Широкоух прилеп

	Широкоух прилеп
	Природозащитен статут
	; Почти застрашен
	Червена книга на България
	; Уязвим
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
клон:	Apo-Chiroptera
разред:	Прилепи (Chiroptera)
семейство:	Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
триб:	Plecotini
род:	Широкоухи прилепи (Barbastella)
вид:	Широкоух прилеп (B. barbastellus)
	Научно наименование
	Barbastella barbastellus (Schreber, 1774)
	Разпространение
	Широкоух прилеп в Общомедия
	[ редактиране ]

Широкоухият прилеп (Barbastella barbastellus) е вид насекомоядни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространен е из цяла Европа, Северозападна Африка, Канарските острови и Мала Азия. В България се среща рядко, главно в гористи местности в планините.^[3]

Масата на широкоухия прилеп е 6-15 g, дължината на тялото с главата – 45-58 mm, размахът на крилете – 260-295 mm, дължината на ушите – 11,8-18 mm, а дължината на опашката – 38-52 mm. Цветът му е тъмнокафяв до черен по гърба. Ушите са къси, но много широки, покрити по външната страна и ръба на трагуса с меки косми.^[3]

Широкоухият прилеп живее главно в гористи местности. Лятото прекарва в хралупи на дървета или подпокривни пространства, като женските образуват малки колонии, а мъжките обикновено живеят поединично. Зимува поединично или в големи колонии в пещери със сравнително ниска температура, малко над 0 °C. През лятото женските раждат по две малки. Полетът на широкоухия прилеп е нисък и бавен, като се ориентира чрез ехолокация, излъчвайки стръмни честотномодулирани сигнали с честота 33-41 kHz.^[3]

Подвидове

B. b. barbastellus (Schreber, 1774)
B. b. guanchae (Ibanez & Juste, 2002)

Природозащитен статут

Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red list) - Уязвим (Vulnerable VU)^[4]
Директива за местообитанията и дивата флора и фауна на ЕС – Приложение II и IV^[5]

Бележки

↑ Barbastella barbastellus (Schreber, 1774). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Широкоух прилеп. Посетен на 26 март 2012
↑ ^а ^б ^в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 245-247.
↑ Chiroptera Specialist Group 1996. Barbastella barbastellus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 4 октомври 2008.
↑ Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 63; 67

Литература

Марков, Георги. 1988. Бозайници. Наука и изкуство, София, стр. 136
((en)) Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, 2nd edition. Vol. 13, Mammals II, edited by M. Hutchins, D. G. Kleiman, V. Geist, M. C. McDade. Farmington Hills, Ml: Gale Group, 2003, стр. 506 – 507 (pdf формат)

Външни препратки

Широкоух прилеп (Фондация „Наука за природата“)

[1] Barbastella barbastellus (Schreber, 1774). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[2] Червена книга на Република България. Широкоух прилеп. Посетен на 26 март 2012

[ФБ-3] а ^б ^в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 245-247.

[Redlist-4] Chiroptera Specialist Group 1996. Barbastella barbastellus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 4 октомври 2008.

[5] Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 63; 67

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]