Виктор Вълков: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Виктор Вълков е роден през 1936 г. в [[София]]. Баща му [[Георги Вълков]] е сред водачите на [[Българския земеделски народен съюз]], осъден на смърт и екзекутиран през 1942 г. През 1953 г. завършва гимназия, а през 1959 г. - [[ТУС|Машинно-електротехническия институт]] в София.<ref name="tt"/> |
Виктор Вълков е роден през 1936 г. в [[София]]. Баща му [[Георги Вълков]] е сред водачите на [[Българския земеделски народен съюз]], осъден на смърт и екзекутиран през 1942 г. Брат е на журналистката [[Ивайла Вълкова]]. През 1953 г. завършва гимназия, а през 1959 г. - [[ТУС|Машинно-електротехническия институт]] в София.<ref name="tt"/> |
||
През 1965 г. става член на БЗНС, а от 1973 г. работи в администрацията на неговото Постоянно присъствие. През 1981 г. става член на Управителния съвет, а през 1986 г. - на Постоянното присъствие на БЗНС. През 1989 г. става секретар на Постоянното присъствие.<ref name="tt">{{ташев|98}}</ref> |
През 1965 г. става член на БЗНС, а от 1973 г. работи в администрацията на неговото Постоянно присъствие. През 1981 г. става член на Управителния съвет, а през 1986 г. - на Постоянното присъствие на БЗНС. През 1989 г. става секретар на Постоянното присъствие.<ref name="tt">{{ташев|98}}</ref> |
||
През 1990]] Виктор Вълков г. е избран за председател на БЗНС и участва в изработването на [[Конституция на България|Конституцията]] от 1991 г. През юли 1990 г. е кандидат за [[Президент на България|президент]], но оттегля кандидатурата си, след като не успява да получи 2/3 от гласовете в парламента. През декември 1990 г. става [[заместник-председател на Министерския съвет]] и [[министър на външните работи]] в коалиционното правителство на [[Димитър Попов]]. |
През [[1990]] Виктор Вълков г. е избран за председател на БЗНС и участва в изработването на [[Конституция на България|Конституцията]] от 1991 г. През юли 1990 г. е кандидат за [[Президент на България|президент]], но оттегля кандидатурата си, след като не успява да получи 2/3 от гласовете в парламента. През декември 1990 г. става [[заместник-председател на Министерския съвет]] и [[министър на външните работи]] в коалиционното правителство на [[Димитър Попов]]. |
||
От 1993 до 1998 г. е посланик в [[Анкара]].<ref name="tt"/> |
От 1993 до 1998 г. е посланик в [[Анкара]].<ref name="tt"/> |
||
Версия от 17:01, 15 февруари 2013
| Виктор Вълков | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Технически университет (София) |
| Партия | Български земеделски народен съюз (казионен) |
| Народен представител в: VIII НС IX НС VII ВНС | |
| Виктор Вълков в Общомедия | |
Виктор Георгиев Вълков е български политик. Дългогодишен функционер на казионния Българския земеделски народен съюз (БЗНС), през 1990 той става негов председател. Участва в правителството на Димитър Попов (1990-1991) като вицепремиер и външен министър.
Биография
Виктор Вълков е роден през 1936 г. в София. Баща му Георги Вълков е сред водачите на Българския земеделски народен съюз, осъден на смърт и екзекутиран през 1942 г. Брат е на журналистката Ивайла Вълкова. През 1953 г. завършва гимназия, а през 1959 г. - Машинно-електротехническия институт в София.[1]
През 1965 г. става член на БЗНС, а от 1973 г. работи в администрацията на неговото Постоянно присъствие. През 1981 г. става член на Управителния съвет, а през 1986 г. - на Постоянното присъствие на БЗНС. През 1989 г. става секретар на Постоянното присъствие.[1]
През 1990 Виктор Вълков г. е избран за председател на БЗНС и участва в изработването на Конституцията от 1991 г. През юли 1990 г. е кандидат за президент, но оттегля кандидатурата си, след като не успява да получи 2/3 от гласовете в парламента. През декември 1990 г. става заместник-председател на Министерския съвет и министър на външните работи в коалиционното правителство на Димитър Попов.
От 1993 до 1998 г. е посланик в Анкара.[1]
Източници
- ↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 98.
| |||||||||||||||