Дихово
| Дихово Дихово | |
| — село — | |
 Стара къща в Дихово | |
  Дихово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 779 m |
| Население | 310 души (2002) |
| Пощенски код | 7205 |
| МПС код | BT |
| Дихово в Общомедия | |
_WWI.jpg)
Дихово (на македонска литературна норма: Дихово) е село в община Битоля на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е ридско на 840 m надморска височина в планината Пелистер, на 7 km западно от Битоля.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Легенда за потеклото на името Дихово казва, че в миналото основни поминъци били дърварството и отглеждането на коне. И тъй като конярите от селото често викали „Дий!“, жителите на околните села ги нарекли диовци, а селото им Диово.[1]
През ХVІ-ХVІІІ век край Дихово функционира манастир „Свети Атанасий“, за който се предполага, че е разрушен след 1785 година.[2]
През осемдесеттте години на ХІХ век в Дихово се развива производството на аба и шаяк за нуждите на османската армия. В 1885 година търговци и индустриалци, оглавявани от битолския цинцарин Бого Анести, построяват цех, за да увеличат капацитета на военните поръчки. С внесени от Самоков плетачни машини се произвеждат и по 50 000 кг. гайтани годишно, част от които се изнасят за Сърбия. Йован Хадживасилевич, който посещава селото в 1897 година, пише, че в него има четири фабрики - три, задвижвани на вода и една парна. Парната, притежавана от Анести, се намира в центъра на селото. Във фабриките за шаяци, килими и гайтани работят около 250-300 души, включително жени и деца. Повечето са власи, които местните жители смятат за чужденци. Самите диовчани се занимават със земеделие и гурбетчийство.[3][4]
В ХІХ и в началото на ХХ век Дихово е село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Доиво или Дихово има 460 жители, от които 200 българи християни и 260 арнаути мохамедани.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дихово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[6]
Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дихово има 560 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[7]
Според сведения от жители на селото то е било разделено на две махали – Горна с население патриаршисти и църква „Свети Димитър“ и Долна махала с българи екзархисти и църква „Света Неделя“. Роден в селото е Стойче Мангелов, четник на Димче Сарванов – Могилчето.
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Дихово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Никола Ат. Несторов от Батрянбунар е български кмет на Дихово от 17 март 1942 година до 12 март 1943 година. След това кметове са Георги П. Тодоров от Тулча (25 май 1943 - 2 юли 1943) и Христо Н. Гърчев от Струмица (22 юли 1943 - 9 септември 1943).[9]
В 1961 година селото има 686 жители.[1] Вследствие на емиграция към Битоля, Скопие, презокеанските земи и Европа жителите намаляват.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 310 жители[1] самоопределили се както следва:[10]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 305 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Видоески, Божидар. Дихово (Общеславянский лингвистический атлас 101). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 711-721.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Дихово // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-29. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ Гергова, Иванка. Поменици от Македония в български сбирки. София, 2006. с. 56, 64.
- ↑ Паларе, Майкъл. Балканските икономики 1800 - 1914: Еволюция без развитие, София 2005, с. 366-367.
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Град Битољ, Браство, Књига ХІV, Београд 1911, с. 253.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 октомври 2007
| |||||||||||
