Мариинско евангелие
| Мариинско евангелие | |
 страница от евангелието | |
| Създаване | XI век |
|---|---|
| Първо издание | XI век г. |
| Оригинален език | старобългарски |
| Жанр | четвероевангелие |
| Мариинско евангелие в Общомедия | |
Мариинското четвероевангелие (на латински: Codex Marianus) е глаголически илюстрован ръкопис, датиращ от началото на ΧΙ век.[1][2][3]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Евангелието се състои от 173 листа пергамент. Наименованието му произлиза от скита „Света Дева Мария“ на Света гора, където е открито от руския славист Виктор Григорович през 1845 г. Той го отнася в Русия. След неговата смърт ръкописът попада в московския Румянцевски музей, а сега се намира в Руската държавна библиотека (Григ. № 6 / М.1689) в Москва. Два отделни листа, така наречените Михановичеви листове, се пазят в Австрийската национална библиотека, Виена, под сигнатура Vindob. Slav. 146; по-рано те са се намирали в сбирката на Франц Миклошич.[1]
Ръкописът съдържа четирите канонични евангелия. Не са запазени началото и краят му. Лист 134 е загубен и заменен по-късно с друг, написан на кирилица. Липсва и лист 167. Писмото е обла глаголица, с каквато са изписани и Зографското и Асеманиевото евангелие. Преди евангелията на Марко, Лука и Йоан има рисувани изображения на съответните евангелисти, представени в цял ръст. Тяхната грубовата рисунка, както и някои особености от иконографски характер, не намират точни паралели в други паметници на изкуството.[1] Всяко от тези евангелия започва със заставка и инициал, декорирани с плетенични и дребни, изящни растителни мотиви.
Ватрослав Ягич предполага, че евангелието е от западните сърбо-хърватски земи, но това мнение е отхвърлено от науката.[1] Въз основа на смесването на буквите ѫ и Ѹ се смята, че Мариинското четвероевангелие произлиза от Северна Македония, на границата със сръбския език.[1] В морфологичен аспект евангелието съдържа архаични черти в лексиката.[1]
Образец от текста[редактиране | редактиране на кода]
Посичането на Йоан Кръстител (Матей 14: 1 – 12)
1. въ врѣмѧ оно оуслъıшавъ иродъ тетрархъ слоухъ исоусовъ
2. ı рече отрокомъ своимъ: сь естъ иоанъ кръститель, тъ въскрьсе от мрътвъıхъ, ı сего ради силъı дѣѭтъ сѧ о немь.
3. ıродъ бо емъ иоанна съвѧза и ı въсади и вь темьницѫ иродиѣдъı ради женъı филипа братра своего.
4. глаголааше бо емоу иоанъ. Не достоитъ ти имѣти еѩ.
5. ı хотѧ и оубити оубоѣ сѧ народа, за не ѣко пророка имѣхѫ и.
6. дьни же бъıвъшоу розьства иродова плѧса дъшти иродиѣдина по срѣдѣ и оугоди иродови.
7. тѣмь же съ клѧтвоѭ издрече еи дати, егоже аште въпроситъ.
8. Она же наваждена материѭ своеѭ, даждь ми, рече, сьде на мисѣ главѫ иоана кръстителѣ.
9. ı печаленъ бъıстъ цѣсаръ, клѧтвъı же ради и възлежѧштихъ съ нимъ повелѣ дати и,
10. ı посълавъ оусѣкнѫ иоана въ темьници.
11. ı принѣсѧ главѫ его на мисѣ и дашѧ дѣвици, ı несе матери своеи.
12. и пристѫпьше оученици его вьзѧсѧ тѣло его и погрѣсѧ е, ı пришедъше възвѣстишѧ исоусови.
Издания[редактиране | редактиране на кода]
- „Quattuor evangeliorum versionis palaeoslovenicae codex Marianus glagoliticus – Памятник глаголической письмености. Мариинское четвероевангелие с примечаниями и приложениями“, Ватрослав Ягич, Берлин и Петербург, 1883 г. Към изданието е приложено изследване на Ягич върху палеографските му и езикови особености и пълен речник. Липсващият лист 167 е попълнен със съответния текст от „Зографското четвероевангелие“
- електронна версия на текста е включена в Corpus Cyrillo-Methodianum Helsingiense
Изследвания[редактиране | редактиране на кода]
- „Особеностите на езика на Мариинския паметник“, Любомир Милетич, „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“, V, 1880 г., кн. 19 – 20, 219 – 252
- „К вопросу о месте написания Мариинского евангелия“, П. Бузук, „Известия Отделения русского языка и словесности Императорской Академии наук“, XXIII, 1918 г., кн. 2, 109 – 149
- „Замечания о Мариинском Евангелии“, П. Бузук, „Известия Отделения русского языка и словесности Императорской Академии наук“, XXIX, 1924 г., 307 – 368
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 337.
- ↑ Кирило-Методиевска енциклопедия. София, Издателство на българската академия на науките, 1995. Т.2 с. 617 – 625
- ↑ Иванова-Мавродинова, Вера, Лиляна Мавродинова. Украсата на старобългарските ръкописи до края на ХІ век. – Кирило-Методиевски студии, 12, 1999, с. 23 – 26.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Мариинско евангелие в Уикиизточник
- Статия на немски
- Дигитално факсимиле на ръкописа
- друго дигитално факсимиле на ръкописа
