Цено Марков: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
|||
{{Биография инфо |
|||
| категория = революционер |
|||
| име= Цено Маркович |
|||
| портрет= Cene Marković.jpg |
| портрет = Cene Marković.jpg |
||
| ⚫ | |||
| px = 240 |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
}} |
}} |
||
Версия от 07:45, 3 март 2016
| Цено Марков | |
| сърбомански войвода | |
 | |
| Роден |
1864 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1918 г.
|
| Цено Марков в Общомедия | |
Александър (Цено, Цене, Цени) Марков (Шаблон:Lang-sr) e войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, по-късно станал сърбоманин и оглавил чета на сръбската въоръжена пропаганда, действала в Западна Македония.
Биография
Роден е през 1864 година в Тетовско, където живее до петнадесетата си година, след което заминава на гурбет в България, а после и в Русия. По време на престоя си в Русия завършва подофицерска школа, известно време служи на руска служба, след което се връща в България, а след това заминава за Македония и се включва като войвода в борбата на ВМОРО срещу османското владичество.
По-късно обаче Марков се присъединява към сръбските четници и започва да действа срещу българските чети от лявата страна на река Вардар. При започването на Балканската война напада турските караули на Мердаре.
В началото на Първата световна война се бие при Белград против австро-унгарските войски, а след това е изпратен от сръбските служби да противодейства срещу дейността на българското разузнаване. След разгрома на сръбските войски през 1915 година и настъплението на българската армия в района на Тетово Цено Маркович успява да се спаси и бяга пеш в Албания.
Впоследствие се бие на Солунския фронт. Жени се в Битоля, но скоро след това заминава на север със сръбската армия. След края на войната се завръща в къщи и заварва изгорял дома си, запален в знак на отмъщение.[1]
I ред: 1. Анджелко Станкович, 2. Данил Стоянов, 3. Зафир Премчев;
II ред: 1. Коце Дреновски, 2. Петко Илиев, 3. Христо Стефанов Старачки, 4. Стефан Недич, 5. Денко, 6. Чума, 7. Божко Вирянец;
III ред: 1. Живко Гвоздич, 2. Михаил Йосифов, 3. Глигор Соколов, 4. Мицко Кръстев, 5. Османски офицер, 6. Йован Довезенски, 7. Тренко Руянов
IV ред: 1. Тодор Кръстев Алгунски, 2. Коста Пекянец, 3. Цено Марков, 4. Георги Скопянчето, 5. Йован Бабунски, 6. Йован Долгач, 7. Милан Бабович.
Бележки
- ↑ ((sr)) Биография на Цено Марков
