Бождово: Разлика между версии
→История: Васил Кънчов - статистика |
|||
Ред 24: | Ред 24: | ||
Църквата „[[Успение Богородично (Бождово)|Успение Богородично]]“ е от 1859 година.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=103 |url= |accessdate=}}</ref> |
Църквата „[[Успение Богородично (Бождово)|Успение Богородично]]“ е от 1859 година.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=103 |url= |accessdate=}}</ref> |
||
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Бождово'' (Bojdovo) е посочено като село с 42 домакинства и 140 българи.<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142 - 143.</ref> |
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Бождово'' (Bojdovo) е посочено като село с 42 домакинства и 140 [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142 - 143.</ref> |
||
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: |
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: |
||
Ред 30: | Ред 30: | ||
{{цитат|Бождово, чифлик на един Мелнички бей. Разположено е до едноименната планина, с връх [[Елен (връх)|Елен]], на С от [[Мелник]] 3 1/2 часа. Пътят е неравен и стръмен. Планинисто място; орна земя липсува; расте само ръж. Жителите биват постоянни, българе, до 30 къщи, и временни, [[куцовласи]], до 40 къщи. Последните слизат само лете и пролет със стадата си; българете са дърводелци. Църква и училище гръцки. Училището се отваря само лете от власите и за тях.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4 Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 27.]</ref>}} |
{{цитат|Бождово, чифлик на един Мелнички бей. Разположено е до едноименната планина, с връх [[Елен (връх)|Елен]], на С от [[Мелник]] 3 1/2 часа. Пътят е неравен и стръмен. Планинисто място; орна земя липсува; расте само ръж. Жителите биват постоянни, българе, до 30 къщи, и временни, [[куцовласи]], до 40 къщи. Последните слизат само лете и пролет със стадата си; българете са дърводелци. Църква и училище гръцки. Училището се отваря само лете от власите и за тях.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4 Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 27.]</ref>}} |
||
Към [[1900]] година според изследванията на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) селото наброява 710 жители, от които 250 българи-християни и 460 власи.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_18.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 189]</ref> |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] единадесет човека от Бождово са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.</ref> |
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] единадесет човека от Бождово са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.</ref> |
Версия от 13:15, 23 юни 2015
Бождово | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 5 души[1] (15 март 2024 г.) 0,324 души/km² |
Землище | 16,046 km² |
Надм. височина | 1020 m |
Пощ. код | 2811 |
Тел. код | 03691 |
МПС код | Е |
ЕКАТТЕ | 04933 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Благоевград |
Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
Бождо̀во (Божово, Буждово) е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, Област Благоевград.
География
Село Бождово се намира в планински район.
История
Следи от дейността на човека от късния период на железната епоха и античноста са открити в южния край на селото в местността Гарван и местността Оградата.
Селото (Буздово) се споменава през 1365 година в инвентарен опис на манастира „Света Богородица Спилеотиса“ в Мелник, издаден от деспот Йоан Углеша, във връзка с наличието тук на поземлена манастирска собственост.[2]
Село Бождово през годините на османската власт е чифлик на турски бейове, от които бождовските чифлигари се откупват по време на хуриета. Под името Бождово се открива в турски данъчни документи от 1659 и 1660 г. В миналото Бождово е влашко село.
Църквата „Успение Богородично“ е от 1859 година.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бождово (Bojdovo) е посочено като село с 42 домакинства и 140 българи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ | Бождово, чифлик на един Мелнички бей. Разположено е до едноименната планина, с връх Елен, на С от Мелник 3 1/2 часа. Пътят е неравен и стръмен. Планинисто място; орна земя липсува; расте само ръж. Жителите биват постоянни, българе, до 30 къщи, и временни, куцовласи, до 40 къщи. Последните слизат само лете и пролет със стадата си; българете са дърводелци. Църква и училище гръцки. Училището се отваря само лете от власите и за тях.[5] | “ |
Към 1900 година според изследванията на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото наброява 710 жители, от които 250 българи-християни и 460 власи.[6]
Куцовласите са тук със стадата си само през лятото, защото през зимата са се отправяли към пасищата в Егейска Македония. От 1903 до 1909 г. в селото има турски военен гарнизон. Като високопланинско село то служи за опора на ВМОРО.
При избухването на Балканската война единадесет човека от Бождово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
Днес Бождово е вилно място.
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Нешева, Виолета. Мелнишкият манастир “Св. Богородица Спилеотиса” (“Св. Зонá”) в нови документи. Сборник в памет на професор Велизар Велков. София, 2009, стр. 519-531.
- ↑ Енциклопедия Пирински край. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 103.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142 - 143.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 27.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 189
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.