Негочани
| Негочани Νίκη | |
| — село — | |
  Негочани  Негочани  Негочани | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 588 m |
| Население | 209 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 53100 |
| Негочани в Общомедия | |
Нѐгoчани (на гръцки: Νίκη, Ники, до 1926 година Νεγκότσανη или Νεγοτσάνη, Негоцани[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 17 километра северно от демовия център Лерин (Флорина) и на 8 километра северно от Долно Клещино (Като Клинес) на река Ракова в Леринското поле на самата граница със Северна Македония.
В Негочани функционира граничен контролно-пропускателен пункт Негочани-Меджитлия.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1468 година под името Негочани с 200 домакинства. В 1481 броят на домакинствата спада на 112. В селото се отглеждат лозя, лен, коноп, пчели и свине. В него има мелници и пазар.[2] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Негочан с 65 джизие ханета (домакинства).[3]
В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Нѣгофа като българско село.[4]
В началото на XX век Негочани е смесено българско-албанско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Негочани има 500 жители българи и 150 жители арнаути мохамедани.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Негочани е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 68 къщи.[6]
Всички християнски жители на Негочани са гъркомани. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Некочани има 480 българи патриаршисти и функционира гръцко училище.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]По време на войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Негочани има 50 къщи славяни християни и 20 къщи арнаути мохамедани.[8] В 1926 година е прекръстено на Ники, в превод победа.[9]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Попова нива[10] | Πόποτ Νίβα | Пападохорафа | Παπαδοχώραφα[11] | местност на ЮЗ от Негочани[10] |
| Ламбучки | Λάμπουτσκι | Лиотропи | Λιοτρόπι[11] | |
| Янков Ървеник | Γιάγκο Άρβένικ | То Пигади ту Яни | Τό Πηγάδι τού Γιάννη[11] | |
| Ячево[12][10] или Глачево[13] | Γιάτσεβε | Исома | Ίσωμα[11] | местност на ЮИ от Негочани[12] |
| Кесики[10] | Κεσίπι | Дендра | Δένδρα[11] | гранична местност на СИ от Негочани[10] |
Преброявания
[редактиране | редактиране на кода]- 1913 – 630 жители
- 1920 – 562 жители
- 1928 – 662 жители, от които 18 бежански семейства със 77 души.[14]
- 1940 – 834 жители
- 1951 – 803 жители
- 1961 – 696 жители
- 1971 – 508 жители
- 2001 – 489 жители
- 2011 – 273 жители
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Негочани
Стево Гаджовски (1943 - 2021), бивш редактор и заместник-директор на Битолски вестник[15]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 304. ISBN 2-283-60452-4.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
- ↑ а б Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
- ↑ Topografska Karta JNA 1: 50.000.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ In memoriam: Стево Гаџовски // Битолски Весник, 3 јули 2021 г. Посетен на 4 юли 2021 г.
| |||||||||||||||||||||||
