Забърдени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за леринското село. За костурското вижте Забърден.

Забърдени
Λόφοι
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 744 m
Население (2001) 445 души

Забърдени (на гръцки: Λόφοι, Лофи, до 1926 година Ζαπύρδανη, Запирдани, Ζαμπύρδενη, Забирдени, Ζαμπύρδανη, Забирдани[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 445 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 24 километра източно от демовия център Лерин (Флорина) в източния край на Леринското поле и подножието на рида на Малка Нидже Веливор. Заобиколено е от хълмове и на това дължи и името си. Край него е разположена дъбовата гора Гьоница.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Североизточно от Забърдени в местността Селище са намирани останки от керамика, но археологически разкопки не са провеждани. В местността Симитрия също са намирани останки от старо селище.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Забърдени с 80 домакинства, които произвеждат лозя, орехи и мед.[3]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Забурдани с 62 джизие ханета (домакинства)[4]. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииЗабердин като българско село.[5]

Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 в Забърдени (Zabrdéni) има 60 домакинства със 152 жители българи.[6]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Забърдени живеят 325 българи християни.[7] В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война, макар и след Илинденското въстание на няколко пъти да е обект на андартски нападения. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 344 българи екзархисти и функционира българско училище.[8]

В 1905 година селото пострадва от андартски нападения.[9]

В 1905 година е опожарена и голямата църквата на селото „Свети Никола“ – каменна базилика без купол с женска църква.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Забърдени е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната в 1912 край Забърдени гръцката армия претърпява поражение от силите на Джавид паша и за кратко се изтегля[12]. По-късно в Забърдени влизат гръцки войски. След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. През 1916 година, по време на Първата световна война селото за кратко е освободено от българската армия. В 1926 селото е преименувано на Лофи, в превод хълмове.[13] В 1932 година в Забърдени има 71 българогласни семейства, от които 60 са с „изявено българско съзнание“. В междувоенния период малко забърденци се изселват в България.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Пандил Митков, Илия Дафов, Божил Константинов, Никола Янев, Софтис Зиков, Иван Гешов, Борис Ташокиров, Лазар Аврамов, Илия Митков, Георги Бешеров.[14]

В 1945 година в селото има 597 българофони, 400 от които с „негръцко национално съзнание“, 50 с гръцко и 147 с „неустановено национално съзнание“. Намаляването на населението след войната се дължи на изселване отвъд океана.

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен отлично.[15]

В селото има две църкви – „Свети Константин и Елена“, на чийто храмов празник е и съборът на селото и „Свети Димитър“. В селото има силогос „Ирини“.[16]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 358 жители
  • 1920 – 306 жители, 90 семейства
  • 1928 – 417 жители
  • 1940 – 516 жители
  • 1951 – 514 жители
  • 1961 – 541 жители
  • 1971 – 443 жители
  • 1981 – 458 жители

Личнсти[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Забърдени
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Динев (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Дине Ташеминов (? – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Кочо Ташоминовски (Κωνσταντίνος Τασομήνης),1922 – 1948, гръцки комунист[17]
  • Flag of Australia.svg Надя Тас (р. 1956), австралийска режисьорка и актриса
  • Flag of Bulgaria.svg Тимо Алексов (Тино), македоно-одрински опълченец, 24-годишен, 4 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[18]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ζαπύρδανη - Λόφοι
  2. Ο τόπος μου
  3. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 351. ISBN 2283604524.
  4. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
  5. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 93.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 82-83.
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистик, София, 1900, стр. 249.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  9. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
  10. Ο ΤΟΠΟΣ ΜΟΥ ΛΟΦΟΙ ΦΛΩΡΙΝΑ. // Посетен на 12 януари 2015.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.20 и 847.
  12. Спомени на Георги Попхристов [1]
  13. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  14. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 489.
  15. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  16. Официален сайт на бившия дем Вощарани.
  17. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 20.
     Портал „Македония“         Портал „Македония