Кайро: Разлика между версии
добавки по ен: |
|||
Ред 78: | Ред 78: | ||
[[Файл:View from Cairo Tower 31march2007.jpg|мини|250px|Централната част на града]] |
[[Файл:View from Cairo Tower 31march2007.jpg|мини|250px|Централната част на града]] |
||
Ал-Абиат е официалното име на града, но местните го наричат '''Масър''' (което е и името на [[Египет]] на арабски). „Ал-Кахира“ означава „Покорителят“. Името е дадено на града, тъй като много |
Ал-Абиат е официалното име на града, но местните го наричат '''Масър''' (което е и името на [[Египет]] на арабски). „Ал-Кахира“ означава „Покорителят“. Името е дадено на града, тъй като много нашественици (напр. [[монголи]]те, [[кръстоносци]]те и [[Османска империя|османците]]) са били разбити, защото са се опитали да завладеят Кайро или са били победени в други земи от войници, изпратени от Кайро. |
||
* [[640]] – арабско завоюване на Египет. |
* [[640]] – арабско завоюване на Египет. |
||
* [[642]] – основаване от арабския военачалник |
* [[642]] – основаване на [[Фустат]] от арабския военачалник [[Амр ибн ал-Ас|Амир ибн ал-Ас]]. В днешно време, останки от Фустат може да се видят около метростанцията „Мар Гиргис“. |
||
* [[868]] – назначаване та Ахмад ибн Тулун за наместник на Египет. При него, Египет става фактически независимо владение. |
* [[868]] – назначаване та Ахмад ибн Тулун за наместник на Египет. При него, Египет става фактически независимо владение. |
||
* [[870]] – строителство на новата столица на Египет, Ал Катаи, недалеч от Фустат (в чертите на съвременния град Кайро). |
* [[870]] – строителство на новата столица на Египет, Ал Катаи, недалеч от Фустат (в чертите на съвременния град Кайро). |
||
Ред 97: | Ред 97: | ||
* [[1356]] – [[1362]] – строителство на джамията на султан Хасан. |
* [[1356]] – [[1362]] – строителство на джамията на султан Хасан. |
||
* [[1511]] – строителство на Хан ал Халили. |
* [[1511]] – строителство на Хан ал Халили. |
||
* [[1517]], 22 януари – разгром на |
* [[1517]], 22 януари – разгром на [[мамелюци]]те от османските войски в сражение край града. |
||
* [[1517]] – [[1914]] – Египет е в състава на [[Османската империя]]. Управляван е от наместници – ''паши''. |
* [[1517]] – [[1914]] – Египет е в състава на [[Османската империя]]. Управляван е от наместници – ''паши''. |
||
* [[1798]], [[24 юли]] – Навлизане на армията на [[Наполеон Бонапарт|Наполеон]] в Кайро. |
* [[1798]], [[24 юли]] – Навлизане на армията на [[Наполеон Бонапарт|Наполеон]] в Кайро. |
||
Ред 106: | Ред 106: | ||
* [[1811]] – масово убийство на мамелюци в каирската цитадела. |
* [[1811]] – масово убийство на мамелюци в каирската цитадела. |
||
* [[1854]] – [[Александрия]] е съединена с Кайро чрез железопътна линия. Това е първата жп линия в [[Африка]]. |
* [[1854]] – [[Александрия]] е съединена с Кайро чрез [[железопътна линия]]. Това е първата жп линия в [[Африка]]. |
||
* [[1858]] – основаване от [[Огюст Мариет]] на Булакския (днес – Египетски) музей. |
* [[1858]] – основаване от [[Огюст Мариет]] на Булакския (днес – Египетски) музей. |
||
* [[1881]] – основаване на Музея на ислямското изкуство. |
* [[1881]] – основаване на Музея на ислямското изкуство. |
||
* [[1881]] – [[1882]] – въстание на [[Ахмад Араби паша]]. |
* [[1881]] – [[1882]] – въстание на [[Ахмад Араби паша]]. |
||
* [[1882]] – английска окупация при формално съхраняване на управлението на |
* [[1882]] – английска окупация при формално съхраняване на управлението на Османската империя над Египет. |
||
* [[1902]] – откриване на новото здание на [[Каирски египетски музей|Каирския египетски музей]] на [[Тахрир|площад Тахрир]]. |
* [[1902]] – откриване на новото здание на [[Каирски египетски музей|Каирския египетски музей]] на [[Тахрир|площад Тахрир]]. |
||
* [[1908]] – основаване на [[Каирски университет|Каирския университет]], първия съвременен египетски университет. |
* [[1908]] – основаване на [[Каирски университет|Каирския университет]], първия съвременен египетски университет. |
||
* [[1908]] – основание на Коптския музей. |
* [[1908]] – основание на Коптския музей. |
||
* [[1919]], март-април – въстание в Кайро против английската власт. |
* [[1919]], март-април – въстание в Кайро против английската власт. |
||
* [[1945]] – откриване на Каирското международно летище |
* [[1945]] – откриване на Каирското международно [[летище]] |
||
* [[1955]] – приет е генерален план за реконструкция на Кайро. |
.* [[1955]] – приет е генерален план за реконструкция на Кайро. |
||
* [[1987]] – откриване на първата линия на [[Каирски метрополитен|Каирския метрополитен]]. |
* [[1987]] – откриване на първата линия на [[Каирски метрополитен|Каирския метрополитен]]. |
||
Версия от 19:22, 17 декември 2018
- Тази статия е за града в Египет. За града в Съединените щати вижте Кайро (Илинойс).
Кайро القاهرة | |
— град — | |
Страна | Египет |
---|---|
Мухафаза | Кайро |
Площ | 528 km² |
Надм. височина | 23 m |
Население | 9 606 916 души[1] (1 юли 2018 г.) 18 195 души/km² |
Основаване | 969 г. |
Първо споменаване | 969 г. |
Пощенски код | 11511–11668 |
Телефонен код | 02 |
Кайро в Общомедия |
Кайро (Шаблон:Lang-ar, /ælˈqɑːheɾa/ Al-Qahirah.ogg) е столицата на Египет. С население над 9 милиона души (2017),[2] а с предградията – около 17 млн. души (2009) Кайро е най-големият метрополис в Близкия Изток и Арабския свят, един от най-големите в Африка и 15-тият по големина в света.
Като главен стопански, административен, културен и туристически център, в Кайро има много правителствени офиси, учреждения, бизнес центрове, хотели.[3] Той е и административен център на мухафаза Кайро. Определян е като глобален град от категория „Бета +“.[4]
Кайро е свързан с историческото наследство на Древен Египет, като в близост до него са разположени Пирамидите в Гиза и древният град Мемфис. Разположен край Делтата на Нил,[5][6] съвременният Кайро е основан през 969 година от династията на Фатимидите, но на мястото на града са запазени останки от предишни периоди. В продължение на столетия Кайро е център на политическия и културния живот в региона и е известен с прозвището „Градът на хилядата минарета“, заради множеството паметници на ислямската архитектура. Градът е средище на най-старата и най-мащабна филмова и музикална индустрия в Арабския свят и седалище на второто най-старо висше училище в света, университета „Ал-Азхар“.
География
Кайро се намира в северната част на страната, наричана и Долен Египет, на 165 km южно от Средиземно море и на 120 km западно от Суецкия залив и Суецкия канал.[7] Градът е разположен на река Нил, непосредствено на юг от точката, в която реката излиза от обградената с пустиня долина е се разклонява в своята делта. Градската агломерация на Кайро се разпростира от двете страни на реката, но самият град е разположен на нейния източен бряг и на два острова, като общата му площ е 214 km².[8][9]
До средата на 19 век, когато реката е регулирана с диги, река Нил често променя коритото и нивото на водите си. Постепенно тя се измества на запад, като мястото на основания през 969 г. град Кайро се е намирало под водата само 3 века преди това, когато в съседство е основана първата мюсюлманска столица на Египет Фустат.[10] Ниските нива на Нил през 11 век добавят нови територии към площта на Кайро, като през 1174 г. се появява остров Гезирет ал-Фил, който по-късно се свързва със сушата и днес образува района Шубра. В началото на 14 век се образува нов остров, днес разделен на две части – Замалик и Гезира. Хидротехническите мероприятия от мамелюкския и османския период присъединяват нови земи към източния бряг на реката.[11]
Поради придвижването на Нил най-новите части на града са разположени в близост до реката. Старата част на града, разположена южно от новия център, включва останките от Фустат и стария коптски квартал. Районът Булак на север възниква през 16 век като пристанище, а днес е основната промишлена зона на Кайро. Цитаделата, изградена от Фатимидите след основаването на Кайро, се намира на изток от центъра, заобиколена от стария мюсюлмански квартал. Докато в западната част на Кайро преобладават широките булеварди, открити пространства и съвременна архитектура с европейско влияние, за източната половина на града, нараствала хаотично през вековете, са характерни тесните улички, претъпканите жилища и ислямската архитектура.
Северните и крайни източни части на Кайро, както и множеството предградия и сателитни градове, се развиват от края на 20 век в резултат от бързия растеж на града. Западният бряг на Нил, урбанистично интегриран с града, е част от град Гиза, който има население около 2,7 милиона души.[9]
Климат
Кайро е разположен на 30° северна ширина и се намира на южната граница на субтропичния пояс. Зимата в града е топла, лятото – горещо, като температурите често превишават 40 °C. През зимните дни температура обикновено превишава 20 °C, но през нощите спада до 10 °C, в отделни нощи – до 5 °C, като много рядко има слана. Тъй като градът се намира близо до пустинята Сахара, валежите са много редки (сух климат), но ако падат, то те са доста силни и понякога причиняват наводнения. Годишните валежи са 24,9 mm, което прави Кайро един от най-сухите градове в света.
Климат на Кайро | |||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
Абсолютни максимални температури (°C) | 31,0 | 36,1 | 39,6 | 43,0 | 44,4 | 47,8 | 44,3 | 41,4 | 43,0 | 41,1 | 37,2 | 32,5 | 47,8 |
Средни максимални температури (°C) | 18,9 | 20,2 | 23,4 | 28,2 | 31,9 | 34,5 | 34,8 | 34,5 | 33,0 | 29,7 | 24,7 | 20,4 | 27,9 |
Средни температури (°C) | 14,1 | 15,1 | 17,6 | 21,6 | 24,9 | 27,7 | 28,6 | 28,5 | 27,0 | 24,1 | 19,4 | 15,5 | 22,0 |
Средни минимални температури (°C) | 9,8 | 10,5 | 12,5 | 15,6 | 18,6 | 21,4 | 23,0 | 23,3 | 21,8 | 19,1 | 14,8 | 11,2 | 16,8 |
Абсолютни минимални температури (°C) | 2,4 | 3,0 | 4,0 | 6,8 | 11,9 | 13,0 | 17,3 | 18,0 | 16,0 | 11,1 | 5,0 | 3,9 | 2,4 |
Средни месечни валежи (mm) | 5,0 | 3,8 | 3,8 | 1,1 | 0,5 | 0,0 | 0,0 | 0,1 | 0,1 | 0,7 | 3,8 | 5,9 | 24,9 |
Източник: Погода и климат |
История
Ал-Абиат е официалното име на града, но местните го наричат Масър (което е и името на Египет на арабски). „Ал-Кахира“ означава „Покорителят“. Името е дадено на града, тъй като много нашественици (напр. монголите, кръстоносците и османците) са били разбити, защото са се опитали да завладеят Кайро или са били победени в други земи от войници, изпратени от Кайро.
- 640 – арабско завоюване на Египет.
- 642 – основаване на Фустат от арабския военачалник Амир ибн ал-Ас. В днешно време, останки от Фустат може да се видят около метростанцията „Мар Гиргис“.
- 868 – назначаване та Ахмад ибн Тулун за наместник на Египет. При него, Египет става фактически независимо владение.
- 870 – строителство на новата столица на Египет, Ал Катаи, недалеч от Фустат (в чертите на съвременния град Кайро).
- 876 – 879 – строителство на джамията Ибн Тулун. И до днес, тя е една от основните забележителности на Кайро.
- 969 – Фатимидите завоюват Египет. Основаване на Кайро.
- 972 – основаване на ал Азхар, един от най-старите съществуващи университети в света.
- 996 – 1021 – управление на фатимидския халиф Ал Хаким. Интензивно монументално строителство в Кайро.
- 1036 – 1094 – управление на фатимидския халиф Мустансир. Тежка икономическа, политическа и социална криза в града и страната.
- 1073 – 1094 – реалната власт се оказва в ръцете на везира Бадра ал Джамали. Стабилизация на икономическото, политическото и социалното положение в града и страната.
- 1099, 15 юли – кръстоносците завладяват Йерусалим и се оказват близо до египетските граници.
- 1176 – полагане основите на Каирската цитадела на Саладин.
- 1250 – Мамелюците (роби, от чиито редици се формират военни отряди) успяват да завземат властта в Кайро и Египет. Първият мамелюкски султан е Айбек.
- 1302 – земетресение в Кайро.
- 1347 – начало на „Черната смърт“, катастрофална чумна епидемия, нанесла съкрушителен удар по населението и икономиката на града и страната. Въпреки кризата, мамелюкските султани продължават интензивното монументално строителство в Кайро.
- 1356 – 1362 – строителство на джамията на султан Хасан.
- 1511 – строителство на Хан ал Халили.
- 1517, 22 януари – разгром на мамелюците от османските войски в сражение край града.
- 1517 – 1914 – Египет е в състава на Османската империя. Управляван е от наместници – паши.
- 1798, 24 юли – Навлизане на армията на Наполеон в Кайро.
- септември 1801 – оттегляне на наполеоновата армия от Египет.
- 1805 – идване на власт на Мохамед Али паша, номинално признаващ властта на турските султани.
- 1811 – масово убийство на мамелюци в каирската цитадела.
- 1854 – Александрия е съединена с Кайро чрез железопътна линия. Това е първата жп линия в Африка.
- 1858 – основаване от Огюст Мариет на Булакския (днес – Египетски) музей.
- 1881 – основаване на Музея на ислямското изкуство.
- 1881 – 1882 – въстание на Ахмад Араби паша.
- 1882 – английска окупация при формално съхраняване на управлението на Османската империя над Египет.
- 1902 – откриване на новото здание на Каирския египетски музей на площад Тахрир.
- 1908 – основаване на Каирския университет, първия съвременен египетски университет.
- 1908 – основание на Коптския музей.
- 1919, март-април – въстание в Кайро против английската власт.
- 1945 – откриване на Каирското международно летище
.* 1955 – приет е генерален план за реконструкция на Кайро.
- 1987 – откриване на първата линия на Каирския метрополитен.
Население
Населението на Кайро бързо нараства през последните десетилетия. Градът е дом на два пъти повече хора, отколкото в средата на 1960-те години. Една от причините за това са високите темпове на раждаемост и притока на хора от селските райони. Поради бързото нарастване на населението на града, около него се формират няколко сателитни града.
Тъй като границите на града не се разширяват, прирастът на населението отслабва. Много хора предпочитат да живеят в близките предградия на Кайро, общият брой на чието население е приблизително равно на населението на самия град. Според данните от 2009 г., населението е 8 026 454 души в самия град[12] и 17 856 милиона души в агломерацията.
Таблицата по-долу показва броя на хората за дадена година. До 1877 г. са оценките на населението, от 1882 до 2006 г. – резултати от преброявания, 2008 г. и 2009 г. – резултатите от изчисленията. Под внимание е взето само населението на град Кайро, а не на агломерацията.
|
|
Икономика
Градът е главният търговски и промишлен център на Египет. Местните предприятия произвеждат памучен текстил, хранителни продукти, моторни масла, самолети и изкуствени торове.
Кайро се обслужва от международно летище, разположено на около 24 km от града. Железопътната гара и автобусният терминал са в центъра на града.
Инфраструктура
Здравеопазване
Кайро е основен център на здравеопазването в Египет, и въпреки някои изключения, има най-високо ниво на медицинската помощ в страната. Болниците в Кайро включват As-Salaam International Hospital, „Маади“ (най-голямата частна болница в Египет с 350 легла), университетската болница „Айн Шамс“, „Дар Ел Фуад“ и болницата „Касър Ел Айни“.
Образование
Кайро отдавна е център на образованието и образователните услуги за Египет и региона. Днес в Кайро е център на много правителствени учреждения, регулиращи образователната система, и има най-голям брой образователни училища и висши учебни заведения сред другите градове и провинции на Египет. Някои от международните учебни заведения, основани в Кайро:
Университети в Кайро:
Университет | Дата на основаване |
---|---|
„Ал Азхар“ | 975 |
Каирски университет | 1908 |
Американски университет в Кайро | 1919 |
„Айн Шамс“ | 1950 |
Арабска академия за наука и технологии и морски транспорт | 1972 |
„Хелуан“ | 1975 |
Академия „Садат“ | 1981 |
Институт за високи технологии | 1989 |
Модерна академия | 1993 |
Международен университет „Мисър“ | 1996 |
Университет за наука и технологии „Мисър“ | 1996 |
Университет да модерни науки и изкуство | 1996 |
Университет Française d'Égypte | 2002 |
Германски университет в Кайро | 2003 |
Канадски международен колеж | 2004 |
Британски университет в Египет | 2005 |
Канадски университет „Ахрам“ | 2005 |
Нилски университет | 2006 |
Египетски университет на бъдещето | 2006 |
Транспорт
Кайро има обширна пътна мрежа, железопътна система, метро и морски транспорт. Автомобилният транспорт е подпомогнат от лични превозни средства, таксиметрови коли, частни автобуси на обществения транспорт и микробуси. Кайро, по-специално площад „Рамзес“, е центъра на почти цялата египетска транспортна мрежа.[13]
Системата на метрото е бърз и ефективен начин за придвижване из Кайро. То може да е много пренаселено в пиковите часове. Два от вагоните (четвърти и пети) са запазени само за жени, макар че жените могат да стоят във всеки вагон, в който поискат.
Обширна пътна мрежа свързва Кайро с други египетски градове и села. Налице е нов околовръстен път, която заобикаля покрайнините на града, с изходи, които достигат външните квартали на Кайро. Има надлези и мостове, като моста „Шести октомври“, който, когато движението не е тежко натоварено, позволява бързо придвижване[13] на средствата за транспорт от единия край на града до другия.
Трафикът на Кайро е известен като хаотичен и претъпкан.[14]
Спорт
Футболът е най-популярният спорт в Египет и Кайро има редица спортни отбори, които се състезават в националните и регионалните лиги. Най-известните отбори са Ал-Ахли и Ел Замалек, чиито годишен футболен турнир е може би най-гледаното спортно събитие в Египет, както и в афро-арабския регион. Двата отбора са известни като „съперниците“ в египетския футбол, и са първият и вторият шампиони на Африка и арабския свят. Те играят домакинските си мачове на Международния стадион в Кайро или стадион „Насър“, който е вторият по големина в Египет, най-големият в Кайро и един от най-големите стадиони в света.
Международният стадион в Кайро е построен през 1960 г. и представлява многофункционален спортен комплекс, в който има футболен стадион, закрит стадион, няколко спомагателни игрища, на който са проведени няколко регионални, континентални и световни игри, включително Панафрикански игри, световно първенство по футбол под 17 години и е един от стадионите-домакин на Купата на африканските нации през януари 2006 г.
Кайро не успява да спечели при наддаването за Летните олимпийски игри през 2008 г., които са организирани от Пекин, Китай. Въпреки това, Кайро е домакин на Панарабските игри през 2007 г.
Има няколко други спортни отбора в града, които участват в различни видове спорт, например Ел Гезира, Ел Шамс, Ел Сеид, Хелиополис клуб и няколко по-малки клуба.
Повечето от спортните федерации на страната също са разположени в чертите на града, включително египетската футболна асоциация. Седалището на Африканската футболна конфедерация (CAF) бе в Кайро, преди да се премести в новия си щаб в Мадинат ас-Садис мин Уктубар, малък град далеч от претъпканите квартали на Кайро.
През октомври 2008 г. е официално сформирана египетската федерация по ръгби, която получава покана за членство в Международния съвет по ръгби.
Култура
През вековете, още преди четири хиляди години, Египет е земя, на която се пресичат много цивилизации. Фараоните, заедно с гърци, вавилонци и римляни, са оставили своите отпечатъци. Мюсюлманите от Арабския полуостров, водени от Амр ибн ал-Ас, въвеждат исляма в Египет.
Президентът Мубарак открива новата опера в Кайро на 10 октомври 1988 г., 17 години след като Royal Opera House е унищожена от пожар. Националният културен център е построен с помощта на JICA, японската международна агенция за сътрудничество, и е важна характеристика за японско–египетското сътрудничество и приятелството между двете страни. Khedivial Opera House или Royal Opera House е първоначалната сграда на операта в Кайро, Египет. Тя е открита на 1 ноември 1869 г. и изгаря на 28 октомври 1971 г. След като първоначалната сграда на операта е унищожена, Кайро остава без опера в продължение на почти две десетилетия – до откриването на новата опера в Кайро през 1988 г.
Религии
Повечето жители на града изповядват сунитски ислям. Университетът Ал-азхар е водещ за сунитския ислям. Броят на джамиите в града се разраства. Повечето християни са копти. До смъртта си през март 2012 г., папа Шенуда III е лидер на коптската православна църква, чието седалище е в Кайро. Кайро има няколко синагоги, но са останали малко евреи след създаването на Израел и еврейското преселение от арабските и мюсюлманските страни. Напрежението между членовете на различните религии се увеличава.[15]
Архитектурни паметници
- Джамия Амир (641 – 642 г.)
- Джамия Ибн Тулун (876 – 879 г.)
- Джамия Ал Азхар (970 – 972 г.), минаре от 1468 – 1496 г.
- Джамия Ал Хаким (990 – 1013 г.)
- Джамия Ал Гуюши (1085 г.)
- Джамия Ал Акмар (1125 г.)
- Джамия Ас Салих ат Талаи (1160 г.)
- мавзолей Аш Шафии (1211 г.)
- Джамия на султан Бейбарс (1267 – 1269 г.)
- Джамия, мавзолей и медресе на султан Калаун (края на 13 век)
- мавзолей Санджар Ал Гавли (1303 – 1304 г.)
- Джамия, мавзолей и медресе на султан Хасан (1356 – 1363 г.)
- Джамия Ал Муаяд (1415 – 1420 г.)
- Джамия на Кайт бей (1472 – 1474 г.)
- Джамия, мавзолей и медресе на султан Ал Гури (1503 г.)
- Джамия на Синан паша (1571 г.)
- дом Ал Гурия (16 век)
- дом Зайнаб Хатун (16 век)
- дом Гамал ал Дин аз Захаби (1637 г.)
- дом на емира Ридван бей (1655 г.)
- Джамия на Мохамед Али (1830 – 1848 г.) (арх. Юсуф Бохна)
- Египетски музей (1902 г.) (арх. М. Дурньон)
- Джамия Ар Рифаи (1911 г.)[16]
- Каирска телевизионна кула
- Синята джамия
Музеи
- Каирски египетски музей
- Коптски музей
- Детски музей в Кайро
- Музей на ислямското изкуство
- Музей на съвременното изкуство
- Военен музей
- Етнографски музей
- Музей Ал Гезира
- Пощенски музей
- Железопътен музей
Известни личности
- Родени в Кайро
- Самир Амин (р. 1931), политикономист
- Бутрос Бутрос-Гали (р. 1922), политик и дипломат
- Александрос Лагопулос (р. 1939), семиотик
- Нагиб Махфуз (1911 – 2006), писател
- Абдел Фатах Сиси (р. 1954), офицер и политик
- Фуад I (1868 – 1936), крал
- Починали в Кайро
- Ховсеп Азнавур (1854 – 1935), архитект
- Йохан Лудвиг Буркхард (1784 – 1817), швейцарски изследовател
- Идрис (1890 – 1983), крал на Либия
- Джордж Хърбърт Карнарвън (1866 – 1923), британски археолог
- Жан-Батист Клебер (1753 – 1800), френски генерал
- Ум Кулсум (1898 – 1975), певица
- Николай Кьостнер (1889 – 1958), естонски политик и икономист
- Нагиб Махфуз (1911 – 2006), писател
- Мохамед Реза Пахлави (1919 – 1980), шах на Иран
- Пири Реис (1470 – 1553), мореплавател
- Ануар Садат (1918 – 1981), политик
- Сава Филаретов (1825 – 1863), български възрожденски просветен деец и общественик
- Мелетий Зографски (1832 – 1891), Софийски митрополит
- Ибн ал-Хайтам (965 – 1039), учен
- Други
- Ясер Арафат (1929 – 2004), палестински политик, живее в града през 1937 – 1956
- Пиер Тейяр дьо Шарден (1881 – 1955), френски палеонтолог и теолог, преподава в града през 1905 – 1908
- Рания Ясин (р. 1970), кралица на Йордания, завършва Американския университет през 1991
Побратимени градове и партньори
- Акхисар (Шаблон:Lang-tr), Турция
- Александрия, Египет
- Алжир, Алжир (1985)
- Аман, Йордания (1988)
- Амстердам, Холандия
- Анкара, Турция
- Атина, Гърция (1996)
- Багдад, Ирак (1978)
- Бейрут, Ливан (1998)
- Буенос Айрес, Аржентина
- Вашингтон, САЩ
- Дамаск, Сирия
- Джида, Саудитска Арабия
- Истанбул, Турция
- Исфахан, Иран (1982)
- Лима, Перу
- Лисабон, Португалия
- Лондон, Великобритания
- Мадрид, Испания
- Москва, Русия
- Ню Йорк, САЩ (1982)
- Париж, Франция (1992)
- Пекин, Китай (1990)
- Прага, Чехия
- Рабат, Мароко (1987)
- Рим, Италия
- Сао Пауло, Бразилия
- Сеул, Южна Корея (1997)
- Ташкент, Узбекистан
- Токио, Япония
- Торонто, Канада
- Тунис, Тунис (2000)
- Хартум, Судан
- Щутгарт, Германия (1979)
Бележки
- ↑ www.citypopulation.de
- ↑ Egypt In Figures 2017, Governorate level, Population distribution by sex (xls). Central Agency for Public Mobilisation and Statistics, архив на оригинала от 24 януари 2009, https://web.archive.org/web/20090124144207/http://www.msrintranet.capmas.gov.eg/ows-img2/xls/rep1ne.xls, посетен на 9 юли 2009
- ↑ https://www.worldatlas.com/articles/oldest-universities-still-in-operation.html
- ↑ The World According to GaWC 2016 // Loughborough University, 24 April 2017. Посетен на 26 May 2017.
- ↑ Santa Maria Tours. Cairo – „Al-Qahira“- is Egypt's capital and the largest city in the Middle East and Africa. // PRLog, 4 September 2009. Посетен на 10 December 2011.
- ↑ World's Densest Cities // Forbes, 21 December 2006. Посетен на 6 March 2010.
- ↑ Cairo to Suez // WolframAlpha. Wolfram Research. Посетен на 10 септември 2009.
- ↑ Cairo Maps // Cairo Governorate. Посетен на 10 септември 2009.
- ↑ а б Brinkhoff, Thomas. Egypt: Governorates & Cities // City Population. Посетен на 12 септември 2009.
- ↑ Collins 2002, с. 125
- ↑ Collins 2002, с. 126
- ↑ World Gazetteer // Архивиран от оригинала на 2012-12-08.
- ↑ а б Travel Cairo. MobileReference, 2007. ISBN 978-1605010557.
- ↑ Al-Ahram Weekly | Features | Reaching an impasse // Weekly.ahram.org.eg, 1 February 2006. Посетен на 5 May 2009.
- ↑ Égypte: 24 coptes tués par les forces de l'ordre au Caire – Le Point
- ↑ С. И. Ходжаш. Каир. 2-е изд. М., 1975.
Източници
- Collins, Robert O. The Nile. New Haven, Conn., Yale University Press, 2002. ISBN 0300097646.
Литература
- Nezar AlSayyad. Cairo: Histories of a City (Harvard University Press; 2011) 260 pages; Explores 12 defining moments in the city's architectural history
- Artemis Cooper, Cairo in the War, 1939 – 1945, Hamish Hamilton, 1989 / Penguin Book, 1995. ISBN 0-14-024781-5 (Pbk)
- André Raymond, Cairo, trans. Willard Wood. Harvard University Press, 2000.
- Max Rodenbeck, Cairo– the City Victorious, Picador, 1998. ISBN 0-330-33709-2 (Hbk) ISBN 0-330-33710-6 (Pbk)
- Wahba, Magdi (1990). Cairo Memories" in Studies in Arab History: The Antonius Lectures, 1978 – 87. Edited by Derek Hopwood. London: Macmillan Press.
- Rescuing Cairo's Lost Heritage // {{{journal}}} (15). 2006. Архивиран от оригинала на 2 April 2007. Посетен на 6 December 2006.
- Peter Theroux, Cairo: Clamorous heart of Egypt National Geographic Magazine April 1993
- Cynthia Myntti, Paris Along the Nile: Architecture in Cairo from the Belle Epoque, American University in Cairo Press, 2003.
- Cairo's belle époque architects 1900 – 1950[неработеща препратка], by Samir Raafat.
- Antonine Selim Nahas, one of city's major belle époque (1900 – 1950) architects.
- Nagib Mahfooz novels, all tell great stories about Cairo's deep conflicts.
- Paulina B. Lewicka, Food and Foodways of Medieval Cairenes: Aspects of Life in an Islamic Metropolis of the Eastern Mediterranean (Leiden, Brill, 2011).
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
|
|
|