Железопътна линия Юнак – Старо Оряхово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Железопътна линия 34
Информация
Тип нормална (1435 mm)
Статус закрита, демонтирана
Крайни гари Юнак, Старо Оряхово
Започва от Юнак
Свързани линии Железопътна линия 3
Номер линия 6
Пусната 22 март 1912 г.
Закрита 2002 г.
Дължина 24,65 km
Брой линии единична
Междурелсие 1435 mm
Електрификация не
Работна скорост 60 km/h
Максимален наклон 23,5 ‰
Минимален радиус 180 m

Железопътната линия Юнак – Старо Оряхово е железопътна линия с нормално междурелсие (1435 mm), днес закрита и демонтирана, намираща се в източна България, област Варна.

История[редактиране | редактиране на кода]

Тежката икономическа криза след Първата световна война и острата нужда от траверси принуждават БДЖ сами да се грижат за добива на дървен материал за тях. Така се стига до строителството на железопътната линия от Синдел в посока обширните горски райони по поречието на река Камчия.

Историята на самата линия започва през 1912 г. с отдаването на концесия за 10 години на държавната гора „Лонгоза“, с която се разрешава строежа на горска линия с дължина около 12 km. Участъкът е от гара Синдел до село Чалъ махале с дължина 12,7 km. На 22 март 1912 г. строежът е прегледан от комисия и одобрен за експлоатация. По време на Първата световна война (8 ноември 1916) участъкът е завзет и използван от германските военни власти. Към края на 1917 г. германците изоставят линия и експлоатацията е започната от БДЖ. През февруари 1919 г. започва проучване за продължаване на линията към Долен чифлик. Още през април се подготвят пикетажа и организацията за построяването ѝ. Строителството върви бавно поради недостиг на материали и работници-специалисти — основно зидари. Линията Синдел — Юнак — Долен чифлик е с обща дължина около 24 km и е завършена и открита в експлоатация на 26 декември 1921 г. Тук са допуснати радиуси на кривите 180 m и максимален наклон 23,5 ‰. Прекъснатата концесия е повод за няколко съдебни спора и претенции от страна на концесионера, но линията остава собственост на БДЖ. Необходимостта за организиране на дърводобива в по-голям район изисква продължаване на линията до Старо Оряхово. Дължината е 6,470 km и е открита за експлоатация през 1939 г.

Юнак – Старо Оряхово
BSicon CONTg.svg Линия 3 (Варна)
BSicon BHF.svg 118+133 (0+000) Юнак
BSicon CONTgq.svgBSicon xABZgr.svg Линия 3 (Карнобат)
BSicon exHST.svg 2+900 сп. „Камчия“
BSicon exHST.svg 6+100 Дъбравино
BSicon exBHF.svg 10+511 Горен чифлик
BSicon exHST.svg 15+400 Пчелник
BSicon exBHF.svg 19+580 Долни чифлик
BSicon exDST.svg (проект) г. „Камчия“
BSicon exCONTgq.svgBSicon exABZgr.svg (проект) Долно Езерово
BSicon exKBHFe.svg 24+637 Старо Оряхово

В наши дни[редактиране | редактиране на кода]

Последно влаковете по линията са се обслужвали основно от дизелови локомотиви серия 55.00, по-рядко със серия 07.00 на депо Варна. Пътническото движение по линията е спряно през 1991 г., а товарното – през 2000 г., поради отнесена от свлачище инфраструктура. Официално е закрита през 2002 г.

Проект за железопътна линия Старо Оряхово – Долно Езерово[редактиране | редактиране на кода]

За да се създаде четвърта железопътна връзка между Северна и Южна България, през 1950 г. започва проучване и проектиране на трасе от Старо Оряхово на юг към Долно Езерово с дължина около 100 km. Строежът започва през 1951 г., а е прекратен през втората половина на 1953 г. През това време са извършени около 40 % от работите по проекта.

Трасе[редактиране | редактиране на кода]

Предвижда се линията да започне от нова гара (гара Камчия) по съществуващата линия Юнак – Старо Оряхово, за да се избегне минаването през село Старо Оряхово и по-лесното преодоляване на вододела южно от него. След това линията се развива по крайните източни разклонения на Стара планина (Еминска планина) край селата Шкорпиловци, Господиново и Обзор. Най-високото разклонение се преминава с

Старо Оряхово – Долно Езерово (проект)
BSicon exCONTgq.svgBSicon exSTR+r.svg Линия 34 (Юнак)
BSicon exBHF.svg Камчия
BSicon eABZLgl.svgBSicon exKBHFeq.svg Линия 34 (Старо Оряхово)
BSicon exLBHF.svg Шкорпиловци
BSicon exLBHF.svg Господиново
BSicon exLBHF.svg Обзор
BSicon exLBHF.svg „Велико“
BSicon exTUNNEL1.svg Тунел (4257,34 m)
BSicon exLBHF.svg Кошарица
BSicon exLBHF.svg Оризаре
BSicon exLBHF.svg Александрово
BSicon exLBHF.svg Рудник
BSicon exLBHF.svg „Разменна“
BSicon ABZLg+l.svgBSicon CONTfq.svg Линия 8 (Бургас)
BSicon BHF.svg (282+263) Долно Езерово
BSicon CONTf.svg Линия 8 (Карнобат)

вододелен тунел с дължина 4257,34 m. Тунелът свършва малко преди село Кошарица. До село Оризаре трасето следва долината на Бяла река, а за преминаване вододела между нея и Хаджийска река прави голям обход над селото. След това линията се движи по равнинен терен с преодоляване на две по-големи реки (Хаджийска и Ахелой), обхожда мини "Черно море" и Атанасовско езеро и се включва в жп линията София - Бургас в гара Долно Езерово.

Трасето е проектирано с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 15 ‰. Предвидените гари са 10, средното междугарово разстояние е 10 km, като само между гарите Оризаре и Александрово е допуснато разстояние от около 12 km.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.