Направо към съдържанието

Емине

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Емине
Нос Емине
Нос Емине
Информация
АкваторияЧерно море
Височина15 m
42.7° с. ш. 27.9° и. д.
Емине в Общомедия

Нос Емине е скален нос на черноморското крайбрежие на България. Намира се на 79 км южно от Варна, 54 км северно от Бургас и 14 км южно от Обзор. Носът представлява източния край на Старопланинската верига и условно разделя българското Черноморие на Северно и Южно.

Нос Емине е защитена територия от категорията „природна забележителност“. Обявен е за такава през 1976 година.

На Емине завършва Европейският пешеходен маршрут Е-З, българската част от който е маршрутът „Ком - Емине“. Северно от носа се намира защитената местност Иракли.

Емине представлява почти отвесна 60-метрова скала, заобиколена от стотици подводни и стърчащи над водата скали, пръснати навътре в морето на повече от 250 метра. Точно затова брегът тук е изключително опасен за корабоплаване и моряците го заобикалят отдалеч. На носа действа морски фар.

В района на нос Емине има останки от средновековен манастир и от крепостта Емона. Названието ѝ произлиза от древногръцкото име на Стара планина – Аемон. Същото име носи и близкото село Емона.

Картата на България, с отбелязан нос Емине

Някога пазач на фара бил стар моряк, който живеел тук с единствената си и много красива дъщеря. Тя расла на воля – плувала, карала лодка, ловяла риба. Суровото море я направило силна и смела. Веднъж в страшна буря тя спасила давещ се моряк корабокрушенец. Морякът се влюбил в девойката. На раздяла обещал да се върне, но забравил дадената дума. От сутрин до вечер, застанала на носа, девойката чакала своя любим. Накрая, обезумяла от отчаяние, се хвърлила в морето и вълните станали пурпурночервени.[1]

На Емине е наречена улица в квартал „Хиподрума“ в София (Карта).

Наследството на България Архив на оригинала от 2019-04-23 в Wayback Machine.