.jpg|ляво|мини|500п|Войводи на чети на сръбската пропаганда след Младотурската революция:{{Br}} |
[[Файл:Srpske Vojvode u Staroj Srbiji i Makedoniji.jpg|ляво|мини|500п|Войводи на чети на сръбската пропаганда след Младотурската революция:{{Br}} |
||
I ред: 1. [[Анджелко Станкович]], 2. [[Данил Стоянов]], 3. [[Зафир Премчев]];{{Br}} |
I ред: 1. [[Анджелко Станкович]], 2. [[Данил Стоянов]], 3. [[Зафир Премчев]];{{Br}} |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
II ред: 1. [[Коце Дреновски]], 2. [[Петко Илиев]], 3. [[Христо Старачки|Христо Стефанов Старачки]], 4. [[Стефан Недич]], 5. Денко, 6. Чума, 7. [[Божко Вирянец]];{{Br}} |
II ред: 1. [[Коце Дреновски]], 2. [[Петко Илиев]], 3. [[Христо Старачки|Христо Стефанов Старачки]], 4. [[Стефан Недич]], 5. Денко, 6. Чума, 7. [[Божко Вирянец]];{{Br}} |
||
III ред: 1. [[Живко Гвоздич]], 2. [[Михаил Йосифов (сръбски войвода)|Михаил Йосифов]], 3. [[Глигор Соколов]], 4. [[Мицко Кръстев]], 5. Османски офицер, 6. [[Йован Довезенски]], 7. [[Тренко Руянов]]{{Br}} |
III ред: 1. [[Живко Гвоздич]], 2. [[Михаил Йосифов (сръбски войвода)|Михаил Йосифов]], 3. [[Глигор Соколов]], 4. [[Мицко Кръстев]], 5. Османски офицер, 6. [[Йован Довезенски]], 7. [[Тренко Руянов]]{{Br}} |
||
IV ред: 1. [[Тодор Кръстев Алгунски]], 2. [[Коста Пекянец]], 3. Цено Марков, 4. [[Георги Скопянчето]], 5. [[Йован Бабунски]], 6. [[Йован Долгач]], 7. [[Милан Бабович]].]] |
IV ред: 1. [[Тодор Кръстев Алгунски]], 2. [[Коста Пекянец]], 3. Цено Марков, 4. [[Георги Скопянчето]], 5. [[Йован Бабунски]], 6. [[Йован Долгач]], 7. [[Милан Бабович]].]] |
Версия от 17:30, 23 ноември 2018
Цено Марков Цене Марковић | |
сърбомански войвода | |
Роден |
1864 г.
|
---|---|
Починал | не по-рано от 1918 г.
|
Цено Марков в Общомедия |
Александър (Цено, Цене, Цени) Марков (Шаблон:Lang-sr) e войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, по-късно станал сърбоманин и оглавил чета на сръбската въоръжена пропаганда, действала в Западна Македония.
Биография
Роден е през 1864 година в Тетовско, където живее до петнадесетата си година, след което заминава на гурбет в България, а после и в Русия. По време на престоя си в Русия завършва подофицерска школа, известно време служи на руска служба, след което се връща в България, а след това заминава за Македония и се включва като войвода в борбата на ВМОРО срещу османското владичество.
По-късно Марков се присъединява към сръбските четници и започва да действа срещу българските чети от лявата страна на река Вардар. През 1907 година пише на жителите на тетовското село Вълковие, че е станал „челик сърбин“ и сръбски войвода, след като на сън му се явила Света Богордица.[1]
При започването на Балканската война напада турските караули на Мердаре.
В началото на Първата световна война се бие при Белград против австро-унгарските войски, а след това е изпратен от сръбските служби да противодейства срещу дейността на българското разузнаване. След разгрома на сръбските войски през 1915 година и настъплението на българската армия в района на Тетово Цено Маркович успява да се спаси и бяга пеш в Албания.
Впоследствие се бие на Солунския фронт. Жени се в Битоля, но скоро след това заминава на север със сръбската армия. След края на войната се завръща в къщи и заварва изгорял дома си, запален за отмъщение.[2]
Бележки
- ↑ Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 387.
- ↑ ((sr)) Биография на Цено Марков