Предрумънски топоними в Северна Добруджа: Разлика между версии
Голяма част от топонимите са тюркски и не е доказана връзката им със славянски корени. |
Aslı Gagauz (беседа | приноси) |
||
Ред 819: | Ред 819: | ||
|Българска община |
|Българска община |
||
|- |
|- |
||
|[[ Конгаз]] |
|[[Конгаз (Окръг Тулча)|Конгаз]] |
||
| |
| |
||
|[[Тулча (окръг)| Тулча]] |
|[[Тулча (окръг)| Тулча]] |
Версия от 12:38, 24 февруари 2015
Тази статия е със спорна неутралност. |
Това е списък на топонимите (ороними, хидроними, регионими и ойконими) в Северна Добруджа, използвани от българското население в тази област и на техните съвременни официални румънски съответствия заедно с имената и на българските институти и личности в този край.
- Списъкът не взима предвид етимологията на топонима (била тя от турски, български или друг език), а културната среда, в която топонимът се използва. Така например Кюстенджа се смята за български топоним, въпреки турската си етимология. Дадени са допълнителни данни за имена и др. в селищата.
- Предикатът български принципно означава, че в селището живят или са живели българи към 1940 г., означението „българска община” не значи, че в селището няма други етно-религиозни общини или общности.
- Списъкът не разглежда хронологично топонимите, т.е. не показва само сменените топоними след влизането на областта в границите на Румъния , а историческите и тези от тях в общност с българският език.
- В автентичните имена на обекти останки от гръко-латински античен пласт практически липсват, най-стар е славяно-българският пласт (включително повлашените, потурчени и порусени названия), най-силен е тюрският пласт (с турски, татарски, а вероятно и с печенежки, кумански и прабългарски произход) и най-нов е румънският официално налаган след анексирането на Добруджа от Румъния.
Във взаимодействието помежду им се появяват смешения като бълг. Ново село - тур. Yeni sala (а не Yeniköy) – рум. Enisala; Сатуново - Sat nou; Извор – Izvoarele; ез. Синьо – Sinoe (през порусеното Синое, а не рус. Голубое), Езеро Черна – Çerna Göl; Караомер - Negru Vodă – Черна вода; калки като Черна вода - Karasu (старото име на Меджедия по името на тукашната река); повлашаване като Хърсово – Hârșova ( през тур. и нем. Hırsova); Поляна – Poiana, Градина – Gradina, Гергина – Gherghina (използвани и като автентични и за нови „румънски” имена); Ягода (хълм до с. Остров, Кюстендженско) – Dealul Iagodâ bair и т.н.
Ойконими и Урбоними
Български топоним | Вариант | Област | Община | Днешно румънско име | Транскрипция | Име на българската църква там | Българско училище | Имена на други български институти преди 1940 | Имена на личности |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Аджарик | Тулча | заличено | Българска община XIX в. | Петър Велков - опълченец[1] | |||||
Аджигьол | Хаджигьол | Тулча | Саръгьол тулчански (Валя Нукарилор) | Agighiol | Аджигьол | Православен Храм 1858[2] | Българска община, военен паметник, военнополева болница в 1917[3] тракийска гробница[4] | ||
Акбунар | Тулча | Черна | Mircea Vodă | Мирча водъ (Мирчо Войвода) | Българска община | [5] | |||
Аккадън | Тулча | Ортакьой | Alba | Алба | Българска община | ||||
Алифак | Тулча | Касъмча | Războieni | Разбоени | Българска община | ||||
Алмалии | Кюстенджа | Остров | Almălău | Алмълиу | Възрожденска църква XIX в.[6] | Българско училище | Алмалийска община | [7][8] | |
Анадолкьой | Кюстенджа | гр. Кюстенджа | Anadalchioi | Анадалкьой | Българска община | ||||
Армутлий | Тулча | Камбер | Turda | Турда | Св. Архангел Михаил 1880 г. | Армутлийска община | |||
Астаград | Астабад | Тулча | м-ду Инан чешма и Карамурад | заличен | няколко православни храма | XVII в.- град с 1500 къщи [9] българска община | |||
Асърлък | Хисарлък | Кюстенджа | Долни Добромир | Cetatea | Четате | Българска община | |||
Бабадаг | Тулча | Бабадаг | Babadag | Бабадаг | св. Димитър 1853[10][11] | Смесено училище от 1848, прераснало в 3-класно. | Бабадашка българска община [12], Читалище „Любов” 1870, Българска книжарница, „Велик добруджански събор”[13], | Кръстьо Мирски и др. [14] | |
Балтакьой | Балтаджикьой | Кюстенджа | Круча (Сатишкьой) | Băltăgeşti | Балтаджещи | българска община в XVIII в. | |||
Башкьой | Тулча | Налбант | Nicolae Bălcescu | Николае Бълческу | Св. Богородица[15] | Българско училище 1848, затворено в 1884 от румънците | Башкьойска община | Димитър Петков и др.[16] | |
Бейдаут | Тулча | Бейдаут | Beidaud | Бейдаут | Възрожденски храм 1830 | Българско училище 1834[17] | Бейдаутска община | Стефан Караджа и др. [18] | |
Бештепе | Тулча | Бештепе | Beştepe | Бештепе | Възрожденски православен храм[19] | Българско училище | Бешктепелйска община | ||
Болгаренидже | Българско Енидже, Енидже | Кюстенджа | Болгар Енидже | Deleni | Делени | Българска община в XIX в. | |||
Буджак (Окръг Кюстенджа) | Кюстенджа | Октров | Bugeac | Буджак | Възрожденска църква "Св. Атанас" 1863 | Българско училище | Българска община | Танас Първан, поп Константин[20] | |
Вакарене | Тулча | Вакарене | Văcăreni | Вакарени | Българска община | ||||
Вистерна | Тулча | Вистерна | Visterna | Вистерна | Българска община XIX в. | ||||
Вишина | Пашакъшла | Тулча | Jurilovca | Vişina | Вишина | Св. Никола" 1852 (1859) | Българско училище | Пашакъшлийска община | |
Галица | Кюстенджа | Остров | Galiţa | Галица | Българска община | ||||
Гарван | Бисекурица | Тулча | Жижила | Garvăn | Гарвън | Средновековна българска крепост [21] Читалище 1870 | |||
Голтино | Олтино, Голтина | Кюстенджа | Гърлица | Oltina | Олтина | Българска община XIX в. | |||
Голям Гарван | Кюстенджа | Гърлица | Garvăn mare | Гарвъну маре | Българска община | ||||
Голям Гаргалък | Кюстенджа | Гаргалък | Corbu de sus | Корбу де сус | Възрожденски храм | Българско училище | Голямогаргалъшка община | ||
Горен Иримлик | Кюстенджа | Коджалък | Râmnicu de Sus | Ръмнику де жос | |||||
Горна Чамурла | Тулча | Хаманджия | Ceamurlia de Sus | Чамурлия де сус | Св. Георги - 1839 | Българско училище 1876 | Горночамурлийска община | ||
Горни Добромир | Кюстенджа | Долни Добромир | Dobromir | Dobromir | Българска община | ||||
Градина | Токсоф | Кюстенджа | Градина | Grădina | Градина | Българска община | |||
Греч | Суванлък | Тулча | Гречи | Възрожденски храм | Българско училище | Греченска община | |||
Гьолбунар | Кюстенджа | Българска община | |||||||
Гърлица | Кюстенджа | Остров | Gârliţa | Гърлица | Българска община | ||||
Гърлич | Кюстенджа | Хърсово | Gârliciu | Гърличиу | Храм "Св. Никола" 1865 | Българска община | |||
Демирча | Демирджа, Баки Куюси | Кюстенджа | Алиман | Floriile | Флорийле | ||||
Джаферкьой | Тулча | Българска община | |||||||
Долни Добромир | Кюстенджа | Българска община, | Димитър Дончев [22] | ||||||
Долни Иримлик | Кюстенджа | Коджалък | Râmnicu de Jos | Ръмнику де жос | Българско училище | Българска община | |||
Долна Чамурла | Долно Чамурлий | Тулча | Хаманджия | Ceamurlia de jos | Чамурлия де жос | Успение Богородично 1825[23], св. Петка и св. Георги 1914[24] | Българско училище 1825 | Долночамурлйиска община [25] | Стефан Караджа [26] |
Доомай | Българска община | ||||||||
Дунавец | Възрожденски православен храм[27] | Дунавецка община | |||||||
Дуюнджии | Кюстенджа | Каранасуф | Nuntaşi | Нунташи | Св. Св. Кирил и Методий 1879 | Дуюнджийска община | |||
Дъене | Даякьой | Тулча | Dăeni | Дъени | Българска община XVIII | ||||
Енишенли | Кюстенджа | Българска община | |||||||
Еникьой | Тулча | Енекьой | Mihail Kogălniceanu | Михаил Когълничеану | Св. Троица - 1866[28]; | Смесено училище 1865 | Еникьойска община | Васил Левски и др.[29] | |
Есекьой | Кюстенджа | Българска община | |||||||
Ескибаба | Тулча | Ески Баба | Stejaru | Стежару | Възрожденски храм | Българско училище | Ескибабашка община | ||
Затека | Затока | Тулча | заличено | до с. Азкалии | с-у Галац | Българска община | |||
Зебил | Тулча | Зебил | Възрожденски храм | Българско училище | Зебилска община | ||||
Иглица | Тулча | Туркоая | Средновековна българска крепост [30] българска община в XVII в. | ||||||
Извор | Алибейкьой | Тулча | Извор | Izvoarele | Извоареле | Българско училище | Алибеккьойска община | ||
Илаилък | Кюстенджа | Българска община | |||||||
Инан Чешма | Чешмa | Тулча | Инан Чешме | Fântânelele | Фънтънеле | Възрожденски храм | Българско училище | Инанчешмейска община | |
Исакча | Облучица (Обрущица - проф. Петър Мутафчиев) | Тулча | Исакча | Isaccea | Исакча | Българско училище | Средновековна българска крепост [31] Възрожденска община | ||
Кавгаджии | Тулча | Хаманджия | Baia | Бая | Възрожденски храм | Българско училище | Кавгаджйска община | ||
Калина | Калия (Канлъ) буджак | Тулча | Муригьол | Kolina | Колина | Възрожденски православен храм[32] | Българско училище 1847 | Калийска община | |
Камбер | Кюстенджа | Камбер | Mihai Bravu | Михай Браву | Възрожденски храм | Камберска община [33] | Анастасия Костова[34] | ||
Камена | Камана | Тулча | Хаманджия | Camena | Камена | Св. Мина 1862[35] | Българско училище 1864[36] | Каменска община | ген. от артилерията Стоян Загорски |
Камена | Кюстенджа | Комана | |||||||
Камена | Каркали, Каракалю | Тулча | Каракалю | Caracaliu | Каракалю | ||||
Канара | Кюстенджа | Канара | Ovidiu | Овидиу | |||||
Капидава | Тулча | Капидава | Средновековна българска крепост [37] | ||||||
Караманкьой | Тулча | Журиловка | Sălcioara, | Съчоара | Св. Георги 1850 [38] | Българско училище 1862 | Караманкойска община | Поп Харитон [39] | |
Каранасуф | Хистрия | Тулча | Каранасуф | Istria | Истрия | Св. Никола [40]1857 | Българско училище | Каранасуфска община | |
Караомер | Кюстенджа | Караомер | Negru voda | Негру вода | Българска община | ||||
Карахарман | Българска община | ||||||||
Караялък | Каранлък | Кюстенджа | Новосилистренско | Българска община | |||||
Касапкьой | Тулча | Саръюрт | Sinoe | Синое | Св. Архангел Михаил 1832[41] | Българско училище преди 1832 | Касапкьойска община | Поп Харитон [42] | |
Касъмча | Българска община | ||||||||
Каталой | Каталоя | Тулча | Каталой | Възрожденски храм | Българско училище | Каталойска община | |||
Каялия | Канлия | Кюстенджа | Българска община | ||||||
Килия | Килия вехта | Тулча | Килия | Chilia veche | Чилия веке | Средновековна българска крепост [43] | |||
Киришлик | Кюстенджа | Градина | Cheia | Кея | Българска община | ||||
Козлуджа (Окръг Кюстенджа) | Кюстенджа | Българска община | |||||||
Конгаз | Тулча | Енекьой | Rândunica | Ръндуника | Рождество Пресвятая Богородица 1861-1870 г | Смесено училище 1866 | Конгазийска община | Васил Левски [44] | |
Копукчи | Кюстенджа | Възрожденски храм | Българско училище | Корпукчийска община | |||||
Коюджик | Кюстенджа | Българска община | |||||||
Куджалак | ж.п. гара | при Инан чешма | Българска община | ||||||
Кузгун | Българска община XIX в | ||||||||
Купулчий | Българска община | ||||||||
Кърджилар | Тулча | Българска община | |||||||
Къшла | Тулча | Сомово | Mineri | Минери | Българска община | ||||
Къшла | Кюстенджа | Българска община | |||||||
Къшлица | Тулча | Сомово-Къшлица | Cislita | Къслита | Българска община | ||||
Кьоселер (Окръг Кюстенджа) | Кюстенджа | Българска община | |||||||
Кюстенджа | Костеница, Костенец | Кюстенджа | Кюстенджа | Constanta | Кюстенджа | Преображение Господне 1867[45], св.св. Кирил и Методий 1871[46], Св. Никола 1898 | Смесено училище 1875[47] | Кюстенджанска българска община, Читалище „Постоянство” 1872, [48] | Сава Огнянов и др[49] |
Лом зали | Лазо махала | Кюстенджа | Аджиджа | Lazu | Лазо | ||||
Липница | Кюстенджа | Българска община | |||||||
Лумница | Кюстенджа | Гаргалък | Lumniţa | Лумница | |||||
Лумница | Тулча | Топалог | Lumniţa | Лумница | |||||
Лунка | Тулча | Лунка | Българска община | [50] | |||||
Лункавица | Тулча | Исакча | Българска община | ||||||
Малък Гарван | Кюстенджа | Гърлица | Garvăn mic | Гарвъну мик | Българска община | ||||
Малък Гаргалък | Кюстенджа | Гаргалък | Corbu de jos | Корбу де жос | Св. Константин и Елена[51] | Българско училище | Малкогаргалъшка община | ||
Малък Палаз | Кюстенджа | Българи | Palazu Mic | Палазу мик | Българска община | ||||
Мангалия | Пангалия | Кюстенджа | Мангалия | Mangalia | Мангалия | Св. Георги 1872 | Българско училище 1867 | Българско читалище 1870 | |
Махмудия | Тулча | Махмудия | Mahmudia | Махмурия | Българско училище | Махмудийска община | |||
Махмудкоюсу | Кюстенджа | Българска община | |||||||
Мачин | Вичина | Тулча | Мачин | Măcin | Мачин | Българска черква 1875[52], | Българско училище 1849[53], | Средновековна българска крепост[54], Възрожденска община, Читалище „Пчела” 1867. | Никола Бацаров и др. [55] |
Мегданкьой | Тулча | Мегданкьой | Valea teilor | Валя Тейлор | Св. Архангел Михаил | Мегданкьойска община | |||
Меджидия | Тулча | Меджидия | Medgidia | Меджидия | Св.Св. Кирил и Методий[56] | Възрожденско училище 1867 | Меджидийска община, Революционен комитет, читалище | Янко Сакъзов [57] | |
Моругьол | Боругьол | Тулча | Муригьол | Murighiol | Муригьол | Възрожденски православен храм[58] | Моругьолска община | ||
Мурфатлар | Кюстенджа | Мурфатлар | Murfatlr | Мурфатлар | Православен храм | Старобългарски манастир [59] Военен паметник [60]Винарство | |||
Мърлян | Сакидава | Кюстенджа | Мърлян | Dunăreni | Дунърени | Българска община XIX в. | |||
Мюфтия | Тулча | Хаманджия | заличено | между Хаманджия и Долна Чамурла | Българска община XIX в. | ||||
Налбант | Кюстенджа | ||||||||
Налбант | Тулча | Възрожденски храм [61] | Българско училище | Налбантска община | |||||
Никулица | Манастир | Тулча | Никулица | Nikulicel | Никулицел | св. Никола летни – XIII в. Манастири: Кокош 1833 [62], Челик дере 1840 [63], Саун 1846 г. [64] | Българско училище | Никулицелска община | хан Аспарух [65], хан Тервел [66], Васил Друмев [67], Витан Константинов[68] |
Ново село | Ени сала | Тулча | Enisala | Енисала | Възрожденски православен храм[69] | Българско училище | [70] | ||
Остров | Кюстенджа | Остров | Ostrov | Остров | Средновековна българска крепост[71] | хан Омуртаг [72] Българска община XIX в. | |||
Остров | Тулча | Остров | Ostrov | Остров | Средновековна българска крепост [73]Българска община | ||||
Патладжанка | Чаталкьой | Тулча | Дунав | Ceatalchioi, Pătlăgeanca | Чаталкьой, Патладжанка | Българска община | |||
Пелетли | Пелитлия | Кюстенджа | Пелитли | Săcele | Съчеле | Българска община | |||
Печенея | Печеняга | Тулча | Peceneaga | Печенига | Българска община | ||||
Пещера | Кюстенджа | Меджидия | Пещера | ||||||
Потур | Потури | Тулча | Хаманджия | Panduru | Пандуру | Възрожденски храм[74] | Българско училище | Потурлийска община | Стефан Караджа [75] |
Преслав | Преславец, Малки Преслав | Тулча | Тулча | Nufăru (до 1968 г. Prislav) | Нуфърлул | Средновековна българска крепост[76] | |||
Проток | Тулча | Жижила | Българска община XIX в. | ||||||
Пърлита | Тулча | Преслав | Victoria | Виктория | Възрожденски храм | Българско училище | Пърлитска община | ||
Пятра | Берое | Тулча | Средновековно българско селище от XII в. | ||||||
Расово | Расоват | Кюстенджа | Расово | Rasova | Расова | Средновековна българска крепост [77] Българска община XIX в | |||
Руйко | Терзикой | Кюстенджа | Пантелеймон | Runco | Рунко | ||||
Саръгьол | Тулча | Саръгьол | Valea Nucarilor | Валя Нукарилор | Възрожденски храм, нова църква 1880-89 | Българско училище | Саръгьолска община | ||
Саръгьол | Тулча | Бейдауд Бабадагско | Sarighiol de Deal | Саръгьол де дял | Св. Св. Костантин и Елена 1880 | Българска община | Иван Бобев </ref>Иван Бобев (1860 - 1885), български офицер, герой от Сръбско-българската война, роден в 1860 в Саръгьол</ref> | ||
Сарънасуф | Тулча | Българско училище | Сарънасуфска община | ||||||
Саръорман | Възрожденски храм | Българска община | |||||||
Саръюрт | Кюстенджа | Саръюрт | Mihail Viteazu | Михай Витязу | Възрожденски православен храм[78] | Българско училище | Саръюртска община | Стефан Караджа и др.[79] | |
Сатуно | Ени кьой, Ново село | Тулча | Черна | Traian, Satunou | Траян, Сатуноу | Българска община | |||
Сеймен | Българска община XIX в | ||||||||
Сомово | Тулча | Сомово-Къшлица | Somova | Сомова | Българска община | ||||
Селина | Сулина | Тулча | Селина | Sulina | Сулина | Средновековна българска крепост [80] | |||
Ташаул | Кюстенджа | Карамурад (Михаил Когълничиану) | Piatra | Пятра | Българска община | ||||
Ташбурун | Тулча | Остров | заличено | на Дунава до с.Остров | Българска община XVIII в | ||||
Текиргьол | Кюстенджа | Текиргьол | Българска община | ||||||
Тестемел | (окръг) | Българска община | |||||||
Топала | Топало | Тулча | Топала | Topolog | Тополог | ||||
Топракхисар | Топрахисар | Кюстенджа | Топракхисар | Topraisar | Топрахисар | ген. Колев [81] | |||
Тръстеник | Тулча | Българска община | |||||||
Тузла | Кюстенджа | Тузла | Възрожденски храм | Българско училище | Тузленска община | ||||
Тулча [82] | Тулица | Тулча | Тулча | Tulcea | Тулча | "Св. Георги" и "Св. Никола", Българска епископия [83] | пет училища [84] | Многобройни[85] | Стефан Караджа и пр.[86] |
Туркьой | Тулча | Мачин | Туркойя | Стефан Трифонов, Петър Танкин, съхранен военен паметник от 1916 г. [87] | |||||
Фраклъкьой | Фрикацей | Тулча | Фрикацей | Св. Никола | Българско училище | Фраклъкьойска община | |||
Хаджилар | Аджилар | Тулча | Еникьой | Lăstuni | Лъстуни | Св. Богородица [88] | Българско училище | Хаджиларска община | Господин Иванов, Петър Стратев, майстор Гочо [89] |
Хаманджия | Тулча | Хаманджия | Baia | Бая | „Покров Богородичен" 1845 (1863) | Българско училище | Хаманджийска община, археологическа култура Хаманджия-Дуранкулак | ||
Хасарлък (Окръг Кюстенджа) | Кюстенджа | Българска община | |||||||
Хърсово | Кюстенджа | Хърсово | Hârşova | Хършова | Възрожденски храм 1875 | Българско училище | Средновековна българска крепост [90] Хърсовска българска община | ||
Циганка | Тулча | Нифон | манастир Теица [91] | ||||||
Черна | Тулча | Черна | Cerna | Черна | Възрожденски храм от 1840 г., храм "Св.св. Кирил и Методий"[92] | Българско училище | Чернийска община | Панайот Станчов [93] | |
Черна вода | Хиног | Кюстенджа | Черна вода | Cernavodă | Чернаводъ | Възрожденски храм 1873[94] | Българско училище 1870 | Средновековна българска крепост [95] Черноводенска община | |
Чинелий | Тулча | Извор (Алибекьой) | Iulia | Юлия | църква „Св. Георги" | Българско училище | Чинелийска община | Димитър Алексов - учител | |
Шереметя | Шеремет, Шеремент | Кюстенджа | Градина | Casian | Касян | Българска община | |||
Яйла | Тулча | Черна | general Praporgescu | генерал Прарорджеско | Българска община |
Ороними и хидроними
Български топоним | Вариант | Вид обект | Област | Ориентир | Днешно румънско име | Транскрипция |
---|---|---|---|---|---|---|
Вратица | проток | Тулча | Черно море, лагуна Разим | Vratiţa | Вратица | |
Гърлица | река | Тулча | Пърлита | Gârliţa | Гърлица | |
Гъска | остров | Тулча | Дунав, гр.Хърсово | Gasca | Гъска | |
Дунав | река | Тулча, Кюстенджа и т.н. | гр. Черна вода, Тулча и т.н. | Dunărea | Дунъря | |
Дял ........ | планински дял, хълм | многобройни | в цялата обаст | Deal ........ | Дял ........ | |
Жабище ........ | Джапище | блато | многобройни | Дунав | Japşe ........ | Жапше ........ |
Извор ........ | извор | многобройни | в цялата обаст | Izvor ........ | Извор ........ | |
Излаз ........ | пасище | многобройни | в цялата обаст | Izlaz ........ | Излаз ........ | |
езеро Къшла | Езеро | Тулча | Дунав | Casla | Къшла | |
Лозова | река | Тулча | с. Мегданкьой | |||
Лозова | връх | Тулча | северно от с. Ортакьой (дн. Horia) | |||
Лозова долина | долина | Тулча | с. Мегданкьой | |||
Лонкавица | река | Тулча | с. Лункавица | |||
могила ..... | възвишение, могила | многобройни | в цялата обаст | movila …… | мовилъ …. | |
Мачинска планина | Прикопанска планина | планина | Тулча | гр. Мачин | ||
Орлига | връх | Тулча | Мачинска планина | |||
Пещера | пещера | в цялата област | планински местности | peştera | пещера | |
Попина | остров | Тулча | лагуна Разим | Popina | Попина | |
Остров | остров | Кюстенджа | Дунав, с. Остров | Păcuiul lui Soare, Ostrov | Пъкуюл луй соаре, Остров | |
Остров ..... | неголям остров | Дунав, Черно море | ostrov ….. | остров ….. | ||
Поляна ........ | ливада | многобройни | в цялата обаст | Poiana ........ | Пояна ........ | |
Прикопан | Прекоп | връх | Тулча | гр. Мачин, Мачинска планина | Pricopan | Прикопан |
Сивиндика | Асарлъшка кория | гориста местност | Кюстенджа | пр и с. Асарлък | ||
Синьо езеро | Малкото море | езеро лагуна | Тулча | Черно море, проток Вратица | Sinoe | Синое |
Слава ........ | река и селища | Тулча | Тулчанска планина | Slava ........ | Слава ........ | |
Сомово езеро | езеро | Тулча | Дунав | Sоmova | Сoмова | |
Таица | река | Тулча | с. Башкьой | |||
Телица | река | Тулча | с. Каталой | |||
Темща | река | Тулча | *[96] | |||
Трънковица | връх | Кюстенджа | между с. Остров и с. Алмали | |||
Черна | Чернагьол | езеро | Тулча | с. Черна | ||
Черна | река | Тулча | с. Черна | |||
Черна вода | езеро | Кюстенджа | гр. Черна вода | |||
Черно море | море | Тулча, Кюстенджа | гр. Кюстенджа | Marea Neagră | Маря Нягръ | |
Други многобройни български топоними указани на приложената карта | природни обекти - местности, езера и пр. | Северна Добруджа | окръзи Тулча, Кюстенджа |
Бележки
- ↑ Петър Велков (Вълков) - опълченец в руско турската освободитела война роден в 1850 г. в с. Аджарик
- ↑ Храма е изписан в 1906 от Михаил Параскевов и Рафаил Матеев и двамата от Тулча, днес се казва "Св. Войводи"
- ↑ Голям военен паметник на 35 войници - 1917 г. от военнополевата болница тук погребани в гробището.Щаб на 3-ти конен полк в І св. война.
- ↑ Могила с двукамерна тракийска гробница със стени от дялан камък и дървено покритие, златни, сребърни и бронзови находки.
- ↑ Находища на пирит и малахит със злато 64g/тон
- ↑ В ХХв. - "Възнесение господне" (Înălţarea Domnului)
- ↑ Селото дава един опълченец в Македоно-одринското опълчение. в Балканската война в 1912 година.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.249 и 826.
- ↑ Според записаното от Евлия Челеби в 1652 г., публ. „Периодическо списание” г. XXI св. 9-10 с. 678-9
- ↑ Църквата е наследник на изгорения в 1842 г. стар храм изграден от котленски овчари след изгарянето на предходния в края на ХVІІІ в., зографисана е от видните тревненски зографи Витан Константинов и сина му Теодоси /Доси/ Витанов, прекръстена е на Sf. Voievozi”, а българските надписи са заличени в 1989 г. На мястото на стара българска църква останала от турско време от 1903 до 1923 г. местните българи построяват сегашния нов голям храм отново посветен на Св. Димирър
- ↑ Biserica cu hramul ,,Sf. Dumitru”, Episcopia Tulcii
- ↑ В 1917 г. гражданската общинска власт прави паметник на загиналите за освобождението на града около 40 военни чина. Те са погребани във българското военно гробище в двора на църквата. Днес върху постамента на паметника има плоча с друг надпис на румънски прикирваща кирилските букви, а военното гробище е заличено.
- ↑ Първи Велик общонароден Добруджански народен събор (1917) – общо събрание на българска Добруджа след освобождението й избрало областна и общински управи, Втори Велик общонароден Добруджански народен събор (1918) работил като делегатско областнно представителство
- ↑ Кръстьо Мирски – просветител, учител, отворил първата българска книжарница, два пъти кмет на Варна; Иван Христов – фабрикант с кожарска фабрика
- ↑ Възрожденски храм 1856, изписан от Рафаил Матеев от Тулча, (до 1900 г. се служи на български)
- ↑ Димитър Петков – български министър председател, два пъти председател на народното събрание, два пъти министър, кмет на София, четник на Панайот Хитов, като опъленец се бие при Стара Загора и Шипка и загубва ръката си, политически съратник на Стефан Стамболов, баща на Петко Д. Петков и Никола Петков; поп Георги – преписал Паисиевата история в 1842 г.
- ↑ затворено от румънската власт в 1882 г.
- ↑ Стефан Караджа живее заедно със семейството си няколко години тук преди да се заселят в Тулча; Тук е роден хаджи Велико Стефанов – виден тулчански търговец организирал и подпомогнал финансово построяването на българската църква св. Георги и Девическото училище в Тулча. Дарил 3 дюкяна за издръжката им; ген. Стоян Загорски е учил тук; ген. Вичо Диков – участник в Освободителната, Сръбско-българската и Балканската воини, като комендващ IV-та българска армия в Междусъюзническата война побеждава сърбите при Калиманци и обкръжава гръцката армия в Кресненското дефиле; поп Дионисий – отстоял българщината срещу фанариотиски домогвания, баща на ген. Вичо Диков;
- ↑ Храма е изписан от Михаил Параскевов от Тулча
- ↑ Танас Първан - построил първата дървена църква в селото, поп Константин от Айдемир - ръководи строежа на каменната църква и училището
- ↑ Силна българска средновековна крепост доминираща над Дунав
- ↑ роден Димитър Дончев-Доктора ръководителя на ДРО сражавал се на Солунския фронт, организира въоръжена чета от българи заедно с добруджанския войвода Дочо Михайлов, обучен в Москва, член на ЦК на РумКП
- ↑ в 1852 Църквата е подновена и зографисана от видните тревненски зографи Витан Константинов и сина му Теодоси /Доси/ Витанов, запазен е оригиналният български иконостас
- ↑ Църквата е изградена от българите в селото на мястото на старата малка св. Лука, за да се ползва вместо нея, на каменна плоча са записани с латински букви имената на дарителите българи събрали средствата за строежа
- ↑ В центъра на селото е издигнат паметник на загиналите във втората световна война 1941-45 г. негови жители, дори след изселването в 1940 г., половината са с български имена; наблизо е паметната плоча на Корнелио Гаврилов убит по време на антикомунистическия бунт в XII.1989 г., неговото име носи и улица в Тулча.
- ↑ Стефан Караджа e живял като малък със семейството си в селото
- ↑ Храма е изписан от Михаил Параскевов и от Рафаил Матеев и двамата от Тулча
- ↑ Църквата е известна и като“Св.Св. Кирил и Методий” по името на главната икона на храма рисувана от видните тревненски зографи Захария Цанюв и сина му Цаню Захариев, изписали и целия храм в 1866 г. Тя е дарена от вуйчото на Васил Левски - Васил Тотювич, запазен е оригиналния български иконостас
- ↑ Васил Левски – 1866 1867 учител в селото и псалт в църквата. В 2010 г. е поставена паметна плоча на Васил Левски до новата църква в селото; Васил Тотювич – ктитор на църквата, вуйчо на Левски, живял в селото; Цаню Захариев – зограф на църквата, революционер съратник на Левски, председател е на Тревненския революционен комитет, участник в Тревненската въстанническа чета, живял в селото, от тук тръгва революционният му път; Марин Ташев – градоначалник на Варна и Русе
- ↑ Силна българска средновековна крепост доминираща над Дунава
- ↑ Силна българска средновековна крепост доминираща над Дунава
- ↑ Храм от 50-те години на XIX в. изписан от Михаил Параскевов и Рафаил Матеев и двамата от Тулча
- ↑ Камбенрска община - 1510 бълг. къщи 1917 -3 рум.
- ↑ Анастасия Костова – Известна българска народна певица, родена в с. Камбер 1935
- ↑ До 1915 в храма се служи на български език
- ↑ Училището е закрито от румънската власт в 1885
- ↑ Върху старото тракийско селище е издигната силната българска средновековна крепост контролираща плаването по Дунав
- ↑ В 1856 подновявана
- ↑ Поп Харитон - свещеник в селото и войвода на чета в Бабадашката планина
- ↑ наричана и св. Троица, запазен е оригиналния български иконостас
- ↑ Храма по късно е обновен и изписан от Рафаил Матеев от Тулча, запазен е оригиналния иконостас с уникална икона на св.св. Кирил и Методий изобразени като едни от 12-те христови апостола.
- ↑ Поп Харитон - свещеник в селото и войвода на чета в Бабадашката планина
- ↑ Силна българска средновековна крепост доминираща над Дунав при вливането му в Черно море контролирала пътя през него за Бесарабия и северните страни
- ↑ Васил Левски е учител в селото в 1867 г.
- ↑ Строена съвместно с гърците, след завършването й обсебена от тях
- ↑ църквата е заместена от новия голям храм Св. Никола
- ↑ закрито от Румънската власт в 1940 г.
- ↑ прекръстено по-късно на „Извор”, Самодеен театър 1872 Самодейният театър е към читалището, ръководи го Сава Доброплодни, тук е премиерата на неговата пиеса „Светослав”
- ↑ Александър Огнянов – министър на правосъдието, брат на Сава Огнянов; Димитър Н. Минчев – български писател и публицист, пише и на румънски; Сава Доброплодни] ; Сава Доброплодни - виден възрожденец, просветител, ръководил училището в града; Сава Огнянов – театрален гений, роден в Кюстенджа; Иван Пенаков; Иван Пенаков /1883-1971/ - деец на национално-освободителното движение, историк и общественик, роден в Кюстенджа ; Янко Сакъзов – виден социалдемократ и публицист, министър, многократно депутат – въвел 8 часовия работен ден в България, живял в града=
- ↑ Cамодейна група от село Лунка включваща и местни българи участва в откриването на паметната плоча на Васил Левски в Еникьой в 2010 г. с изпълнения на тукашен български фолклор
- ↑ Храма е изписан от Михаил Параскевов и Рафаил Матеев и двамата от Тулча
- ↑ Възрожденския български храм който е обновяван в 1870 остава за власите патриаршисти
- ↑ Със собствена сграда от 1862
- ↑ Силна българска средновековна крепост доминираща над Дунава. В XIV век е известна като крупно българско търговско пристанище с фактории на европейски търговци
- ↑ Никола Бацаров - Възрожденец просветител, организирал в 1849 г. българското училище в Мачин, от 1850 г. богослужение на български, в 1854 градски съветник в руското градоначалство, организира рота българско опълчение от града което се бие с турците при Силистра, награден с орден от руския император, гост на коронацията на императора; Владимир Тодоров – ботев четник; д-р Балканска – столична лекарка, д-р М. Жеков – собственик на АГ клиника в София
- ↑ През 1899 г. храма е разрушен
- ↑ Янко Сакъзов – виден социалдемократ и публицист, министър, многократно депутат – въвел 8 часовия работен ден в България, живял в града
- ↑ Храма е изписан от Михаил Параскевов и Рафаил Матеев от Тулча
- ↑ Старобългарски скален манастир от IX в.-XI в. с уникални глаголически и кирилски надписи и руни
- ↑ Български военен паметник и гробище от 1917 г. са в двора на храма, днес гробището е заличено, а надписите на български език върху паметника са заменени с румънски
- ↑ Храма е изписан от Рафаил Матеев от Тулча
- ↑ Основан е в 1833 г. от български монаси, в манастирското гробище са погребани войници и други българи
- ↑ Основан в 1840 от атонските монаси Доситей, Паисий Атанасий (Лисавенко), впоследствие обителта е отстъпена, за да стане женски манастир, а монасите основават наблизо Саун. В 1917 г. манастира е бил и военно-полева болница, в манастирското гробище са погребани български войници
- ↑ Манастира е от 1846 г. основан от монаси от близката обител Челикдере и подчиняващи се на нея.
- ↑ В 680 г. хан Аспарух води от укрепения лагер Онгъл обкръжаващ настоящото селище победната битка срещу Константин IV Погонат след която Византия е принудена в 681 г. официално да признае Българската държава и установяването и южно от Дунава.
- ↑ Тук в укрепения лагер Онгъл хан Тервел приема низвергнатия император Юстиниан II Ринотмет и договаря влизането в Цариград, за което българският хан получава кесарска т.е. царска титла и териториално разширение в Тракия - първата територия на България на юг от Балкана.
- ↑ Васил Друмев (митрополит Климент Браницки) – просветител, писател, духовник и политик, министър на просветата, митрополит Търновски, два пъти министър-председател на България, епископ на Тулча, подстриган за монах в близкия манастир Кокош, по тази обител дълго време селото се е казвало Манастир
- ↑ виден тревненски зограф и резбар изработил забележителни олтарни двери в храма на манастира Кокош
- ↑ Храма е изписан от Михаил Параскевов от Тулча
- ↑ Силна българска крепост и пристанище от края на XIII в. доминиращи Черноморското крайбрежие и сухоземните пътища в Добруджа към Бесарабия и Влашко. През Възраждането – Енисалска община
- ↑ .Виж следващата референция
- ↑ На острова непосредствено срещу селището е описаният в надписа на Омуртаговата колона от църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново „Всеславен дворец” издигнат от хана на Дунава. Това е едно от най- важните български пристанища и военни бази.
- ↑ Силна българска средновековна крепост доминираща над Дунава
- ↑ Църквата е зографисана от видните тревненски зографи Витан Константинов и сина му Теодоси /Доси/ Витанов и Рафаил Матеев от Тулча
- ↑ Стефан Караджа e живял като малък със семейството си в селото
- ↑ Силна българска средновековна крепост контролираща Дунава преди вливането му в Черно море
- ↑ Силна българска средновековна крепост доминираща над Дунава
- ↑ Храма е изписан от Михаил Параскевов и Рафаил Матеев и двамата от Тулча
- ↑ Стефан Караджа e живял като малък със семейството си в селото; Йордан Екзархов – председател на Тулчанското училищно настоятелство и негов касиер, румънците го назначават за акцизен началник на Тулча
- ↑ Силен български средновековен укрепен пункт контролиращ устието на Дунав в Черно море в който пребивават много европейски търговци
- ↑ |ген. Иван Колев, командва І-ва кавалерийска дивизия и нанася тук на 21 октомври 1916 г. тежко поражение на румънско-руските войски и хода на настъпателната операци на III-та българска армия за освобождението на Добруджа.
- ↑ Към 1832 г. Българите възобновяват всецяло разрушения град Тулча, на няколко километра югоизточно от първото му местонахождение.
- ↑ Българска черква "Св. Георги" - 1857 г. и Тулчанската катедрала "Св. Никола" - 1862 г., която след 1870 г. е екзархийски център, Св. Св. Константин и Елена 1849 също е строена от тулчанските българи.
- ↑ Първите учебни занимания са отпреди 1810, в 1811 г. започват да се обучават и момичета. В 1856 г. училището става обществено и е наречено "Светла България", в 1870 г. е прекръстено на „Св.св. Кирил и Методий” и прераства в полугимназия с девическо училище към него, от 1869 г. работи и частно училище - т.н. и „Пансион” на Сава Доброплодни. Забавачка огранизирана от женското дружество. В 1887 г. е открита сградата на 4-то класното мъжко училище „Св.св. Кирил и Методий”, отделно работят: Мъжко начално училище в сградата на класното, Девическо 4-то клсано училище "Св.св. Кирил и Методий" от 1881 г. и Девическо начално училище в сградата на класното, Смесено начално училище. В началото на ХХв. мъжкото училище е разрушено, девическото се е съхранило и до днес.
- ↑ Средновековна българска крепост и пристанище запазило името и значението си и във вековете на турското робство. В 1832 г. българите възобновяват всецяло разрушения град Тулча, на няколко километра югоизточно от първото му местонахождение. През Възраждането: Тулчанска българска община; Българска частна болница 1807; Женско благотворително дружество "Надежда" 1820 (особено активно след1869 г.); Тулчански революционен комитет 1861; Театър към училището „Св.св. Кирил и Методий”; Читалище "Съгласие" 1861; Българско търговско дружество (камара); Българска параходна компания; Обществен културен клуб "Българско казино" 1865, в 1891-95 театъра към читалището поставя „Хъшове, „Разбойници” , „Руска”; Две български книжарници; Две български печатници, първата от 1875, втората „Антон Франгя” 1877; Българско военно гробище 1917 г. (в двора на църквата св. Георги до погребаните знатни тулчанлии, днес от гражданските надгробия са запазени единици, а военното гробище е заличено).
- ↑ Стефан Караджа израснал и започнал революционния си път в Тулча. Родени в Тулча: Александър Василев Сивков –търговец, възрожденец, , пише стихове, основател и председател на тулчанското читалище, председател на училищното настоятелство; Д-р Васил Андреев Манов - български педагог Д-р Васил Андреев Манов – виден български педагог, журналист Васил Радев - професор в Софийския университет; Васил Икономов - български книжовник; Васил Проданов – индустриалец; Владимир Димитров - член на ВМОК; Гаврил Енчев – касиер на Букурещкия таен революционен комитет; Георги Вълков - създал първия радиопредавател в България; Георги Найденов Гръблаша - знаменосец в четата на Христо Ботев; инж. Г. Лазаров – български представител в Дунавската комисия, пълномощен министър; Григор Радев, крупен български зърнопроизводител и търговец, водач на консервативното крило на българското общество в Тулча през Възраждането, д.р Д. Д. Димитров – финансист, началник Спистовната пощенска каса в София, Димитър Минчевич – министър на правосъдието, български посланик в Лондон, Виена, Рим, Белград и Букурещ; Димитър Нейков – производител на обувки, политик от БКП; Дончо Дончев – фабрикант с шоколадова фабрика, Драгомир Пачев – журналист, издател на сп. Родна Добруджа, син на опълченеца Янко Пачев; Елена Радева-Петрова - филоложка, първата председателка на Дружеството на българките с висше образование; Жеко Велчев - полковник-инженер, началник инженерното отделение при Генералния щаб, член на Комисията по определянето на границата с Турция, преподавател по фортификация; Иван Проданов – индустриалец; Изворски – учител, културно-просветен деятел; ген. Йордан Т. Пеев – генерал майор, гл. редактор на армейските издания, началник на Военното училище в Търново и на Военната Академия в София, началник щаб на Войската; Костадин Марков – основен дарител за строежа на девическото училище; Марко Златаров – майстор златар работил кръстове и обкови на икони за добруджанските църкви; Марин Д. Тихчев – възрожденец, просветен деец, дописник на цариградския в-к Турция, Заря и др.; Милан Марков – културно-просветен деятел; Михаил Параскевов – художник зографисал десетина добруджански църкви; Надежда Костова – актриса; Неда Пеева – първата българска учителка, отворила училище в града в началото на XIX в., Никола Лазаров – български архитект (съименник на карловеца арх. Никола Лазаров); П. Киселов – възрожденец; Ради Жечов - крупен български зърнопроизводител и търговец, на него е наречена Радева махала в Тулча; Рафаил Атанасов (Танасов) – председател на революционния комитет в Браила; Рафаил Матеев - български художник – зографисал над 10 църкви в Добруджа, по негови планове са построени няколко румънски училища и църкви, творбите му са в Националната художествена галерия в Букурещ; Руси Димов – художник портретист, творил в Тулча и Русе; Спас Соколов - член на щаба на Ботьовата дружина, осъден на доживотен затвор на остров Родос; Старец Раданов – възрожденец; Стойко Фучеджи – ботев четник; Стоян Загорски - български генерал; Султана Рачо Петрова, по баща Пантелеева Минчович – писателка, придворна дама, самарянка в балканските войни, държи свой литературен салон в София; Теодораки Стефанов Теодоров – опълченец, кръст за храброст в боевете на Шипка, един от първите български професионални журналисти; Христо Джамбазов – директор на Тулчанската гимназия, адвокат (лишен от право да упражнява професията си от румънската власт); Янко Драганов - български генерал, опълченец в Освободителната война, в Сръбско-българската война отбранява Видин, в І-та световна война освобождава Пирот, Тутракан и Силистра, хофмаршал; д-р Янкулов – възрожденец; Живели в Тулча: Антон (Яни) Франгя – открива втората българска печатница в Тулча, четалищен деец, публицист, политик, министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията, министър на железниците, пощите и телеграфите; Васил Друмев (митрополит Климент Браницки) – просветител, писател, духовник и политик, министър на просветата, митрополит Търновски, два пъти министър председател на България, епископ на града, подстриган за монах в близкия манастир Кокош; Васил Карайовов от Скопие – учител, директор на Тулчанската гимназия; Вела Благоева – учителка в девическото училище, хаджи Велико Стефанов – виден тулчански търговец с решаващ принос за построяването на българската църква св. Георги и българското девическо училище в града, дарил и собствеността върху 3 дюкяна на колонната чаршия за да се изръжа храма; Видул Кунчев – учител в Тулча, чичо на Васил Левски, войвода убит от турците в Троянския балкан в 1834; Георги Паунчев от Охрид - учител в града, народен представител от Варна, 1903-1905 председател на Съюза на българските гимназиални учители; Братята Димитър, Стефан и Периклий Тодорови са крупни търговци и дарители за строежа и нуждите на българските църква, училище и читалище в Тулча, Димитър е дядо на Султана Рачо Петрова; Добри Ганчев – просветител и учител, директор на Солунската българска мъжка гимназия, придворен учител на княз Фердинанд I, преподавател във Военното училище; Иконом Енчо Димитров – просветител учител и свещеник; Кръстьо Мирски – просветител, учител, отворил първата българска книжарница, два пъти кмет на Варна; проф. Милан Марков – юридически факултет СУ; Никола Живков - виден възрожденец, автор на химна „Шуми Марица”, участник в Руско-турската война и националноосвободителните борби в Македония, редактор на в-к „Нова България” издаван от Хр. Ботев; д-р Пантелей Минчович - член кореспондент на Българското книжовно дружество (БАН), главен лекарна турския дунавски флот, полковник, руски управител на гр. Сулина, съосновател и председател на Консервативната партия, Висшия медицински съвет, Александровска болница и БЧК, пръв председател на БЧК и директор на Александровска болница, Губернатор на Варна, член на Държавния съвет, син на Димитър Теодоров и внук на легендарния Хаджи Минчо от Търново; Сава Доброплодни - виден възрожденец, просветител, основал частно училище т.н. „пансион” в Тулча и издал тук българска „Христоматия”; Станислав Доспевски – изписал храма Св. Георги, Тодор Икономов - виден възрожденец и революционер. Опълченци от Тулча: І-ва дружина – Стойко Атанасов, Христо Брайков, Яков Василиев, Драган Димитров, Константин Иванов, Георги Николов, Тодор Николов, Цено Ненов, Тодор С. Чалъков; II-ра дружина – Янко К. Пачев – унтерофицер, Димитър Атанасов, Станчо Великов, Калчо Вълков, Иван Габровски, Иван Георгеив, Николо Георгиев, Александър Каназирски, Димитър Сивков, Иван Тасович; III-та дружина – Стефан Богданов, Манол Бакърджийски, Иван х. Вълчанов, Иван Куманов, Никола Михалев, Димитър Тодоров; IV-та дружина – Господин Вълков, Калчо Д. Вълков, Никола Георгиев, Продан Д. Вълков, Мирчо Георгиев, Георги Калчев, Стефан Константинов; V-та дружина – Георги Атанасов, Йосиф Ангелов, Тодор Витков, Георги Вълчанов, Стефан Георгиев, Христо Вълчанов, Васил Димитров, Димитър Колев, Йосиф Кирилов, Атанас Минчев, Георги Николаев, Тодор Попов, Васил Райнов, Янко Чолаков; VI-та дружина Апостол Александров, Георги Василев, Георги Димитров, Филип Илиев, Илия Калчев, Георги Николаев, Филип Николаев, Николай Стоянов, Димитър Тодоров, Руси Цветков; VII-ма дружина – Яков Василиев, Леонти Тодоров, Димитър Федоров; XI-та дружина – Георги Апостолов; XII-та дружина – Иван Ахринов, Костаки Аргиров
- ↑ поручик Стефан Трифонов от Лом и кавалерист Петър Танкин от с. Врачеш, Ботевградско от Конната дивизия на ген. Колев, загинали в боевете тук на 18 декември 1916 г. Запазен е монументален военен паметник в тяхна чест.
- ↑ Храма е изписан от Рафаил Матеев от Тулча
- ↑ Господин Иванов – опълченец, бие се при Шейново, окръжен управител на Варна, Видин и Бургас; Петър Стратев и майстор Гочо - каменоделци
- ↑ Силна българска средновековна крепост доминираща над Дунава
- ↑ Разрушен в XIX век , преоснован наскоро
- ↑ Понастоящем името й е сменено на "Св. архангели Михаил и Гавраил"
- ↑ Панайот Панайотов Станчов Черна - бележит румънски поет, философ, литературен критик и преводач; Симеон Радев - четник на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
- ↑ След построяването му храма е завладян от гърците партиаршисти и в 1875 българите си правят друг
- ↑ Силна българска средновековна крепост доминираща над Дунава
- ↑ [1]
Вижте също
Източници и Външни препратки
- Стефан Младенов История на българския език. Прев. и ред. Иван Дуриданов от нем. изд. 1929. С., БАН, 1979. 412 с.
- Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. Доклади на университетски и други учени, Съставител и редактор проф. Петър Петров, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, II. изд., София, 1994
- Добруджа . География, история , етнография, стопанско и държавно политическо значение, А. Иширков, В. Златарски, Вл. Моллов, Д. Мишайков, Л. Милетич, София 1918 г.
- Северна Добруджа етнографски наблудения и народни песни, Михаил Арнаудов, София 1923 г.
- Училищното дело в Добруджа, Стилян Чилингиров, в. Добруджа стр. 1 бр. 3.VI.1923 г.,
- Добруджа и нашето възраждане (културно-исторически изследвания), Стилян Чилингиров, С 1917 г.
- Принос към възраждането на Добруджа, Стилян Чилингиров С 1917 г.
- Принос към историята на българската просвета в Добруджа, Стилян Чилингиров С 1940 г.
- Българските училища в Тулча, Г. Разлогов, сп. Светлина кн.8 с.6, 1898 г.
- Добруджа, Д. М. Тихчев, в. Българин, г. II, бр. 109, с.2
- Наши художници, зографи и златари, сп. Родна Добруджа стр. 5 бр. бр. 9-10 1937 г.
- Отчет за общий вървеж на училищното дело в тулчанските класните и основни училища, сп. Родна Добруджа стр. 10 бр. бр. 9-10 1937 г.
- Една обиколка в Добруджа, Стоян Романски, екзархийски в-к „Новини”, Цариград
- Изследвания на руския учен Теплов – 1977 г.
- България ХХ в. (Добруджанският диоцез на Българската екзархия), Изд. „Труд”, София 1999 г.
- Архиви на Доростоло-Червенската епархия и епархийското наместничество в Тулча.
- Архиви на Варенско-Преславската епархия за добруджанските енории.
- Българското национално малцинство в Добруджа, Йордан Колев, С 2004
- Радостин Мирков, Кървавата бразда на Добруджа, ISBN 954-90771-1-X
- Радаслав Симеонов, Костадин Костадинов, Добруджа, ЗБН 1:01:45
- Маргарита Хаброва “Укрепеният български средновековен град ХІІІ – ХІV век” София 1979 г.
- История на България - БАН, Том 2 - Първа българска държава,С. 1981 г. Том 3 - Втора българска държава, С. 1982 г. Том 4 - Османско владичество ХV-ХVІІІ в., С. 1983 г. Том 5 - Българско възраждане ХVІІІ - средата на ХІХ в., С. , 1985 г. Том 6 - Българско възраждане 1856-1878., С. 1987 г. Том 7 - Възстановяване и утвърждаване на българската държава. Национално-освободителни борби /1878-1903/, С. 1991 г. Том 8 - България 1903 - 1918, С. 1999 г. Том 9 - История на България 1918-1944, С. 2012 г.
- Сборник Добруджа кн.14-16, 1997-1999 г., Ньойският договор и съдбата на Добруджа, национална конференция Добрич, 1999 г. Изследвания. Извори и документи, В. 1999 г.
- Добруджанският надпис на жупан Димитър от 943 г. - Гюзелев, В. 1968: Добруджанският надпис и събитията в България от 943 г. Исторически преглед, 1968, 6, 40-48.
- Георги Атанасов, Добруджанското деспотство, В.Търново. 2009
- Ал. Кузев, В. Гюзелев “Българските средновековни градове и крепости” т. 1 - Градове и крепости по Дунав и Черно море, Варна 1981 г.
- Договор от 1347 г. на Цар Иван Александър с Венеция и на потвърждаващото го царско писмо-грамота от 1352 г. (Sagramento et patto de messer limperator Alexandro del Zagora 1346 ut patti del47) - Гюзелев, В. "Клетва и договор на господин Александър, цар на Загора или България, с Венецианската сеньория от 1346 г. или сключени през 1347 г." – В; Средновековна Бълтария в светлината на нови извори. С. 1981, стр. 156 - 186.
- Договор на деспот Иванко с Генуа от 1387 г. - В. Н. Златарски и Гаврил Кацаров (изд.) "Договорът на княза Иванко, син Добротичев с генуезците 1387". София, 1911.