Белокоремна белозъбка
Белокоремна белозъбка | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||
(Hermann, 1780) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Белокоремна белозъбка в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Белокоремната белозъбка (Crocidura leucodon) е вид дребни бозайници от семейство Земеровкови (Soricidae).[3] Разпространени са в по-голямата част от Европа до Волга и Задкавказието на изток и в Близкия изток до Северен Иран на изток и Палестина на юг. В България се срещат в цялата страна до надморска височина около 1000 m.[4]
Белокоремната белозъбка е средно голяма за род Белозъбки (Crocidura) с дължина на тялото и главата 61-78 mm и дължина на опашката 27-39 mm. Обитава разнообразни местности, като е активна целогодишно и през цялото денонощие. Храни се главно със земни червеи и насекоми. Размножителният период продължава от май до октомври, а бременността трае около 20 дни, като се раждат по 4 до 7 малки. Продължителността на живота е по-малко от година.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Crocidura leucodon (Hermann, 1780). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Белокоремна белозъбка. Посетен на 2022-03-28
- ↑ Shenbrot, G., Hutterer, R., Amori, G., Kryštufek, B., Yigit, N., Mitsain, G. & Muñoz, L.J.P. Crocidura leucodon // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 14 януари 2009. (на английски)
- ↑ а б Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 147-151.