Аржентинска сива лисица
(пренасочване от Lycalopex griseus)
Аржентинска сива лисица | ||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
(Gray, 1837) | ||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
Аржентинска сива лисица в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Аржентинска сива лисица (Lycalopex griseus) е хищен бозайник от семейство Кучеви. Нарича се още Патагонска сива лисица.
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Аржентинска сива лисица притежава едновременно черти на лисица и чакал. Окраската на козината е сива по гърба и опашката и рижава по гърдите и корема. Тежат 2,5 – 4 kg, а дължината на тялото им е 43 – 70 cm.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Ареалът на местообитание на вида се простира в Чили и Аржентина в районите на запад и изток от Андите. На юг достигат до Патагония и Огнена земя.
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
В менюто на лисицата влизат различни гризачи, зайцевидни и птици.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Чифтосват се през март. Бременността продължава около 2 месеца. Раждат 2 до 4 малки.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Lycalopex griseus (Gray, 1837). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
|