Манасиева летопис: Разлика между версии
м Премахната редакция 4657121 на 78.83.24.109 (б.) счупил е картинка |
Редакция без резюме |
||
Ред 4: | Ред 4: | ||
[[Image:57-manasses-chronicle.jpg|thumb|right|200 px|Покръстването на българите, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис]] |
[[Image:57-manasses-chronicle.jpg|thumb|right|200 px|Покръстването на българите, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис]] |
||
В нея на стр.62 се |
В нея на стр.62 се открива буквата @, с която започва "Амин". |
||
[[Image:62-manasses-chronicle.jpg|thumb|right|200 px|Нападението на Константинопол, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис]] |
[[Image:62-manasses-chronicle.jpg|thumb|right|200 px|Нападението на Константинопол, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис]] |
Версия от 16:17, 15 март 2012
Манасиевата летопис или Манасиевата хроника е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на византийския писател Константин Манасий. Оригиналният текст е в мерена реч и се състои от 6733 стиха. Той обхваща събития от сътворението на света до началото на управлението на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118).
Преводът е направен в немерена реч, в периода 1335-1345 година по заповед на цар Иван Александър (1331-1371) и има 19 добавки, свързани с българската история. Запазени са 5 преписа.
В нея на стр.62 се открива буквата @, с която започва "Амин".
Известни преписи
Московски препис
Московският препис е българска редакция и представлява най-старият запазен препис на летописа, съхранен в Сборника на поп Филип от 1345 година. Днес се намира в държавния исторически музей в Москва.
Ватикански препис
Ватиканският препис се състои от 206 пергаментови листа. Той е единственият илюстриран с оригинални миниатюри - 69 на брой с над 100 отделни сцени. Една трета от миниатюрите са посветени на събития от българската и руската история, на българо-руските и българо-византийски отношения. Останалите две трети са заети от изгубения днес византийски първообраз. Този препис се съхранява във Ватиканската библиотека.
Тулчански препис
Тулчанският препис е българска редакция от XVI-XVII век. Съхранява се в ръкописната сбирка на Румънската академия на науките в Букурещ.
Хилендарски препис
Хилендарският препис от 1510 година е в сръбска редакция на старобългарския език и се съхранява в Хилендарския манастир.
Новгородски препис
Новгородският препис от XVII век също е в сръбска редакция на старобългарския език. Днес се намира в Санкт Петербург.
Външни препратки
- Шаблон:Ru икона Чертков, Д. О переводе Манассииной летописи на словенский язык (Исторический сборник, издаваемый Обществом истории и древностей российских, Т. VI, кн. I-II). Москва, 1843