Лешников сънливец: Разлика между версии
м r2.5.2) (Робот Промяна: simple:Hazel dormouse |
Редакция без резюме |
||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
Лешниковият сънливец е най-дребният представител на семейството на сънливците. Дължината на тялото с главата му е 72-83 mm, а на опашката - 60-74 mm. [[Око|Очите]] са относително големи, а [[Ухо|ушите]] са къси, заоблени и наклонени напред. Цветът му е жълтокафяв, по-светъл по корема и бял по гърдите и гърлото.<ref name="ФБ"/> |
Лешниковият сънливец е най-дребният представител на семейството на сънливците. Дължината на тялото с главата му е 72-83 mm, а на опашката - 60-74 mm. [[Око|Очите]] са относително големи, а [[Ухо|ушите]] са къси, заоблени и наклонени напред. Цветът му е жълтокафяв, по-светъл по корема и бял по гърдите и гърлото.<ref name="ФБ"/> |
||
Лешниковите сънливци са активни главно през нощта, а зимата прекарват в [[хибернация]], завършваща през април. Предпочитат храсталаци и гори, в България често близо до горната граница на гората в планините. Укриват се в кълбовидни гнезда, които строят на 1-2 m над земята, обикновено в гъсти храсти, като [[шипка]] или [[леска]]. През пролетта основната им храна са [[насекоми]] и пъпки на дървета, а през лятото и есента — семена на дървета, [[жълъд]]и, [[Лешник|лешници]], откъдето идва и наименованието на вида. Женските раждат два пъти в годината по 2 до 6 малки.<ref name="ФБ"/> |
Лешниковите сънливци са активни главно през нощта, а зимата прекарват в [[хибернация]], завършваща през април. Предпочитат храсталаци и гори, в България често близо до горната граница на гората в планините. Укриват се в кълбовидни гнезда, които строят на 1-2 m над земята, обикновено в гъсти храсти, като [[шипка]] или [[леска]]. През пролетта основната им храна са [[насекоми]] и пъпки на дървета, а през лятото и есента — семена на дървета, [[жълъд]]и, [[Лешник|лешници]], откъдето идва и наименованието на вида. Женските раждат два пъти в годината по 2 до 6 малки.Бремеността продължава около 15 дена.<ref name="ФБ"/> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 07:59, 30 март 2012
| Лешников сънливец | ||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Лешников сънливец в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Лешниковите сънливци (Muscardinus avellanarius) са вид дребни бозайници от семейство Сънливцови (Gliridae), единственият съвременен представител на род Лешникови сънливци (Muscardinus).[2] Разпространени са в по-голямата част от Европа и в северните области на Мала Азия.[3] В България се среща в цялата страна, по-често в планинските райони.[4]
Лешниковият сънливец е най-дребният представител на семейството на сънливците. Дължината на тялото с главата му е 72-83 mm, а на опашката - 60-74 mm. Очите са относително големи, а ушите са къси, заоблени и наклонени напред. Цветът му е жълтокафяв, по-светъл по корема и бял по гърдите и гърлото.[4]
Лешниковите сънливци са активни главно през нощта, а зимата прекарват в хибернация, завършваща през април. Предпочитат храсталаци и гори, в България често близо до горната граница на гората в планините. Укриват се в кълбовидни гнезда, които строят на 1-2 m над земята, обикновено в гъсти храсти, като шипка или леска. През пролетта основната им храна са насекоми и пъпки на дървета, а през лятото и есента — семена на дървета, жълъди, лешници, откъдето идва и наименованието на вида. Женските раждат два пъти в годината по 2 до 6 малки.Бремеността продължава около 15 дена.[4]
Бележки
- ↑ Muscardinus avellanarius (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Mitchell-Jones A. J., Amori G., Bogdanowicz W., Kryštufek B., Reijnders P.J.H., Spitzenberger F., Stubbe M., Thissen J.B.M., Vohralik V. & J. Zima, 1999. The atlas of European Mammals. Academic Press, London, 484 pp.
- ↑ Грешка при цитиране: Невалиден
<ref>таг; не е подаден текст за бележките на имеiucn - ↑ а б в Шаблон:ФБ 27