Драгош (община Битоля)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Драгош (Община Битоля))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция вижте Драгош (дем Долна Джумая).

Драгош
Драгош
— село —
Жени от Драгош в народни носии по време на Първата световна война
Жени от Драгош в народни носии по време на Първата световна война
North Macedonia relief location map.jpg
40.8819° с. ш. 21.3517° и. д.
Драгош
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Пелагония
Надм. височина 650 m
Население 33 души (2002)
Пощенски код 7223
МПС код BT

Дра̀гош (на македонска литературна норма: Драгош) малко село в община Битоля на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Пелагония, на 20 km южно от Битоля, на самата гръцка граница. Надморската му височина е 650 - 700 m.[1] Главната църква в селото е гробищната „Свети Никола“, изградена във втората половина на XIX век. Под селото се намира поствизантийската църква „Света Варвара“. Над селото в посока границата е манастирът „Свети Илия“,[2] обновен в XX век на основите на стар храм. В посока планината са църквите „Света Петка“ и „Света Неделя“.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото произлиза личното име Драго или Драгош.[1]

Селото е споменато в Слепченския поменик в XVI - XVII век като Драгощь. Според Афанасий Селишчев и академик Иван Дуриданов първоначалната форма на името е Драгощ, което произлиза от личното име Драгота с посесивен суфикс -јь.[4]

В XIX век Драгош е село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Драгошъ има 800 жители, всички българи християни.[5]

Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгош има 760 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[6]

Първите имигранти от селото в САЩ са от 1903 г. – Георге Димитров (р. 1865), Янко Толев (р. 1873), Тасе Божин (р. 1875), Георги Стоянов (р. 1879), Никола Павлев (р. 1887) и Константин Димитров (р. 1889). При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В 1961 година селото има 449 жители. Населението намалява вследствие на емиграция към Битоля, Скопие, презокеанските земи и Европа.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 33 жители, всички македонци.[8]

Националност Всичко
македонци 33
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Заловени от турците гръцки андарти в Битуша, участвали в клане на българи в Драгош.
Родени в Драгош
  • Flag of Bulgaria.svg Димко Николов (1883 – 1908), български революционер
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Георги Йовановски (1922-1944), югославски партизанин, деец на НОВМ. Загива в битка с балисти при село Галинич[9]
Починали в Драгош

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Драгош. // Мој роден крај. Посетен на 29 юли 2018.
  2. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  3. Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 32. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
  4. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 176.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
  8. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  9. „Сайт с информация за партизанското движение в Македония“, архив на оригинала от 8 май 2014, https://web.archive.org/web/20140508014511/http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm, посетен 8 май 2014 
     Портал „Македония“         Портал „Македония