Георги Пулевски

Георги Пулевски
	Георги Пулевски
хайдутин и публицист, ранен македонист
Роден	1817 г. Галичник, Османска империя
Починал	13 февруари 1893 г. (76 г.) София, България
Подпис
	Георги Пулевски в Общомедия

Георги М. Пулевски (на македонска литературна норма: Ѓорѓи Пулевски или Ѓорѓија Пулевски) е български революционер и публицист от Македония,^[1] ранен македонист, един от първите поддръжници на идеята за отделна македонска нация и македонски език.^[2]

Биография

Георги Пулевски е роден през 1817 година в реканската паланка Галичник, тогава в Османската империя. По професия е майстор строител и пътува често до съседните балкански земи. Според народни предания в Голо Бърдо Пулевски се занимавал и с хайдутство и обири.^[3] През 1862 година се записва в сформираната в Белград от Георги Раковски Българска легия, а след разпускането ѝ продължава да взима участие в революционната антиосманска дейност.^[4]

В края на 60-те години и началото на 70-те на XIX век Георги Пулевски попада в сферата на интересите на сръбската пропаганда в Македония, спонсориран е от сръбските власти^[5] и издава два тома речници, – „Речник от четири йезика. I, Српско-Албански, II Арбански-Арнаутски. III Турски. IV Гръцки. Скроена и написана от Джорджа М. Пулевски, архитекта у Галичник окружие дибранско 1872 година. I част. Београд, штампария Н. Стефановича и дружине. 1873.“ и „Речник от три йезика с македонски, арбански и турски, книга II. Написао Джордже М. Пульевски, Мияк галички. У Београду у Државной щампарии Таб олумпиш. 1875.“, в който родният му галички диалект, смесен със сърбизми,^[6] се използва за основа на така наречения от него „македонски език“.

През 1876 година Пулевски участва в Сръбско-турската война в четата на Ильо войвода, а след това и в Руско-турската война от 1877 година. Заедно с войводите Ильо Марков, Григор Огненов, Георги Антонов Суранджиев и Димитър Трифонов, Георги Пулевски е войвода на българска доброволческа чета. В състава им нерядко са четници произхождащи от Македония.^[7]^[8] Първо действа срещу башибозук и редовна армия в Троянския балкан, а после и в сраженията при връх Шипка. Пулевски е и сред освободителите на Кюстендил.

След войната Георги Пулевски остава да живее в новоосвободена България. След решенията на Берлинския конгрес участва в Кресненско-Разложкото въстание.

Чета №5 на Георгия Пулевский, Падеж, 20 март 1879
Чин	Номер	Име	Околия	Селище
войвода	1.	Георгий Пулевский	Дебър	Галичник
четник	2.	Коста Георгиев	Охридско	Белица^[9]
водник	3.	Антон Митрев	Призрен
десетар	4.	Пасхал Ангелов	Битол	Крушево
	5.	Тодор Колачев	Подринско	Лозница
	6.	Трайко Зафиров	Скопия^[10]
	7.	Иван Стоянов	Габрово
	8.	Никола Василов	Едренско
	9.	Дончо Димитров	Берковица
	10.	Стоян Димитров	Мустафа пашя
	11.	Димо Трайков	Гостивар	Чайли
	12.	Стоян Георгиев	София
	13.	Димитрий Кусманов	Кичево	Ябел
	14.	Милан Гавриилов	Белград
десетар	15.	Трайко Георгиев	Куманово
	16.	Яне Кръстов	Кичево	Сърбяни
	17.	Стоян Мирчев	Прилеп
	18.	Димитрий Ангелов	Охрид	Връбяни
	19.	Младен Илиев	Радомир
	20.	Михаил Тодоров	София
	21.	Стефано Сочев	Севлиево
	22.	Христо Атанасов	Струмица
	23.	Христо Стоянович	Прилеп	Кривогащани
	24.	Иван Добрев	Татар Пазарджик	Поибрани
	25.	Захарий Марков	Разлог
	26.	Георгий Анастасов	Солун
	27.	Нестор Йосифов	Дебър	Галичник
	28.	Никола Петрушев	Велес
	29.	Стефан Димитров	Мустафа паша
	30.	Танас Георгиев	Елена
	31.	Георгий Димитров	Мустафа пашя
	32.	Алексий Пенчов	Дебър	Беличица
	33.	Константин Антонов	Кочани	Величково
	34.	Петър Димитров	Панагюрища
	35.	Васил Стоянов	Панагюрища
	36.	Тасе Димов	Прилеп	Галичани
	37.	Стойко Делисомев	Кичево	Челопеци
	38.	Христо Гогиев	Тиквеш	Кафадарци
	39.	Иван Георгиев	Серез
	40.	Ставре Павлев	Ресен
	41.	Георгий Илиев	Битол	Илино^[11]
	42.	Никола Стоянов	Австрия
	43.	Симон Трифунов	Дебър	Стрезимир
	44.	Стефан Трифунов	Дебър	Стрезимир
	45.	Вачо Ватьов	Ловеч
	46.	Стефан Николов	Плевен
	47.	Тодор Молов	Гостивар
	48.	Спасе	Янковец
	49.	Герасим Митров	Скопия
	50.	Спиро Мицев	Дебър	Сушица
	51.	Киро Димитриев	Прилеп
	52.	Георгий Яковчев	Битол	Илино^[11]
	53.	Стефан Атанасов	Дебър	Река
	54.	Паунчо Божинов	Видин	Протопоповци
	55.	Петър Константинов	Сяр	Баница
	56.	Стоян Чавеовски	Дебър	Росоки^[12]
	57.	Косто Георгиев	Охрид	Белица^[9]
	58.	Христо Харизанов	Кукуш	Петрево^[13]
	59.	Евтим Николов	Малашево	Берово
	60.	Григор Кръстов	Кукуш
	61.	Георгий Петрев	Щип
	62.	Кольо Булашков	Кукуш	Смоковица
	63.	Матей Томов	Призрен^[14]

Особена чета, отишла в Турско, Падеж, 20 март 1879
Чин	Номер	Име	Околия	Селище
	1.	поп Христо Танев	Пазарско	Волганци
	2.	Иван Митрев	Кукуш	Смоквица
	3.	Тодор Гайдов	Кукуш	Смоквица
	4.	Митре Петков	Кукуш	Босмица
	5.	Димитрий Таньов	Солун
	6.	Димитрий Андонов	Серез
	7.	Димо Теодоров	Стамболско
	8.	Никола Митров	Осман пазар
	9.	Иван Стойчев	Скопие – циганска махала^[14]

В края на 1878 година издава в София поемата „Самовила Македонска“. Следващата година издава и два тома „Македонска песнопойка“ в два тома в Белград, като включва няколко собствени поеми и народни песни. В 1880 година Георги Пулевски издава „Слогница речовска на славяно-македонското население“ с финансовата помощ на Угрин Джиков, а през 1892 година завършва „Славяно-македонска обща история“, голям ръкопис с повече от 1700 страници. От 1882 г. до края на живота си той получава поборническа пенсия, гласувана от Народното събрание. Заселва се в село Прогорелец, Ломско, където получава от държавата земя. След това се преселва в Кюстендил.^[15] Георги Пулевски умира в София на 13 февруари 1893 година.

Възгледи на Пулевски по Македонския въпрос

Миje славjани коjи се наодиме од македониjа, на jужноисточни краи, jевропа од шар до доспад старославjанисме и нашиjов jазик се велид миjачки, коjе значи чист разговор.^[16]

Народ се вељид, људи који се од еден род и који зборувајед еднаков збор, и који, живувајед и кои се другарад еден, со, други, и који, имајед, једнакви, обичаји и песни и весеља, тије људите ји викајед народ а место, во које живувад, народ, се вељид отечество, од тои народ.

Така и Македонциве се народ и местово њивно је Македонија.^[17]

В Северна Македония личността на Георги Пулевски се свързва главно с три и четириезичните му речници, в които обособява отделен македонски език. Познат е още с първата си написана македонска история и граматика на македонския език. Подобно на по-късния си последовател Кръсте Мисирков той се смята за един от основоположниците на македонизма. Същевременно съществуват доста противоречия в неговия житейски път, където македонистките му възгледи се редуват с пробългарски прояви.

Например в своята последната граматика Язичница. Содержающая староболгарски язик, а уредена ем исправена, да се учат болгарски и македонски синове и керки той приема македонското наречие за български диалект.^[18] Премълчават се фактите, че съвременниците на Георги Пулевски, както българи така и чужденци, многократно го определят за българин. В два документа запазени в архивите на сръбското министерство на вътрешните работи се потвърждава българската националност на Пулевски. В единия от тях, носещ датата 14 март 1880 година, по повод на кражба на документи на Пулевски станала в Сърбия, за което той подава жалба в полицията се посочва, че се работи по: „…жалба на Георге Пулевски, от Галичник, България…“.^[19] В другия документ, министърът на вътрешните работи на Сърбия, желае в най-скоро време да научи какво е направено по жалбата на Пулевски от: „…Дебър, България…“.^[19] В свидетелството за отличаването на Пулевски за участието му в Руско-Турската война, от 4 декември 1878 година, издадено от Руската армия, се отбелязва, че:

„

„…щабът на сухопътните сили на действащата армия, издава това свидетелство на българина Георгия Пулевски…“^[20]

“

Руският дипломатически агент и генерален консул Михаил Хитрово, дългогодишен приятел на Пулевски, пише в едно свидетелство:

„

...С това потвърждавам, че българинът Георги Пулевски, както на мене добре ми е познато...^[21]

“

Генерал-майор Николай Романович Овсяний си спомня:

„

...Покрай българското опълчение, във войната от 1877 – 1878 година, взеха участие и чети от български доброволци... По-късно, г-н Хитрово лично отиде в Белград и Букурещ, където в това време се намираха главните войводи на хайдутските български чети... Войводи на четите бяха Илья Марков, Дмитрий Трифонов, Георгий Пулевский и Георгий Огнянов с Иванчо Роби... Градът (Кюстендил) бе завзет с борба, при която българските чети защитиха околните български селища от башибозуците...^[22]

“

Кузман Шапкарев, в статия си за вестник „Марица“ пише:

„

Аз знам тука един македонски българин от Дебърското село Галичник, който има много материал, събран от дебърските български села...^[23]

“

Самият Георги Пулевски в молба за поборническа пенсия до Народното събрание на Княжество България от 1882 година изразява своето съжаление за неосъщественото обединение на Македония с Княжеството:

„

...Господа! Народни представители! Състоянието на бедност ме принуди да представям моите свидетелства, че съм участвал като войвода в Руско-турската война, за освобождението на нашата татковина, но за нещастие нашата земя остана неосвободена и несъединена...^[24]

“

В „Самовила македонска“ той също жали за неосъщественото обединение на Македония с Княжеството и провалилият се Санстефански договор и разделянето на македонците от техните еднородни братя българи:

„

"...На хиляда осумстотини седумдесет и осмо лето;

Тога Руси повладае све Отоманство,

И полостров одсвоже, та Цариград обколие,

В свети Стефан се сместие и се сложие.

Турчин даде свит слобода, а потвърди свободител.

На княжество сви Българи, да си владаетъ.

Македонци Бога молие, поживи ни избавителя.

Дай му Боже много летно действие.

Оту нас ни ослободи, в кралевину македонску.

Да се съединимъ с еднородних наедно.

А Енглиска учини пречка, крена глава обяви бой.

Та никому не препятсвува, токмо само нам.

Через назе да ни разделит, од наших бракя Българи..."

“

Молба на Георги Пулевски до сръбския княз Милан Обренович, в която той определя себе си като *"стар сърбин"* и моли да бъдат отпечатвани неговите книги в сръбски печатници безплатно, бидейки имали просветителска цел.

Източници

За националното определение на Георги Пулевски през 70-те и 80-те години на XIX век^{[неработеща препратка]}
Мияк Галички (Георги Пулевски), „Речник од три јазика“, Държавна печатница, Белград 1875 г. Архив на оригинала от 2012-03-05 в Wayback Machine.
„Самовила Македонска“, публикувано във в. „Марица“, брой 377, 378, Пловдив, 1882 година

Литература

Αγγελοπούλου, Άννα. Έθνος και γλώσσα στα Βαλκάνια: Η εικόνα του έργου του Gjorgija Pulevski (1822/1823;-1893) στην ιστοριογραφία της Πρώην Γιουκοσλαβικής Δημοκρατίας της Μακεδονίας, ΚΗ ́ ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟ ΙΣΤΟΡΙΚΟ ΣΥΝΕΔΡΙΟ, 25 – 27 Μαΐου 2007. Πρακτικά. Θεσσαλονίκη, Ελληνική Ιστορική Εταιρεία, 2008. σ. 185 – 198. Посетен на 11 август 2014.

Бележки

↑ Военна история на българите от древността до наши дни, Том 5 от История на Българите, Автор Георги Бакалов, Издател TRUD Publishers, 2007, ISBN 954-621-235-0, стр. 335.
↑ Юлия Митева, Идеята за езика в македонския литературен кръжок – естетически и идеологически аспекти
↑ Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 21.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 395-396.
↑ Тодев, Илия. Към друго минало, VIGAL, 1999, стр. 72.
↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 23.
↑ Дойнов, Дойно. Руско-турската освободителна война и македонските българи // Посетен на 25 май 2021 г.
↑ Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912. София, Издателство на Отечествения фронт, 1988. с. 96-97.
↑ ^а ^б Горна Белица или Долна Белица, Стружко или Белица, което обаче е в Кичевска, а не в Охридска каза.
↑ Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 292.
↑ ^а ^б Големо Илино или Мало Илино, Демирхисар или Илино, което обаче е в Ресенска каза, а не в Битолска.
↑ Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 293.
↑ Може да се отнася и за село Петрово.
↑ ^а ^б Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 294.
↑ Петър Иванов Чолов, Българските въоръжени чети и отряди през ХІХ век. 2003, Акад. изд. проф. Марин Дринов, ISBN 9789544309220, стр. 191.
↑ Пуљевски, Ђорђе М. Речник од три језика. С Македонски, албански и турски, Београд, 1875, с. 41.
↑ Пуљевски, Ђорђе М. Речник од три језика. С Македонски, албански и турски, Београд, 1875, с. 48.
↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 41.
↑ ^а ^б Архив Србиjе, МУД, II, Фонд ХI, № 214, 1880.
↑ ЦДИА. Ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 11
↑ ЦДА. Ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 12
↑ Овсяный, Н.Р, Болгарское ополчение и земское войско, Санкт-Петербург, 1904, стр.56 – 59., архив на оригинала от 15 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081015141445/http://pravoslavie.domainbg.com/rus/20/3mart/ovs_bolg_opolchenie.htm, посетен на 21 януари 2009
↑ „Марица“, год. 5 от 13 – 16 април 1882 година.
↑ ЦДИА, София, ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 5 – 6. и сл.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Georgi Pulevski в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Военна история на българите от древността до наши дни, Том 5 от История на Българите, Автор Георги Бакалов, Издател TRUD Publishers, 2007, ISBN 954-621-235-0, стр. 335.

[2] Юлия Митева, Идеята за езика в македонския литературен кръжок – естетически и идеологически аспекти

[3] Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 21.

[4] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 395-396.

[5] Тодев, Илия. Към друго минало, VIGAL, 1999, стр. 72.

[promacedonia.org-6] Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 23.

[7] Дойнов, Дойно. Руско-турската освободителна война и македонските българи // Посетен на 25 май 2021 г.

[8] Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912. София, Издателство на Отечествения фронт, 1988. с. 96-97.

[Белица-9] а ^б Горна Белица или Долна Белица, Стружко или Белица, което обаче е в Кичевска, а не в Охридска каза.

[10] Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 292.

[Илино-11] а ^б Големо Илино или Мало Илино, Демирхисар или Илино, което обаче е в Ресенска каза, а не в Битолска.

[12] Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 293.

[13] Може да се отнася и за село Петрово.

[Кирил294-14] а ^б Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 294.

[15] Петър Иванов Чолов, Българските въоръжени чети и отряди през ХІХ век. 2003, Акад. изд. проф. Марин Дринов, ISBN 9789544309220, стр. 191.

[16] Пуљевски, Ђорђе М. Речник од три језика. С Македонски, албански и турски, Београд, 1875, с. 41.

[17] Пуљевски, Ђорђе М. Речник од три језика. С Македонски, албански и турски, Београд, 1875, с. 48.

[18] Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 41.

[ReferenceB-19] а ^б Архив Србиjе, МУД, II, Фонд ХI, № 214, 1880.

[20] ЦДИА. Ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 11

[21] ЦДА. Ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 12

[22] Овсяный, Н.Р, Болгарское ополчение и земское войско, Санкт-Петербург, 1904, стр.56 – 59., архив на оригинала от 15 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081015141445/http://pravoslavie.domainbg.com/rus/20/3mart/ovs_bolg_opolchenie.htm, посетен на 21 януари 2009

[23] „Марица“, год. 5 от 13 – 16 април 1882 година.

[24] ЦДИА, София, ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 5 – 6. и сл.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

[22]

[23]

[24]