Манасиева летопис: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахната редакция 4657121 на 78.83.24.109 (б.) счупил е картинка
Ред 6: Ред 6:
В нея на стр.62 се от крива буквата @ с който започва Амин
В нея на стр.62 се от крива буквата @ с който започва Амин


[[Image:19-manasses-chronicle-285x400.jpg|thumb|right|200 px|Нападението на Константинопол, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис]]
[[Image:62-manasses-chronicle.jpg|thumb|right|200 px|Нападението на Константинопол, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис]]





Версия от 14:40, 12 март 2012

Манасиевата летопис или Манасиевата хроника е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на византийския писател Константин Манасий. Оригиналният текст е в мерена реч и се състои от 6733 стиха. Той обхваща събития от сътворението на света до началото на управлението на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118).

Преводът е направен в немерена реч, в периода 1335-1345 година по заповед на цар Иван Александър (1331-1371) и има 19 добавки, свързани с българската история. Запазени са 5 преписа.

Покръстването на българите, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис

В нея на стр.62 се от крива буквата @ с който започва Амин

Нападението на Константинопол, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис


Известни преписи

Московски препис

Московският препис е българска редакция и представлява най-старият запазен препис на летописа, съхранен в Сборника на поп Филип от 1345 година. Днес се намира в държавния исторически музей в Москва.

Ватикански препис

Крум пирува след победата над император Никифор, Миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата хроника

Ватиканският препис се състои от 206 пергаментови листа. Той е единственият илюстриран с оригинални миниатюри - 69 на брой с над 100 отделни сцени. Една трета от миниатюрите са посветени на събития от българската и руската история, на българо-руските и българо-византийски отношения. Останалите две трети са заети от изгубения днес византийски първообраз. Този препис се съхранява във Ватиканската библиотека.

Тулчански препис

Тулчанският препис е българска редакция от XVI-XVII век. Съхранява се в ръкописната сбирка на Румънската академия на науките в Букурещ.

Хилендарски препис

Хилендарският препис от 1510 година е в сръбска редакция на старобългарския език и се съхранява в Хилендарския манастир.

Новгородски препис

Новгородският препис от XVII век също е в сръбска редакция на старобългарския език. Днес се намира в Санкт Петербург.

Външни препратки