Слимничани

Слимничани или слимничени (на гръцки: Σλημνιτσιώτες, Слимнициотес) са жителите на грамоското село Слимница (Трилофос), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Слимница

А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М – Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

А

Атанас Петров (Αθάνασιος Πέτρου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред^[1]

Б

Бельо (около 1741 – ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[2]

В

Васил Влутов (Βασίλειος Βλούτος), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред^[1]
Васил Костов Георгиев (Василис Георгиу Фармакис), участник в Гръцкото въстание в Македония в 1878 година^[3]
Вълчо Терзи (около 1746 – ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[2]
Въльо (около 1761 – ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[2]

Г

Георги Василев (Γεώργιος Βασιλείου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред^[1]
Гинко (около 1756 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 г.^[2]
Гого Джамбаз (около 1751 – ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[2]

Д

Дингоз (около 1751 – ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[2]

Й

Йован Радинин (Γιοβάνης Ραδιναλής), гъркомански андартски деец^[4]

К

Кальор (около 1761 – ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[2]
Коле Дългъч (около 1756 – ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[2]
Коцата (около 1756 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 г.^[2]
Кьосле (около 1761 – ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[2]
Кънчо (около 1721 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик^[2]

Л

Лазар (около 1761 – ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[2]

М

Мирчо Недялков (около 1761 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 г.^[2]
Михо Терзицки (Михалис Раптис, 1931 – ?), фолклорист

Н

Насе Петлешка (около 1756 – ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[2]
Никола Белов (Николаос Белос), участник в Гръцкото въстание в Македония в 1878 година^[3]
Никола Карпутов (Νικόλαος Καρπούτας), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред^[1]
Никола Троянов (около 1775 – 1862), български майстор строител

П

Петко Кьорколев (около 1751 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 г.^[2]
Петър Чомпъл (около 1746 – ?), български майстор строител
Пъшку (около 1761 – ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[2]

Р

Райчо (около 1716 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик^[2]

С

Сокер (около 1741 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 г.^[2]

Т

Тане Клетбашов (около 1746 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 г.^[2]
Тасе Каратанас (около 1751 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 г.^[2]
Темелко Кьосекьоев (около 1741 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 г.^[2]
Троян (около 1736 – ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[2]
Троянче (около 1761 – ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[2]
Търпо Манов (около 1741 – ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[2]

Х

Харилай Христов (Χαρίλαος Χρήστου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред^[1]
Христо Грабада (Ицо, около 1751 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 г.^[2]
Христо Прекум (Ицо, около 1746 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 г.^[2]
Христос Мецкас (р. 1936), румънски футболист

Ц

Цено (около 1741 – ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[2]

Ч

Червенко (около 1751 – ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[2]
Чоме (около 1761 – ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[2]

Ш

Шишко (около 1726 – ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[2]

Я

Янко (около 1721 – ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[2]

Други

Ангел Боянин (1825 – 1902), български майстор строител, по произход от Слимница
Ангел Петлешков (около 1810 – 1822), кмет на Брацигово, по произход от Слимница
Димитър Боянин (1800 – 1876), български майстор строител, по произход от Слимница
Иван Боянин (1818 – 1877), български майстор строител, по произход от Слимница
Никола Боянин, български революционер, по произход от Слимница
Никола Троянов (1824 – 1876), български революционер, по произход от Слимница
Петко Боянин (1828 – 1889), български майстор строител, по произход от Слимница
Тодор Чомов (1857 – 1927), български опълченец, по произход от Слимница
Филип Георгиев (Боревич) Кьсейлиев (1847, Брацигово – 1897, Брацигово), български опълченец, на 7 май 1877 година постъпва като доброволец във II рота на II дружина на Българското опълчение, уволнен на 24 юни 1878 година, след войната работи като кръмар в Брацигово,^[5] по произход от Слимница
Христо Боянин (1798 – 1875), български майстор строител, по произход от Слимница
Христо Траянов (1926 – 2015), български писател, по произход от Слимница

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 88. (на гръцки)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т ^у ^ф ^х ^ц ^ч ^ш ^щ ^ю ^я ^аа ^аб ^ав ^аг Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 декември 2015.
↑ ^а ^б Γιαννοχώρι - Λιβαδοτόπι // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 23 декември 2015.
↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 251.

[manos.88.-1] а ^б ^в ^г ^д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 88. (на гръцки)

[Бербенлиев-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т ^у ^ф ^х ^ц ^ч ^ш ^щ ^ю ^я ^аа ^аб ^ав ^аг Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 декември 2015.

[Ελλάδος_Περιήγηση-3] а ^б Γιαννοχώρι - Λιβαδοτόπι // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 23 декември 2015.

[4] ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ

[БО_251-5] Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 251.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]