Люлин (квартал)

Вижте пояснителната страница за други значения на Люлин.

---

Изглед към квартал Люлин през нощта

Файл:Жилищен комплекс Люлин.jpg

Местоположение на Люлин на картата на София

Комплексът „Люлин“ е жилищен квартал на град София, кръстен на едноименната планина Люлин. Включен е в административен район „Люлин“ на Столичната община. Люлин е най-големият жилищен комплекс (комплекс с жилищни блокове) в България. По официални данни от 2001-ва година жителите му са 121 234, но според неофициални данни от 2007-ма броят им е нараснал до около 200 000 души.

Разположение

Люлин е разположен в северозападната част на София. Западно от квартала е околовръстният път и кв. Филиповци. Северно от комплекса е разположен квартал Обеля. На североизток от квартала, отвъд бул. „Европа“ е кв. „Модерно предградие“. На югоизток е Западен парк - един от няколкото големи градски паркове в София.

История

В средата на 60-те години на ИПП „Софпроект“ е възложено проектирането на голям жилищен район за около 120 000 души в северозападната част на София на територията на тогавашния квартал Модерно предградие и на свободните площи около него. По онова време Модерно предградие е квартал, застроен с малоценен и силно амортизиран жилищен фонд и без почти никаква инфраструктура. Бъдещият комплекс получава името на съществуващия район и започва да се нарича ж.к. Модерно предградие.

Проектът за района е изготвен от колектив на „Софпроект“ с ръководител първоначално арх. Неделчо Паскалев, а впоследствие арх. Кирил Бочков и е завършен през 1969 г. Съгласно плана комплексът е трябвало да се състои от 11 микрорайона, организирани около две взаимно перпендикулярни главни пътни артерии (днешните булеварди „Царица Йоанна“ и „Панчо Владигеров“) и централна зона, в която да бъде построен главният административен и културен обществен център на района. В отделните микрорайони е предвидено изграждането на многоетажни паркинги за автомобилите на жителите, както и редица магазини, училища, детски градини, спортни съоръжения (стадион, плувен басейн и др.). Освен това планът предвижда и реконструкция на бул. „Баба Парашкева“/бул. „Вълчо Иванов“ (днес бул. „Европа“/бул. „Сливница“) по подобие на бул. „Цариградско шосе“ с изграждане на кръстовища на две нива без светофари за бързо и комфортно придвижване до центъра на града. В самия комплекс също са проектирани пътни съоръжения, облекчаващи движението (напр. кръстовището на двете главни улици е проектирано като кръгово, а при сегашната метростанция „Западен парк“ е предвиден пътен възел на две нива).

Външни снимки
Ж. к. "Люлин" - история
	Общ план на комплекса по първоначалния проект от 1969 г.
	Първоначален план на 1, 2 и 3 микрорайон
	Току-що завършеният бл. 331 (1974 г.)
	Бл. 424 в строеж (1976 г.)

Съгласно проекта, цялото жилищно строителство в комплекса е трябвало да се изпълни по индустриализирани методи – главно едропанелно (около 70%), но също и с едроплощен кофраж (при сгради с повече от 9 етажа) и с пакетно-повдигани плочи. При изготвянето на подробните планове на отделните микрорайони, архитектите-проектанти се стараят по всякакъв начин да преодолеят еднообразието на панелните сгради, като раздвижват обемите на отделните секции (преместват ги по-напред или по-назад спрямо съседните и ги проектират с различна етажност).

Значка на Люлинската РПО

Строителството в комплекса започва през 1973 г. Според плана панелните сгради в Люлин се строят по двете най-нови тогава номенклатури за панелно строителство, разработени през 1969 г. – Бс-69-Сф (разработена от ИПП „Софпроект“ и прилагана от ДК-1 „Военна рампа“) и Бс-2-69 (разработена от НипроИТИС като подобрение на по-старата Бс-2-64 и прилагана от ДК-2 „Земляне“). Строежът започва от трети микрорайон (с блок 318), а по-късно се навлиза във втори и в първи. Следват шести, четвърти, пети и седми. Всички тези микрорайони се строят на свободни площи и основното им изграждане завършва около 1978-1979 г. Около 1977 г. започва настаняването в готовите жилища. По това време се разкриват и първите автобусни линии от комплекса към пл. Сточна гара – автобуси 108, 109 и 110).

В хода на строежа първоначалният проект е променен и броят на микрорайоните е намален от 11 на 10 (площта на днешните 8-ми, 9-ти и 10-ти микрорайон бива разделена на три, вместо на четири). Променен е и планът на шести микрорайон (първоначално спортните съоръжения са предвиждани в западната му част откъм днешния бул. „Панчо Владигеров“, а жилищата са съсредоточени в източната, но според новия проект местата на двете зони се разменят). Междувременно (около 1976 г.) новият комплекс бива наречен „Люлин“. През 1978 г. се открива и първата тролейбусна линия до квартала (Люлин-1 – Сточна гара, по-късно удължена до Люлин-3). През 1979 г. се разкрива и автобусна линия 112.

До първата половина на 80-те години са изградени и останалите три микрорайона (8-ми, 9-ти и 10-ти), но част от тях (откъм бул. „Европа“) остава незавършена. Не се реализират предвидените спортни съоръжения, главният обществен център, многоетажните паркинги и реконструкцията на бул. „Баба Парашкева“ и бул. „Вълчо Иванов“. В този период се откриват бързи автобусни линии по маршрутите на 109 и 110. Това са 309 и 310. През 1985 г. е открита и втората тролейбусна линия – тролейбус 7, а в края на 80-те – и трамвайното трасе на линия 21, впоследствие преномерирана на сегашната трамвайна линия 8. До момента на изграждането на последните три микрорайона и на централната част на Люлин, на тяхно място все още е била южната част на кв. Модерно предградие, която е разрушена за да бъдат построени те. Впоследствие, кв. Модерно предградие остава само на север от бул. Баба Парашкева/Сливница.

Линията на метрото от жилищния комплекс до центъра е пусната в частична експлоатация през 1998 г., 19 години след първата копка. От септември 2009 г. метролинията от Люлин е удължена до жк. Младост-1.

Жилищно строителство

Изглед към блок 608. Виждат се стълбищните клетки, характерни за този тип сгради

Строеж в квартала

Жилищният комплекс е разделен на 10 микрорайона. Микрорайони 1-5 са разположени между Околовръстния път и бул. „Панчо Владигеров“, микрорайони 6 и 7 са южно от булевардите „Царица Йоанна“ и източно от „Панчо Владигеров“, а микрорайони 8-10 са между бул. „Европа“ и бул. „Царица Йоанна“ (бивш бул. „Пиротски“), под който минава Линия 1 на софийското метро.

Строителството в жк „Люлин” е предимно едропанелно. Панелните блокове в комплекса са строени от началото на 70-те до средата на 90-те години на ХХ-ти век и почти всички са от серии (номенклатури) Бс-2-69 и Бс-69-Сф. От серия Ос-68-Гл са т. нар. кипърски общежития в Люлин 1, както и няколко сгради за новобрачни семейства в Люлин 5, 6 и 7. ЕПК-блокове има почти във всички части на квартала, изключение прави само Люлин-8. ЕПК-сградите, които са от западната страна на бул. „Д-р Петър Дертлиев” (бивш бул. "Добринова скала", преди това - "XI конгрес на БКП)" са нови, но в тях няма ТЕЦ. Новото строителство е съсредоточено предимно в микрорайоните, през които минава Столичното метро и около центъра на комплекса. Стари тухлени блокове, строени преди 1990 г., се срещат изключително рядко. В североизточните части на Люлин-9 и Люлин-10, до границата с бул. „Сливница“ има еднофамилни къщи с дворове и няколко нови кооперации. В Люлин 8, около големите магазини Билла и Технополис тече усилено строителство на нови жилищни сгради. В Люлин-3, Люлин-6 и Люлин-7 в последните години се разгърна строителство на офис и жилищни сгради. В останалите микрорайони от няколко години насам се строят самостоятелни търговски обекти.

Номерация на жилищните сгради

Все още на много блокове в първите седем микрорайона могат да се видят номерата по новата наред с тези по старата номерация. На тази снимка на бл. 629 над новия номер има надпис със стария - "бл. 15-18, ул. 613"

Историята на ж.к. Люлин познава две системи за номериране на жилищните сгради в комплекса. Първата от тях е в сила до 1980 г. и обхваща сградите в изградените дотогава микрорайони (от първи до седми). Според тази система номерът на всеки блок се състои от две двуцифрени числа с тире помежду им. Разликата между двете числа показва броя на входовете в съответната сграда. Така например блок 17-19 има три входа (17, 18, 19). Изключение представляват едносекционните жилищни сгради (т. е. тези с по един вход), които се номерират само с едно двуцифрено число. Всеки отделен микрорайон има номерация, независима от тази на останалите, т.е. в два и повече микрорайона може да има блокове с еднакви номера.

През 1980 г. е отчетено, че тази система е твърде сложна и може да породи обърквания, поради което е безперспективна. Затова тя е заменена с единна номерация на блоковете за целия комплекс, която е в сила до днес; построените след 1980 . микрорайони също се присъединяват към нея. Съгласно тази система номерът на всеки блок представлява трицифрено число, първата цифра от което показва номера на съответния микрорайон. Така, например, бл. 332 е в Люлин-3, бл. 629 е в Люлин-6, и т.н. Изключение са само 1-ви и 10-и микрорайон: блокове с номерация "1хх" всъщност са в Люлин-10, а блоковете в Люлин-1 са с едноцифрена и двуцифрена номерация.

Транспорт

Трамвай 8 в „Люлин 5“

Изглед от тунел „Люлин“

В Люлин с различен брой линии са представени всички видове обществен транспорт, функциониращи в момента в София.

Входно-изходните пътни артерии на района са:

• тунелът „Люлин“ (бул. „Царица Йоанна“);
• кръстовището „Орион“, на което се събират 4 пътни артерии: бул. „Сливница“ (изток), бул. „Европа“ (запад), бул. „Д-р Петър Дертлиев“ (юг) и ул. „Адам Мицкевич“ (север);
• бул. „Сливница“ (връзка с кв. Гевгелийски, ж.к. Света Троица и централната градска част);
• бул. „Европа“ (западно продължение на бул. „Сливница“, прави връзка с главен път Е80 и гр. Костинброд);
• бул. „Д-р Петър Дертлиев“ (бивш „Добринова скала“, обслужва квартала);
• ул. „Адам Мицкевич“ (продължение на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ на север от Орион, прави връзка с кв. Бакърена фабрика и едноименния гробищен парк, ж.к. Връбница и ж.к. Надежда);
• ул. „Филиповско шосе“ (връзка с кв. „Филиповци“, гр. Банкя и автомагистрала „Люлин“;
• бул. „Панчо Владигеров“ (обслужва квартала);
• ул. „Обелско шосе“ (продължение на бул. „Панчо Владигеров“ на север от бул. „Европа“, прави връзка с кв. Модерно предградие и ж.к. Обеля);
• бул. „Царица Йоанна“ (прави връзка с ж.к. Западен парк и централната градска част).

Кварталът се обслужва от следните линии на градския транспорт:

• тролейбусни линии 6 и 7;
• трамвайна линия 8;
• автобусни линии 42, 43, 53, 54, 81, 82, 108, 111, 309 и 310;
• маршрутки 1, 3, 6, 14, 16, 23, 32, 35 и 39.
• На територията на жилищния комплекс са разположени и три метростанции от Първи метродиаметър на Софийското метро – „Западен парк“, „Люлин“ и „Сливница“.

Част от историята на ж.к. Люлин са автобусна линия 112, тролейбусни линии 10 и 12 и трамвайна линия 21.

Образование, култура здравеопазване и администрация

Образователната система, решена на териториален принцип, по микрорайони, включва 11 обединени детски заведения (ОДЗ), 4 централни детски градини (ЦДГ) и комплекс за детско хранене.

Училищата в района са:

• 137 СОУ „Ангел Кънчев“ - 1-ви микрорайон, на ул. 335;
• 90 СОУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ - 2-ри микрорайон, на ул. 204;
• 33 ОУ „Санкт-Петербург“ - 3-ти микрорайон, на ул. 307;
• 33 езикова гимназия „Света София“ - 3-ти микрорайон, на ул. 308;
• 96 СОУ „Лев Николаевич Толстой“ - 4-ти микрорайон, на ул. „Никола Беловеждов“;
• 97 СОУ „Братя Миладинови“ - 5-ти микрорайон, на ул. „Кап. Иван Златев“;
• 27 СОУ „Акад. Георги Караславов“ - 6-ти микрорайон, на ул. „Петър Горанов“;
• Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“ - 6-ти микрорайон, ул. „полк. Никола Попов“
• 79 СОУ „Индира Ганди“ - 7-ми микрорайон, на ул. 704;
• 56 СОУ „Проф. Константин Иречек“ - 8-ми микрорайон, на ул. „Търново“;
• 40 СОУ „Луи Пастьор“ - 9-ти микрорайон, на ул. „Иван Бойчев“;
• 37 СОУ „Райна Княгиня“ - 10-ти микрорайон, на бул. „Луи Пастьор“.

На територията на комплекса се намира новопостроената църква „Св. Климент Охридски“ на ъгъла на булевардите „Панчо Владигеров“ и „Джавахарлал Неру“, Културен център „Люлин“ и четири читалища.

Жилищен комплекс „Люлин“ е един от кварталите с най-младо население в столицата. Жителите му ползват здравните услуги на 12-ти ДКЦ (Диагностично консултативен център), разположен в сградите на двете бивши поликлиники 26-та (2-ри микрорайон) и 12-та (9-ти микрорайон), два стоматологични центъра, една частна клиника „Медива“ и множество лекари-специалисти с частна практика. В строеж е болница за спешна медицинска помощ в Люлин 6, на бул. д-р Петър Дертлиев.

Община „Люлин“ се намира в 3-ти микрорайон на бул. „Захари Стоянов“.

Икономика и спорт

Бул. „Петър Дертлиев“ и мебелен магазин „Лабиринт“

На територията на Люлин-7 (Люлин Център) се намират първата подобна на мол сграда (Силвър Център), спортна зала на „Левски-Сиконко“, както и големият открит басейн „Люлин Бийч“. В този микрорайон се намира и един от големите филиали на търговската верига „Фантастико“, който има и още един голям магазин в Люлин-1. До северният край на „Люлин“ в близост до метростанция „Сливница“, на бул. „Панчо Владигеров“ са разположени един до друг хипермаркети на строителната верига „Практикер“ и ХИТ – филиал Връбница-Люлин. На бул. „Царица Йоанна“ до метростанция „Люлин“, в южната част на 8-ми микрорайон са разположени хипермаркети на търговските вериги „Билла“ и „Технополис“. На същия булевард, близо до ул. „Луи Пастьор“ се намира и филиал на веригата магазини за бяла и черна техника „Зора“. До метростанция „Западен парк“ е предвидено да се построи Мол Люлин, който ще бъде свързан чрез топла връзка със станцията. За момента обаче неговото изграждане е замразено. До същата метростанция се намират и едни от най-големите мебелни магазини в столицата – „ARON“ и „Лабиринт“.

До кръстовището на булевардите „Джавархавал Неру“, „Захари Стоянов“ и „Панчо Владигеров“, в югоизточната част на Люлин-3 и непосредствено до Люлин-4, Люлин-6 и Люлин-7 (Люлин Център), се намира един от най-големите кооперативни пазари в столицата - това място се приема за неофициален център на жилищния комплекс. Освен това там има и множество заведения за бързо хранене, кафенета и дискотека, както и супермаркет на търговската верига „ЕВРОПА“, имаща и още по един филиал в Люлин-1, Люлин-4, Люлин-5, Люлин-7 и два филиала в Люлин-9. На юг от Кооперативния пазар има и голям мебелен магазин, разположен на бул. „Панчо Владигеров“ от източната страна на Люлин-4.

Жилищния комплекс разполага още със няколко казина, билярден център и "Мега Екстрийм" (център за забавления). В Люлин са разположени също и филиали на големите вериги магазини за бяла и черна техника „Техномаркет Европа“, „Технолукс“, един от двата магазина от веригата за строителни материали „Мосю Бриколаж“, наблизо е и „МЕТРО“-2. В микрорайоните на комплекса са разпръснати десет бензиностанции от различни вериги, главно разположени около входно-изходните точки на комплекса. В района на квартала има и обособена промишлена зона.

Галерия

• 
  Търговски комплекс „Силвър Сентър — Люлин“
• 
  Храм „Св. Климент Охридски“ (построен 1999)
• 
  Плажът в Люлин
• 
  Централата на Булгаргаз във 2-ри микрорайон

• 
  Сграда в 5-ти микрорайон
• 
  Ново строителство в 6-ти микрорайон
• 
  Поглед от 6-ти микрорайон
• 
  Централата на Нестле, на бул. Европа, Люлин 1

Източници

Ташев, Петър, София - архитектурно-градоустройствено развитие, С., 1972.

Нашият голям дом: израства нов модерен комплекс, сп. Наш дом, С., 1974, бр. 6, с. 2-4.

Жилищният комплекс "Модерно предградие" в София, сп. Архитектура, С., 1973, бр. 2, с. 5-9.

Външни препратки

• lulin.bg - Сайтът на Люлин