Пръстенчат тюлен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пръстенов тюлен)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пръстенчат тюлен
Ringedsealportrait.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Същински тюлени (Phocidae)
род:Pusa
вид:Пръстенчат тюлен (P. hispida)
Научно наименование
Schreb., 1775 г.
Разпространение
Phoca hispida distribution.png
Синоними
  • Phoca hispida Schreb., 1775 г.
  • Pusa hispida botnica Gmelin, 1788 г.
Пръстенчат тюлен в Общомедия
редактиране

Пръстенчатият тюлен (Phoca hispida), наричан още акиба е вид от групата на същинските тюлени, срещан най-често в Арктика. Живеейки основно в Северния ледовит океан, той е близък родственик на обикновения тюлен, който се среща обикновено в Балтийско море.

Външен вид[редактиране | редактиране на кода]

Пристенчатият тюлен е наречен така заради светлите кръгове с тъмни ограничения, кото съставляват окраската на козината им. Най-големите екземпляри достигат дължина 135 cm и тегло 70 кг. Балтийските екземпляри могат да бъдат още по-големи – 140 cm на 100 кг. Самците са най-големи от всички. Пръстенчатите тюлени разполагат с отлично зрение, както и добри слух и обоняние.

Ареал[редактиране | редактиране на кода]

Съществъват четири подвида на пръстенчатия тюлен, които обитават осем различни среди, всички разполежени в полярния или субполярния климатичен пояс.

Беломорският подвид (P. h. hispida) е най-разпространеният вид тюлен в Северния ледовит океан и живее по ледовете.

Балтийският подвид (P. h. botnica) обитава хладните региони на Балтийско море, в частност, по крайбрежитето на Швеция, Финландия, Естония и Русия, като рядко достига и Германия.

Освен тях има и два вида сладководни пръстенчати тюлени: ладожки (P. h. ladogensis) и саймански (P. h. saimensis).

Темперамент и социално поведение[редактиране | редактиране на кода]

Пръстенчатите тюлени не образуват колонии, а живеят поотделно. Възможно е да се наблюдават малки групички, но те нямат особено социално свързване. Големите му заоблени опашка и перки му помагат в морето.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pusa hispida (Schreb., 1775). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 5 януари 2020 г. (на английски)