Българско опълчение: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Epaunov72 (беседа | приноси)
1073 редакции
Shokoban (беседа | приноси)
456 редакции
мРедакция без резюме
Ред 8: Ред 8:
Най-ярката изява на Българското националноосвободително движение по време на [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]] (1877 - 1878) е сформирането и действията на ''Българското опълчение''.
Най-ярката изява на Българското националноосвободително движение по време на [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]] (1877 - 1878) е сформирането и действията на ''Българското опълчение''.


Първоначалната идея за неговото организиране, структура, задачи и т.н. се разработва от генерал Ростислав Фадеев. Руското военно министерство, основавайки се на нея, съставя главните положения „за организирането на българската войска“ - проект за създаването на българска въоръжена сила с военно-полицейски, конвойно-етапни и помощни функции в състав от 3 бригади и 6 конни сотни. Предвижда се след Освобождението от тази въоръжена сила да бъде развито пълно Опълчение. Окончателното решение за създаването на Българското опълчение е взето на 13 ноември 1876 г. от император [[Александър II]] по време на съвещание, в което участват великият княз [[Николай Николаевич]] и военният министър генерал [[Дмитрий Милютин]]. На [[17 април]] [[1877]] г. ([[нов стил]] [[29 април]] [[1877]] г.) военният министър издава заповед за създаването му. От императора са утвърдени и „Правила за създаването на Българското опълчение“.
Първоначалната идея за неговото организиране, структура, задачи и т.н. се разработва от генерал Ростислав Фадеев. Руското военно министерство, основавайки се на нея, съставя главните положения „за организирането на българската войска“ - проект за създаването на българска въоръжена сила с военно-полицейски, конвойно-етапни и помощни функции в състав от 3 бригади и 6 конни сотни. Предвижда се след Освобождението от тази въоръжена сила да бъде развито пълно Опълчение. Окончателното решение за създаването на Българското опълчение е взето на 13 ноември 1876 г. от император [[Александър II]] по време на съвещание, в което участват великият княз [[Николай Николаевич]] и военният министър генерал [[Дмитрий Милютин]]. На [[17 април]] [[1877]] г. ([[нов стил]] [[29 април]] [[1877]] г.) военният министър издава заповед за създаването му. От императора са утвърдени и „Правила за създаването на Българското опълчение“.


Като основна задача на опълчението е определено оказването на съдействие на руските войски главно чрез поддържане на реда в освободените български земи. Фактическото създаване започва още на 31 март 1877 г. Първоначалното ядро от около 700 опълченци е образувано в Кишинев. и е наречено „Пеши конвой на главнокомандващия великия княз Николай Николаевич“. Разраства се след преместването на лагера край Плоещ. Формирани са 6 дружини, а през лятото на 1877 г. още 6. Броят на опълченците достига 7 400. До създаването на проектираните конни сотни не се стига.
Като основна задача на опълчението е определено оказването на съдействие на руските войски главно чрез поддържане на реда в освободените български земи. Фактическото създаване започва още на 31 март 1877 г. Първоначалното ядро от около 700 опълченци е образувано в Кишинев. и е наречено „Пеши конвой на главнокомандващия великия княз Николай Николаевич“. Разраства се след преместването на лагера край Плоещ. Формирани са 6 дружини, а през лятото на 1877 г. още 6. Броят на опълченците достига 7 400. До създаването на проектираните конни сотни не се стига.


Подборът на доброволците е извършен от „Комисия за приемането на доброволци“ , която преценява годността за военна служба. В редиците на опълчението са приети българи-доброволци от 14 до 65 годишна възраст. Личният състав е набран предимно от средите на участниците в национал-революционното движение и Сръбско-турската война (1876). Съдействие за набиране на доброволци оказва [[Българско централно благотворително общество|Българското централно благотворитерно общество]] в [[Румъния]] и Славянските благотворителни комитети в [[Русия]]. Опълченците са с права на военнослужащи от Руската армия.
Подборът на доброволците е извършен от „Комисия за приемането на доброволци“ , която преценява годността за военна служба. В редиците на опълчението са приети българи-доброволци от 14 до 65 годишна възраст. Личният състав е набран предимно от средите на участниците в национал-революционното движение и Сръбско-турската война (1876). Съдействие за набиране на доброволци оказва [[Българско централно благотворително общество|Българското централно благотворитерно общество]] в[[Румъния]] и Славянските благотворителни комитети в [[Русия]]. Опълченците са с права на военнослужащи от Руската армия.


===Състав===
===Състав===
За началник на Българското опълчение е назначен [[генерал-майор]] [[Николай Столетов]]. Началник-щаб е [[полковник]] Ринкевич. Назначени са щабни офицери, полковник Енгелхардт и подполковник Де Прерадович.
За началник на Българското опълчение е назначен [[генерал-майор]] [[Николай Столетов]]. Началник-щаб е [[полковник]] Ринкевич. Назначени са щабни офицери, полковник Енгелхардт и подполковник Де Прерадович.


По своята численост и структура опълчението е сравнимо с усилена военновременна пехотна [[дивизия]]. Състои се от 3 [[бригада|бригади]] всяка в състав, 2 [[дружина|дружини]] от по 5 [[рота|роти]].
По своята численост и структура опълчението е сравнимо с усилена военновременна пехотна [[дивизия]]. Състои се от 3 [[бригада|бригади]] всяка в състав, 2 [[дружина|дружини]] от по 5 [[рота|роти]].


Командири на Опълченски бригади : I-а полковник Корсаков, II-а полковник [[Леонид Вяземски]], III-а полковниик [[Михаил Толстой]].
Командири на Опълченски бригади : I-а полковник Корсаков, II-а полковник [[Леонид Вяземски]], III-а полковниик [[Михаил Толстой]].
Ред 25: Ред 25:
Командири на самостоятелни дружини : VII-а подполковник Тизенхаузен, VIII-а щабс-капитан Мерчански, IX-а подполковник Лвов, X-а майор Доршлунг, XI-а подполковник Гаспаревски, XII-а майор Корниловеч.
Командири на самостоятелни дружини : VII-а подполковник Тизенхаузен, VIII-а щабс-капитан Мерчански, IX-а подполковник Лвов, X-а майор Доршлунг, XI-а подполковник Гаспаревски, XII-а майор Корниловеч.


Командният състав е от общо 136 офицери. Сред тях са и българите - офицери и подофицери в Руската армия: [[подполковник]] Кесяков, [[капитан]] [[Райчо Николов]], [[поручик]] Делев, Стоянов, Шиваров, [[Атанас Узунов]], [[Димитър Филов]], [[Данаил Николаев]], [[Стефан Любомски]], [[подпоручик]] [[Стефан Кисов]] и [[Аврам Гуджев]]. Назначени са и дружинни лекари: [[Константин Бонев]], [[Сава Мирков]], [[Константин Везенков]], Андрей Богданов, Иван Панов и [[Яков Петкович]].
Командният състав е от общо 136 офицери. Сред тях са и българите - офицери и подофицери в Руската армия: [[подполковник]] Кесяков, [[капитан]] [[Райчо Николов]], [[поручик]] Делев, Стоянов, Шиваров, [[Атанас Узунов]], [[Димитър Филов]], [[Данаил Николаев]], [[Стефан Любомски]], [[подпоручик]] [[Стефан Кисов]] и [[Аврам Гуджев]]. Назначени са и дружинни лекари: [[Константин Бонев]], [[Сава Мирков]], [[Константин Везенков]], Андрей Богданов, Иван Панов и [[Яков Петкович]].


Опълченците преминават системна военна подготовка под непосредственото командване на руски офицери. Въоръжени са със стрелково оръжие, пушка „Шаспо“ обр. 1866 г. с тесак. Снабдяването се поема от бюджета на военното министерство и Московския славянски комитет.
Опълченците преминават системна военна подготовка под непосредственото командване на руски офицери. Въоръжени са със стрелково оръжие, пушка „Шаспо“ обр. 1866 г. с тесак. Снабдяването се поема от бюджета на военното министерство и Московския славянски комитет.


===Самарско знаме===
===Самарско знаме===
Жителите на руския гр. [[Самара]] подаряват на Българското опълчение бойно знаме, наречено на града [[Самарско знаме]]. То е изработено още през 1876 г. и е предназначено за въстаналите през м. април българи. Знамето е връчено на [[6 май]] 1877 г. в опълченски лагер край гр. [[Плоещ]] на III-а опълченска дружина от руския общественик и славянофил [[Пьотър Алабин]]. На него са образите на " Иверската Богородица" и "[[Св. св. Кирил и Методий]]" (днес се съхранява във [[Национален военноисторически музей в София|Военно-историческия музей в София]]). След форсирането на [[Дунав|река Дунав]] започва изграждане на 6 нови дружини, като в крайна сметка Опълчението надхвърля 10 000 души.
Жителите на руския гр. [[Самара]] подаряват на Българското опълчение бойно знаме, наречено на града [[Самарско знаме]]. То е изработено още през 1876 г. и е предназначено за въстаналите през м. април българи. Знамето е връчено на [[6 май]] 1877 г. в опълченски лагер край гр. [[Плоещ]] на III-а опълченска дружина от руския общественик и славянофил [[Пьотър Алабин]]. На него са образите на "Иверската Богородица" и "[[Св. св. Кирил и Методий]]" (днес се съхранява във [[Национален военноисторически музей в София|Военно-историческия музей в София]]). След форсирането на [[Дунав|река Дунав]] започва изграждане на 6 нови дружини, като в крайна сметка Опълчението надхвърля 10 000 души.


==Участие във военните действия==
==Участие във военните действия==


Първоначално руското командване се отнася резервирано към Българското опълчение и му възлага помощни интендантски функции. Поставено е под управлението на княз [[Владимир Черкаски]]. Добрата подготовка на опълченците, ентусиазма и желанието за участие в реални бойни действия променят първоначалния замисъл. На Опълчението вече се гледа като на ефективна бойна част. Причислено е към [[Преден отряд|Предния отряд]] на [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]. Участва в боевете при [[Търново]], [[Битка при Нова Загора|Нова Загора]], [[Битка при Джуранли|Джуранли]] и [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]].
Първоначално руското командване се отнася резервирано към Българското опълчение и му възлага помощни интендантски функции. Поставено е под управлението на княз [[Владимир Черкаски]]. Добрата подготовка на опълченците, ентусиазма и желанието за участие в реални бойни действия променят първоначалния замисъл. На Опълчението вече се гледа като на ефективна бойна част. Причислено е към [[Преден отряд|Предния отряд]] на [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]. Участва в боевете при [[Търново]], [[Битка при Нова Загора|Нова Загора]], [[Битка при Джуранли|Джуранли]] и [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]].


В началото на м. август 1877 г. е придадено към [[Шипченски отряд|Шипченския отряд]]. Изнася основната тежест наред с XXXV- и Брянски Пехотен полк и XXXVI- и Орловски Пехотен полк на [[Шипченска битка (август 1877)|епичната отбрана на Шипченския проход]]. След затихване на боевете при вр. [[Шипка (връх)|Шипка]] е изтеглено за възстановяване.
В началото на м. август 1877 г. е придадено към [[Шипченски отряд|Шипченския отряд]]. Изнася основната тежест наред с XXXV- и Брянски Пехотен полк и XXXVI- и Орловски Пехотен полк на [[Шипченска битка (август 1877)|епичната отбрана на Шипченския проход]]. След затихване на боевете при вр. [[Шипка (връх)|Шипка]] е изтеглено за възстановяване.


[[Преминаване на Южния отряд през Стара планина|Участва в зимното преминаване на Стара планина в състава на Южния отряд (командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки)]]. Проявява се в [[Битка при Химитлийски проход|битката при Химитлийски проход]], [[Шейновска битка|атаката на укрепения турски лагер при с. Шейново]] и разгрома на [[Централна армия|Централната армия]]. Участва в прочистването на Източна България от скитащи остатъци на османски части, черкезка конница и башибозук в състава на [[Източен отряд|Източния отрад]].
[[Преминаване на Южния отряд през Стара планина|Участва в зимното преминаване на Стара планина в състава на Южния отряд (командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки)]]. Проявява се в [[Битка при Химитлийски проход|битката при Химитлийски проход]], [[Шейновска битка|атаката на укрепения турски лагер при с. Шейново]] и разгрома на [[Централна армия|Централната армия]]. Участва в прочистването на Източна България от скитащи остатъци на османски части, черкезка конница и башибозук в състава на [[Източен отряд|Източния отрад]].


Със забележителното си участие във войната, Българското опълчение се утвърждава като синоним на най-високите войнски добродетели на българската възрожденска нация. На Българското опълчение поета [[Иван Вазов]] посвещава прочутата си ода „[[Опълченците на Шипка]]“.
Със забележителното си участие във войната, Българското опълчение се утвърждава като синоним на най-високите войнски добродетели на българската възрожденска нация. На Българското опълчение поетът [[Иван Вазов]] посвещава прочутата си ода „[[Опълченците на Шипка]]“.


==Опълчението след Освобождението==
==Опълчението след Освобождението==
Ред 87: Ред 87:
* [[Георги Иванов (опълченец, генерал)|Георги Иванов]] - VII-а Опълченска дружина
* [[Георги Иванов (опълченец, генерал)|Георги Иванов]] - VII-а Опълченска дружина
* [[Стефан Любомски]] - X-а Опълченска дружина
* [[Стефан Любомски]] - X-а Опълченска дружина
* [[Кръстю Маринов]] - X-а Опълченска дружина
* [[Кръстю Маринов]] - X-а Опълченска дружина
* [[Данаил Николаев]] - V- Опълченска дружина
* [[Данаил Николаев]] - V- Опълченска дружина
* [[Иван Сарафов]] - X-а Опълченска дружина
* [[Иван Сарафов]] - X-а Опълченска дружина

Версия от 08:46, 17 септември 2010

За селото в Южна България вижте Опълченец (село).
Знамето на Българското опълчение, ушито от Стилияна Параскевова, което става прототип за националното знаме на България
Самарското знаме

Българското опълчение е руска военна част съставена от българи-доброволци (опълченци). Участва в Руско-турската война (1877-1878). Участник в опълчението след Освобождението е наречен „опълченец-поборник“.

Сформиране

Най-ярката изява на Българското националноосвободително движение по време на Руско-турската война (1877 - 1878) е сформирането и действията на Българското опълчение.

Първоначалната идея за неговото организиране, структура, задачи и т.н. се разработва от генерал Ростислав Фадеев. Руското военно министерство, основавайки се на нея, съставя главните положения „за организирането на българската войска“ - проект за създаването на българска въоръжена сила с военно-полицейски, конвойно-етапни и помощни функции в състав от 3 бригади и 6 конни сотни. Предвижда се след Освобождението от тази въоръжена сила да бъде развито пълно Опълчение. Окончателното решение за създаването на Българското опълчение е взето на 13 ноември 1876 г. от император Александър II по време на съвещание, в което участват великият княз Николай Николаевич и военният министър генерал Дмитрий Милютин. На 17 април 1877 г. (нов стил 29 април 1877 г.) военният министър издава заповед за създаването му. От императора са утвърдени и „Правила за създаването на Българското опълчение“.

Като основна задача на опълчението е определено оказването на съдействие на руските войски главно чрез поддържане на реда в освободените български земи. Фактическото създаване започва още на 31 март 1877 г. Първоначалното ядро от около 700 опълченци е образувано в Кишинев. и е наречено „Пеши конвой на главнокомандващия великия княз Николай Николаевич“. Разраства се след преместването на лагера край Плоещ. Формирани са 6 дружини, а през лятото на 1877 г. още 6. Броят на опълченците достига 7 400. До създаването на проектираните конни сотни не се стига.

Подборът на доброволците е извършен от „Комисия за приемането на доброволци“ , която преценява годността за военна служба. В редиците на опълчението са приети българи-доброволци от 14 до 65 годишна възраст. Личният състав е набран предимно от средите на участниците в национал-революционното движение и Сръбско-турската война (1876). Съдействие за набиране на доброволци оказва Българското централно благотворитерно общество вРумъния и Славянските благотворителни комитети в Русия. Опълченците са с права на военнослужащи от Руската армия.

Състав

За началник на Българското опълчение е назначен генерал-майор Николай Столетов. Началник-щаб е полковник Ринкевич. Назначени са щабни офицери, полковник Енгелхардт и подполковник Де Прерадович.

По своята численост и структура опълчението е сравнимо с усилена военновременна пехотна дивизия. Състои се от 3 бригади всяка в състав, 2 дружини от по 5 роти.

Командири на Опълченски бригади : I-а полковник Корсаков, II-а полковник Леонид Вяземски, III-а полковниик Михаил Толстой.

Командири на Опълченски дружини : I-а подполковник Кесяков, II-а майор Куртянов, III-а подполковник Павел Калитин, IV-а майор Редкин, V-а подполковник Нишенко, VI-а майор Беляев.

Командири на самостоятелни дружини : VII-а подполковник Тизенхаузен, VIII-а щабс-капитан Мерчански, IX-а подполковник Лвов, X-а майор Доршлунг, XI-а подполковник Гаспаревски, XII-а майор Корниловеч.

Командният състав е от общо 136 офицери. Сред тях са и българите - офицери и подофицери в Руската армия: подполковник Кесяков, капитан Райчо Николов, поручик Делев, Стоянов, Шиваров, Атанас Узунов, Димитър Филов, Данаил Николаев, Стефан Любомски, подпоручик Стефан Кисов и Аврам Гуджев. Назначени са и дружинни лекари: Константин Бонев, Сава Мирков, Константин Везенков, Андрей Богданов, Иван Панов и Яков Петкович.

Опълченците преминават системна военна подготовка под непосредственото командване на руски офицери. Въоръжени са със стрелково оръжие, пушка „Шаспо“ обр. 1866 г. с тесак. Снабдяването се поема от бюджета на военното министерство и Московския славянски комитет.

Самарско знаме

Жителите на руския гр. Самара подаряват на Българското опълчение бойно знаме, наречено на града Самарско знаме. То е изработено още през 1876 г. и е предназначено за въстаналите през м. април българи. Знамето е връчено на 6 май 1877 г. в опълченски лагер край гр. Плоещ на III-а опълченска дружина от руския общественик и славянофил Пьотър Алабин. На него са образите на "Иверската Богородица" и "Св. св. Кирил и Методий" (днес се съхранява във Военно-историческия музей в София). След форсирането на река Дунав започва изграждане на 6 нови дружини, като в крайна сметка Опълчението надхвърля 10 000 души.

Участие във военните действия

Първоначално руското командване се отнася резервирано към Българското опълчение и му възлага помощни интендантски функции. Поставено е под управлението на княз Владимир Черкаски. Добрата подготовка на опълченците, ентусиазма и желанието за участие в реални бойни действия променят първоначалния замисъл. На Опълчението вече се гледа като на ефективна бойна част. Причислено е към Предния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Участва в боевете при Търново, Нова Загора, Джуранли и Стара Загора.

В началото на м. август 1877 г. е придадено към Шипченския отряд. Изнася основната тежест наред с XXXV- и Брянски Пехотен полк и XXXVI- и Орловски Пехотен полк на епичната отбрана на Шипченския проход. След затихване на боевете при вр. Шипка е изтеглено за възстановяване.

Участва в зимното преминаване на Стара планина в състава на Южния отряд (командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки). Проявява се в битката при Химитлийски проход, атаката на укрепения турски лагер при с. Шейново и разгрома на Централната армия. Участва в прочистването на Източна България от скитащи остатъци на османски части, черкезка конница и башибозук в състава на Източния отрад.

Със забележителното си участие във войната, Българското опълчение се утвърждава като синоним на най-високите войнски добродетели на българската възрожденска нация. На Българското опълчение поетът Иван Вазов посвещава прочутата си ода „Опълченците на Шипка“.

Опълчението след Освобождението

От 28 януари/9 февруари 1878 г. началник на Българското опълчение е генерал-майор Вадим Давидов. [1] Под негово командване Българското опълчение е трансформирано в Българска земска войска.

С приказ №13 от 15 юли 1878 г. 12-те дружини на българското опълчение са преименувани в пехотни дружини от Българската земска войска.[2] Отчислени са от състава на Руската армия.

Българско опълчение Българска земска войска
Първа опълченска дружина Първа пехотна софийска дружина
Втора опълченска дружина Втора пехотна кюстендилска дружина
Трета опълченска дружина Трета пехотна радомирска дружина
Четвърта опълченска дружина Двадесета пехотна пловдивска дружина
Пета опълченска дружина Двадесет и трета пехотна казанлъшка дружина
Шеста опълченска дружина Двадесет и четвърта пехотна ескизаграйска дружина
Седма опълченска дружина Девета пехотна търновска дружина
Осма опълченска дружина Дванадесета пехотна габровска дружина
Девета опълченска дружина Двадесет и шеста пехотна сливенска дружина
Десета опълченска дружина Двадесет и седма пехотна ямболска дружина
Единадесета опълченска дружина Шеста пехотна видинска дружина
Дванадесета опълченска дружина Петнадесета пехотна свищовска дружина

Личности

Сред известните личности служили в опълчението са (подредени по азбучен ред на фамилните им имена):

Български генерали

Други

Литература

  • С. Кисьов. Българското опълчение в Освободителната Руско-турска война 1877–1878 г., София, 1902
  • Р. Димитриев. Боевете и операциите около Шипка през 1877-78 година, София, 1902
  • Генерал-майор Н.Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. К истории гражданского управления и оккупации в Болгарии в 1877-78-79 гг. (Издание Военно-Исторической комиссии Главного штаба), Санкт Петербург, 1904[1]
  • Полковник де-Прерадович. Из воспоминаний о рус.-тур. войне 1877-1878 гг., Санкт Петербург 1881
  • Е. Рынкевич. "Записки о Болгарском ополчении" // Воен. Сборн. 1902 г., № 4. - Сборн. стат. И. С. Иванова. Кишинев, 1896
  • Д. Анучин. Князь В. А Черкаский и гражданское управление в Болгарии в 1877-78 гг. (Р. Стар. 1895-96 гг.)
  • Leon Lamouche. La Bulgarie dans le passe et le present, Paris, 1892
  • Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с.36

Вижте още

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с.36
  2. ↑ Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й. Българската земска войска 1878-1879 г., София, 1959, Държавно Военно Издателство, с. 60

Източници

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Българско_опълчение&oldid=3477035“.