Марин Дринов: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Българи в Руската империя using HotCat |
м доуправяне |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{ |
{{Държавник инфо |
||
| |
|име = Марин Дринов |
||
|наставка = |
|||
| |
|портрет = Marin-drinov-protrait-rulexru.jpg |
||
| описание=български историк |
|||
|длъжност = [[Министерство на културата|упр. Отдел за народно просвещение и духовни дела]] |
|||
| роден-дата=[[20 октомври]] [[1838]] |
|||
|мандат_нач = [[8 май]] [[1878]] |
|||
| роден-място=[[Панагюрище]], [[Османска империя]] |
|||
|мандат_край = [[5 юли]] [[1879]] |
|||
| починал-дата=[[13 март]] [[1906]] |
|||
|назначен от = |
|||
| починал-място=[[Харков]], [[Руска империя]] |
|||
|президент = |
|||
|канцлер = |
|||
|вицепрезидент = |
|||
|министър-председател = |
|||
|предшестван от = |
|||
|наследен от = [[Георги Атанасович]] |
|||
|длъжност2 = [[Председател на БАН]] |
|||
|мандат_нач2 = [[1869]] |
|||
|мандат_край2 = [[1882]] |
|||
|назначен от2 = |
|||
|президент2 = |
|||
|заместник2 = |
|||
|вицепрезидент2 = |
|||
|министър-председател2 = |
|||
|предшестван от2 = |
|||
|наследен от2 = [[Васил Стоянов]] |
|||
|втори_мандат_нач2 = [[1884]] |
|||
|втори_мандат_край2 = [[1894]] |
|||
|втори_мандат_предшестван от2 = |
|||
|втори_мандат_наследен от2 = [[Васил Друмев]] |
|||
|роден_дата = [[20 октомври]] [[1838]] |
|||
|роден_място = [[Панагюрище]], [[Пазарджик]]{{Br}}[[File:Ottoman flag.svg|23px]] [[Османска империя]] |
|||
|починал_дата = {{дата на смърт и години|1906|3|13|1838|10|20}} |
|||
|починал_място = [[File:Flag of Russia.svg|23px]] [[Харков]], [[Руска империя]] |
|||
|погребан = |
|||
|националност = |
|||
|партия = |
|||
|партия2 = |
|||
|родства = |
|||
|съпруг = |
|||
|деца = |
|||
|седалище = |
|||
|религия = |
|||
|alma mater = [[Харковски университет|ХНУ „Василий Каразин“]] |
|||
|професия = [[историк]] • [[филолог]] |
|||
|подпис = |
|||
|уебсайт = |
|||
|преданост = |
|||
|род войски = |
|||
|години на служба = |
|||
|звание = |
|||
|войсково поделение = |
|||
|командвания = |
|||
|войни = |
|||
|отличия = |
|||
|портал = Политика |
|||
|бележки = |
|||
}} |
}} |
||
Ред 13: | Ред 60: | ||
{{цитат|Със своя чист ум ние лесно можем да ся дигнем и да тръгнем по пътя на истинната цивилизация|Марин Дринов}} |
{{цитат|Със своя чист ум ние лесно можем да ся дигнем и да тръгнем по пътя на истинната цивилизация|Марин Дринов}} |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
=== Детство и образование === |
|||
Марин Дринов е роден през 1838 г. в [[Панагюрище]]. |
Марин Дринов е роден през 1838 г. в град [[Панагюрище]]. Заминава в Русия, за да продължи образованието си. Там учи в [[Духовна семинария|Духовната семинария]] в [[Киев]], а впоследствие - в [[Московски държавен университет|Московския университет]], където се дипломира през 1865 г. Между 1865 и 1871 г. пътува и работи в [[Австрия]] и [[Италия]]. През 1869 г. става един от съучредителите и активен член на Българското книжовно дружество. През 1872 г. получава [[доктор]]ска степен и от 1873 г. е [[доцент]] по [[славянска филология]] в [[Харковски университет|Харковския университет]]. В края на 1876 г. е признат за редовен [[професор]]. |
||
=== Държавническа кариера (1878-1879) === |
|||
Между 1878 и 1879 година Дринов завежда отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на [[Временно руско управление|Временното руско управление на България]]. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на [[Трета българска държава|Третата българска държава]]. Един от съставителите на [[Търновска конституция|Търновската конституция]]. Негово е предложението [[София]] да е новата столица на възстановената Българска държава. |
Между 1878 и 1879 година Дринов завежда [[Министерство на културата|отдела за народното просвещение и духовните дела]] в рамките на [[Временно руско управление|Временното руско управление на България]]. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на [[Трета българска държава|Третата българска държава]]. Един от съставителите на [[Търновска конституция|Търновската конституция]]. Негово е предложението [[София]] да е новата столица на възстановената Българска държава. |
||
==== Последни години и смърт ==== |
|||
След 1881 г. живее в [[Харков]] и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на [[Руска академия на науките|Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките]]. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г. след продължително боледуване от [[туберкулоза]]. |
След 1881 г. живее в [[Харков]] и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на [[Руска академия на науките|Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките]]. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г. след продължително боледуване от [[туберкулоза]]. |
||
Ред 48: | Ред 98: | ||
* [http://liternet.bg/publish10/nfilipov/mdrinov.htm Статия на Никола Филипов за Марин Дринов] |
* [http://liternet.bg/publish10/nfilipov/mdrinov.htm Статия на Никола Филипов за Марин Дринов] |
||
* [http://baspress.com Академично издателство „Проф. Марин Дринов“] |
* [http://baspress.com Академично издателство „Проф. Марин Дринов“] |
||
* {{ru |
* {{ref-ru}} [http://www.rulex.ru/01050104.htm Марин С. Дринов] - Руски биографичен речник |
||
* {{ru |
* {{ref-ru}} [http://www.biografija.ru/show_bio.aspx?id=37914 Дринов Марин Степанович] - биографична бележка |
||
== Източници == |
|||
{{мъниче}} |
|||
{{пост списък|Председател на БАН|1}} |
{{пост списък|Председател на БАН|1}} |
||
{{Пост списък|Министър на културата на България|1}} |
|||
{{пост списък|Председател на БАН|3}} |
{{пост списък|Председател на БАН|3}} |
||
Версия от 22:51, 22 октомври 2014
Марин Дринов | |
упр. Отдел за народно просвещение и духовни дела | |
Мандат | 8 май 1878 – 5 юли 1879 |
---|---|
Наследник | Георги Атанасович |
Председател на БАН | |
Мандат | 1869 – 1882 |
Наследник | Васил Стоянов |
Втори мандат | 1884 – 1894 |
Наследник | Васил Друмев |
Лична информация | |
Роден | |
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища |
Родства | Найден Дринов Пейо Дринов |
Образование | ХНУ „Василий Каразин“ |
Професия | историк • филолог |
Портал Политика | |
Марин Дринов в Общомедия |
Проф. Марин Стоянов Дринов (на руски: Марин Степанович Дринов) е български възрожденски историк и филолог, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат на Найден Дринов.
„ | Със своя чист ум ние лесно можем да ся дигнем и да тръгнем по пътя на истинната цивилизация | “ |
Марин Дринов |
Биография
Детство и образование
Марин Дринов е роден през 1838 г. в град Панагюрище. Заминава в Русия, за да продължи образованието си. Там учи в Духовната семинария в Киев, а впоследствие - в Московския университет, където се дипломира през 1865 г. Между 1865 и 1871 г. пътува и работи в Австрия и Италия. През 1869 г. става един от съучредителите и активен член на Българското книжовно дружество. През 1872 г. получава докторска степен и от 1873 г. е доцент по славянска филология в Харковския университет. В края на 1876 г. е признат за редовен професор.
Държавническа кариера (1878-1879)
Между 1878 и 1879 година Дринов завежда отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на Временното руско управление на България. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на Третата българска държава. Един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на възстановената Българска държава.
Последни години и смърт
След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г. след продължително боледуване от туберкулоза.
На негово име е наречено издателството на БАН.
Библиография
- Избрани съчинения. Т. I-II. Под ред. на Иван Дуйчев, София, 1971
- Съчинения. Т. I. Трудове по българска и славянска история. София, 1909 pdf
- Съчинения. Т. II. Трудове по българска църковна история. Трудове по езикознание, литературна история, етнография и народни умотворения. София, 1911 pdf
- Съчинения. Т. III. Публицистични статии. София, 1915 pdf
- Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история., Пловдив-Русчук-Велес, 1869 pdf
- Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес., Виена, 1869 pdf
- Заселение Балканскаго полуострова славянами (1872)
- Южные славяни и Византия в Х веке. – Чтения в Императорском обществе истории и древностей российских при Московском университете, 1875, № 3, III. Материалы славянские, 1-152, pdf
- Новый церковно-славянский памятник с упоминанием о славянских первоучителях. – Журнал Министерства Народного Просвящения, Ч. 238. Санкт-Петербург, 1885
Вижте също
Литература
- Изследвания в чест на Марин Стоянов Дринов. София, 1960.
- Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. I. София, 1985, 614-616.
- Gjuzelev, V. Marin Drinov (1838-1906) - Begründer der bulgarischen Slawistik und Mediävistik, Palaeobulgarica, XVII (1993), № 4, 107-126.
Външни препратки
- Сборниче за юбилея на професора Марин С. Дринов 1869-1899. Нареди и издаде Българското книжовно дружество в София. С., 1900
- Манев, Т. Панагюрище, неговото заселвание, битие и възстание. Пловдив, 1906, с. 23
- Дигитален архив „Марин Дринов“ на ИМИ-БАН
- Марин Дринов в Православието.ком
- Статия на Никола Филипов за Марин Дринов
- Академично издателство „Проф. Марин Дринов“
- Шаблон:Ref-ru Марин С. Дринов - Руски биографичен речник
- Шаблон:Ref-ru Дринов Марин Степанович - биографична бележка
Източници
|
|