Песенен конкурс „Евровизия“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Песен на Евровизия)
Песенен конкурс „Евровизия“
Eurovision Song Contest
Сцената на Евровизия 2023
Жанрмузикален конкурс
Създател(и)Европейски съюз за радио и телевизия
Базиран наМузикален фестивал в Санремо
Водещ(и)различни водещи
Странаразлични страни
Езиканглийски, френски (обичайно)
Продукция
Продуцент(и)Европейски съюз за радио и телевизия
различни национални продуценти
Времетраене~2 часа (полуфинали)
~4 часа (финали)
Дистрибуция„Евровизия“
Разпространение
КартинаSDTV (4:3) (1956 – 2004)
SDTV (16:9) (2005 – 2006)
HDTV 1080i (2007 – понастоящем)
Излъчване24 май 1956 – понастоящем
Хронология
Свързани продукцииПесенен конкурс „Детска Евровизия“
Песенен конкурс „Евровизия“ в Общомедия

Песенен конкурс „Евровизия“ (на английски: Eurovision Song Contest; на френски: Concours Eurovision de la Chanson) е телевизионно предаване, организирано от Европейския съюз за радио и телевизия. Провежда се ежегодно от 1956 г., а много музикални изпълнители са се сдобили с известност именно след участието си в него.

Конкурсът се излъчва всяка година от 1956 г., което го нарежда сред най-продължителните телевизионни предавания в света. Публиката му в последните години варира между 150 и 750 милиона зрители в международен мащаб. „Евровизия“ се излъчва и в страни, които не са членки на ЕСРТ – Австралия, Канада, Индия, РЮА, Южна Корея, САЩ, Нова Зеландия, Китай и други страни. От 2000 г. конкурсът може да се гледа и онлайн.

През 2017 г. Кристиан Костов поставя рекорд за България, като се класира на престижното 2-ро място с 615 точки.

История[редактиране | редактиране на кода]

Участници от 1956 г.:
  Участвали са поне веднъж
  Никога не са участвали, въпреки че имат това право
  Кандидатствали са за участие, но по-късно са се отказвали
  Участвали са като част от друга държава, но никога като суверенна държава

Конкурсът се провежда за първи път през 1956 г. в Лугано, Швейцария. Тогава в него вземат участие само 7 държави – Нидерландия, Швейцария, Италия, Люксембург, Белгия, Германия и Франция, всяка от които е представена от 2 песни. В периода 1957 г. – 1999 г. към „Евровизия“ се присъединяват нови 29 държави, а между 2000 г. – 2019 г. – още 16 страни.

От 2004 г. е в сила нов регламент, според който всяка държава извън „Голямата четворка“ (Великобритания, Германия, Испания и Франция) и извън „топ 10“ на последния конкурс трябва да участва в „полуфинал“. 10-те държави, заели челните места на полуфинала, си осигуряват място на финала, а останалите отпадат. През 2008 г. това правило е променено – обособяват се 2 полуфинала с по 15 – 19 участници, а правото автоматично да се класират на финал си запазват само Голямата петорка (Италия от 2011 г.) и страната-домакин на конкурса.

Преди песните са се оценявали по смесена система. На полуфиналите със зрителски вот се избират девет от песните, а десетата е избор от общия сбор от гласовете на националните журита във всяка участваща страна. На финала резултатът се определя от сбора между всички гласували зрители и гласовете на професионалните журита във всяка страна, като съотношението е 50% зрители – 50% жури. Тази система е въведена през 2009 г. До 2008 г. е в сила друга – песните се подреждат единствено от телефонно гласуване, което обаче е изключително оспорвана практика главно заради „политическия и съседския вот“. Определяне на победителя чрез жури или „смесен вот“ (50% жури и 50% публика) е било използвано и в миналото.

Песенният конкурс през 2016 г. е първият, който въведе промяна в системата на гласуване от 1975 г. насам:[1] на финала точките от журитата се обявяват първи поотделно от всяка участваща страна на конкурса, а след това е ред на обявяване на резултатите от гласуванията на зрителите. Този път вместо да се обявяват резултатите от всяка страна поотделно, те се обявяват общо за всяка една от страните. На финала резултатите от зрителския вот се прибавят към тези от журитата и това е общият сбор точки за всяка една от страните на финала, за да се види и провери дали има обрат при подреждането. Същата система за гласуване се използва и на полуфиналите.

През 2019 г. представянето на резултата от гласуването на зрителите по време на финала е променено за първи път от въвеждането на настоящата система за представяне на гласовете през 2016 г.[2] Начинът на представяне на точките от журито остава същият, като говорител на живо във всяка участваща страна разкрива песента на националното им жури, която получава максималните 12 точки.[3] При промяна от предишни години вотът на зрителите се обявява в реда на класирането на държавите от резултатите на журитата – т.е. страната с най-нисък резултат от журитата ще чуе своя резултат първа, а страната с най-големия резултат от журитата – последна.[4]

През 2023 е въведена промяна, касаеща гласуването в конкурса. В полу-финалите право на глас има само публиката. За пръв път се дава възможността на зрители от държави, които не участват, също да гласуват.

Най-малкият резултат, с който е спечелена „Евровизия“ е с 18 точки през 1969 г., защото тогава печелят едновременно 4 страни, а най-големият е през 2017 г. – 758 точки.

Дебюти[редактиране | редактиране на кода]

Година Дебютиращи страни
1956  Белгия,  Германия,  Италия,  Люксембург,  Нидерландия,  Франция,  Швейцария
1957  Австрия,  Великобритания,  Дания
1958  Швеция
1959  Монако
1960  Норвегия
1961  Испания,  Финландия,  Югославия
1964  Португалия
1965  Ирландия
1971  Малта
1973  Израел
1974  Гърция
1975  Турция
1980  Мароко
1981  Кипър
1986  Исландия
1993  Босна и Херцеговина,  Словения,  Хърватия
1994  Естония,  Литва,  Полша,  Румъния,  Русия,  Словакия,  Унгария
1998  Северна Македония
2000  Латвия
2003  Украйна
2004  Албания,  Андора,  Беларус,  Сърбия и Черна гора
2005  България,  Молдова
2006  Армения
2007  Грузия,  Сърбия,  Черна гора,  Чехия
2008  Азербайджан,  Сан Марино
2015  Австралия[5][6][7]

Слоган[редактиране | редактиране на кода]

От 2002 г. се поставя традиция „Евровизия“ да има слоган – посланието на песенния конкурс. Изключение прави изданието през 2009 г., когато няма официален слоган. На 14 ноември 2023 г. е обявено, че слогана "United by Music" ("Обединени от музиката"), създаден за изданието през 2023 г. ще се използва за всички следващи провеждания на конкурса.

Година Страна-домакин Град-домакин Слоган
2002  Естония Талин „A Modern Fairytale“ (Модерна приказка)
2003  Латвия Рига „Magical rendez-vous“ (Вълшебна среща)
2004  Турция Истанбул „Under The Same Sky“ (Под едно небе)
2005  Украйна Киев „Awakening“ (Пробуждане)
2006  Гърция Атина „Feel The Rhythm“ (Почувствай ритъма)
2007  Финландия Хелзинки „True Fantasy“ (Истинска фантазия)
2008  Сърбия Белград „Confluence of Sound“ (Сливане на звук)
2009  Русия Москва
2010  Норвегия Осло „Share The Moment“ (Сподели момента)
2011  Германия Дюселдорф „Feel Your Heart Beat!“ (Почувствай биенето на своето сърце!)
2012  Азербайджан Баку „Light Your Fire“ (Запали своя огън)
2013  Швеция Малмьо „We Are One“ (Ние сме едно)
2014  Дания Копенхаген „#JoinUs“ (#ПрисъединиСеКъмНас)
2015  Австрия Виена „Building Bridges“ (Градим мостове)
2016  Швеция Стокхолм „Come Together“ (Хайде заедно)
2017  Украйна Киев „Celebrate Diversity“ (Празнувай многообразието)
2018  Португалия Лисабон „All Aboard!“ (Всички на борда!)[8]
2019  Израел Тел Авив „Dare to Dream“ (Осмели се да мечтаеш)[9]
2020[10]  Нидерландия Ротердам „Open Up“ (Открий се)[11]
2021  Нидерландия Ротердам[12][13] „Open Up“ (Открий се)[12][13]
2022  Италия Торино „The Sound of Beauty“ (Звукът на красотата)
2023  Великобритания Ливърпул „United by Music“ (Обединени от музиката)[14]
2024  Швеция Малмьо „United by Music“ (Обединени от музиката)[15]

Държави[редактиране | редактиране на кода]

Правила[редактиране | редактиране на кода]

Конкурсът има множество правила, които се оповестяват от ЕСРТ всяка година на страните, пожелали да се включат. Голяма част от тях са се променяли през годините, като например системите за гласуване, начините за класиране на финал (включително и броя полуфинали), задължителното представяне на песните на родния език в държавата, която представят (действащо правило между 1956 г. и 1973 г., а след това отново между 1977 г. и 1999 г.), времетраенето на песните, броят на хората на сцената и други. Непроменени са останали много малка част от правилата, като например правилото, забраняващо текстовете на песните да са политическа пропаганда или да уронват престижа на конкурса, задължителното пеене на живо, забраната на животни на сцената, липсата на забрана за националността на изпълнителите, композиторите и текстописците и други.

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Основните забележки към конкурса се състоят в „политическия вот“, който го превръща повече в политическо, отколкото в музикално събитие. Но напоследък тази забележка вече не е така актуална, особено след като малка Исландия зае второ място през 2009 г., а на първо се класира Норвегия – все държави, за които никога не е било в сила съседското гласуване. Друга силно критикувана област е стилът на песните, който често пъти е поп, а в последните години се забелязва увеличаване на броя на участниците, залагащи повече на визуалното представяне, като например финландската рок група Лорди, завършили на първо място пред 2006 г. в Атина или украинеца Верка Сердючка, класирал се на второ място през 2007 г. в Хелзинки.

Победители[редактиране | редактиране на кода]

„Евровизия“ дава уникален шанс за развитие на победителите от конкурса. Най-известните сред тях са АББА (станали победители през 1974 г. с песента „Waterloo“) и Селин Дион (победителка от 1988 г. в Дъблин, с песента „Ne Partez Pas Sans Moi“ на френски език, която представя Швейцария). Много други са добре познати на сцената в собствената си държава и региона – Александър Рибак, Джони Лоугън, Никол, Вики Леандрос, Дима Билан, Мария Шерифович, Дана Интернешънъл и други изпълнители.

Някои от победителите обаче се оттеглят от музикалния бизнес малко след победата си, а други не успяват да създадат запомнящи се песни освен тази, с която са спечелили.

Година Победител/и Изпълнител/и Песен Точки Преднина Второ място Домакин
1956  Швейцария Лис Асия „Refrain“
Не е обявено
 Швейцария
1957  Нидерландия Кори Брокен „Net Als Toen“ 31 14  Франция  Германия
1958  Франция Андре Клавьо „Dors mon amour“ 27 3  Швейцария  Нидерландия
1959  Нидерландия Теди Шолтен „Een beetje“ 21 5  Великобритания  Франция
1960  Франция Жаклин Бойер „Tom Pilibi“ 32 7  Великобритания  Великобритания
1961  Люксембург Жан-Клод Паскал „Nous les amoureux“ 31 7  Великобритания  Франция
1962  Франция Изабел Обре „Un premier amour“ 26 13  Монако  Люксембург
1963  Дания Грета и Юрген Ингман „Dansevise“ 42 2  Швейцария  Великобритания
1964  Италия Джилиола Чинкуети „Non ho l'età“ 49 32  Великобритания  Дания
1965  Люксембург Франс Гал „Poupée de cire, poupée de son“ 32 6  Великобритания  Италия
1966  Австрия Удо Юргенс „Merci Chérie“ 31 15  Швеция  Люксембург
1967  Великобритания Санди Шоу „Puppet On a String“ 47 25  Ирландия  Австрия
1968  Испания Масиел „La, la, la“ 29 1  Великобритания  Великобритания
1969  Великобритания Лулу „Boom Bang a Bang“ 18
Няма второ място
 Испания
 Испания Саломе „Vivo cantando“
 Нидерландия Лени Кюр „De troubadour“
 Франция Фрида Бокара „Un jour, un enfant“
1970  Ирландия Дана „All Kinds of Everything“ 32 6  Великобритания  Нидерландия
1971  Монако Северин „Un banc, un arbre, une rue“ 128 12  Испания  Ирландия
1972  Люксембург Вики Леандрос „Après toi“ 128 14  Великобритания  Великобритания
1973  Люксембург Ана-Мария Давид „Tu te reconnaîtras“ 129 4  Испания  Люксембург
1974  Швеция АББА „Waterloo“ 24 6  Италия  Великобритания
1975  Нидерландия „Тийч-Ин“ „Ding-a-dong“ 152 14  Великобритания  Швеция
1976  Великобритания „Брадърхуд ъф Мен“ „Save Your Kisses for Me“ 164 17  Франция  Нидерландия
1977  Франция Мари Мириам „L'oiseau et l'enfant“ 136 15  Великобритания  Великобритания
1978  Израел Изхар Коен и „Алфабета „א-ב-ני-בי“ („А-Ба-Ни-Би“) 157 32  Белгия  Франция
1979  Израел Гали Атари и „Милк енд Хъни“ „הללויה“ („Алилуя“) 125 9  Испания  Израел
1980  Ирландия Джони Лоугън „What's Another Year“ 143 15  Германия  Нидерландия
1981  Великобритания „Бъкс Физ“ „Making Your Mind Up“ 136 4  Германия  Ирландия
1982  Германия Никол „Ein biẞchen Frieden“ 161 61  Израел  Великобритания
1983  Люксембург Корин Хермес „Si la vie est cadeau“ 142 6  Израел  Германия
1984  Швеция „Херейс“ „Diggi-Loo Diggi-Ley“ 145 8  Ирландия  Люксембург
1985  Норвегия „Бобисокс“ „La det swinge“ 123 18  Германия  Швеция
1986  Белгия Сандра Ким „J'aime la vie“ 176 36  Швейцария  Норвегия
1987  Ирландия Джони Лоугън „Hold Me Now“ 172 31  Германия  Белгия
1988  Швейцария Селин Дион „Ne partez pas sans moi“ 137 1  Великобритания  Ирландия
1989  Югославия „Рива“ „Rock Me“ 137 7  Великобритания  Швейцария
1990  Италия Тото Кутуньо „Insieme: 1992“ 149 17  Ирландия
 Франция
 Югославия
1991  Швеция Карола „Fångad av en stormvind“ 146 0  Франция  Италия
1992  Ирландия Линда Мартин „Why Me?“ 155 16  Великобритания  Швеция
1993  Ирландия Нийв Кавана In Your Eyes 187 23  Великобритания  Ирландия
1994  Ирландия Пол Харингтън и Чарли Макгетигън „Rock 'n' Roll Kids“ 226 60  Полша  Ирландия
1995  Норвегия „Сикрет Гардън“ „Nocturne“ 148 29  Испания  Ирландия
1996  Ирландия Аймиър Куин „The Voice“ 162 48  Норвегия  Норвегия
1997  Великобритания „Катрина и Дъ Уейвс“ „Love Shine a Light“ 227 70  Ирландия  Ирландия
1998  Израел Дана Интернешънъл „דיווה“ („Дива“) 172 6  Великобритания  Великобритания
1999  Швеция Шарлота Нилсон Take Me to Your Heaven 163 17  Исландия  Израел
2000  Дания Олсън Брадърс Fly on the Wings of Love 195 40  Русия  Швеция
2001  Естония Танел Падар, Дейв Бентън и „2XL Everybody 198 21  Дания  Дания
2002  Латвия Marie N I Wanna 176 12  Малта  Естония
2003  Турция Сертаб Еренер Everyway That I Can 167 2  Белгия  Латвия
2004  Украйна Руслана Wild Dances 280 17  Сърбия и Черна гора  Турция
2005  Гърция Елена Папаризу My Number One 230 38  Малта  Украйна
2006  Финландия Лорди Hard Rock Hallelujah 292 44  Русия  Гърция
2007  Сърбия Мария Шерифович Молитва 268 33  Украйна  Финландия
2008  Русия Дима Билан Believe 272 42  Украйна  Сърбия
2009  Норвегия Александър Рибак Fairytale 387 169  Исландия  Русия
2010  Германия Лена Майер-Ландрут Satellite 246 76  Турция  Норвегия
2011  Азербайджан Ел и Ники Running Scared 221 32  Италия  Германия
2012  Швеция Лорийн Euphoria 372 113  Русия  Азербайджан
2013  Дания Емили де Форест Only Teardrops 281 47  Азербайджан  Швеция
2014  Австрия Кончита Вурст Rise Like a Phoenix 290 52  Нидерландия  Дания
2015  Швеция Монс Зелмерльов „Heroes 365 62  Русия  Австрия
2016  Украйна Джамала 1944 534 23  Австралия  Швеция
2017  Португалия Салвадор Собрал Amar pelos dois 758 143  България  Украйна
2018  Израел Нета Барзилай Toy 529 93  Кипър  Португалия
2019  Нидерландия Дънкан Лорънс Arcade 498 26  Италия  Израел
2020 Отменен[10]  Нидерландия
2021  Италия „Манескин“ „Zitti e buoni“ 524 25  Франция  Нидерландия
2022  Украйна „Калуш“ „Стефанія“ 631 165  Великобритания  Италия
2023  Швеция Лорийн „Tattoo“ 583 57  Финландия  Великобритания
2024  Швеция

Галерия на победителите[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jordan, Paul. Biggest change to Eurovision Song Contest voting since 1975 // eurovision.tv, 18 February 2016. Посетен на 18 February 2016.
  2. Eurovision'19: Changes To Results Presentation in Tel Aviv // 30 March 2019. Архивиран от оригинала на 30 March 2019. Посетен на 5 April 2019.
  3. Agadellis, Stratos. Eurovision 2019: Final voting presentation to change slightly // 30 March 2019. Архивиран от оригинала на 31 March 2019. Посетен на 5 April 2019.
  4. Muldoon, Padraig. Eurovision 2019 changes: New voting rules for the Grand Final // 30 March 2019. Посетен на 5 April 2019.
  5. ((en)) Australia to compete in the 2015 Eurovision Song Contest. Eurovision.tv. Посетен на 10 февруари 2015.
  6. Eurovision Song Contest invites Australia to join ‘world's biggest party’ // The Guardian. 10 February 2015. Посетен на 10 February 2015.
  7. Australia participate in the 60th Eurovision // Eurovision Song Contest, 10 February 2015. Посетен на 10 February 2015.
  8. All Aboard! Lisbon welcomes 42 countries to Eurovision 2018 // Eurovision Song Contest. Посетен на 7 November 2017.
  9. Groot, Evert. Tel Aviv 2019: Dare to Dream // 28 October 2018. Архивиран от оригинала на 2 February 2019. Посетен на 8 January 2019.
  10. а б Angus, Quinn. Eurovision 2020 Cancelled: Contest will not take place in Rotterdam due to coronavirus precautions // 18 March 2020.
  11. ‘Open Up’ to Eurovision 2020 // European Broadcasting Union, 24 October 2019. Посетен на 24 October 2019.
  12. а б Rotterdam returns as Eurovision Song Contest Host City in 2021 // May 16, 2020. Посетен на May 29, 2020.
  13. а б Muldoon, Padraig. Open Up: Eurovision will return to Rotterdam in 2021 // 16 May 2020.
  14. ‘United By Music’: Liverpool 2023 theme revealed // EBU, 2023-01-31. Посетен на 2023-01-31.
  15. ‘United By Music’: Chosen as permanent theme // EBU, 2023-11-14. Посетен на 2023-11-14.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]