Уикипедия:Избрани статии

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично
съдържание

Уикиетикет

Редактиране
на страници

Портал на
общността

Навигация

Водещи принципи:

Препоръки за съдържанието:

Препоръки за редактиране:

Избрани статии:

Съкращение: У:ИС

Какво са и какво не са избраните статии

Избраните статии са енциклопедични статии, признати от участниците в проекта за едни от най-добрите статии в Уикипедия на български език. В момента българоезичната Уикипедия разполага с 155 избрани статии от общо 298 338 статии. В добавка към изискванията за енциклопедичност, избраните статии допълнително трябва да покриват и още някои критерии.

Да

Избраните статии са „лицето на Уикипедия“. Често са първото впечатление, което добиват от Уикипедия новодошлите потребители, тъй като те поне по веднъж престояват на Начална страница в продължение на една седмица.
Избраните статии в Уикипедия са енциклопедични статии, които участниците в проекта са признали за образци на работата и сътрудничеството си.
Избраните статии в Уикипедия би трябвало да са добре написани, фактологически коректни, изчерпателни и неутрални, а съдържанието им да демонстрира относителна устойчивост във времето.
Всеки редактор може да допринася към избраните статии, но всяка статия трябва да е лесна за четене и с разумна дължина.
Избраните статии в Уикипедия спазват препоръките за стил и форматиране.

НЕ

Избраните статии не трябва да се оценяват по количествени, а по качествени параметри.
Статутът на избрана не може да бъде награда, компенсация или благодарност към съавторите за положените от тях усилия по създаване и подобряване на дадена статия.
Избраните статии не са начин за оказване на почит към отделни потребители или към обекта/обектите на статията
Избраните статии не са начин за популяризиране на обекта/обектите на статията, нито служат за отразяване на актуално събитие.

Уикипедия има специален портал „Избрани статии“, който изглежда така :

Актуални избрани статии

Леонардо да Винчи (на италиански Leonardo da Vinci) е знаменит италиански архитект, изобретател, инженер, скулптор и художник от епохата на Зрелия ренесанс. Въпреки че славата му първоначално се основава на постиженията му като художник, той става известен и със своите ръкописни дневници, в които прави рисунки и бележки по различни теми, включително анатомия, астрономия, ботаника, картография, живопис и палеонтология. Леонардо е широко смятан за гений, олицетворяващ ренесансовия хуманистичен идеал и творбите му са принос към изкуството и образец за по-късните поколения художници.

Извънбрачен син на преуспял нотариус и жена от по-ниска класа от Винчи, той чиракува при Андреа дел Верокио във Флоренция. Започва там кариерата си на художник, но след това заминава на служба при Лудовико Сфорца в Милано. По-късно отново пребивава във Флоренция и Милано, както и за кратко в Рим, като същевременно привлича голям брой последователи и ученици. По покана на френския крал Франсоа I през 1516 г. заминава за Франция, където умира през 1519 г. След смъртта му неговите постижения, разнообразни интереси, личен живот и емпирично мислене не престават да предизвикват интерес и възхищение.

Леонардо е определян като един от най-великите художници в историята на изкуството и често е смятан за основател на Зрелия ренесанс. Въпреки че има не повече от 25 основни творби със сигурно авторство – включително множество незавършени – той създава някои от най-влиятелните картини в западното изкуство. Неговият magnum opus, Мона Лиза, е най-известната му творба и често се смята за най-известната картина в света. Тайната вечеря е най-възпроизвежданата религиозна картина на всички времена, а неговата рисунка на Витрувианския човек се счита за културна икона. През 2017 г. Спасителят на света, приписван изцяло или частично на Леонардо, поставя нов рекорд за най-скъпата картина, продавана някога на публичен търг.

Леонардо притежава неизчерпаемо любопитство, което ръководи мисленето и действията му. Почитан за своята техническа изобретателност, той създава концепции за летящи машини, бронирана бойна машина, за концентрирана слънчева енергия, за прототип на сумираща машина и за двоен корабен корпус. Сравнително малко от неговите проекти са конструирани или дори са били осъществими през живота му, тъй като научният подход към металургията и инженерството тогава е едва в начален стадий. Някои от по-малките му изобретения обаче навлизат неочаквано в света на производството, като автоматизирано навиване на бобини и машина за тестване на якостта на опън на тел. Той прави съществени открития в строителното инженерство, хидродинамиката, геологията, оптиката и трибологията, но не публикува откритията си и те не оказват почти никакво пряко влияние върху развитието на науката.Вижте още »

„Жул Верн“ е първият космически кораб от серията АТК. В серията се означава с номер 001 (АТК-001), но е наречен на името на френския писател фантаст Жул Верн. Изстрелян е на 9 март 2008 г. към Международната космическа станция, с цел снабдяване с вода, въздух, припаси, консумативи и апаратура, и корекции на орбитата ѝ. Скачва се с нея на 3 април. Остава скачен със станцията до 5 септември, след което се отделя и изгаря на 29 септември в атмосферата над Тихия океан.

Отделните части на „Жул Верн“ са произведени от концерна EADS Astrium и негови подизпълнители, и сглобени както следва:

Товарен отсек – в завод на Талес Аления Спейс в Торино, Италия
Модул за авиониката – в Тулуза, Франция
Двигателно-горивен модул – в завод на EADS Astrium в Бремен, Германия. (Там ще бъде сглобяван и модулът за авиониката на следващите АТК.)

Пак в Бремен в началото на 2004 г. модулът за авиониката и двигателно-горивният модул са сглобени в т.нар. сервизен модул. След това, заедно с товарния отсек, са изпратени в изпитателния център ESTEC за цялостно съединяване. Като първи кораб от серията АТК, „Жул Верн“ е подложен в ESTEC на изпитания, продължили почти 3 години. В хода на тези изпитания той получава предварително одобрение за подготовка за изстрелване.

В средата на юли 2007 г. е изпратен по море от Ротердам. На 31 юли корабът пристига във Френска Гвиана, и е превозен на космодрума в Куру. Там предварителната преценка на кораба е успешно приключена на 5 октомври 2007 г. Херметизираният му отсек е запълнен с товар за МКС и е затворен на 12 декември 2007 г. В началото на 2008 г. е окончателно приет от ЕКА.

На 14 февруари 2008 г. корабът е прехвърлен в помещението за сглобяване, където на 18 февруари е монтиран на ракета-носител Ариана 5 ES ATV – специализиран вариант на Ариана 5; това е първият ѝ, пробен полет. На 7 март ракетата заедно с кораба е изкарана на стартовата площадка на космодрума. Вижте още »