Енот ракояд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Procyon cancrivorus)
Енот ракояд
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Енотови (Procyonidae)
род:Еноти (Procyon)
вид:Енот ракояд (P. cancrivorus)
Научно наименование
Cuvier, 1798
Разпространение
Енот ракояд в Общомедия
[ редактиране ]

Енотът ракояд (Procyon cancrivorus) е хищник от семейство Енотови, населяващ блатистите и гъсто-обрасли области на Централна и Южна Америка (включително и в Тринидад и Тобаго). Среща се от южните части на Коста Рика в повечето области източно от Андите до северните части на Аржентина и Уругвай.[2]

Външен вид и физични характеристики[редактиране | редактиране на кода]

На външен вид енотът ракояд прилича на родствения американски енот и е с подобни размери. Привидно е по-дребен и елегантен в сравнение с американския енот, но това се дължи на късата козина. Дължината на главата и тялото е между 41 и 60 cm, а на опашката от 20 до 40 cm. Височината при плешката е около 23 cm. На тегло енотът ракояд варира между 2 и 12 kg. Мъжките са обикновено по-едри от женските.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки името си, енотът ракояд не се храни единствено с раци, но при наличност това е предпочитаемата храна. Освен с раци, омари и редица други ракообразни, енота ракояд се храни с малки земноводни, яйца на костенурки и плодове. До известна степен може да се приеме за всеяден. Енотите ракояди са единаци, активни през нощта. Най-често могат да бъдат открити покрай езера, реки и потоци, въпреки че са забелязвани и далеч от водата през определени периоди от годината. Много рядко навлизат в гъстите дъждовни гори, като по-често са в ляносите и вечнозелени гори.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Малките се раждат между юли и август, обикновено до три в котило.

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

Видът е незастрашен от изчезване, въпреки че е рядък в някои части от ареала си и не е адаптивен към урбанизираните части на местата на разпространение [2]. Причината за липсата на непосредствена опасност за вида е огромния ареал в почти цяла Южна Америка. Въпреки това, съществува известна заплаха, тъй като енотите ракояди са чест обект на ловците на кожи и на търговците на домашни любимци. Тенденцията в световната популация е намаляване на числеността [2].

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

  • P. c. cancrivorus
  • P. c. aequatorialis
  • P. c. nigripes
  • P. c. panamensis

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Procyon cancrivorus (Cuvier, 1798). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. а б в Reid, F. & Helgen, K. Procyon cancrivorus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 30 април 2011. (на английски)