Кюстендилско евангелие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Кюстендилското евангелие е книжовен паметник на българската култура и ортография от 13 век.

Писано е на пергамент с уставно писмо; състои се от 61 листа. Правописът е двуредов, езикът носи характерните особености на югозападните говори. Съдържа непълен текст на Евангелие от Лука. Съхраняван е в библиотеката на Кюстендилското педагогическо училище, впоследствие е изгубен.

Първите 11 листа от ръкописа са публикувани в Периодическо списание на БКД (т.ХVІ, 1905 г., с.552-561), а останалите в Годишник на Софийски университет (т.ХХVІІ, 11, 1939 г., с.1-30) от Беньо Цонев.

В края на 1933 г. този ценен паметник на националната култура е предаден от библиотеката на Педагогическото училище в Кюстендил на Народна библиотека Кирил и Методий. По време на съюзническите бомбардировки на София и българските земи, оригиналните листа на Кюстендилското евангелие изчезват и оттогава са в неизвестност, и се смятат за загубени.

Кюстендилското евангелие е паметник и на рашката ортография. То съдържа като писмен паметник единствената рашка правописна особеност развила се на сърбохърватска почва и пренесена на обратно - на изток в българските земи, т.е. в т.нар. западни български земи. Тази особеност е удвояването на гласните Early Cyrillic letter Izhe.png и Early Cyrillic letter Yeri.png и добавянето на Early Cyrillic letter Izhe.png след Early Cyrillic letter Yery.png. Още през 12 век подобно удвояване се появява в средновековните писмени паметници на т.нар. зетско-хумска сръбска редакция на старобългарския език от латинския език по далматинското крайбрежие на т.нар. Албания Венета, за да отбележи дължината на гласните в местната славянска реч в т.нар. поморски средновековни сръбски земи. Тази особеност не е характерна до 13 век за т.нар. рашка писменост, обаче се появява от средата на 13 век и зачестява през следващия 14 век като знак, че крайната гласна в родителен падеж, множествено число, трябва да се чете дълго. [1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Добрев, Иван. Рашката писменост и българският правопис през средновековието. Кирило-Методиевски студии, кн. 8, 1991, стр. 241, 1991.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]