Сараево
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сараево.
Сараево Sarajevo | |
— град — | |
Страна | Босна и Херцеговина |
---|---|
Ентитет | Федерация Босна и Херцеговина |
Регион | Сараевски |
Площ | 141,5 km² |
Надм. височина | 527 m[1] |
Население | 275 524 души (2013) 1947 души/km² |
Кмет | Бенджамина Карич |
Основаване | 1462 г. |
Пощенски код | 71000 |
Телефонен код | 033 |
Официален сайт | www.sarajevo.ba |
Сараево в Общомедия |
Сараево (на босненски и на хърватски: Sarajevo; на сръбски: Сарајево) е столицата на Босна и Херцеговина и най-големият град в страната. Населението му е около 400 хиляди души, а през 1991 там са живели 429 672 души. Основан е през 1461, когато територията му е подвластна на Османската империя. В Сараево на 28 юни 1914 г. е убит ерцхерцог Франц Фердинанд, което става повод за избухването на Първата световна война. Там се провеждат и зимните олимпийски игри през 1984. Градът е обсаден по време на войните през 90-те години на XX век. През града тече река Миляцка.
История
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XV век на кръстопътя на римските пътища, където са живели хора още от каменната ера, възниква град Сараево. Градът е основан по времето на нашествието на османците на Балканите. Смята се, че основателят на Сараево е Ицхак бей Ицхакович. Той построява първата джамия, мост и няколко други обществени османски сгради.
Интензивното развитие на занаятчийството и търговията бързо превръщат Сараево от малко село в богат и добре развит град. Още през XVI век Сараево е един от най-богатите градове в Румелия. Тук османската власт построява много масивни сгради и други съоръжения, които днес представляват отлични образци на османската архитектура от това време. Именно по това време Гази Хюсрев бей отваря и медресе – училище при джамия, което обаче няма нищо общо с университетските университети.
Още от времето на своето създаване Сараево е космополитен град. В града се заселват изгонените шпаньолски евреи, които построяват своя синагога, изграждат се и православни църкви, а също и католически катедрали. Подобно на малко градове в Европа, Сараево побира в себе си всички четири световни религии, култури и цивилизации. Вековното съжителство на тези различни религии и култури довежда до сътворяването на една нова култура и цивилизация, която е издържала на всички исторически превратности.
С установяването на австро-унгарската власт над Босна и Херцеговина дотогавашният предимно ориенталски град Сараево в края на XIX век влиза в Западна Европа.
Това е време на бързи промени, на навлизането на западноевропейските култура, икономика и обичаи. В Сараево се изграждат модерни фабрики, отварят се училища по западноевропейски образец, градът се обогатява със западноевропейска култура и архитектура, открива се Земалския музей, една от най-големите културни институции на Балканите.
След Първата световна война, която започва именно от Сараево след убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд, градът е обхванат от стагнация и изостава в развитието си.
След Втората световна война в Сараево се развиват промишлеността, икономиката, културата и много други обществени институции, които превръщат града в най-голям град на Босна и Херцеговина. В този период се основават и Сараевският университет, операта, много от музеите и галериите, научните институти и други. Населението на града достига над 400 хил. жители. Сараево става град домакин на XIV зимни олимпийски игри, които се провеждат с голям успех през 1984 година.
Обществените и политическите промени на Балканите след 1991 година довеждат до кръвопролитна гражданска война, която води до създаване на независима и суверенна държава Босна и Херцеговина, чиято столица е съвременният град Сараево.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Година | Население |
---|---|
1660 | 80 000 |
1851 | 21 102 |
1885 | 26 377 |
1895 | 37 713 |
1910 | 51 919 |
1921 | 66 317 |
1931 | 78 173 |
1953 | 135 657 |
1961 | 213 092 |
1971 | 359 448 |
1981 | 379 608 |
1991 | 454 319 |
2013 | 393 985 |
2019 | 419 957 |
Градове партньори
[редактиране | редактиране на кода]Сараево е партньор с: [3]
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Сараево
- Любиша Беара (1939 – 2017), офицер
- Джемал Берберович (р. 1981), футболист
- Раде Богданович (р. 1970), футболист
- Горан Брегович (р. 1950), музикант
- Далибор Брозович (1927 – 2009), езиковед
- Ненад Величкович (р. 1962), писател
- Анел Джака (р. 1980), футболист
- Един Джеко (р. 1986), футболист
- Ясна Диклич (р. 1946), актриса
- Дара Драгишич (1921 – 1944), партизанка
- Ясмила Жбанич (р. 1974), режисьорка
- Денис Звиздич (р. 1964), политик
- Бакир Изетбегович (р. 1956), политик
- Миленко Йергович (р. 1966), писател
- Момо Капор (1937 – 2010), писател
- Станко Караман (1889 – 1959), биолог
- Адемир Кенович (р. 1950), режисьор
- Емир Кустурица (р. 1954), режисьор
- Йосип Ости (р. 1945), поет
- Елиезер Папо (1785 – 1828), равин
- Владимир Петкович (р. 1963), футболист
- Владимир Прелог (1906 – 1998), химик
- Александар Ристич (р. 1944), футболист
- Семка Соколович-Берток (1935 – 2008), актриса
- Марио Станич (р. 1972), футболист
- Борис Тадич (р. 1958), сръбски политик
- Бранко Цървенковски (р. 1962), северномакедонски политик
- Неделко Чабринович (1895 – 1916), терорист
- Саша Чаджо (р. 1989), баскетболистка
- Войслав Шешел (р. 1954), сръбски политик
- Михайло Шушкалович (1861 – 1931), политик
- Семир Щилич (р. 1987), футболист
- Петър Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов[4]
- Починали в Сараево
- Йевто Дедиер (1880 – 1918), географ
- Алия Изетбегович (1925 – 2003), политик
- Заим Имамович (1920 – 1994), певец
- Сафет Исович (1936 – 2007), певец
- Мухамед Мехмедбашич (1886 – 1943), терорист
- Детко Петров (1936 – 1990), писател
- Цветко Попович (1896 – 1980), терорист
- Исак Самоковлия (1889 – 1955), писател
- Франц Фердинанд (1863 – 1914), ерцхерцог на Австрия
- София Хотек (1868 – 1914), чешка графиня
- Мирослав Хубмайер (1851 – 1910), словенски революционер
- Смилян Франьо Чекада (1902 – 1976), духовник
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Латинският мост, една от забележителностите на града
-
Султанската джамия
-
Сараевската синагога
-
Ландшафтът на Сараево
-
Националният театър
-
Националният музей
-
Президентството на Босна и Херцеговина
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Топографски карти
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-I. Мащаб: 1 : 200 000. Указать дату выпуска/состояния местности.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
|