Направо към съдържанието

Грешница (община Брод)

Тази статия е за поречкото село. За кичевското вижте Грешница (община Кичево).

Грешница
Грешница
— село —
41.5619° с. ш. 21.1903° и. д.
Грешница
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаБрод
Географска областДолно Поречие
Надм. височина604 m
Население27 души (2002)
Пощенски код6530
Грешница в Общомедия

Грешница (изписване до 1945 Грѣшница, на македонска литературна норма: Грешница) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

Селото се намира в областта Поречие в източните склонове на планината Добра вода.

В XIX век Грешница е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Градешница (Gradéchnitza) е посочено като село с 18 домакинства с 85 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Грешница е населявано от 450 жители българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Грешница е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[3]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Грешница има 57 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Грешница има 400 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[5]

Църквата „Света Параскева“ е изградена в 1903 година. Изписана е от неизвестен зограф и осветена в 1913 година.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Грешница като албанско село.[7]

Според преброяването от 2002 година Грешница има 27 жители македонци.[8]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94 – 95.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  6. Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 6 март 2014 г.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 септември 2007