Христо Попов (подполковник): Разлика между версии
м {{пост списък|Министър на вътрешните работи на България|36}} |
м препратка |
||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
Христо Попов е роден на [[30 декември]] (18 декември стар стил) [[1858]] г. в [[Шумен]]. През 1875-1876 г. е [[учител]] в родния си град, а по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] сътрудничи на руските войски. През 1879 г. завършва с първия випуск [[Военно училище|Военното училище]] в София, а след това и [[Николаевска военна академия|Николаевската военна академия]] в [[Санкт Петербург]].<ref name="tt">{{ташев|378}}</ref> |
Христо Попов е роден на [[30 декември]] (18 декември стар стил) [[1858]] г. в [[Шумен]]. През 1875-1876 г. е [[учител]] в родния си град, а по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] сътрудничи на руските войски. През 1879 г. завършва с първия випуск [[Военно училище|Военното училище]] в София, а след това и [[Николаевска военна академия|Николаевската военна академия]] в [[Санкт Петербург]].<ref name="tt">{{ташев|378}}</ref> |
||
На [[11 септември]] 1885 г. Христо Попов е преназначен за командир на [[1-ви пехотен софийски полк]].<ref>''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, стр. 35</ref> През [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] ([[1885]]) с полка си участва в боевете на [[Сливнишко сражение|Сливнишката позиция]]. На 7 ноември е назначен за командващ на отряд на крайния ляв фланг и при [[Гълабово]] възпрепятства [[Моравска дивизия|Моравската]] и [[Шумадийска дивизия|Шумадийската]] дивизии при обхода им на левия фланг. Заедно с отряда си участва в боевете при [[Бой при Гургулят|Гургулят]], [[Бой при Бански дол|Бански дол]] и [[Пиротско сражение|Пирот]] (14-15 ноември). Награден е с военен орден „[[За храброст]]“ III степен. |
На [[11 септември]] 1885 г. Христо Попов е преназначен за командир на [[Първи пехотен софийски полк|1<sup>-ви</sup> пехотен софийски полк]].<ref>''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, стр. 35</ref> През [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] ([[1885]]) с полка си участва в боевете на [[Сливнишко сражение|Сливнишката позиция]]. На 7 ноември е назначен за командващ на отряд на крайния ляв фланг и при [[Гълабово]] възпрепятства [[Моравска дивизия|Моравската]] и [[Шумадийска дивизия|Шумадийската]] дивизии при обхода им на левия фланг. Заедно с отряда си участва в боевете при [[Бой при Гургулят|Гургулят]], [[Бой при Бански дол|Бански дол]] и [[Пиротско сражение|Пирот]] (14-15 ноември). Награден е с военен орден „[[За храброст]]“ III степен. |
||
През 1886 г. Попов участва в потушаването на [[Преврат в България (1886)|проруския метеж]], целящ отстраняването на княз [[Александър I Батенберг]]. През 1889 г. се уволнява от армията като [[майор]].<ref name="tt">{{ташев}}</ref> |
През 1886 г. Попов участва в потушаването на [[Преврат в България (1886)|проруския метеж]], целящ отстраняването на княз [[Александър I Батенберг]]. През 1889 г. се уволнява от армията като [[майор]].<ref name="tt">{{ташев}}</ref> |
||
Версия от 12:31, 29 януари 2012
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Попов.
| Христо Попов | |
| български офицер и политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национален военен университет |
| Партия | Либерална партия |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Народен представител в: X ОНС XVI ОНС XVII ОНС | |
| Христо Попов в Общомедия | |
Подполковник Христо Георгиев Попов е български офицер и политик. По време на Сръбско-българската война командва 1-ви пехотен полк в боевете при Гургулят. Като политик от Либералната партия става кмет на София (1899-1901) и министър на вътрешните работи и народното здраве (1915-1916).
Биография
Христо Попов е роден на 30 декември (18 декември стар стил) 1858 г. в Шумен. През 1875-1876 г. е учител в родния си град, а по време на Руско-турската война сътрудничи на руските войски. През 1879 г. завършва с първия випуск Военното училище в София, а след това и Николаевската военна академия в Санкт Петербург.[1]
На 11 септември 1885 г. Христо Попов е преназначен за командир на 1-ви пехотен софийски полк.[2] През Сръбско-българската война (1885) с полка си участва в боевете на Сливнишката позиция. На 7 ноември е назначен за командващ на отряд на крайния ляв фланг и при Гълабово възпрепятства Моравската и Шумадийската дивизии при обхода им на левия фланг. Заедно с отряда си участва в боевете при Гургулят, Бански дол и Пирот (14-15 ноември). Награден е с военен орден „За храброст“ III степен.
През 1886 г. Попов участва в потушаването на проруския метеж, целящ отстраняването на княз Александър I Батенберг. През 1889 г. се уволнява от армията като майор.[1]
След като напуска армията, Христо Попов завършва право в Женева. След завръщането си в България е активен участник в Либералната (радославистка) партия, като от 1899 до 1901 е кмет на София. Участва в Балканската война, а след нейния край е председател на парламентарната анкетна комисия, разследвала причините за Първата национална катастрофа. От 1915 до 1916 е вътрешен министър в правителството на Васил Радославов. За участието си в него през 1923 е осъден на 10 години затвор от Третия държавен съд, но е амнистиран през 1924.[1]
Подполковник Христо Попов умира на 28 октомври 1951 година в София.
Награди
- Военен орден „За храброст“ III степен
Библиография
- Гургулят, Брезник, Трън и Пирот или Брезнишко-Трънският отряд в Сръбско-българската война 1885 г. 1889.
Източници
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 36
- Димитров, И., Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, с. 176
Бележки
- ↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 378. Грешка при цитиране: Невалидна употреба на таг
<ref>; името „tt“ е дефинирано няколко пъти с различно съдържание - ↑ Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 35
| Димитър Яблански | → | кмет на София (12 април 1899 – 4 януари 1901) | → | Петър Чернев |
| |||||||||||||||