Предрумънски топоними в Северна Добруджа: Разлика между версии
м RomanNr: 18 repl; Cyrlat: 11 repl; Grammar: 39; |
|||
Ред 4: | Ред 4: | ||
* Списъкът не взима предвид [[етимология]]та на топонима (била тя от [[турски език|турски]], [[български език|български]] или друг език), а културната среда, в която топонимът се използва. Така например ''Кюстенджа'' се смята за български топоним, въпреки турската си етимология. Дадени са допълнителни данни за имена и др. в селищата. |
* Списъкът не взима предвид [[етимология]]та на топонима (била тя от [[турски език|турски]], [[български език|български]] или друг език), а културната среда, в която топонимът се използва. Така например ''Кюстенджа'' се смята за български топоним, въпреки турската си етимология. Дадени са допълнителни данни за имена и др. в селищата. |
||
* Предикатът ''български'' принципно означава, че в селището живят или са живели българи към |
* Предикатът ''български'' принципно означава, че в селището живят или са живели българи към 1940 г., означението „българска община” не значи, че в селището няма други етно-религиозни общини или общности. |
||
* Списъкът не разглежда хронологично топонимите, т.е. не показва само сменените топоними след влизането на областта в границите на [[Румъния]] , а историческите и тези от тях в общност с българският език. |
* Списъкът не разглежда хронологично топонимите, т.е. не показва само сменените топоними след влизането на областта в границите на [[Румъния]] , а историческите и тези от тях в общност с българският език. |
||
* В автентичните имена на обекти останки от гръко-латински античен пласт практически липсват, най-стар е славяно-българският пласт (включително повлашените, потурчени и порусени названия), най-силен е тюрският пласт (с турски, татарски, а вероятно и с печенежки, кумански и прабългарски произход) и най-нов е румънският официално налаган след анексирането на Добруджа от Румъния. |
* В автентичните имена на обекти останки от гръко-латински античен пласт практически липсват, най-стар е славяно-българският пласт (включително повлашените, потурчени и порусени названия), най-силен е тюрският пласт (с турски, татарски, а вероятно и с печенежки, кумански и прабългарски произход) и най-нов е румънският официално налаган след анексирането на Добруджа от Румъния. |
||
Във взаимодействието помежду им се появяват смешения като бълг. Ново село - тур. Yeni sala (а не Yeniköy) – рум. Enisala; Сатуново - Sat nou; Извор – Izvoarele; ез. Синьо – |
Във взаимодействието помежду им се появяват смешения като бълг. Ново село - тур. Yeni sala (а не Yeniköy) – рум. Enisala; Сатуново - Sat nou; Извор – Izvoarele; ез. Синьо – Sinoe (през порусеното Синое, а не рус. Голубое), Езеро Черна – Çerna Göl; Караомер - Negru Vodă – Черна вода; калки като Черна вода - Karasu (старото име на Меджедия по името на тукашната река); повлашаване като Хърсово – Hârșova ( през тур. и нем. Hırsova); Поляна – Poiana, Градина – Gradina, Гергина – Gherghina (използвани и като автентични и за нови „румънски” имена); Ягода (хълм до с. Остров, Кюстендженско) – Dealul Iagodâ bair и т.н. <br /> |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
| |
| |
||
| |
| |
||
|Българска община |
|Българска община XIX в. |
||
|Петър Велков <ref>Петър Велков (Вълков) - опълченец в руско турската освободитела война роден в 1850 г. в с. Аджарик </ref> |
|Петър Велков <ref>Петър Велков (Вълков) - опълченец в руско турската освободитела война роден в 1850 г. в с. Аджарик </ref> |
||
|- |
|- |
||
Ред 38: | Ред 38: | ||
|Православен Храм 1858<ref>Храма е изписан в 1906 от Михаил Параскевов и Рафаил Матеев и двамата от Тулча, днес се казва "Св. Войводи" </ref> |
|Православен Храм 1858<ref>Храма е изписан в 1906 от Михаил Параскевов и Рафаил Матеев и двамата от Тулча, днес се казва "Св. Войводи" </ref> |
||
| |
| |
||
|Българска община, военен паметник, военнополева болница в 1917<ref>Голям военен паметник на 35 войници - |
|Българска община, военен паметник, военнополева болница в 1917<ref>Голям военен паметник на 35 войници - 1917 г. от военнополевата болница тук погребани в гробището.Щаб на 3-ти конен полк в І св. война.</ref> тракийска гробница<ref> Могила с двукамерна тракийска гробница със стени от дялан камък и дървено покритие, златни, сребърни и бронзови находки.</ref> |
||
| |
| |
||
|- |
|- |
||
Ред 79: | Ред 79: | ||
|Almălău |
|Almălău |
||
|Алмълиу |
|Алмълиу |
||
|Възрожденска църква |
|Възрожденска църква XIX в.<ref> В ХХв. - "Възнесение господне" (Înălţarea Domnului)</ref> |
||
|Българско училище |
|Българско училище |
||
|Алмалийска община |
|Алмалийска община |
||
Ред 97: | Ред 97: | ||
|[[ Армутлий]] |
|[[ Армутлий]] |
||
| |
| |
||
|[[ Тулча (окръг)| |
|[[ Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[Камбер]] |
|[[Камбер]] |
||
|Turda |
|Turda |
||
|Турда |
|Турда |
||
|Св. Архангел Михаил |
|Св. Архангел Михаил 1880 г. |
||
| |
| |
||
|Армутлийска община |
|Армутлийска община |
||
| |
| |
||
|- |
|- |
||
|[[ |
|[[Астаград]] |
||
|Астабад |
|||
|Aстабад |
|||
|[[Тулча (окръг)| |
|[[Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|м-ду [[Инан чешма]] и [[Карамурад]] |
|м-ду [[Инан чешма]] и [[Карамурад]] |
||
|заличен |
|заличен |
||
Ред 114: | Ред 114: | ||
|няколко православни храма |
|няколко православни храма |
||
| |
| |
||
| |
| XVII в.- град с 1500 къщи <ref>Според записаното от Евлия Челеби в 1652 г., публ. „Периодическо списание” г. XXI св. 9-10 с. 678-9</ref> българска община |
||
| |
| |
||
|- |
|- |
||
Ред 130: | Ред 130: | ||
|[[ Бабадаг]] |
|[[ Бабадаг]] |
||
| |
| |
||
|[[Тулча (окръг)| |
|[[Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[Бабадаг]] |
|[[Бабадаг]] |
||
|Babadag |
|Babadag |
||
| Бабадаг |
| Бабадаг |
||
| Св. Димитрий 1853<ref>Църквата е наследник на изгорения в 1842 г. стар храм изграден от котленски овчари след изгарянето на предходния в края на |
| Св. Димитрий 1853<ref>Църквата е наследник на изгорения в 1842 г. стар храм изграден от котленски овчари след изгарянето на предходния в края на XVIII в., зографисана е от видните тревненски зографи Витан Константинов и сина му Теодоси /Доси/ Витанов, прекръстена е на Sf. Voievozi”, а българските надписи са заличени в 1989 г. В 1903 до 1923 г. българите построяват нов храм също посветен на Св. Димирър</ref> |
||
| Смесено училище от 1848, |
| Смесено училище от 1848, прераснало в 3-класно. |
||
| Бабадашка българска община <ref>В 1917 г. гражданската общинска власт прави паметник на загиналите за освобождението на града около 40 военни чина. Те са погребани във българското военно гробище в двора на църквата. Днес върху постамента на паметника има плоча с друг надпис на румънски прикирваща кирилските букви, а военното гробище е заличено. </ref>, Читалище „Любов” 1870, Българска книжарница, „Велик добруджански събор”<ref>Първи Велик общонароден Добруджански народен събор (1917) – общо събрание на българска Добруджа след освобождението й избрало областна и общински управи, Втори Велик общонароден Добруджански народен събор (1918) работил като делегатско областнно представителство</ref>, [[Кръстьо Мирски и др. <ref> [[Кръстьо Мирски]] – просветител, учител, отворил първата българска книжарница, два пъти кмет на Варна; Иван Христов – фабрикант с кожарска фабрика</ref> |
| Бабадашка българска община <ref>В 1917 г. гражданската общинска власт прави паметник на загиналите за освобождението на града около 40 военни чина. Те са погребани във българското военно гробище в двора на църквата. Днес върху постамента на паметника има плоча с друг надпис на румънски прикирваща кирилските букви, а военното гробище е заличено. </ref>, Читалище „Любов” 1870, Българска книжарница, „Велик добруджански събор”<ref>Първи Велик общонароден Добруджански народен събор (1917) – общо събрание на българска Добруджа след освобождението й избрало областна и общински управи, Втори Велик общонароден Добруджански народен събор (1918) работил като делегатско областнно представителство</ref>, [[Кръстьо Мирски и др. <ref> [[Кръстьо Мирски]] – просветител, учител, отворил първата българска книжарница, два пъти кмет на Варна; Иван Христов – фабрикант с кожарска фабрика</ref> |
||
|- |
|- |
||
Ред 146: | Ред 146: | ||
| |
| |
||
| |
| |
||
|българска община в |
|българска община в XVIII в. |
||
| |
| |
||
|- |
|- |
||
Ред 155: | Ред 155: | ||
|Nicolae Bălcescu |
|Nicolae Bălcescu |
||
|Николае Бълческу |
|Николае Бълческу |
||
|Св. Богородица<ref>Възрожденски храм 1856, изписан от Рафаил Матеев от Тулча, (до |
|Св. Богородица<ref>Възрожденски храм 1856, изписан от Рафаил Матеев от Тулча, (до 1900 г. се служи на български)</ref> |
||
|Българско училище 1848, затворено в 1884 от румънците |
|Българско училище 1848, затворено в 1884 от румънците |
||
|Башкьойска община |
|Башкьойска община |
||
|[[Димитър Петков]] и др.<ref>[[Димитър Петков]] – български министър председател, два пъти председател на народното събрание, два пъти министър, кмет на [[София]], четник на [[Панайот Хитов]], като опъленец се бие при [[Стара Загора]] и [[Шипка]] и загубва ръката си, политически съратник на [[Стефан Стамболов]], баща на [[Петко Д. Петков]] и [[Никола Петков]]; поп Георги – преписал Паисиевата история в |
|[[Димитър Петков]] и др.<ref>[[Димитър Петков]] – български министър председател, два пъти председател на народното събрание, два пъти министър, кмет на [[София]], четник на [[Панайот Хитов]], като опъленец се бие при [[Стара Загора]] и [[Шипка]] и загубва ръката си, политически съратник на [[Стефан Стамболов]], баща на [[Петко Д. Петков]] и [[Никола Петков]]; поп Георги – преписал Паисиевата история в 1842 г. </ref> |
||
|- |
|- |
||
|[[ Бейдаут]] |
|[[ Бейдаут]] |
||
Ред 167: | Ред 167: | ||
|Бейдаут |
|Бейдаут |
||
|Възрожденски храм 1830 |
|Възрожденски храм 1830 |
||
|Българско училище 1834<ref>затворено от румънската власт в |
|Българско училище 1834<ref>затворено от румънската власт в 1882 г.</ref> |
||
|Бейдаутска община |
|Бейдаутска община |
||
|[[Стефан Караджа]] и др. <ref> [[Стефан Караджа]] живее заедно със семейството си няколко години тук преди да се заселят в [[Тулча]]; Тук е роден хаджи Велико Стефанов – виден тулчански търговец организирал и подпомогнал финансово построяването на българската църква св. Георги и Девическото училище в Тулча. Дарил 3 дюкяна за издръжката им; ген. [[Стоян Загорски]] е учил тук; ген. [[Вичо Диков]] – участник в Освободителната, Сръбско-българската и Балканската воини, като комендващ |
|[[Стефан Караджа]] и др. <ref> [[Стефан Караджа]] живее заедно със семейството си няколко години тук преди да се заселят в [[Тулча]]; Тук е роден хаджи Велико Стефанов – виден тулчански търговец организирал и подпомогнал финансово построяването на българската църква св. Георги и Девическото училище в Тулча. Дарил 3 дюкяна за издръжката им; ген. [[Стоян Загорски]] е учил тук; ген. [[Вичо Диков]] – участник в Освободителната, Сръбско-българската и Балканската воини, като комендващ IV-та българска армия в Междусъюзническата война побеждава сърбите при Калиманци и обкръжава гръцката армия в Кресненското дефиле; поп Дионисий – отстоял българщината срещу фанариотиски домогвания, баща на ген. Вичо Диков;</ref> |
||
|- |
|- |
||
|[[ Бештепе]] |
|[[ Бештепе]] |
||
Ред 190: | Ред 190: | ||
| |
| |
||
| |
| |
||
|Българска община в |
|Българска община в XIX в. |
||
| |
| |
||
|- |
|- |
||
Ред 206: | Ред 206: | ||
|[[ Вакарене]] |
|[[ Вакарене]] |
||
| |
| |
||
|[[ Тулча (окръг)| |
|[[ Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[ Вакарене]] |
|[[ Вакарене]] |
||
|Văcăreni |
|Văcăreni |
||
Ред 223: | Ред 223: | ||
| |
| |
||
| |
| |
||
|Българска община |
|Българска община XIX в. |
||
| |
| |
||
|- |
|- |
||
|[[ Вишина]] |
|[[ Вишина]] |
||
|Пашакъшла |
|Пашакъшла |
||
|[[Тулча (окръг)| |
|[[Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[Jurilovca]] |
|[[Jurilovca]] |
||
|Vişina |
|Vişina |
||
Ред 267: | Ред 267: | ||
| |
| |
||
| |
| |
||
|Българска община |
|Българска община XIX в. |
||
| |
| |
||
|- |
|- |
||
Ред 430: | Ред 430: | ||
|Успение Бого¬родично 1825<ref> в 1852 Църквата е подновена и зографисана от видните тревненски зографи Витан Константинов и сина му Теодоси /Доси/ Витанов, запазен е оригиналният български иконостас</ref>св. Лука 1914<ref>Църквата е изградена от българите в селото, за да се ползва вместо старата, на каменна плоча са записани с латински букви имената на дарителите </ref> |
|Успение Бого¬родично 1825<ref> в 1852 Църквата е подновена и зографисана от видните тревненски зографи Витан Константинов и сина му Теодоси /Доси/ Витанов, запазен е оригиналният български иконостас</ref>св. Лука 1914<ref>Църквата е изградена от българите в селото, за да се ползва вместо старата, на каменна плоча са записани с латински букви имената на дарителите </ref> |
||
|Българско училище 1825 |
|Българско училище 1825 |
||
|Долночамурлйиска община <ref> В центъра на селото е издигнат паметник на загиналите във втората световна война 1941-45 г. негови жители, дори след изселването в 1940 г., половината са с български имена; наблизо е паметната плоча на Корнелио Гаврилов убит по време на антикомунистическия бунт в |
|Долночамурлйиска община <ref> В центъра на селото е издигнат паметник на загиналите във втората световна война 1941-45 г. негови жители, дори след изселването в 1940 г., половината са с български имена; наблизо е паметната плоча на Корнелио Гаврилов убит по време на антикомунистическия бунт в XII.1989 г., неговото име носи и улица в Тулча.</ref> |
||
|[[Стефан Караджа]] <ref> [[Стефан Караджа]] e живял като малък със семейството си в селото</ref> |
|[[Стефан Караджа]] <ref> [[Стефан Караджа]] e живял като малък със семейството си в селото</ref> |
||
|- |
|- |
||
Ред 468: | Ред 468: | ||
|[[ Дъене]] |
|[[ Дъене]] |
||
|Даякьой |
|Даякьой |
||
|[[ Тулча (окръг)| |
|[[ Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[]] |
|[[]] |
||
|Dăeni |
|Dăeni |
||
Ред 489: | Ред 489: | ||
|[[ Еникьой]] |
|[[ Еникьой]] |
||
| |
| |
||
|[[ Тулча (окръг)| |
|[[ Тулча (окръг)|Тулча]] |
||
|[[Енекьой]] |
|[[Енекьой]] |
||
|Mihail Kogălniceanu |
|Mihail Kogălniceanu |
||
|Михаил Когълничеану |
|Михаил Когълничеану |
||
|Св. Троица - 1866<ref> Църквата е известна и като“Св.Св. Кирил и Методий” по името на главната икона на храма рисувана от видните тревненски зографи Захария Цанюв и сина му [[Цаню Захариев]], изписали и целия храм в |
|Св. Троица - 1866<ref> Църквата е известна и като“Св.Св. Кирил и Методий” по името на главната икона на храма рисувана от видните тревненски зографи Захария Цанюв и сина му [[Цаню Захариев]], изписали и целия храм в 1866 г. Тя е дарена от вуйчото на [[Васил Левски]] - Васил Тотювич, запазен е оригиналния български иконостас </ref>; |
||
|Смесено училище 1865 |
|Смесено училище 1865 |
||
|Еникьойска община |
|Еникьойска община |
||
Ред 511: | Ред 511: | ||
|[[Ески Баба]] |
|[[Ески Баба]] |
||
| |
| |
||
|[[ Тулча (окръг)| |
|[[ Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[Ески Баба]] |
|[[Ески Баба]] |
||
|Stejaru |
|Stejaru |
||
Ред 522: | Ред 522: | ||
|[[ Затека]] |
|[[ Затека]] |
||
|Затока |
|Затока |
||
|[[ Тулча (окръг)| |
|[[ Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[]] |
|[[]] |
||
| заличено |
| заличено |
||
Ред 533: | Ред 533: | ||
|[[Зебил]] |
|[[Зебил]] |
||
| |
| |
||
|[[ Тулча (окръг)| |
|[[ Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[]] |
|[[]] |
||
| |
| |
||
Ред 544: | Ред 544: | ||
|[[Иглица]] |
|[[Иглица]] |
||
| |
| |
||
|[[ Тулча (окръг)| |
|[[ Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[]] |
|[[]] |
||
| |
| |
||
Ред 550: | Ред 550: | ||
| |
| |
||
| |
| |
||
|Средновековна българска крепост <ref>Силна българска средновековна крепост доминираща над [[Дунав]]а</ref> българска община в |
|Средновековна българска крепост <ref>Силна българска средновековна крепост доминираща над [[Дунав]]а</ref> българска община в XVII в. |
||
| |
| |
||
|- |
|- |
||
Ред 577: | Ред 577: | ||
|[[ Инан Чешма]] |
|[[ Инан Чешма]] |
||
|Чешма |
|Чешма |
||
|[[ Тулча (окръг)| |
|[[ Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[ Инан Чешме]] |
|[[ Инан Чешме]] |
||
|Fântânelele |
|Fântânelele |
||
Ред 588: | Ред 588: | ||
|[[ Исакча]] |
|[[ Исакча]] |
||
|Облучица |
|Облучица |
||
|[[Тулча (окръг)| |
|[[Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[Исакча]] |
|[[Исакча]] |
||
|Isaccea |
|Isaccea |
||
Ред 599: | Ред 599: | ||
|[[ Кавгаджии]] |
|[[ Кавгаджии]] |
||
| |
| |
||
|[[Тулча (окръг)| |
|[[Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[Бая|Хаманджия]] |
|[[Бая|Хаманджия]] |
||
|Baia |
|Baia |
||
Ред 610: | Ред 610: | ||
|[[ Калина]] |
|[[ Калина]] |
||
|Калия (Канлъ) буджак |
|Калия (Канлъ) буджак |
||
|[[ Тулча (окръг)| |
|[[ Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[Муригьол]] |
|[[Муригьол]] |
||
|Kolina |
|Kolina |
||
|Колина |
|Колина |
||
|Възрожденски православен храм<ref>Храм от 50-те години на |
|Възрожденски православен храм<ref>Храм от 50-те години на XIX в. изписан от Михаил Параскевов и Рафаил Матеев и двамата от Тулча</ref> |
||
|Българско училище 1847 |
|Българско училище 1847 |
||
|Калийска община |
|Калийска община |
||
Ред 632: | Ред 632: | ||
|[[ Камена]] |
|[[ Камена]] |
||
|Камана |
|Камана |
||
|[[Тулча (окръг)| |
|[[Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[Бая|Хаманджия]] |
|[[Бая|Хаманджия]] |
||
|Camena |
|Camena |
||
Ред 654: | Ред 654: | ||
|[[ Камена]] |
|[[ Камена]] |
||
|Каркали, Каракалю |
|Каркали, Каракалю |
||
|[[ Тулча (окръг)| |
|[[ Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[ Каракалю]] |
|[[ Каракалю]] |
||
|Caracaliu |
|Caracaliu |
||
Ред 676: | Ред 676: | ||
|[[ Капидава]] |
|[[ Капидава]] |
||
| |
| |
||
|[[Тулча (окръг)| |
|[[Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[]] |
|[[]] |
||
| |
| |
||
Ред 687: | Ред 687: | ||
|[[ Караманкьой]] |
|[[ Караманкьой]] |
||
| |
| |
||
|[[Тулча (окръг)| |
|[[Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[ Журиловка]] |
|[[ Журиловка]] |
||
|Sălcioara, |
|Sălcioara, |
||
Ред 694: | Ред 694: | ||
|Българско училище 1862 |
|Българско училище 1862 |
||
|Карманкойска община |
|Карманкойска община |
||
|[[Харитон Халачев|Поп Харитон]] <ref> [[Харитон Халачев|Поп Харитон]] - |
|[[Харитон Халачев|Поп Харитон]] <ref> [[Харитон Халачев|Поп Харитон]] - свещеник в селото и войвода на чета в Бабадашката планина</ref> |
||
|- |
|- |
||
|[[ Каранасуф]] |
|[[ Каранасуф]] |
||
|Хистрия |
|Хистрия |
||
|[[Тулча (окръг)| |
|[[Тулча (окръг)|Тулча]] |
||
|[[Истрия |Каранасуф]] |
|[[Истрия |Каранасуф]] |
||
|Istria |
|Istria |
||
Ред 744: | Ред 744: | ||
|[[ Касапкьой]] |
|[[ Касапкьой]] |
||
| |
| |
||
|[[Тулча (окръг)| |
|[[Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[Михай Витязу |Саръюрт]] |
|[[Михай Витязу |Саръюрт]] |
||
|Sinoe |
|Sinoe |
||
Ред 751: | Ред 751: | ||
|Българско училище преди 1832 |
|Българско училище преди 1832 |
||
|Касапкьойска община |
|Касапкьойска община |
||
|[[Харитон Халачев|Поп Харитон]] <ref> [[Харитон Халачев|Поп Харитон]] - |
|[[Харитон Халачев|Поп Харитон]] <ref> [[Харитон Халачев|Поп Харитон]] - свещеник в селото и войвода на чета в Бабадашката планина</ref> |
||
|- |
|- |
||
|[[ Касъмча]] |
|[[ Касъмча]] |
||
Ред 766: | Ред 766: | ||
|[[ Каталоя]] |
|[[ Каталоя]] |
||
|Каталой |
|Каталой |
||
|[[ Тулча (окръг)| |
|[[ Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[]] |
|[[]] |
||
| |
| |
||
Ред 787: | Ред 787: | ||
|[[ Килия]] |
|[[ Килия]] |
||
| Килия вехта |
| Килия вехта |
||
|[[Тулча (окръг)| |
|[[Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[ Килия]] |
|[[ Килия]] |
||
|Chilia veche |
|Chilia veche |
||
Ред 819: | Ред 819: | ||
|[[ Конгаз]] |
|[[ Конгаз]] |
||
| |
| |
||
|[[Тулча (окръг)| |
|[[Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[Енекьой]] |
|[[Енекьой]] |
||
|Rândunica |
|Rândunica |
||
Ред 869: | Ред 869: | ||
| |
| |
||
| |
| |
||
|Българска община |
|Българска община XIX в |
||
| |
| |
||
|- |
|- |
||
Ред 934: | Ред 934: | ||
| Кюстенджа |
| Кюстенджа |
||
| Преображение Господне 1867<ref>Строена съвместно с гърците, след завършването й обсебена от тях </ref>, св.св. Кирил и Методий 1871 <ref>църквата е заместена от новия голям храм Св. Никола </ref>, Св. Никола 1898 |
| Преображение Господне 1867<ref>Строена съвместно с гърците, след завършването й обсебена от тях </ref>, св.св. Кирил и Методий 1871 <ref>църквата е заместена от новия голям храм Св. Никола </ref>, Св. Никола 1898 |
||
| Смесено училище 1875<ref>закрито от Румънската власт в |
| Смесено училище 1875<ref>закрито от Румънската власт в 1940 г.</ref> |
||
| Кюстенджанска българска община, Читалище „Постоянство” 1872, <ref> прекръскено по-късно на „Извор”, Самодеен театър 1872 Самодееният театър е към читаталището, ръководи го Сава Доброплодни, тук е примиерата на неговата пиеса „Светослав”</ref> |
| Кюстенджанска българска община, Читалище „Постоянство” 1872, <ref> прекръскено по-късно на „Извор”, Самодеен театър 1872 Самодееният театър е към читаталището, ръководи го Сава Доброплодни, тук е примиерата на неговата пиеса „Светослав”</ref> |
||
| [[Сава Огнянов]] и др<ref>[[Александър Огнянов]] – министър на правосъдието, брат на [[Сава Огнянов]]; Димитър Н. Минчев – български писател и публицист, пише и на румънски; [[Сава Доброплодни]]] ; [[Сава Доброплодни]] - виден възрожденец, просветител, ръководил училището в града; [[Сава Огнянов]] – театрален генийй, роден в Кюстенджа; [[Иван Пенаков]]; [[Иван Пенаков]] /1883-1971/ - деец на национално-освободителното движение, историк и общественик, роден в Кюстенджа ; [[Янко Сакъзов]] – виден социалдемократ и публицист, министър, многократно депутат – въвел 8 часовия работен ден в България, живял в града=</ref> |
| [[Сава Огнянов]] и др<ref>[[Александър Огнянов]] – министър на правосъдието, брат на [[Сава Огнянов]]; Димитър Н. Минчев – български писател и публицист, пише и на румънски; [[Сава Доброплодни]]] ; [[Сава Доброплодни]] - виден възрожденец, просветител, ръководил училището в града; [[Сава Огнянов]] – театрален генийй, роден в Кюстенджа; [[Иван Пенаков]]; [[Иван Пенаков]] /1883-1971/ - деец на национално-освободителното движение, историк и общественик, роден в Кюстенджа ; [[Янко Сакъзов]] – виден социалдемократ и публицист, министър, многократно депутат – въвел 8 часовия работен ден в България, живял в града=</ref> |
||
Ред 982: | Ред 982: | ||
|[[ Лунка]] |
|[[ Лунка]] |
||
| |
| |
||
|[[ Тулча (окръг)| |
|[[ Тулча (окръг)|Тулча]] |
||
|[[]] |
|[[]] |
||
| |
| |
||
Ред 993: | Ред 993: | ||
|[[ Лункавица]] |
|[[ Лункавица]] |
||
| |
| |
||
|[[ Тулча (окръг)| |
|[[ Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[Исакча ]] |
|[[Исакча ]] |
||
| |
| |
||
Ред 1048: | Ред 1048: | ||
|[[ Махмудия]] |
|[[ Махмудия]] |
||
| |
| |
||
|[[Тулча (окръг)| |
|[[Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[Махмудия]] |
|[[Махмудия]] |
||
|Mahmudia |
|Mahmudia |
||
Ред 1069: | Ред 1069: | ||
|[[ Мачин]] |
|[[ Мачин]] |
||
|Вичина |
|Вичина |
||
|[[Тулча (окръг)| |
|[[Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[Мачин]] |
|[[Мачин]] |
||
|Măcin |
|Măcin |
||
Ред 1075: | Ред 1075: | ||
|Българска черква 1875<ref>Възрожденския български храм който е обновяван в 1870 остава за власите патриаршисти </ref>, |
|Българска черква 1875<ref>Възрожденския български храм който е обновяван в 1870 остава за власите патриаршисти </ref>, |
||
|Българско училище 1849<ref> Със собствена сграда от 1862</ref>, |
|Българско училище 1849<ref> Със собствена сграда от 1862</ref>, |
||
|Средновековна българска крепост<ref>Силна българска средновековна крепост доминираща над [[Дунав]]а. В |
|Средновековна българска крепост<ref>Силна българска средновековна крепост доминираща над [[Дунав]]а. В XIV век е известна като крупно българско търговско пристанище с фактории на европейски търговци</ref>, Възрожденска община, Читалище „Пчела” 1867. |
||
|[[Никола Бацаров]] и др. <ref>[[Никола Бацаров]] - Възрожденец просветител, организирал в |
|[[Никола Бацаров]] и др. <ref>[[Никола Бацаров]] - Възрожденец просветител, организирал в 1849 г. българското училище в Мачин, от 1850 г. богослужение на български, в 1854 градски съветник в руското градоначалство, организира рота българско опълчение от града което се бие с турците при Силистра, награден с орден от руския император, гост на коронацията на императора; Владимир Тодоров – ботев четник; д-р Балканска – столична лекарка, д-р М. Жеков – собственик на АГ клиника в София</ref> |
||
|- |
|- |
||
|[[ Мегданкьой]] |
|[[ Мегданкьой]] |
||
| |
| |
||
|[[Тулча (окръг)| |
|[[Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[Мегданкьой]] |
|[[Мегданкьой]] |
||
|Valea teilor |
|Valea teilor |
||
Ред 1091: | Ред 1091: | ||
|[[ Меджидия]] |
|[[ Меджидия]] |
||
| |
| |
||
|[[Тулча (окръг)| |
|[[Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[ Меджидия]] |
|[[ Меджидия]] |
||
|Medgidia |
|Medgidia |
||
|Меджидия |
|Меджидия |
||
|Св.Св. Кирил и Методий<ref>В |
|Св.Св. Кирил и Методий<ref>В 1899 г. храма е разрушен</ref> |
||
|Възрожденско училище 1867 |
|Възрожденско училище 1867 |
||
|Меджидийска община, Революционен комитет, читалище |
|Меджидийска община, Революционен комитет, читалище |
||
Ред 1120: | Ред 1120: | ||
|Православен храм |
|Православен храм |
||
| |
| |
||
|Старобългарски манастир <ref> Старобългарски скален манастир от |
|Старобългарски манастир <ref> Старобългарски скален манастир от IX в.-XI в. с уникални глаголически и кирилси надписи и руни </ref> Воененен паментик <ref> Български воененни паментик и гробище от 1917 г. са в двора на храма, днес гробището е заличено, а надписите на български език върху паметника са заменени с румънски</ref>Винарство |
||
| |
| |
||
|- |
|- |
||
Ред 1131: | Ред 1131: | ||
| |
| |
||
| |
| |
||
|Българска община |
|Българска община XIX в. |
||
| |
| |
||
|- |
|- |
||
Ред 1142: | Ред 1142: | ||
| |
| |
||
| |
| |
||
|Българска община |
|Българска община XIX в. |
||
| |
| |
||
|- |
|- |
||
Ред 1158: | Ред 1158: | ||
|[[ Налбант]] |
|[[ Налбант]] |
||
| |
| |
||
|[[Тулча (окръг)| |
|[[Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[]] |
|[[]] |
||
| |
| |
||
Ред 1169: | Ред 1169: | ||
|[[ Никулицел| Никулица]] |
|[[ Никулицел| Никулица]] |
||
|Манастир |
|Манастир |
||
|[[Тулча (окръг)| |
|[[Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[Никулицел|Никулица]] |
|[[Никулицел|Никулица]] |
||
|Nikulicel |
|Nikulicel |
||
|Никулицел |
|Никулицел |
||
|св. Никола летни – |
|св. Никола летни – XIII в. Манастири: Кокош 1833 <ref>Основан е в 1833 г. от български монаси, в манастирското гробище са пограбани войници и други българи</ref>, Челик дере 1840 <ref>Основан в 1840 от атонските монаси Доситей, Паисий Анатасий (Лисавенко), впоследствие обителта е отстъпена за да стане женски манастир, а монасите основават наблизо Саун. В 1917 г. манастира е бил и военно-полева болница, в манастирското гробище са пограбани български войници</ref>, Саун 1846 г. <ref>Манастира е от 1846 г. основан от монаси от близката обител Челикдере и подчиняващи се на нея. </ref> |
||
|Българско училище |
|Българско училище |
||
|Никулицелска община |
|Никулицелска община |
||
|хан [[Аспарух]] <ref>В 680 г. хан [[Аспарух]] води от укрепения лагер [[Онгъл]] обкръжаващ настоящото селище победната битка срещу Константин |
|хан [[Аспарух]] <ref>В 680 г. хан [[Аспарух]] води от укрепения лагер [[Онгъл]] обкръжаващ настоящото селище победната битка срещу Константин IV Погонат след която Византия е принудена в [[681]] г. официално да признае [[България|Българската държава]] и установяването й южно от [[Дунав]]а. </ref>, хан [[Тервел]] <ref>Тук в укрепения лагер [[Онгъл]] хан [[Тервел]] приема низвергнатия император [[Юстиниан |Юстиниан риномет]] и договаря влизането в [[Константинопол|Цариград]], за което българският хан получава [[кесар]]ска т. е. [[цар]]ска титла и териториално разширение в Тракя - първата територия на България на юг от Балкана. </ref>, [[Васил Друмев]] <ref> [[Васил Друмев]] (митрополит Климент Браницки) – просветител, писател, духовник и политик, министър на просветата, митрополит Търновски, два пъти министър председател на България, епископ на Тулча, подстриган за монах в близкия манастир Кокош, по тази обител дълго време селото се е казвало Манастир</ref>, Витан Константинов<ref>виден тревненски зограф и резбар изработил забележителни олтарни двери в храма на манастира Кокош</ref> |
||
|- |
|- |
||
|[[ Ново село]] |
|[[ Ново село]] |
||
|Ени сала |
|Ени сала |
||
|[[ Тулча (окръг)| |
|[[ Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[]] |
|[[]] |
||
|Enisala |
|Enisala |
||
Ред 1186: | Ред 1186: | ||
|Възрожденски православен храм<ref>Храма е изписан от Михаил Параскевов от Тулча</ref> |
|Възрожденски православен храм<ref>Храма е изписан от Михаил Параскевов от Тулча</ref> |
||
|Българско училище |
|Българско училище |
||
|<ref>Силна българска крепост и пристанище от края на |
|<ref>Силна българска крепост и пристанище от края на XIII в. доминиращи Черноморското крайбрежие и сухоземните пътища в Добруджа към Бесарабия и Влашко. През Възраждането – Енисалска община</ref> |
||
| |
| |
||
|- |
|- |
||
Ред 1198: | Ред 1198: | ||
| |
| |
||
|Средновековна българска крепост<ref>.Виж следващата референция</ref> |
|Средновековна българска крепост<ref>.Виж следващата референция</ref> |
||
| хан [[Омуртаг]] <ref>На острова непосредствено срещу селището е описаният в надписа на [[Омуртаговата колона]] от [[църквата св. Четиридесет мъченици]] в [[Търново]] „Всеславен дворец” издигнат от хана на [[Дунав]]а. Това е едно от най- важните български пристанища и военни бази.</ref> Българска община |
| хан [[Омуртаг]] <ref>На острова непосредствено срещу селището е описаният в надписа на [[Омуртаговата колона]] от [[църквата св. Четиридесет мъченици]] в [[Търново]] „Всеславен дворец” издигнат от хана на [[Дунав]]а. Това е едно от най- важните български пристанища и военни бази.</ref> Българска община XIX в. |
||
|- |
|- |
||
|[[ Остров]] |
|[[ Остров]] |
||
| |
| |
||
|[[Тулча (окръг)| |
|[[Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[Остров]] |
|[[Остров]] |
||
|Ostrov |
|Ostrov |
||
Ред 1222: | Ред 1222: | ||
| |
| |
||
|- |
|- |
||
|[[ |
|[[ Печенея]] |
||
|Печеняга |
|Печеняга |
||
|[[ Тулча (окръг)| |
|[[ Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[]] |
|[[]] |
||
|Peceneaga |
|Peceneaga |
||
Ред 1246: | Ред 1246: | ||
|[[ Потур]] |
|[[ Потур]] |
||
|Потури |
|Потури |
||
|[[Тулча (окръг)| |
|[[Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[Хаманджия]] |
|[[Хаманджия]] |
||
|Panduru |
|Panduru |
||
Ред 1259: | Ред 1259: | ||
|[[Тулча (окръг)|Тулча]] |
|[[Тулча (окръг)|Тулча]] |
||
|[[Тулча]] |
|[[Тулча]] |
||
|Nufăru (до |
|Nufăru (до 1968 г. Prislav) |
||
|Нуфърлул |
|Нуфърлул |
||
| |
| |
||
Ред 1274: | Ред 1274: | ||
| |
| |
||
| |
| |
||
|Българска община |
|Българска община XIX в. |
||
| |
| |
||
|- |
|- |
||
|[[ Пърлита]] |
|[[ Пърлита]] |
||
| |
| |
||
|[[Тулча (окръг)| |
|[[Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[Преслав]] |
|[[Преслав]] |
||
|Victoria |
|Victoria |
||
Ред 1290: | Ред 1290: | ||
|[[ Пятра]] |
|[[ Пятра]] |
||
|Берое |
|Берое |
||
|[[Тулча (окръг)| |
|[[Тулча (окръг)|Тулча]] |
||
|[[|]] |
|[[|]] |
||
| |
| |
||
Ред 1296: | Ред 1296: | ||
| |
| |
||
| |
| |
||
|Средновековно българско селище от |
|Средновековно българско селище от XII в. |
||
| |
| |
||
|- |
|- |
||
Ред 1307: | Ред 1307: | ||
| |
| |
||
| |
| |
||
|Средновековна българска крепост <ref>Силна българска средновековна крепост доминираща над [[Дунава]]</ref> Българска община |
|Средновековна българска крепост <ref>Силна българска средновековна крепост доминираща над [[Дунава]]</ref> Българска община XIX в |
||
|- |
|- |
||
|[[ Руйко]] |
|[[ Руйко]] |
||
Ред 1323: | Ред 1323: | ||
|[[ Саръгьол]] |
|[[ Саръгьол]] |
||
| |
| |
||
|[[Тулча (окръг)| |
|[[Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[Саръгьол]] |
|[[Саръгьол]] |
||
|Valea Nucarilor |
|Valea Nucarilor |
||
Ред 1334: | Ред 1334: | ||
|[[Съръгьол (Окръг Тулча)| Саръгьол]] |
|[[Съръгьол (Окръг Тулча)| Саръгьол]] |
||
| |
| |
||
|[[Тулча (окръг)| |
|[[Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[Бейдауд]] Бабадагско |
|[[Бейдауд]] Бабадагско |
||
|Sarighiol de Deal |
|Sarighiol de Deal |
||
Ред 1345: | Ред 1345: | ||
|[[ Сарънасуф]] |
|[[ Сарънасуф]] |
||
| |
| |
||
|[[Тулча (окръг)| |
|[[Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[|]] |
|[[|]] |
||
| |
| |
||
Ред 1369: | Ред 1369: | ||
|[[Кюстенджа (окръг)| Кюстенджа]] |
|[[Кюстенджа (окръг)| Кюстенджа]] |
||
|[[ Михай Витязу | Саръюрт]] |
|[[ Михай Витязу | Саръюрт]] |
||
| |
|Mihail Viteazu |
||
|Михай Витязу |
|Михай Витязу |
||
|Възрожденски православен храм<ref>Храма е изписан от Михаил Параскевов и Рафаил Матеев и двамата от Тулча</ref> |
|Възрожденски православен храм<ref>Храма е изписан от Михаил Параскевов и Рафаил Матеев и двамата от Тулча</ref> |
||
Ред 1395: | Ред 1395: | ||
| |
| |
||
| |
| |
||
|Българска община |
|Българска община XIX в |
||
| |
| |
||
|- |
|- |
||
|[[ Селина]] |
|[[ Селина]] |
||
|Сулина |
|Сулина |
||
|[[Тулча (окръг)| |
|[[Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[ Сулина |Селина]] |
|[[ Сулина |Селина]] |
||
|Sulina |
|Sulina |
||
Ред 1422: | Ред 1422: | ||
|[[ Ташбурун]] |
|[[ Ташбурун]] |
||
| |
| |
||
|[[Тулча (окръг)| |
|[[Тулча (окръг)| Тулча]] |
||
|[[Остров]] |
|[[Остров]] |
||
|заличено |
|заличено |
||
|на Дунава до с.Остров |
|на Дунава до с.Остров |
||
| |
| |
||
|Българска община |
|Българска община XVIII в |
||
| |
| |
||
| |
| |
||
Ред 1474: | Ред 1474: | ||
| |
| |
||
| |
| |
||
|[[ Иван Колев (генерал)|ген. Колев]] <ref>|[[ Иван Колев (генерал)|ген. Иван Колев]], командва І-ва кавалерийска дивизия и нанася тук на 21 октомври |
|[[ Иван Колев (генерал)|ген. Колев]] <ref>|[[ Иван Колев (генерал)|ген. Иван Колев]], командва І-ва кавалерийска дивизия и нанася тук на 21 октомври 1916 г. тежко поражение на румънско-руските войски и хода на настъпателната операци на III-та българска армия за освобождението на Добруджа. </ref> |
||
|- |
|- |
||
|[[ Тръстеник]] |
|[[ Тръстеник]] |
||
Ред 1503: | Ред 1503: | ||
|[[Тулча]] |
|[[Тулча]] |
||
|Tulcea |
|Tulcea |
||
|Тулча |
|||
|Tулча |
|||
|"Св. Георги" и "Св. Никола", Българска епископия <ref> Българска черква "Св. Георги" - 1857 г. и Тулчанската катедрала "Св. Никола" - 1862 г., която след |
|"Св. Георги" и "Св. Никола", Българска епископия <ref> Българска черква "Св. Георги" - 1857 г. и Тулчанската катедрала "Св. Никола" - 1862 г., която след 1870 г. е екзархийски център, Св. Св. Константин и Елена 1849 също е строена от тулчанските българи.</ref> |
||
|пет училища <ref> Първите учебни занимания са отпреди 1810, в |
|пет училища <ref> Първите учебни занимания са отпреди 1810, в 1811 г. започват да се обучават и момичета. В 1856 г. училището става обществено и е наречено "Светла България", в 1870 г. е прекръстено на „св.св. Кирил и Методий” и прераства в полугимназия с девическо училище към него, от 1869 г. работи и частно училище - т.н. и „Пансион” на Сава Доброплодни. Забавачка огранизирана от женското дружество. В 1887 г. е открита сградата на 4-то класното мъжко училище „св.св. Кирил и Методий”, отделно работят: Мъжко начално училище в сградата на класното, Девическо 4-то клсано училище "Св.св. Кирил и Методий" от 1881 г. и Девическо начално училище в сградата на класното, Смесено начално училище. В началото на ХХв. мъжкото училище е разрушено, девическото се е съхранило и до днес.</ref> |
||
|Многобройни<ref> Средновековна българска крепост и пристанище запазило името и значението си и във вековете на турското робство. В |
|Многобройни<ref> Средновековна българска крепост и пристанище запазило името и значението си и във вековете на турското робство. В 1832 г. българите възобновяват всецяло разрушения град Тулча, на няколко километра югоизточно от първото му местонахождение. През [[Възраждане]]то: Тулчанска българска община; Българска частна болница 1807; Женско благотворително дружество "Надежда" 1820 (особено активно след1869 г.); Тулчански революционен комитет 1861; Театър към училището „Св.Св. Кирил и Методий”; Читалище "Съгласие" 1861; Българско търговско дружество (камара); Българска параходна компания; Обществен културен клуб "Българско казино" 1865, в 1891-95 театъра към чителището поставя „Хъшове, „Разбойници” , „Руска”; Две български книжарници; Две български печатници, първата от 1875, втората „Антон Франгя” 1877; Българско военно гробище 1917 г. (в двора на църквата св. Георги до погребаните знатни тулчанлии, днес от гражданските надгробия са запазени единици, а военното гробище е заличено).</ref> |
||
|[[Стефан Караджа]] и др. <ref> [[Стефан Караджа]] израснал и започнал революционния си път в Тулча. Родени в Тулча: Александър Василев Сивков –търговец, възрожденец, , пише стихове, основател и председател на тулчанското чителище, председател на училищното настоятелство; Д-р Васил Андреев Манов - български педагог Д-р Васил Андреев Манов – виден български педагог, журналист [[Васил Радев]] - професор в Софийския университет; [[Васил Икономов]] - български книжовник; Васил Проданов – индустриалец; [[Владимир Димитров (ВМОК)|Владимир Димитров]] - член на [[ВМОК]]; [[Гаврил Енчев]] – касиер на Букорещкия таен революционен комитет; [[Георги Вълков]] - създал първия [[радиопредавател]] в България; [[Георги Найденов Гръблаша]] - знаменосец в четата на Христо Ботев; инж. Г. Лазаров – български представител в Дунавската комисия, пълномощен министър; [[Григор Радев]], крупен български зърнопроизводител и търговец, водач на консервативното крило на българското общество в Тулча през Възраждането, д.р Д. Д. Димитров – финансист, началник Спистовната пощенска каса в София, [[Димитър Минчевич]] – министър на правосъдието, български посланик в Лондон, Виена, Рим, Белград и Букурещ; [[Димитър Нейков]] – производител на обувки, политик от [[БКП]]; Дончо Дончев – фабрикант с шоколадова фабрика, Драгомир Пачев – журналист, издател на сп. Родна Добруджа, син на опълченеца Янко Пачев; [[Елена Радева-Петрова]] - филоложка, първата председателка на Дружеството на българките с висше образование; [[Жеко Велчев]] - полковник-инженер, началник инженерното отделение при Генералния щаб, член на Комисията по определянето на границата с Турция, преподавател по фортификация; Иван Проданов – индустриалец; Изворски – учител, културно-просветен деятел; [[Йордан Пеев (генерал)|ген. Йордан Т. Пеев]] – генерал майор, гл. редактор на армейските издания, началник на Военното училище в Туърново и на Военната Академия в София, началник щаб на Войската; Костадин Марков – основен дарител за строежа на девическото училище; Марко Златаров – майстор златар работил кръстове и обкови на икони за добруджанските църкви; М. Д. Тихчев – възрожденец, дописник на цариградския в-к Турция, Заря и др.; Милан Марков – културно-просветен деятел; Михаил Параскевов – художник зографисал десетина добруджански църкви; [[Надежда Костова]] – актриса; Неда Пеева – първата българска учителка, отворила училище в града в началото на |
|[[Стефан Караджа]] и др. <ref> [[Стефан Караджа]] израснал и започнал революционния си път в Тулча. Родени в Тулча: Александър Василев Сивков –търговец, възрожденец, , пише стихове, основател и председател на тулчанското чителище, председател на училищното настоятелство; Д-р Васил Андреев Манов - български педагог Д-р Васил Андреев Манов – виден български педагог, журналист [[Васил Радев]] - професор в Софийския университет; [[Васил Икономов]] - български книжовник; Васил Проданов – индустриалец; [[Владимир Димитров (ВМОК)|Владимир Димитров]] - член на [[ВМОК]]; [[Гаврил Енчев]] – касиер на Букорещкия таен революционен комитет; [[Георги Вълков]] - създал първия [[радиопредавател]] в България; [[Георги Найденов Гръблаша]] - знаменосец в четата на Христо Ботев; инж. Г. Лазаров – български представител в Дунавската комисия, пълномощен министър; [[Григор Радев]], крупен български зърнопроизводител и търговец, водач на консервативното крило на българското общество в Тулча през Възраждането, д.р Д. Д. Димитров – финансист, началник Спистовната пощенска каса в София, [[Димитър Минчевич]] – министър на правосъдието, български посланик в Лондон, Виена, Рим, Белград и Букурещ; [[Димитър Нейков]] – производител на обувки, политик от [[БКП]]; Дончо Дончев – фабрикант с шоколадова фабрика, Драгомир Пачев – журналист, издател на сп. Родна Добруджа, син на опълченеца Янко Пачев; [[Елена Радева-Петрова]] - филоложка, първата председателка на Дружеството на българките с висше образование; [[Жеко Велчев]] - полковник-инженер, началник инженерното отделение при Генералния щаб, член на Комисията по определянето на границата с Турция, преподавател по фортификация; Иван Проданов – индустриалец; Изворски – учител, културно-просветен деятел; [[Йордан Пеев (генерал)|ген. Йордан Т. Пеев]] – генерал майор, гл. редактор на армейските издания, началник на Военното училище в Туърново и на Военната Академия в София, началник щаб на Войската; Костадин Марков – основен дарител за строежа на девическото училище; Марко Златаров – майстор златар работил кръстове и обкови на икони за добруджанските църкви; М. Д. Тихчев – възрожденец, дописник на цариградския в-к Турция, Заря и др.; Милан Марков – културно-просветен деятел; Михаил Параскевов – художник зографисал десетина добруджански църкви; [[Надежда Костова]] – актриса; Неда Пеева – първата българска учителка, отворила училище в града в началото на XIX в., Никола Лазаров – български архитект (съименник на карловеца арх. [[Никола Лазаров]]); П. Киселов – възрожденец; [[Ради Жечов]] - крупен български зърнопроизводител и търговец, на него е наречена Радева махала в Тулча; Рафаил Атанасов (Танасов) – председател на революционния комитет в Браила; [[Рафаил Матеев]] - български художник – зографисал над 10 църкви в Добруджа, по негови планове са построени няколко румънски училища и църкви, творбите му са в Националната художествена галерия в Букурещ; Руси Димов – художник портретист, творил в Тулча и Русе; [[Спас Соколов]] - член на щаба на Ботьовата дружина, осъден на доживотен затвор на остров Родос; Старец Раданов – възрожденец; Стойко Фучеджи – ботев четник; [[Стоян Загорски]] - български генерал; [[Султана Рачо Петрова]], по баща Пантелеева Минчович – писателка, придворна дама, самарянка в балканските войни, държи свой литературен салон в София; Теодораки Стефанов Теодоров – опълченец, кръст за храброст в боевете на Шипка, един от първите български професионални журналисти; Христо Джамбазов – директор на Тулчанската гимназия, адвокат (лишен от право да упражнява професията си от румънската власт); [[Янко Драганов]] - български генерал, опълченец в Освободителната война, в Сръбско-българската война отбранява Видин, в І-та световна война освобождава Пирот, Тутракан и Силистра, хофмаршал; д-р Янкулов – възрожденец; Живели в Тулча: [[Антон Франгя| Антон (Яни) Франгя]] – открива втората българска печатница в Тулча, четалищен деец, публицист, политик, министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията, министър на железниците, пощите и телеграфите; [[Васил Друмев]] (митрополит Климент Браницки) – просветител, писател, духовник и политик, министър на просветата, митрополит Търновски, два пъти министър председател на България, епископ на града, подстриган за монах в близкия манастир Кокош; Васил Карайовов от Скопие – учител, директор на Тулчанската гимназия; [[Вела Благоева]] – учителка в девическото училище, хаджи [[Велико Стефанов]] – виден тулчански търговец с решевещ принос за построяването на българската църква св. Георги и българското девическо училище в града, дарил и собствеността върху 3 дюкяна на колонната чаршия за да се изръжа храма; Видул Кунчев – учител в Тулча, чичо на [[Васил Левски]], войвода убит от турците в Троянския балкан в 1834; [[Георги Паунчев]] от [[Охрид]] - учител в града, народен представител от Варна, 1903-1905 председател на Съюза на българските гимназиални учители; Братята [[Димитър Теодоров| Димитър, Стефан и Периклий Тодорови]] са крупни търговеци и дарители за строежа и нуждите на българските църква, училище и читалище в Тулча, Димитър е дядо на Султана Рачо Петрова; [[Добри Ганчев]] – просветител и учител, директор на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]], придворен учител на княз [[Фердинанд I]], преподавател във [[Военна академия „Георги Стойков Раковски“| Военното училище]]; [[Иконом Енчо Димитров]] – просветител учител и свещеник; [[Кръстьо Мирски]] – просветител, учител, отворил първата българска книжарница, два пъти кмет на Варна; проф. Милан Марков – юридически ф-т СУ; [[Никола Живков]] - виден възрожденец, автор на химна „Шуми Марица”, участник в Руско-турската война и националноосвободителните борби в Македония, редактор на в-к „Нова България” издаван от Хр. Ботев; д-р [[Пантелей Минчович]] - член кореспондент на [[Българското книжовно дружество]] (БАН), главен лекарна турския дунавски флот, полковник, руски управител на гр. [[Сулина]], съосновател и председател на [[Консервативна партия |Консервативната партия]], Висшия медицински съвет, [[Александровска болница]] и [[БЧК]], пръв председател на БЧК и директор на Александровска болница, Губернатор на [[Варна]], член на Държавния съвет, син на [[Димитър Теодоров]] и внук на легендарния [[Хаджи Минчо]] от [[Търново]]; [[Сава Доброплодни]] - виден възрожденец, просветител, основал частно училище т.н. „пансион” в Тулча и издал тук българска „Христоматия”; [[Станислав Доспевски]] – изписал храма Св. Георги, [[Тодор Икономов]] - виден възрожденец и революционер. Опълченци от Тулча: І-ва дружина – Стойко Атанасов, Христо Брайков, Яков Василиев, Драган Димитров, Константин Иванов, Георги Николов, Тодор Николов, Цено Ненов, Тодор С. Чалъков; II-ра дружина – Янко К. Пачев – унтерофицер, Димитър Атанасов, Станчо Великов, Калчо Вълков, Иван Габровски, Иван Георгеив, Николо Георгиев, Александър Каназирски, Димитър Сивков, Иван Тасович; III-та дружина – Стефан Богданов, Манол Бакърджийски, Иван х. Вълчанов, Иван Куманов, Никола Михалев, Димитър Тодоров; IV-та дружина – Господин Вълков, Калчо Д. Вълков, Никола Георгиев, Продан Д. Вълков, Мирчо Георгиев, Георги Калчев, Стефан Константинов; V-та дружина – Георги Атанасов, Йосиф Ангелов, Тодор Витков, Георги Вълчанов, Стефан Георгиев, Христо Вълчанов, Васил Димитров, Димитър Колев, Йосиф Кирилов, Атанас Минчев, Георги Николаев, Тодор Попов, Васил Райнов, Янко Чолаков; VI-та дружина Апостол Александров, Георги Василев, Георги Димитров, Филип Илиев, Илия Калчев, Георги Николаев, Филип Николаев, Николай Стоянов, Димитър Тодоров, Руси Цветков; VII-ма дружина – Яков Василиев, Леонти Тодоров, Димитър Федоров; XI-та дружина – Георги Апостолов; XII-та дружина – Иван Ахринов, Костаки Аргиров</ref> |
||
|- |
|- |
||
|[[ Туркьой]] |
|[[ Туркьой]] |
||
Ред 1580: | Ред 1580: | ||
| |
| |
||
|Нифон |
|Нифон |
||
|манастир Теица <ref>Разрушен в |
|манастир Теица <ref>Разрушен в XIX век , преоснован наскоро</ref> |
||
| |
| |
||
| |
| |
||
Ред 1591: | Ред 1591: | ||
|Cerna |
|Cerna |
||
|Черна |
|Черна |
||
|Възрожденски храм от |
|Възрожденски храм от 1840 г., храм св.св. Кирил и Методий<ref>Понастоящем името й е сменено на св. архангели Михаил и Гаврайл</ref> |
||
|Българско училище |
|Българско училище |
||
|Чернийска община |
|Чернийска община |
||
Ред 1771: | Ред 1771: | ||
|в цялата област |
|в цялата област |
||
|планински местности |
|планински местности |
||
| peştera |
|||
| рeştera |
|||
| пещера |
| пещера |
||
|- |
|- |
||
Ред 1796: | Ред 1796: | ||
| |
| |
||
|ostrov ….. |
|ostrov ….. |
||
| |
|остров ….. |
||
|- |
|- |
||
| Поляна ........ |
| Поляна ........ |
||
Ред 1900: | Ред 1900: | ||
| море |
| море |
||
| гр. [[Кюстенджа]] |
| гр. [[Кюстенджа]] |
||
| |
| Marea Neagră |
||
|Маря Нягръ |
|Маря Нягръ |
||
|} |
|} |
||
Ред 1911: | Ред 1911: | ||
* [[Стефан Младенов]] История на българския език. Прев. и ред. [[Иван Дуриданов]] от нем. изд. 1929. С., БАН, 1979. 412 с. |
* [[Стефан Младенов]] История на българския език. Прев. и ред. [[Иван Дуриданов]] от нем. изд. 1929. С., БАН, 1979. 412 с. |
||
*[http://www.promacedonia.org/dobr1917/| Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. Доклади на университетски и други учени, Съставител и редактор проф. Петър Петров, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, II. изд., София, 1994] |
*[http://www.promacedonia.org/dobr1917/| Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. Доклади на университетски и други учени, Съставител и редактор проф. Петър Петров, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, II. изд., София, 1994] |
||
* Добруджа . География, история , етнография, стопанско и държавно политическо значение, А. Иширков, В. Златарски, Вл. Моллов, Д. Мишайков, Л. Милетич, София |
* Добруджа . География, история , етнография, стопанско и държавно политическо значение, А. Иширков, В. Златарски, Вл. Моллов, Д. Мишайков, Л. Милетич, София 1918 г. |
||
* Северна Добруджа етнографски наблудения и народни песни, Михаил Арнаудов, София |
* Северна Добруджа етнографски наблудения и народни песни, Михаил Арнаудов, София 1923 г. |
||
* Училищното дело в Добруджа, Стилян Чилингиров, в. Добруджа стр. 1 бр. 3. |
* Училищното дело в Добруджа, Стилян Чилингиров, в. Добруджа стр. 1 бр. 3.VI.1923 г., |
||
* Добруджа и нашето възраждане (културно-исторически изследвания), Стилян Чилингиров, С |
* Добруджа и нашето възраждане (културно-исторически изследвания), Стилян Чилингиров, С 1917 г. |
||
* Принос към възраждането на Добруджа, Стилян Чилингиров С |
* Принос към възраждането на Добруджа, Стилян Чилингиров С 1917 г. |
||
* Принос към историята на българската просвета в Добруджа, Стилян Чилингиров С 1940 г. |
* Принос към историята на българската просвета в Добруджа, Стилян Чилингиров С 1940 г. |
||
* Българските училища в Тулча, Г. Разлогов, сп. Светлина кн.8 с.6, |
* Българските училища в Тулча, Г. Разлогов, сп. Светлина кн.8 с.6, 1898 г. |
||
* Добруджа, Д. М. Тихчев, в. Българин, г. |
* Добруджа, Д. М. Тихчев, в. Българин, г. II, бр. 109, с.2 |
||
* Наши художници, зографи и златари, сп. Родна Добруджа стр. 5 бр. бр. 9-10 |
* Наши художници, зографи и златари, сп. Родна Добруджа стр. 5 бр. бр. 9-10 1937 г. |
||
* Отчет за общий вървеж на училищното дело в тулчанските класните и основни училища, сп. Родна Добруджа стр. 10 бр. бр. 9-10 |
* Отчет за общий вървеж на училищното дело в тулчанските класните и основни училища, сп. Родна Добруджа стр. 10 бр. бр. 9-10 1937 г. |
||
* Една обиколка в Добруджа, Стоян Романски, екзархийски в-к „Новини”, Цариград |
* Една обиколка в Добруджа, Стоян Романски, екзархийски в-к „Новини”, Цариград |
||
* Изследвания на руския учен Теплов – |
* Изследвания на руския учен Теплов – 1977 г. |
||
* България ХХ в. (Добруджанският диоцез на Българската екзархия), Изд. „Труд”, София |
* България ХХ в. (Добруджанският диоцез на Българската екзархия), Изд. „Труд”, София 1999 г. |
||
* Архиви на Доростоло-Червенската епархия и епархийското наместничество в Тулча. |
* Архиви на Доростоло-Червенската епархия и епархийското наместничество в Тулча. |
||
* Архиви на Варенско-Преславската епархия за добруджанските енории. |
* Архиви на Варенско-Преславската епархия за добруджанските енории. |
Версия от 08:46, 11 юни 2011
Това е списък на топонимите (ороними, хидроними, регионими и ойконими) в Северна Добруджа, използвани от българското население в тази област и на техните съвременни официални румънски съответствия заедно с имената и на българските институти и личности в този край.
- Списъкът не взима предвид етимологията на топонима (била тя от турски, български или друг език), а културната среда, в която топонимът се използва. Така например Кюстенджа се смята за български топоним, въпреки турската си етимология. Дадени са допълнителни данни за имена и др. в селищата.
- Предикатът български принципно означава, че в селището живят или са живели българи към 1940 г., означението „българска община” не значи, че в селището няма други етно-религиозни общини или общности.
- Списъкът не разглежда хронологично топонимите, т.е. не показва само сменените топоними след влизането на областта в границите на Румъния , а историческите и тези от тях в общност с българският език.
- В автентичните имена на обекти останки от гръко-латински античен пласт практически липсват, най-стар е славяно-българският пласт (включително повлашените, потурчени и порусени названия), най-силен е тюрският пласт (с турски, татарски, а вероятно и с печенежки, кумански и прабългарски произход) и най-нов е румънският официално налаган след анексирането на Добруджа от Румъния.
Във взаимодействието помежду им се появяват смешения като бълг. Ново село - тур. Yeni sala (а не Yeniköy) – рум. Enisala; Сатуново - Sat nou; Извор – Izvoarele; ез. Синьо – Sinoe (през порусеното Синое, а не рус. Голубое), Езеро Черна – Çerna Göl; Караомер - Negru Vodă – Черна вода; калки като Черна вода - Karasu (старото име на Меджедия по името на тукашната река); повлашаване като Хърсово – Hârșova ( през тур. и нем. Hırsova); Поляна – Poiana, Градина – Gradina, Гергина – Gherghina (използвани и като автентични и за нови „румънски” имена); Ягода (хълм до с. Остров, Кюстендженско) – Dealul Iagodâ bair и т.н.
Ойконими и Урбоними
Български топоним | Вариант | Област | Община | Днешно румънско име | Транскрипция | Име на българската църква там | Българско училище | Имена на други български институти преди 1940 | Имена на личности | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Аджарик | Тулча | заличено | Българска община XIX в. | Петър Велков [1] | ||||||
Аджигьол | Хаджигьол | Тулча | Саръгьол тулчански (Валя Нукарилор) | Agighiol | Аджигьол | Православен Храм 1858[2] | Българска община, военен паметник, военнополева болница в 1917[3] тракийска гробница[4] | |||
Акбунар | Тулча | Черна | Mircea Vodă | Мирча водъ (Мирчо Войвода) | Българска община | [5] | ||||
Аккадън | Тулча | Ортакьой | Alba | Алба | Българска община | |||||
Алифак | Тулча | Касъмча | Războieni | Разбоени | Българска община | |||||
Алмалии | Кюстенджа | Остров | Almălău | Алмълиу | Възрожденска църква XIX в.[6] | Българско училище | Алмалийска община | [7][8] | ||
Анадолукьой | Кюстенджа | гр. Кюстенджа | Anadalchioi | Анадалкьой | Българска община | |||||
Армутлий | Тулча | Камбер | Turda | Турда | Св. Архангел Михаил 1880 г. | Армутлийска община | ||||
Астаград | Астабад | Тулча | м-ду Инан чешма и Карамурад | заличен | няколко православни храма | XVII в.- град с 1500 къщи [9] българска община | ||||
Асърлък | Хисарлък | Кюстенджа | Долни Добромир | Cetatea | Четате | Българска община | ||||
Бабадаг | Тулча | Бабадаг | Babadag | Бабадаг | Св. Димитрий 1853[10] | Смесено училище от 1848, прераснало в 3-класно. | Бабадашка българска община [11], Читалище „Любов” 1870, Българска книжарница, „Велик добруджански събор”[12], [[Кръстьо Мирски и др. [13] | |||
Балтакьой | Балтаджикьой | Кюстенджа | Круча (Сатишкьой) | Băltăgeşti | Балтаджещи | българска община в XVIII в. | ||||
Башкьой | Тулча | Налбант | Nicolae Bălcescu | Николае Бълческу | Св. Богородица[14] | Българско училище 1848, затворено в 1884 от румънците | Башкьойска община | Димитър Петков и др.[15] | ||
Бейдаут | Тулча | Бейдаут | Beidaud | Бейдаут | Възрожденски храм 1830 | Българско училище 1834[16] | Бейдаутска община | Стефан Караджа и др. [17] | ||
Бештепе | Тулча | Бештепе | Beştepe | Бештепе | Възрожденски православен храм[18] | Българско училище | Бешктепелйска община | |||
Болгар Енидже | Българско Енидже, Енидже | Кюстенджа | Болгар Енидже | Deleni | Делени | Българска община в XIX в. | ||||
Буджак | Кюстенджа | Октров | Bugeac | Буджак | Възрожденска църква "Св. Атанас" 1863 | Българско училище | Българска община | Танас Първан, поп Константин[19] | ||
Вакарене | Тулча | Вакарене | Văcăreni | Вакарени | Българска община | |||||
Вистерна | Тулча | Вистерна | Visterna | Вистерна | Българска община XIX в. | |||||
Вишина | Пашакъшла | Тулча | Jurilovca | Vişina | Вишина | Св. Никола" 1852 (1859) | Българско училище | Пашакъшлийска община | ||
Галица | Кюстенджа | Остров | Galiţa | Галица | Българска община | |||||
Гарван | Бисекурица | Тулча | Жижила | Garvăn | Гарвън | Средновековна българска крепост [20] Читалище 1870 | ||||
Голтино | Олтино, Голтина | Кюстенджа | Гърлица | Oltina | Олтина | Българска община XIX в. | ||||
Голям Гарван | Кюстенджа | Гърлица | Garvăn mare | Гарвъну маре | Българска община | |||||
Голям Гаргалък | Кюстенджа | Гаргалък | Corbu de sus | Корбу де сус | Възрожденски храм | Българско училище | Голямогаргалъшка община | |||
Горен Иримлик | Кюстенджа | Коджалък | Râmnicu de Sus | Ръмнику де жос | ||||||
Горна Чамурла | Тулча | Хаманджия | Ceamurlia de Sus | Чамурлия де сус | Св. Георги - 1839 | Българско училище 1876 | Горночамурлийска община | |||
Горни Добромир | Кюстенджа | Долни Добромир | Dobromir | Dobromir | Българска община | |||||
Градина | Токсоф | Кюстенджа | Градина | Grădina | Градина | Българска община | ||||
Греч | Суванлък | Тулча | [[]] | [[]] | Гречи | Възрожденски храм | Българско училище | Греченска община | ||
Гьолбунар | Кюстенджа | [[ | ]] | Българска община | |||||||
Гърлица | Кюстенджа | [[Остров] | Gârliţa | Гърлица | Българска община | |||||
Гърлич | Кюстенджа | Хърсово? | Gârliciu | Гърличиу | Храм "Св. Никола" 1865 | Българска община | ||||
Демирча | Демирджа, Баки Куюси | Кюстенджа | Алиман | Floriile | Флорийле | |||||
Джаферкьой | Тулча | [[ ]] | Българска община | |||||||
Долен Добромир | Кюстенджа | [[ | ]] | Българска община, Димитър Дончев [21] | |||||||
Долни Иримлик | Кюстенджа | Коджалък | Râmnicu de Jos | Ръмнику де жос | Българско училище | Българска община | ||||
Долна Чамурла | Тулча | Хаманджия | Ceamurlia de jos | Чамурлия де жос | Успение Бого¬родично 1825[22]св. Лука 1914[23] | Българско училище 1825 | Долночамурлйиска община [24] | Стефан Караджа [25] | ||
Доомай | [[|]] | [[|]] | Бългрска община | |||||||
Дунавец | [[|]] | [[|]] | Възрожденски православен храм[26] | Дунавецка община | ||||||
Дуюнджии | Кюстенджа | Каранасуф | Nuntaşi | Нунташи | Св. Св. Кирил и Методий 1879 | Дуюнджийска община | ||||
Дъене | Даякьой | Тулча | [[]] | Dăeni | Дъени | Българска община XVIII | ||||
Емишенли | Кюстенджа | [[ | ]] | Българска община | |||||||
Еникьой | Тулча | Енекьой | Mihail Kogălniceanu | Михаил Когълничеану | Св. Троица - 1866[27]; | Смесено училище 1865 | Еникьойска община | Васил Левски и др.[28] | ||
Есекьой | Кюстенджа | [[]] | Българска община | |||||||
Ески Баба | Тулча | Ески Баба | Stejaru | Стежару | Възрожденски храм | Българско училище | Ескибабашка община | |||
Затека | Затока | Тулча | [[]] | заличено | до с. Азкалии | с-у Галац | Българска община | |||
Зебил | Тулча | [[]] | Зебил | Възрожденски храм | Българско училище | Зебилска община | ||||
Иглица | Тулча | [[]] | Туркоая | Средновековна българска крепост [29] българска община в XVII в. | ||||||
Извор | Алибеккьой | Тулча | Извор | Izvoarele | Извоареле | Българско училище | Алибеккьойска община | |||
Илаилък | Кюстенджа | [[]] | Българска община | |||||||
Инан Чешма | Чешма | Тулча | Инан Чешме | Fântânelele | Фънтънеле | Възрожденски храм | Българско училище | Инанчешмейска община | ||
Исакча | Облучица | Тулча | Исакча | Isaccea | Исакча | Българско училище | Средновековна българска крепост [30] Възрожденска община | |||
Кавгаджии | Тулча | Хаманджия | Baia | Бая | Възрожденски храм | Българско училище | Кавгаджйска община | |||
Калина | Калия (Канлъ) буджак | Тулча | Муригьол | Kolina | Колина | Възрожденски православен храм[31] | Българско училище 1847 | Калийска община | ||
Камбер | Кюстенджа | Камбер | Mihai Bravu | Михай Браву | Възрожденски храм | Камберска община [32] | Анастасия Костова[33] | |||
Камена | Камана | Тулча | Хаманджия | Camena | Камена | Св. Мина 1862[34] | Българско училище 1864[35] | Каменска община | ген. от артилерията Стоян Загорски | |
Камена | Кюстенджа | [[]] | Комана | |||||||
Камена | Каркали, Каракалю | Тулча | Каракалю | Caracaliu | Каракалю | |||||
Канара | Кюстенджа | Канара | Ovidiu | Овидиу | ||||||
Капидава | Тулча | [[]] | Капидава | Средновековна българска крепост [36] | ||||||
Караманкьой | Тулча | Журиловка | Sălcioara, | Съчоара | Св. Георги 1850 [37] | Българско училище 1862 | Карманкойска община | Поп Харитон [38] | ||
Каранасуф | Хистрия | Тулча | Каранасуф | Istria | Истрия | Св. Никола [39]1857 | Българско училище | Каранасуфска община | ||
Караомер | Кюстенджа | Караомер | Negru voda | Негру вода | Българска община | |||||
Карахарман | [[]] | [[]] | Българска община | |||||||
Караялък | Каранлък | Кюстенджа | Новосилистренско | Българска община | ||||||
Касапкьой | Тулча | Саръюрт | Sinoe | Синое | Св. Архангел Михаил 1832[40] | Българско училище преди 1832 | Касапкьойска община | Поп Харитон [41] | ||
Касъмча | [[]] | [[]] | Българска община | |||||||
Каталоя | Каталой | Тулча | [[]] | Каталой | Възрожденски храм | Българско училище | Каталойска община | |||
Каялия | Канлия | Кюстенджа | [[]] | Българска община | ||||||
Килия | Килия вехта | Тулча | Килия | Chilia veche | Чилия веке | Средновековна българска крепост [42] | ||||
Киришлик | Кюстенджа | Градина | Cheia | Кея | Българска община | |||||
Козлуджа | Кюстенджа | [[ | ]] | Българска община | |||||||
Конгаз | Тулча | Енекьой | Rândunica | Ръндуника | Рождество Пресвятая Богородица 1861-1870 г | Смесено училище 1866 | Конгазийска община | Васил Левски [43] | ||
Копукчи | Кюстенджа | [[]] | Възрожденски храм | Българско училище | Корпукчийска община | |||||
Коюджик | Кюстенджа | [[ | ]] | Българска община | |||||||
Куджалак | [[]] | [[]] | ж.п. гара | при Инан чешма | Българска община | |||||
Кузгун | [[|]] | [[]] | Българска община XIX в | |||||||
Купулчий | [[|]] | [[]] | Българска община | |||||||
Кърджилар | Тулча | [[ ]] | Българска община | |||||||
Къшла | Тулча | Сомово | Mineri | Минери | Българска община | |||||
Къшла | Кюстенджа | [[ | ]] | Българска община | |||||||
Кьосерер | Кюстенджа | [[ | ]] | Българска община | |||||||
Кюстенджа | Костеница, Костенец | Кюстенджа | Кюстенджа | Constanta | Кюстенджа | Преображение Господне 1867[44], св.св. Кирил и Методий 1871 [45], Св. Никола 1898 | Смесено училище 1875[46] | Кюстенджанска българска община, Читалище „Постоянство” 1872, [47] | Сава Огнянов и др[48] | |
Лом зали | Лазо махала | Кюстенджа | Аджиджа | Lazu | Лазо | |||||
Липница | Кюстенджа | [[ | ]] | Българска община | |||||||
Лумница | Кюстенджа | Гаргалък | Lumniţa | Лумница | ||||||
Лумница | Тулча | Топалог | Lumniţa | Лумница | ||||||
Лунка | Тулча | [[]] | Лунка | Българска община | ||||||
Лункавица | Тулча | Исакча | Българска община | |||||||
Малък Гарван | Кюстенджа | Гърлица | Garvăn mic | Гарвъну мик | Българска община | |||||
Малък Гаргалък | Кюстенджа | Гаргалък | Corbu de jos | Корбу де жос | Св. Констан¬тин и Елена[49] | Българско училище | Малкогаргалъшка община | |||
Малък Палаз | Кюстенджа | Българи | Palazu Mic | Палазу мик | Българска община | |||||
Мангалия | Пангалия | Кюстенджа | Мангалия | Mangalia | Мангалия | Българско училище 1867 | Св. Георги 1872 | Българско читалище 1870 | ||
Махмудия | Тулча | Махмудия | Mahmudia | Махмурия | Българско училище | Махмудийска община | ||||
Махмудкоюсу | Кюстенджа | [[]] | Българска община | |||||||
Мачин | Вичина | Тулча | Мачин | Măcin | Мачин | Българска черква 1875[50], | Българско училище 1849[51], | Средновековна българска крепост[52], Възрожденска община, Читалище „Пчела” 1867. | Никола Бацаров и др. [53] | |
Мегданкьой | Тулча | Мегданкьой | Valea teilor | Валя Тейлор | Св. Архангел Михаил | Мейданкьойска община | ||||
Меджидия | Тулча | Меджидия | Medgidia | Меджидия | Св.Св. Кирил и Методий[54] | Възрожденско училище 1867 | Меджидийска община, Революционен комитет, читалище | Янко Сакъзов [55] | ||
Моругьол | Боругьол | Тулча | Муригьол | Murighiol | Муригьол | Възрожденски православен храм[56] | Моругьолска община | |||
Мурфатлар | Кюстенджа | Мурфатлар | Murfatlr | Мурфатлар | Православен храм | Старобългарски манастир [57] Воененен паментик [58]Винарство | ||||
Мърлян | Сакидава | Кюстенджа | Мърлян | Dunăreni | Дунърени | Българска община XIX в. | ||||
Мюфтия | Тулча | Хаманджия | заличено | между Хаманджия и Долна Чамурла | Българска община XIX в. | |||||
Налбант | Кюстенджа | [[]] | ||||||||
Налбант | Тулча | [[]] | Възрожденски храм [59] | Българско училище | Налбантска община | |||||
Никулица | Манастир | Тулча | Никулица | Nikulicel | Никулицел | св. Никола летни – XIII в. Манастири: Кокош 1833 [60], Челик дере 1840 [61], Саун 1846 г. [62] | Българско училище | Никулицелска община | хан Аспарух [63], хан Тервел [64], Васил Друмев [65], Витан Константинов[66] | |
Ново село | Ени сала | Тулча | [[]] | Enisala | Енисала | Възрожденски православен храм[67] | Българско училище | [68] | ||
Остров | Кюстенджа | Остров | Ostrov | Остров | Средновековна българска крепост[69] | хан Омуртаг [70] Българска община XIX в. | ||||
Остров | Тулча | Остров | Ostrov | Остров | Средновековна българска крепост [71]Бългрска община | |||||
Пелетли | Пелитлия | Кюстенджа | Пелитли | Săcele | Съчеле | Българска община | ||||
Печенея | Печеняга | Тулча | [[]] | Peceneaga | Печенига | Българска община | ||||
Пещера | Кюстенджа | Меджидия | Пещера | |||||||
Потур | Потури | Тулча | Хаманджия | Panduru | Пандуру | Възрожденски храм[72] | Българско училище | Потурлийска община | Стефан Караджа [73] | |
Преслав | Преславец, Малки Преслав | Тулча | Тулча | Nufăru (до 1968 г. Prislav) | Нуфърлул | Средновековна българска крепост[74] | ||||
Проток | Тулча | [[ | ]] | Жижила | Българска община XIX в. | ||||||
Пърлита | Тулча | Преслав | Victoria | Виктория | Възрожденски храм | Българско училище | Пърлитска община | |||
Пятра | Берое | Тулча | [[|]] | Средновековно българско селище от XII в. | ||||||
Расово | Расоват | Кюстенджа | Расово | Rasova | Расова | Средновековна българска крепост [75] Българска община XIX в | ||||
Руйко | Терзикой | Кюстенджа | Пантелеймон | Runco | Рунко | |||||
Саръгьол | Тулча | Саръгьол | Valea Nucarilor | Валя Нукарилор | Възрожденски храм, нова църква 1880-89 | Българско училище | Саръгьолска община | |||
Саръгьол | Тулча | Бейдауд Бабадагско | Sarighiol de Deal | Саръгьол де дял | Св. Св. Костантин и Елена 1880 | Българска община | Иван Бобев </ref>Иван Бобев (1860 - 1885), български офицер, герой от Сръбско-българската война, роден в 1860 в Саръгьол</ref> | |||
Сарънасуф | Тулча | [[|]] | Българско училище | Сарънасуфска община | ||||||
Саръорман | [[]] | [[|]] | Възрожденски храм | Българска община | ||||||
Саръюрт | Кюстенджа | Саръюрт | Mihail Viteazu | Михай Витязу | Възрожденски православен храм[76] | Българско училище | Саръюртска община | Стефан Караджа и др.[77] | ||
Сатуно | Ени кьой, Ново село | Тулча | Черна | Traian, Satunou | Траян, Сатуноу | Българска община | ||||
Сеймен | [[]] | Българска община XIX в | ||||||||
Селина | Сулина | Тулча | Селина | Sulina | Сулина | Средновековна българска крепост [78] | ||||
Ташаул | Кюстенджа | Карамурад (Михаил Когълничиану) | Piatra | Пятра | Българска община | |||||
Ташбурун | Тулча | Остров | заличено | на Дунава до с.Остров | Българска община XVIII в | |||||
Текиргьол | Кюстенджа | [[|]] | Текиргьол | Българска община | ||||||
Тестемел | (окръг) | [[]] | Българска община | |||||||
Топала | Топало | Тулча | Топала | Topolog | Тополог | |||||
Топракхисар | Топрахисар | Кюстенджа | Топракхисар | Topraisar | Топрахисар | ген. Колев [79] | ||||
Тръстеник | Тулча | [[]] | Българска община | |||||||
Тузла | Кюстенджа | [[]] | Тузла | Възрожденски храм | Българско училище | Тузленска община | ||||
Тулча [80] | Тулица | Тулча | Тулча | Tulcea | Тулча | "Св. Георги" и "Св. Никола", Българска епископия [81] | пет училища [82] | Многобройни[83] | Стефан Караджа и др. [84] | |
Туркьой | Тулча | Мачин | Туркойя | Стефан Трифонов, Петър Танкин [85] | ||||||
Фраклъкьой | Фрикацей | Тулча | [[|]] | Фрикацей | Св. Никола | Българско училище | Фраклъкьойска община | |||
Хаджилар | Аджилар | Тулча | Еникьой | Lăstuni | Лъстуни | Св. Богородица [86] | Българско училище | Хаджиларска община | Господин Иванов, Петър Стратев, майстор Гочо [87] | |
Хаманджия | Тулча | Хаманджия | Baia | Бая | „Покров Богородичен" 1845 (1863) | Българско училище | Хаманджийска община | |||
Хасарлък | Кюстенджа | [[ | ]] | Българска община | |||||||
Хърсово | Кюстенджа | Хърсово | Hârşova | Хършова | Възрожденски храм 1875 | Българско училище | Средновековна българска крепост [88] Хърсовска българска община | |||
Циганка | Тулча | [[]] | Нифон | манастир Теица [89] | ||||||
Черна | Тулча | Черна | Cerna | Черна | Възрожденски храм от 1840 г., храм св.св. Кирил и Методий[90] | Българско училище | Чернийска община | Панайот Станчов [91] | ||
Черна вода | Хиног | Кюстенджа | Черна вода | Cernavodă | Чернаводъ | Възрожденски храм 1873[92] | Българско училище 1870 | Средновековна българска крепост [93] Черноводенска община | ||
Чинелий | Тулча | Извор (Алибекьой) | Iulia | Юлия | църква „Св. Георги" | Българско училище | Чинелийска община | Димитър Алексов - учител | ||
Шереметя | Шеремент | Кюстенджа | Градина | Casian | Касян | Българска община | ||||
Яйла | Тулча | Черна | general Praporgescu | генерал Прарорджеско | Българска община |
Ороними и хидроними
Български топоним | Вариант | Вид обект | Област | Ориентир | Днешно румънско име | Транскрипция |
---|---|---|---|---|---|---|
Вратица | проток | Тулча | Черно море, лагуна Разим | Vratiţa | Вратица | |
Гърлица | река | Тулча | Пърлита | Gârliţa | Гърлица | |
Гъска | остров | Тулча | Дунав, гр.Хърсово | Gasca | Гъска | |
Дунав | река | Тулча, Кюстенджа и т.н. | гр. Черна вода, Тулча и т.н. | Dunărea | Дунъря | |
Дял ........ | планински дял, хълм | многобройни | в цялата обаст | Deal ........ | Дял ........ | |
Жабище ........ | Джапище | блато | многобройни | Дунав | Japşe ........ | Жапше ........ |
Извор ........ | извор | многобройни | в цялата обаст | Izvor ........ | Извор ........ | |
Излаз ........ | пасище | многобройни | в цялата обаст | Izlaz ........ | Излаз ........ | |
Лозова | река | Тулча | с. Мегданкьой | |||
Лозова | връх | Тулча | северно от с. Ортакьой (дн. Horia) | |||
Лозова долина | долина | Тулча | с. Мегданкьой | |||
Лонкавица | река | Тулча | с. Лункавица | |||
могила ..... | възвишение, могила | многобройни | в цялата обаст | movila …… | мовилъ …. | |
Мачинска планина | Прикопанска планина | планина | Тулча | гр. Мачин | ||
Орлига | връх | Тулча | Мачинска планина | |||
Пещера | пещера | в цялата област | планински местности | peştera | пещера | |
Попина | остров | Тулча | лагуна Разим | Popina | Попина | |
Остров | остров | Кюстенджа | Дунав, с. Остров | Păcuiul lui Soare, Ostrov | Пъкуюл луй соаре, Остров | |
Остров ..... | неголям остров | Дунав, Черно море | ostrov ….. | остров ….. | ||
Поляна ........ | ливада | многобройни | в цялата обаст | Poiana ........ | Пояна ........ | |
Прикопан | Прекоп | връх | Тулча | гр. Мачин, Мачинска планина | Pricopan | Прикопан |
Сивиндика | Асарлъшка кория | гориста местност | Кюстенджа | пр и с. Асарлък | ||
Синьо езеро | Малкото море | езеро лагуна | Тулча | Черно море, проток Вратица | Sinoe | Синое |
Слава ........ | река и селища | Тулча | Тулчанска планина | Slava ........ | Слава ........ | |
Таица | река | Тулча | с. Башкьой | |||
Телица | река | Тулча | с. Каталой | |||
Темща | река | Тулча | *[94] | |||
Трънковица | връх | Кюстенджа | между с. Остров и с. Алмали | |||
Черна | Чернагьол | езеро | Тулча | с. Черна | ||
Черна | река | Тулча | с. Черна | |||
Черна вода | езеро | Кюстенджа | гр. Черна вода | |||
Черно море | Тулча, Кюстенджа | море | гр. Кюстенджа | Marea Neagră | Маря Нягръ |
Вижте също
Външни препратки
- ↑ Петър Велков (Вълков) - опълченец в руско турската освободитела война роден в 1850 г. в с. Аджарик
- ↑ Храма е изписан в 1906 от Михаил Параскевов и Рафаил Матеев и двамата от Тулча, днес се казва "Св. Войводи"
- ↑ Голям военен паметник на 35 войници - 1917 г. от военнополевата болница тук погребани в гробището.Щаб на 3-ти конен полк в І св. война.
- ↑ Могила с двукамерна тракийска гробница със стени от дялан камък и дървено покритие, златни, сребърни и бронзови находки.
- ↑ Находища на пирит и малахит със злато 64g/тон
- ↑ В ХХв. - "Възнесение господне" (Înălţarea Domnului)
- ↑ Селото дава един опълченец в Македоно-одринското опълчение. в Балканската война в 1912 година.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.249 и 826.
- ↑ Според записаното от Евлия Челеби в 1652 г., публ. „Периодическо списание” г. XXI св. 9-10 с. 678-9
- ↑ Църквата е наследник на изгорения в 1842 г. стар храм изграден от котленски овчари след изгарянето на предходния в края на XVIII в., зографисана е от видните тревненски зографи Витан Константинов и сина му Теодоси /Доси/ Витанов, прекръстена е на Sf. Voievozi”, а българските надписи са заличени в 1989 г. В 1903 до 1923 г. българите построяват нов храм също посветен на Св. Димирър
- ↑ В 1917 г. гражданската общинска власт прави паметник на загиналите за освобождението на града около 40 военни чина. Те са погребани във българското военно гробище в двора на църквата. Днес върху постамента на паметника има плоча с друг надпис на румънски прикирваща кирилските букви, а военното гробище е заличено.
- ↑ Първи Велик общонароден Добруджански народен събор (1917) – общо събрание на българска Добруджа след освобождението й избрало областна и общински управи, Втори Велик общонароден Добруджански народен събор (1918) работил като делегатско областнно представителство
- ↑ Кръстьо Мирски – просветител, учител, отворил първата българска книжарница, два пъти кмет на Варна; Иван Христов – фабрикант с кожарска фабрика
- ↑ Възрожденски храм 1856, изписан от Рафаил Матеев от Тулча, (до 1900 г. се служи на български)
- ↑ Димитър Петков – български министър председател, два пъти председател на народното събрание, два пъти министър, кмет на София, четник на Панайот Хитов, като опъленец се бие при Стара Загора и Шипка и загубва ръката си, политически съратник на Стефан Стамболов, баща на Петко Д. Петков и Никола Петков; поп Георги – преписал Паисиевата история в 1842 г.
- ↑ затворено от румънската власт в 1882 г.
- ↑ Стефан Караджа живее заедно със семейството си няколко години тук преди да се заселят в Тулча; Тук е роден хаджи Велико Стефанов – виден тулчански търговец организирал и подпомогнал финансово построяването на българската църква св. Георги и Девическото училище в Тулча. Дарил 3 дюкяна за издръжката им; ген. Стоян Загорски е учил тук; ген. Вичо Диков – участник в Освободителната, Сръбско-българската и Балканската воини, като комендващ IV-та българска армия в Междусъюзническата война побеждава сърбите при Калиманци и обкръжава гръцката армия в Кресненското дефиле; поп Дионисий – отстоял българщината срещу фанариотиски домогвания, баща на ген. Вичо Диков;
- ↑ Храма е изписан от Михаил Параскевов от Тулча
- ↑ Танас Първан - построил първата дървена църква в селото, поп Константин от Айдемир - каменната църква и училището
- ↑ Силна българска средновековна крепост доминираща над Дунав
- ↑ роден Димитър Дончев-Доктора ръководителя на ДРО сражавал се на Солунския фронт, организира въоръжена чета от българи заедно с добруджанския войвода Дочо Михайлов, обучен в Москва, член на ЦК на РумКП
- ↑ в 1852 Църквата е подновена и зографисана от видните тревненски зографи Витан Константинов и сина му Теодоси /Доси/ Витанов, запазен е оригиналният български иконостас
- ↑ Църквата е изградена от българите в селото, за да се ползва вместо старата, на каменна плоча са записани с латински букви имената на дарителите
- ↑ В центъра на селото е издигнат паметник на загиналите във втората световна война 1941-45 г. негови жители, дори след изселването в 1940 г., половината са с български имена; наблизо е паметната плоча на Корнелио Гаврилов убит по време на антикомунистическия бунт в XII.1989 г., неговото име носи и улица в Тулча.
- ↑ Стефан Караджа e живял като малък със семейството си в селото
- ↑ Храма е изписан от Михаил Параскевов и от Рафаил Матеев и двамата от Тулча
- ↑ Църквата е известна и като“Св.Св. Кирил и Методий” по името на главната икона на храма рисувана от видните тревненски зографи Захария Цанюв и сина му Цаню Захариев, изписали и целия храм в 1866 г. Тя е дарена от вуйчото на Васил Левски - Васил Тотювич, запазен е оригиналния български иконостас
- ↑ Васил Левски – 1866 1867 учител в селото и псалт в църквата; Васил Тотювич – ктитор на църквата, вуйчо на Левски, живял в селото; Цаню Захариев – зограф на църквата, революционер съратник на Левски, председател е на Тревненския революционен комитет, участник в Тревненската въстанническа чета, живял в селото, от тук тръгва революционният му път; Марин Ташев – градоначалник на Варна и Русе
- ↑ Силна българска средновековна крепост доминираща над Дунава
- ↑ Силна българска средновековна крепост доминираща над Дунава
- ↑ Храм от 50-те години на XIX в. изписан от Михаил Параскевов и Рафаил Матеев и двамата от Тулча
- ↑ Камбенрска община - 1510 бълг. къщи 1917 -3 рум.
- ↑ Анастасия Костова – Известна българска народна певица, родена в с. Камбер 1935
- ↑ До 1915 в храма се служи на български език
- ↑ Училището е закрито от румънската власт в 1885
- ↑ Върху старото тракийско селище е издигната силната българска средновековна крепост контролираща плаването по Дунав
- ↑ В 1856 подновявана
- ↑ Поп Харитон - свещеник в селото и войвода на чета в Бабадашката планина
- ↑ наричана и св. Троица, запазен е оригиналния български иконостас
- ↑ Храма по късно е обновен и изписан от Рафаил Матеев от Тулча, запазен е оригиналния иконостас с уникална икона на св.св. Кирил и Методий изобразени като едни от 12-те христови апостола.
- ↑ Поп Харитон - свещеник в селото и войвода на чета в Бабадашката планина
- ↑ Силна българска средновековна крепост доминираща над Дунав при вливането му в Черно море и пътя през него за Бесарабия и северните страни
- ↑ Васил Левски е учител в селото в 1867 г.
- ↑ Строена съвместно с гърците, след завършването й обсебена от тях
- ↑ църквата е заместена от новия голям храм Св. Никола
- ↑ закрито от Румънската власт в 1940 г.
- ↑ прекръскено по-късно на „Извор”, Самодеен театър 1872 Самодееният театър е към читаталището, ръководи го Сава Доброплодни, тук е примиерата на неговата пиеса „Светослав”
- ↑ Александър Огнянов – министър на правосъдието, брат на Сава Огнянов; Димитър Н. Минчев – български писател и публицист, пише и на румънски; Сава Доброплодни] ; Сава Доброплодни - виден възрожденец, просветител, ръководил училището в града; Сава Огнянов – театрален генийй, роден в Кюстенджа; Иван Пенаков; Иван Пенаков /1883-1971/ - деец на национално-освободителното движение, историк и общественик, роден в Кюстенджа ; Янко Сакъзов – виден социалдемократ и публицист, министър, многократно депутат – въвел 8 часовия работен ден в България, живял в града=
- ↑ Храма е изписан от Михаил Параскевов и Рафаил Матеев и двамата от Тулча
- ↑ Възрожденския български храм който е обновяван в 1870 остава за власите патриаршисти
- ↑ Със собствена сграда от 1862
- ↑ Силна българска средновековна крепост доминираща над Дунава. В XIV век е известна като крупно българско търговско пристанище с фактории на европейски търговци
- ↑ Никола Бацаров - Възрожденец просветител, организирал в 1849 г. българското училище в Мачин, от 1850 г. богослужение на български, в 1854 градски съветник в руското градоначалство, организира рота българско опълчение от града което се бие с турците при Силистра, награден с орден от руския император, гост на коронацията на императора; Владимир Тодоров – ботев четник; д-р Балканска – столична лекарка, д-р М. Жеков – собственик на АГ клиника в София
- ↑ В 1899 г. храма е разрушен
- ↑ Янко Сакъзов – виден социалдемократ и публицист, министър, многократно депутат – въвел 8 часовия работен ден в България, живял в града
- ↑ Храма е изписан от Михаил Параскевов и Рафаил Матеев от Тулча
- ↑ Старобългарски скален манастир от IX в.-XI в. с уникални глаголически и кирилси надписи и руни
- ↑ Български воененни паментик и гробище от 1917 г. са в двора на храма, днес гробището е заличено, а надписите на български език върху паметника са заменени с румънски
- ↑ Храма е изписан от Рафаил Матеев от Тулча
- ↑ Основан е в 1833 г. от български монаси, в манастирското гробище са пограбани войници и други българи
- ↑ Основан в 1840 от атонските монаси Доситей, Паисий Анатасий (Лисавенко), впоследствие обителта е отстъпена за да стане женски манастир, а монасите основават наблизо Саун. В 1917 г. манастира е бил и военно-полева болница, в манастирското гробище са пограбани български войници
- ↑ Манастира е от 1846 г. основан от монаси от близката обител Челикдере и подчиняващи се на нея.
- ↑ В 680 г. хан Аспарух води от укрепения лагер Онгъл обкръжаващ настоящото селище победната битка срещу Константин IV Погонат след която Византия е принудена в 681 г. официално да признае Българската държава и установяването й южно от Дунава.
- ↑ Тук в укрепения лагер Онгъл хан Тервел приема низвергнатия император Юстиниан риномет и договаря влизането в Цариград, за което българският хан получава кесарска т. е. царска титла и териториално разширение в Тракя - първата територия на България на юг от Балкана.
- ↑ Васил Друмев (митрополит Климент Браницки) – просветител, писател, духовник и политик, министър на просветата, митрополит Търновски, два пъти министър председател на България, епископ на Тулча, подстриган за монах в близкия манастир Кокош, по тази обител дълго време селото се е казвало Манастир
- ↑ виден тревненски зограф и резбар изработил забележителни олтарни двери в храма на манастира Кокош
- ↑ Храма е изписан от Михаил Параскевов от Тулча
- ↑ Силна българска крепост и пристанище от края на XIII в. доминиращи Черноморското крайбрежие и сухоземните пътища в Добруджа към Бесарабия и Влашко. През Възраждането – Енисалска община
- ↑ .Виж следващата референция
- ↑ На острова непосредствено срещу селището е описаният в надписа на Омуртаговата колона от църквата св. Четиридесет мъченици в Търново „Всеславен дворец” издигнат от хана на Дунава. Това е едно от най- важните български пристанища и военни бази.
- ↑ Силна българска средновековна крепост доминираща над Дунава
- ↑ Църквата е зографисана от видните тревненски зографи Витан Константинов и сина му Теодоси /Доси/ Витанов и Рафаил Матеев от Тулча
- ↑ Стефан Караджа e живял като малък със семейството си в селото
- ↑ Силна българска средновековна крепост контролираща Дунава преди вливането му в Черно море
- ↑ Силна българска средновековна крепост доминираща над Дунава
- ↑ Храма е изписан от Михаил Параскевов и Рафаил Матеев и двамата от Тулча
- ↑ Стефан Караджа e живял като малък със семейството си в селото; Йордан Екзархов – председател на Тулчанското училищно настоятелство и негов касиер, румъните го назначават за акцизен началник на Тулча
- ↑ Силен български средновековен укрепен пункт контролиращ устието на Дунав в Черно море в който пребивават много европейски търговци
- ↑ |ген. Иван Колев, командва І-ва кавалерийска дивизия и нанася тук на 21 октомври 1916 г. тежко поражение на румънско-руските войски и хода на настъпателната операци на III-та българска армия за освобождението на Добруджа.
- ↑ Към 1832 г. Българите възобновяват всецяло разрушения град Тулча, на няколко километра югоизточно от първото му местонахождение.
- ↑ Българска черква "Св. Георги" - 1857 г. и Тулчанската катедрала "Св. Никола" - 1862 г., която след 1870 г. е екзархийски център, Св. Св. Константин и Елена 1849 също е строена от тулчанските българи.
- ↑ Първите учебни занимания са отпреди 1810, в 1811 г. започват да се обучават и момичета. В 1856 г. училището става обществено и е наречено "Светла България", в 1870 г. е прекръстено на „св.св. Кирил и Методий” и прераства в полугимназия с девическо училище към него, от 1869 г. работи и частно училище - т.н. и „Пансион” на Сава Доброплодни. Забавачка огранизирана от женското дружество. В 1887 г. е открита сградата на 4-то класното мъжко училище „св.св. Кирил и Методий”, отделно работят: Мъжко начално училище в сградата на класното, Девическо 4-то клсано училище "Св.св. Кирил и Методий" от 1881 г. и Девическо начално училище в сградата на класното, Смесено начално училище. В началото на ХХв. мъжкото училище е разрушено, девическото се е съхранило и до днес.
- ↑ Средновековна българска крепост и пристанище запазило името и значението си и във вековете на турското робство. В 1832 г. българите възобновяват всецяло разрушения град Тулча, на няколко километра югоизточно от първото му местонахождение. През Възраждането: Тулчанска българска община; Българска частна болница 1807; Женско благотворително дружество "Надежда" 1820 (особено активно след1869 г.); Тулчански революционен комитет 1861; Театър към училището „Св.Св. Кирил и Методий”; Читалище "Съгласие" 1861; Българско търговско дружество (камара); Българска параходна компания; Обществен културен клуб "Българско казино" 1865, в 1891-95 театъра към чителището поставя „Хъшове, „Разбойници” , „Руска”; Две български книжарници; Две български печатници, първата от 1875, втората „Антон Франгя” 1877; Българско военно гробище 1917 г. (в двора на църквата св. Георги до погребаните знатни тулчанлии, днес от гражданските надгробия са запазени единици, а военното гробище е заличено).
- ↑ Стефан Караджа израснал и започнал революционния си път в Тулча. Родени в Тулча: Александър Василев Сивков –търговец, възрожденец, , пише стихове, основател и председател на тулчанското чителище, председател на училищното настоятелство; Д-р Васил Андреев Манов - български педагог Д-р Васил Андреев Манов – виден български педагог, журналист Васил Радев - професор в Софийския университет; Васил Икономов - български книжовник; Васил Проданов – индустриалец; Владимир Димитров - член на ВМОК; Гаврил Енчев – касиер на Букорещкия таен революционен комитет; Георги Вълков - създал първия радиопредавател в България; Георги Найденов Гръблаша - знаменосец в четата на Христо Ботев; инж. Г. Лазаров – български представител в Дунавската комисия, пълномощен министър; Григор Радев, крупен български зърнопроизводител и търговец, водач на консервативното крило на българското общество в Тулча през Възраждането, д.р Д. Д. Димитров – финансист, началник Спистовната пощенска каса в София, Димитър Минчевич – министър на правосъдието, български посланик в Лондон, Виена, Рим, Белград и Букурещ; Димитър Нейков – производител на обувки, политик от БКП; Дончо Дончев – фабрикант с шоколадова фабрика, Драгомир Пачев – журналист, издател на сп. Родна Добруджа, син на опълченеца Янко Пачев; Елена Радева-Петрова - филоложка, първата председателка на Дружеството на българките с висше образование; Жеко Велчев - полковник-инженер, началник инженерното отделение при Генералния щаб, член на Комисията по определянето на границата с Турция, преподавател по фортификация; Иван Проданов – индустриалец; Изворски – учител, културно-просветен деятел; ген. Йордан Т. Пеев – генерал майор, гл. редактор на армейските издания, началник на Военното училище в Туърново и на Военната Академия в София, началник щаб на Войската; Костадин Марков – основен дарител за строежа на девическото училище; Марко Златаров – майстор златар работил кръстове и обкови на икони за добруджанските църкви; М. Д. Тихчев – възрожденец, дописник на цариградския в-к Турция, Заря и др.; Милан Марков – културно-просветен деятел; Михаил Параскевов – художник зографисал десетина добруджански църкви; Надежда Костова – актриса; Неда Пеева – първата българска учителка, отворила училище в града в началото на XIX в., Никола Лазаров – български архитект (съименник на карловеца арх. Никола Лазаров); П. Киселов – възрожденец; Ради Жечов - крупен български зърнопроизводител и търговец, на него е наречена Радева махала в Тулча; Рафаил Атанасов (Танасов) – председател на революционния комитет в Браила; Рафаил Матеев - български художник – зографисал над 10 църкви в Добруджа, по негови планове са построени няколко румънски училища и църкви, творбите му са в Националната художествена галерия в Букурещ; Руси Димов – художник портретист, творил в Тулча и Русе; Спас Соколов - член на щаба на Ботьовата дружина, осъден на доживотен затвор на остров Родос; Старец Раданов – възрожденец; Стойко Фучеджи – ботев четник; Стоян Загорски - български генерал; Султана Рачо Петрова, по баща Пантелеева Минчович – писателка, придворна дама, самарянка в балканските войни, държи свой литературен салон в София; Теодораки Стефанов Теодоров – опълченец, кръст за храброст в боевете на Шипка, един от първите български професионални журналисти; Христо Джамбазов – директор на Тулчанската гимназия, адвокат (лишен от право да упражнява професията си от румънската власт); Янко Драганов - български генерал, опълченец в Освободителната война, в Сръбско-българската война отбранява Видин, в І-та световна война освобождава Пирот, Тутракан и Силистра, хофмаршал; д-р Янкулов – възрожденец; Живели в Тулча: Антон (Яни) Франгя – открива втората българска печатница в Тулча, четалищен деец, публицист, политик, министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията, министър на железниците, пощите и телеграфите; Васил Друмев (митрополит Климент Браницки) – просветител, писател, духовник и политик, министър на просветата, митрополит Търновски, два пъти министър председател на България, епископ на града, подстриган за монах в близкия манастир Кокош; Васил Карайовов от Скопие – учител, директор на Тулчанската гимназия; Вела Благоева – учителка в девическото училище, хаджи Велико Стефанов – виден тулчански търговец с решевещ принос за построяването на българската църква св. Георги и българското девическо училище в града, дарил и собствеността върху 3 дюкяна на колонната чаршия за да се изръжа храма; Видул Кунчев – учител в Тулча, чичо на Васил Левски, войвода убит от турците в Троянския балкан в 1834; Георги Паунчев от Охрид - учител в града, народен представител от Варна, 1903-1905 председател на Съюза на българските гимназиални учители; Братята Димитър, Стефан и Периклий Тодорови са крупни търговеци и дарители за строежа и нуждите на българските църква, училище и читалище в Тулча, Димитър е дядо на Султана Рачо Петрова; Добри Ганчев – просветител и учител, директор на Солунската българска мъжка гимназия, придворен учител на княз Фердинанд I, преподавател във Военното училище; Иконом Енчо Димитров – просветител учител и свещеник; Кръстьо Мирски – просветител, учител, отворил първата българска книжарница, два пъти кмет на Варна; проф. Милан Марков – юридически ф-т СУ; Никола Живков - виден възрожденец, автор на химна „Шуми Марица”, участник в Руско-турската война и националноосвободителните борби в Македония, редактор на в-к „Нова България” издаван от Хр. Ботев; д-р Пантелей Минчович - член кореспондент на Българското книжовно дружество (БАН), главен лекарна турския дунавски флот, полковник, руски управител на гр. Сулина, съосновател и председател на Консервативната партия, Висшия медицински съвет, Александровска болница и БЧК, пръв председател на БЧК и директор на Александровска болница, Губернатор на Варна, член на Държавния съвет, син на Димитър Теодоров и внук на легендарния Хаджи Минчо от Търново; Сава Доброплодни - виден възрожденец, просветител, основал частно училище т.н. „пансион” в Тулча и издал тук българска „Христоматия”; Станислав Доспевски – изписал храма Св. Георги, Тодор Икономов - виден възрожденец и революционер. Опълченци от Тулча: І-ва дружина – Стойко Атанасов, Христо Брайков, Яков Василиев, Драган Димитров, Константин Иванов, Георги Николов, Тодор Николов, Цено Ненов, Тодор С. Чалъков; II-ра дружина – Янко К. Пачев – унтерофицер, Димитър Атанасов, Станчо Великов, Калчо Вълков, Иван Габровски, Иван Георгеив, Николо Георгиев, Александър Каназирски, Димитър Сивков, Иван Тасович; III-та дружина – Стефан Богданов, Манол Бакърджийски, Иван х. Вълчанов, Иван Куманов, Никола Михалев, Димитър Тодоров; IV-та дружина – Господин Вълков, Калчо Д. Вълков, Никола Георгиев, Продан Д. Вълков, Мирчо Георгиев, Георги Калчев, Стефан Константинов; V-та дружина – Георги Атанасов, Йосиф Ангелов, Тодор Витков, Георги Вълчанов, Стефан Георгиев, Христо Вълчанов, Васил Димитров, Димитър Колев, Йосиф Кирилов, Атанас Минчев, Георги Николаев, Тодор Попов, Васил Райнов, Янко Чолаков; VI-та дружина Апостол Александров, Георги Василев, Георги Димитров, Филип Илиев, Илия Калчев, Георги Николаев, Филип Николаев, Николай Стоянов, Димитър Тодоров, Руси Цветков; VII-ма дружина – Яков Василиев, Леонти Тодоров, Димитър Федоров; XI-та дружина – Георги Апостолов; XII-та дружина – Иван Ахринов, Костаки Аргиров
- ↑ поручик Стефан Трифонов от Лом и кавалерист Петър Танкин от с. Врачеш, Ботевградско от Конната дивизия на ген. Колев, загинали в боевете тук на 18 декември 1916 г. Запазен е монументален военен паметник в тяхна чест.
- ↑ Храма е изписан от Рафаил Матеев от Тулча
- ↑ Господин Иванов – опълченец, бие се при Шейново, окръжен управител на Варна, Видин и Бургас; Петър Стратев и майстор Гочо - каменоделци
- ↑ Силна българска средновековна крепост доминираща над Дунава
- ↑ Разрушен в XIX век , преоснован наскоро
- ↑ Понастоящем името й е сменено на св. архангели Михаил и Гаврайл
- ↑ Панайот Панайотов Станчов Черна - бележит румънски поет, философ, литератиурен критик и преводач; Симеон Радев - четник на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
- ↑ След построяването му храма е завладян от гърците партиаршисти и в 1875 българите си правят друг
- ↑ Силна българска средновековна крепост доминираща над Дунава
- ↑ [1]
- Стефан Младенов История на българския език. Прев. и ред. Иван Дуриданов от нем. изд. 1929. С., БАН, 1979. 412 с.
- Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. Доклади на университетски и други учени, Съставител и редактор проф. Петър Петров, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, II. изд., София, 1994
- Добруджа . География, история , етнография, стопанско и държавно политическо значение, А. Иширков, В. Златарски, Вл. Моллов, Д. Мишайков, Л. Милетич, София 1918 г.
- Северна Добруджа етнографски наблудения и народни песни, Михаил Арнаудов, София 1923 г.
- Училищното дело в Добруджа, Стилян Чилингиров, в. Добруджа стр. 1 бр. 3.VI.1923 г.,
- Добруджа и нашето възраждане (културно-исторически изследвания), Стилян Чилингиров, С 1917 г.
- Принос към възраждането на Добруджа, Стилян Чилингиров С 1917 г.
- Принос към историята на българската просвета в Добруджа, Стилян Чилингиров С 1940 г.
- Българските училища в Тулча, Г. Разлогов, сп. Светлина кн.8 с.6, 1898 г.
- Добруджа, Д. М. Тихчев, в. Българин, г. II, бр. 109, с.2
- Наши художници, зографи и златари, сп. Родна Добруджа стр. 5 бр. бр. 9-10 1937 г.
- Отчет за общий вървеж на училищното дело в тулчанските класните и основни училища, сп. Родна Добруджа стр. 10 бр. бр. 9-10 1937 г.
- Една обиколка в Добруджа, Стоян Романски, екзархийски в-к „Новини”, Цариград
- Изследвания на руския учен Теплов – 1977 г.
- България ХХ в. (Добруджанският диоцез на Българската екзархия), Изд. „Труд”, София 1999 г.
- Архиви на Доростоло-Червенската епархия и епархийското наместничество в Тулча.
- Архиви на Варенско-Преславската епархия за добруджанските енории.
- Българското национално малцинство в Добруджа, Йордан Колев, С 2004