Българи: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
с причина - У:БИ
C philev (беседа | приноси)
923 редакции
Редакция без резюме
Ред 9: Ред 9:
{{Украйна}}: 204&nbsp;600 <small>(2001)</small><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/69/pages/view/2035]</ref><br>
{{Украйна}}: 204&nbsp;600 <small>(2001)</small><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/69/pages/view/2035]</ref><br>
{{Испания}}: 164&nbsp;353 <small>(2009)</small><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/36/pages/view/2473]</ref><br>
{{Испания}}: 164&nbsp;353 <small>(2009)</small><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/36/pages/view/2473]</ref><br>
{{Великобритания}}: 70&nbsp;000 - 150 000 <small>(2008)</small><ref>[http://www.mfa.bg/bg/20/pages/view/5413]</ref><br>
{{Великобритания}}: 150&nbsp;000 - 70 000 <small>(2008)</small><ref>[http://www.mfa.bg/bg/20/pages/view/5413]</ref><br>
{{Италия}}: 100 000 - 130 000 <small>(2010)</small><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/107/pages/view/1905] </ref><br>
{{Италия}}: 130 000 - 100 000 <small>(2010)</small><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/107/pages/view/1905] </ref><br>
{{Молдова}}: 90 000 <small>(2010)</small><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/52/pages/view/4343]</ref><br>
{{Молдова}}: 90 000 <small>(2010)</small><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/52/pages/view/4343]</ref><br>
{{Гърция}}: 78&nbsp;981<small>(2007)</small><ref><br>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Rumen%20Ivanov%20-%20Varna/B7lgarite%20izv7n%20B7lgariya.htm]</ref><br>
{{Гърция}}: 78&nbsp;981<small>(2007)</small><ref><br>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Rumen%20Ivanov%20-%20Varna/B7lgarite%20izv7n%20B7lgariya.htm]</ref><br>
{{Аржентина}}: 3 000 - 75 000 <small><ref><br>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Rumen%20Ivanov%20-%20Varna/B7lgarite%20izv7n%20B7lgariya.htm]</ref><br>
{{Аржентина}}: 75 000 - 3 000 <small><ref><br>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Rumen%20Ivanov%20-%20Varna/B7lgarite%20izv7n%20B7lgariya.htm]</ref><br>
{{Бразилия}}: 62&nbsp;000 <small>(2006)</small><ref><br>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Rumen%20Ivanov%20-%20Varna/B7lgarite%20izv7n%20B7lgariya.htm]</ref><br>
{{Бразилия}}: 62&nbsp;000 <small>(2006)</small><ref><br>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Rumen%20Ivanov%20-%20Varna/B7lgarite%20izv7n%20B7lgariya.htm]</ref><br>
{{Германия}}: 50 000+ <small>(2010)</small><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/78/pages/view/2251]</ref><br>
{{Германия}}: 61 854 <small>(2009)</small><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/78/pages/view/2251]</ref><br>
⚫
{{Канада}}: 50 000 - 27 260 <small>(2006)</small><ref>
{{Кипър}}: 37 230 <small>(2001)</small><ref><br>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Rumen%20Ivanov%20-%20Varna/B7lgarite%20izv7n%20B7lgariya.htm]</ref><br>
{{Кипър}}: 37 230 <small>(2001)</small><ref><br>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Rumen%20Ivanov%20-%20Varna/B7lgarite%20izv7n%20B7lgariya.htm]</ref><br>
{{Русия}}: 31&nbsp;965 <small>(2002)</small><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/60/pages/view/3663]</ref><br>
{{Русия}}: 31&nbsp;965 <small>(2002)</small><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/60/pages/view/3663]</ref><br>
{{Франция}}: 30&nbsp;000 <small>(2008)</small><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/72/pages/view/4938]</ref><br>
{{Франция}}: 30&nbsp;000 <small>(2008)</small><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/72/pages/view/4938]</ref><br>
⚫
{{Канада}}: 27 260 - 50 000 <small>(2006)</small><ref>[http://www.mfa.government.bg/bg/40/pages/view/1933]</ref><br>
{{flagicon|Macedonia}}[[Република Македония]]: 21 947 <small>(2009)</small><ref>[http://www.president.bg/v_pravo_txt.php?id=3514&st=0 Президент на Република България]</ref><br>
{{flagicon|Macedonia}}[[Република Македония]]: 21 947 <small>(2009)</small><ref>[http://www.president.bg/v_pravo_txt.php?id=3514&st=0 Президент на Република България]</ref><br>
{{Сърбия}}: 20&nbsp;497 <small>(2002)</small><ref><br>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Rumen%20Ivanov%20-%20Varna/B7lgarite%20izv7n%20B7lgariya.htm]</ref><br>
{{Сърбия}}: 20&nbsp;497 <small>(2002)</small><ref><br>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Rumen%20Ivanov%20-%20Varna/B7lgarite%20izv7n%20B7lgariya.htm]</ref><br>

Версия от 10:27, 6 ноември 2010

Тази статия е за българския етнос. За гражданите на Република България вижте Население на България. За други значения вижте Българи (пояснение).
Българин пренасочва насам. За селото в Община Харманли, Област Хасково вижте Българин (село).
Българи
Общ брой9,097 милиона[1]
По места България: 6 655 210 (2001)[2]

 САЩ: 250 000 (2010)[3]
 Украйна: 204 600 (2001)[4]
 Испания: 164 353 (2009)[5]
 Великобритания: 150 000 - 70 000 (2008)[6]
 Италия: 130 000 - 100 000 (2010)[7]
 Молдова: 90 000 (2010)[8]
 Гърция: 78 981(2007)[9]
 Аржентина: 75 000 - 3 000 [10]
 Бразилия: 62 000 (2006)[11]
 Германия: 61 854 (2009)[12]
 Канада: 50 000 - 27 260 (2006)Грешка при цитиране: Липсва затварящ етикет </ref> след отварящия етикет <ref>
 Русия: 31 965 (2002)[13]
 Франция: 30 000 (2008)[14]
Република Македония: 21 947 (2009)[15]
 Сърбия: 20 497 (2002)[16]
 ЮАР: 15 000 - 20 000 (2008)[17]
 Австрия: 15 000 (2010)[18]
 Нидерландия: 10 190 (2008)[19]
 Румъния: 8 092 (2002)[20]
 Белгия: 7 443 (2010)[21]
 Казахстан: 6 915 (1999)[22]
 Португалия: 6 456 (2010)[23]
 Унгария: 5 000 (2008)[24]
 Обединени арабски емирства: 5 000 (2008)[25]
 Австралия: 4 902(2006)[26][27]
 Чехия: 4 383 (2008)[28][29]
 Швеция: 3 508 (2008)[30]
 Ирландия: 3 000 (2008)[31]
 Швейцария: 2 950 (2008)[32]

 Узбекистан: 2 116 (1989)[33]

ЕзикБългарски език
РелигияОсновно православие
Сродни групимакедонци
южни славяни
славяни
Българче бие тъпан

Българите са балкански народ (етнос),[34][35][36] чийто майчин език е българският, а основна религия - източното православие. Български общности живеят в редица балкански и европейски страни като Сърбия, Македония, Гърция, Испания, Великобритания, Италия, Германия, Франция, Украйна, Молдова, Русия, както и в САЩ, Аржентина, Бразилия и Канада. Българският народ е сроден с другите славяни и повече с южните славяни.

Географско разпределение

 Основна статия: Българи в България

Повечето хора, самоосъзнаващи се за българи, живеят в България. Броят на българските емигранти, напуснали страната от средата на 20 век, се оценява на повече от 500 000 души, сега българите-емигранти са около 1 500 000. Страните с най-много български емигранти са Съединените щати, Испания, Великобритания, Италия, Германия, Бразилия, Аржентина, Канада, Русия и Франция. Български общности в чужбина - етнически, емигрантски, студентски и др. има в около 70 страни. Повечето от тях са създали организации, които имат най-различни цели.[37] Българските културно-просветни организации водят началото си от една от първите български организации по света - „Българска седянка“ в Прага (1880). През 2000 г. по идея на инж. Антон Стамболийски се създаде Международен съюз на българите, живеещи в Средна Европа със седалище в Прага. В Съюза членуват българските дружества от Австрия, Чехия, Унгария, Словакия, Полша и като гост – Румъния (Арад).


Български малцинства живеят в Украйна и Молдова (бесарабски българи), а по-малки общности — в Румъния (банатски българи), Сърбия (главно в Западните покрайнини). Официално признати български малцинства има в Сърбия, Украйна, Молдова, Румъния, Унгария и други държави. Въпреки, че няма местен гражданин на Македония, който да се е самоопределил за българин, над 20 000 македонски граждани получават и българско гражданство, за което се изисква да декларират, че са от български произход и се самоосъзнават като българи.


Има и милиони хора от български етнографски групи, но причисляващи се към друг етнос - в Сърбия, Македония и Гърция. Според официалното преброяване в Македония като българи се определят около 1417 души, преселници от други държави, най-вече от Сърбия. Местни самоопределили се като българи няма както на македонското преброяване, така и на гръцкото. В Гърция 78 981 души са се самоопределили се за българи от последното преброяване, емигранти от България. В България е широко разпространено мнението, че милионите етнически македонци и шопи от Сърбия са българи.

Българи в:

Вероизповедания

Българите са предимно православни християни, една малка част изповядва пак християнство- католицизъм или протестантство, но има и малък брой мюсломани- (помаци)- ок. 130 000 в България.

Файл:Iaitsa.png
Великденски яйца

Език

 Основна статия: Български език

Българският език е индоевропейски език от групата на славянските езици и южнославянските езици.

Етнография

Българите в България се делят на седем големи етнографски групи, при които се срещат някои различия в говора. Това са шопите, добруджанците, тракийците, хърцоите, македонците, рупците и балканджиите.

Сродни народи

Сродни на българите по език са южните славяни- сърби, хървати, бошняци, словенци, с които в повечето случаи на комуникация не е нужно да се учи техния език, особено лесно си разбират езика с хората от западна България, където местните диалекти са повлияни от сръбския език. Руснаци, поляци, украинци, чехи, беларуси и словаци също са сродни по език на българите. На много литургии в православни църкви се използва един църковнославянски език при руснаците, украинците, беларусите, българите и сърбите.

Произход

 Основна статия: Образуване на българската народност

Според най-разпространената теория българската народност се формира основно в резултат на сливането на три племенни общности на Балканския полуостров в периода V - X век- траки, славяни и прабългари. На практика етногенезиса на днешния български народ е по-комплексен. През V-VI век българската група от славяните заселва Мизия, Тракия и Македония, където се смесват с потомците на елинизираните и романизирани траки, илири и други предславянски народи, като сармати, келти и елини. Втората фаза в образуването на етническия облик на съвременния български народ започва със създаването на Дунавска България от Аспаруховите прабългари и със заселването на Куберовите прабългари в дн. Македония през VII век, преминава през унифицирането на правото, административното устройство в държавата от кан Крум (803-814 г.) и завършва през IX-X век с приемането на християнството за единна религия и въвеждането на славянския език за официален в страната [38]. През този период и в следващото хилядолетие към етногенезиса на българите допринасят власи, гърци, кумани, печенеги и други индо-европейски и тюркски народи прииждащи към българските земи.

Етимология и употреба

Съществуват най-различни предположения за произхода на етнонима българи. Според някои остарели схващания той се свързва с името на река Волга. Според редица автори думата има тюркски произход и е с неясна етимология. Тя би могла да се преведе като: "бунтовниците", "белките" или "смесения народ".[39][40] В настоящето думата „българи“ се използва за обозначаване както на народностната (или етническа) група българи, така и на гражданите на Република България.[41] От юридическа гледна точка термините "българин" и "български гражданин" имат различен смисъл, тъй като българи могат да бъдат и чуждестранни граждани с български произход и национално съзнание. [42] Същевременно, български граждани могат да бъдат лица с небългарска етническа принадлежност.[43]

Кисело мляко

Кухня

Сред най-типичните храни за българската кухня са киселото мляко, тараторът, червената печена чушка, гювечето, бобената чорба, баницата, агнешкото чеверме, туршията, киселото зеле, мусаката, зелевите и лозовите сарми, шопската салата, кебапчето и други. Практически непознати извън Балканския полуостров напитки са и традиционните за българите ракия и боза.

Обреди и обичаи

Българите имат много уникални обреди и обичаи, които произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света и космоса. Те обикновено са подредени в календарна последователност. Най-известни са сурвакането - характерен за Нова година обичай, известен в цялата страна; хамкането - изпълняван на Сирни заговезни, когато всички в семейството се опитват да уловят само с уста сварено обелено яйце, халва или въглен, завързани на края на конец, закачен на тавана, който се върти около трапезата. Мартеници пък се връзват за здраве на първи март, когато започва краят на зимата. Характерни за българското народно творчество са уникални килими, народна керамика, украшения и облекло (сред което особено популярни са народните носии, създавани като произведение на изкуството, както и традиционните цървули). Музикални инструменти, на които се изпълнява българска народна музика, са гайда, кавал, гъдулка, тъпан, тамбура и тарамбука. Народните песни са най-често обредни, юнашки, хайдушки, исторически и социално-битови, но най-стари всъщност са митичните, първите сведения за които има от IX в., които отразяват анимистичните разбирания на българите, преди покръстването за слънцето, самодивите, орисниците, змейовете и ламите.

Лазаруването е най-важната традиция в обредната система от момински пролетни обичаи. Тогава се събира цялото село и потенциалните свекърви и ергените оглеждат нагиздените моми, за да изберат своите бъдещи снахи и съпруги. Великден, Възкресение Христово, е най-значимият религиозен празник. Датата на Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. Червени великденски яйца се боядисват на Велики четвъртък. С първото боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове и козунаци. През празничните дни се играят хора, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, като пеят обредни песни.

Коледуването e най-значимият в обредно отношение зимен празник и сред най-големите годишни празници, известни по цялата българска етническа територия. Коледарите пеят за щастие в семейството и придобив в стопанството.

Кукерските обреди се осъществяват от мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа и извършват обредни действия като оран, сеитба и други за плодородие и здраве.

Нестинарството е танц на босо в жарава, но в него има религиозен смисъл. Обичаят днес е автентично запазен в няколко страндженски села, сред които се отличават тези в Българи и Кости.

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ Lewis, M. Paul (ed.). Bulgarian // Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition. SIL International, 2009. Посетен на 10 март 2010.
  2. ↑ [1]
  3. ↑ [2]
  4. ↑ [3]
  5. ↑ [4]
  6. ↑ [5]
  7. ↑ [6]
  8. ↑ [7]
  9. ↑
    [8]
  10. ↑
    [9]
  11. ↑
    [10]
  12. ↑ [11]
  13. ↑ [12]
  14. ↑ [13]
  15. ↑ Президент на Република България
  16. ↑
    [14]
  17. ↑ [15]
  18. ↑ [16]
  19. ↑ [17]
  20. ↑ [18]]
  21. ↑ [19]
  22. ↑ [20]
  23. ↑ [21]
  24. ↑ [22]
  25. ↑ [23]
  26. ↑ [24]
  27. ↑ [25]
  28. ↑ http://www.joshuaproject.net/peopctry.php
  29. ↑ [26]
  30. ↑ [27]
  31. ↑ [28]
  32. ↑ [29]
  33. ↑ [30]
  34. ↑ Радост Иванова, Балканите като етнокултурна общност
  35. ↑ Николай Аретов, Балкански идентичности в българската култура от модерната епоха (XIX - XX век)
  36. ↑ Стоян Атанасов, Как Балканите говорят за себе си.
  37. ↑ Държавната агенция за българите в чужбина
  38. ↑ Военна академия „Г. С. Раковски“ - Създаване на българската държава
  39. ↑ Документальный фильм "История государства Российского", сочинения Н.М. Карамзина, 13 серия, "Волжская Болгария, пр-во ОАО «Телекомпания «ТВ Центр»
  40. ↑ Lebedynsky, Iaroslav. Les Nomades : Les peuples nomades de la steppe des origines aux invasions mongoles. Paris: Errance, 2003: p.178.
  41. ↑ В тази връзка И. Дичев дори предлага въвеждането на думата „българянин“ за диференцирането на двете понятия (вж. Ивайло Дичев, Българи, турци - българяни?, в-к Сега, 17 февруари 2007 г.)
  42. ↑ Закон за българите, живеещи извън България, Обн. ДВ. бр.30 от 11 Април 2000 г., чл. 2, 6, 7, 8,
  43. ↑ Цанков, Веселин. Българското гражданство. Материалноправни и процесуални аспекти, София 2000, с. 54, виж и Тодоров, Тодор. Гражданство по рождение по чл. 93, ал. 2 от Конституцията, Правна мисъл, 1996, № 4, с. 7-14. Конституционният съдия проф. Тодоров приема, че Конституцията ясно разграничава понятията "българин" и "български гражданин".

Вижте също

Литература

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Българи&oldid=3583806“.