Лазаркиня
| Лазаркиня | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Scopoli, 1771 | ||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Лазаркиня в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Лазаркинята (Galium odoratum), син. Миризливо еньовче, сладък дървесник е многогодишно тревисто растение от семейство Брошови.
Има четириръбести, неразклонени, прави, единични, високи 15-20 cm стъбла, които в основата си имат пълзящи издънки. Цъфти през месец май и юни, а семената ѝ узряват през юли и август. Съдържа дъбилни вещества, витамин С, етерично масло и кумарин. Има много приятен аромат, поради което се използва и като ароматно и подправъчно растение. Докато увяхва и изсъхва, ароматът се засилва, което позволява използването му в потпури. В кулинарията се използва както в свеж, така и в сух вид за овкусяване на зеленчукови ястия, компоти, пудинги, лимонада, вино и др. Използва се в промишлеността при приготвянето на алкохолни напитки и за ароматизиране на тютюн. В Германия се използва за направата на сладкото вино (боле) Maitrank (Maibowle). Сироп от растението се използва за получаване на зеления вариант на германската бира Берлинер Вайс. Подправката е известна още и с имената благовонен брош, бодисора или ароматна лазаркиня. Старите българи са наричали тази билка Миризливка, а по-късно Миризлива Лазаркиня, тъй като се е ползвала в китките на лазарките. Това име се използва и в повечето диалекти и сега, но в книжовния български прилагателното миризлива е заменено с ароматна.
В градинарството[редактиране | редактиране на кода]
В България няма сериозна традиция за използване на лазаркинята в ландшафтния дизайн.
В световното градинарство често се отглежда за почвено покритие в сенчести зони, включително под дървета и храсти, тъй като е горско растение[1][2]. Сади се във влажна, добре дренирана почва на сянка или полусянка. След стабилизиране лазаркинята е устойчива на суша.
При поликултурно отглеждане най-подходящи растения компаньони за това цвете са дамско сърце (Dicentra spectabilis, Lamprocapnos spectabilis), брунера (Brunnera macrophylla)[3], бяло астилбе[4](Astilbe japonica “Deutschland” или Astilbe arendsii hibryd "Bridal Veil"), декоративното новозеландско коило (Stipa Arundinacea), пълзящо срещниче (Ajuga reptans), цариче (шапиче) от декоративния вид Alchemilla Molis, горска съсънка (Anemone sylvestris), която е защитено растение, не се бере в природата, купуват се семена от специализирани магазини, кандилка (Aquilegia, с предпочитание към сорта Aquilegia vulgaris var. "Nora Barlow").
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ [1]Galium odoratum
- ↑ Sweet woodruff [2]
- ↑ Brunnera [3] Архив на оригинала от 2023-04-16 в Wayback Machine.
- ↑ Astilbe[4]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||||||
