Сятища: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м замяна на линк
мРедакция без резюме
Ред 5: Ред 5:
| знаме =
| знаме =
| герб =
| герб =
| покровител = [[Димитър Солунски]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://fouit.gr/2016/11/11/εκτός-από-την-καστοριά-άλλες-τέσσερει/ | заглавие= Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά |достъп_дата = 2018-01-02|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Fouit.gr |език= |цитат= }}</ref>
| покровител = [[Димитър Солунски]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://fouit.gr/2016/11/11/εκτός-από-την-καστοριά-άλλες-τέσσερει/ | заглавие= Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά |достъп_дата = 2 януари 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Fouit.gr |език= |цитат= }}</ref>
| изглед = Siatista, Kozani prefecture, Greece - Main church - 02.jpg
| изглед = Siatista, Kozani prefecture, Greece - Main church - 02.jpg
| изглед-описание = Катедралата „[[Свети Димитър (Сятища)|Свети Димитър]]“ в Сятища
| изглед-описание = Катедралата „[[Свети Димитър (Сятища)|Свети Димитър]]“ в Сятища
Ред 18: Ред 18:
| основаване =
| основаване =
| пощенски-код = 503 00
| пощенски-код = 503 00
| телефонен-код = 24650-2
| телефонен-код = 24650 – 2
| карти-обратен-ред = да
| карти-обратен-ред = да
| карта3 = Гърция Сятища
| карта3 = Гърция Сятища
Ред 32: Ред 32:
=== В Османската империя ===
=== В Османската империя ===
[[Файл:Siatista, Kozani prefecture, Greece - City Hall - 01.jpg|ляво|мини|250п|Демархията (кметството) в Сятища.]]
[[Файл:Siatista, Kozani prefecture, Greece - City Hall - 01.jpg|ляво|мини|250п|Демархията (кметството) в Сятища.]]
Смята се, че Сятища е основан преди [[Сисани]] – в XVI век. В края на XVII век митрополит [[Зосим II]] мести тук седалището на епархията от Сисани.<ref>{{Снегаров-ИОА-2|247-248}}</ref> В 1677 година в Герания е построена църквата „[[Света Параскева (Сятища)|Света Параскева]]“, най-старият запазен християнски храм в града.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.windmillstravel.com/album.php?id=49&destination=31&destinationtype=prefect&page=2&page=1 | заглавие =Siatista Churches | достъп_дата = 25 май 2014 г| издател = Windmills Travel & Tourism }}</ref><ref name="Ιερός Ναός">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://agiosdimitriossiatistas.webnode.gr/ποιοι%20είμαστε/ | заглавие = Ι.Ν. Αγίας Παρασκευής Σιάτιστας – Ένας μύθος καταρέει; | достъп_дата = 25 май 2014 г | издател = Σιάτιστα Siera FM }}</ref> В 1710 година е отворено гръцко училище.<ref>{{cite book |title= О цинцарима |last= Поповић |first= Јован |year= 1998 |publisher= Прометеj |location= Београд |isbn= 86-82363|pages= 42 |url= http://www.scribd.com/doc/79608310/Jovan-Popovic-О-Cincarima |accessdate= 23 февруари 2013 г.}}</ref> Според [[Спиридон Гопчевич]] градчето първоначално е изцяло [[арумъни|арумънско]], но към 1889 година от 10 – 12 000 души едва четвърт разбират [[арумънски език|арумънски]], като всички използват гръцки език като домашен. Според [[Густав Вайганд]] Сатища също някога е било арумънско селище, но с прииждане на пришълци от Сисани е погърчено. Когато Вайганд минава през паланката, само старите хора говорили арумънски.<ref>{{cite book |title= О цинцарима |last= Поповић |first= Јован |year= 1998 |publisher= Прометеj |location= Београд |isbn= 86-82363|pages= 43 |url= http://www.scribd.com/doc/79608310/Jovan-Popovic-О-Cincarima |accessdate= 23 февруари 2013 г.}}</ref>
Смята се, че Сятища е основан преди [[Сисани]] – в XVI век. В края на XVII век митрополит [[Зосим II]] мести тук седалището на епархията от Сисани.<ref>{{Снегаров-ИОА-2|247 – 248}}</ref> В 1677 година в Герания е построена църквата „[[Света Параскева (Сятища)|Света Параскева]]“, най-старият запазен християнски храм в града.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.windmillstravel.com/album.php?id=49&destination=31&destinationtype=prefect&page=2&page=1 | заглавие =Siatista Churches | достъп_дата = 25 май 2014 г| издател = Windmills Travel & Tourism }}</ref><ref name="Ιερός Ναός">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://agiosdimitriossiatistas.webnode.gr/ποιοι%20είμαστε/ | заглавие = Ι.Ν. Αγίας Παρασκευής Σιάτιστας – Ένας μύθος καταρέει; | достъп_дата = 25 май 2014 г | издател = Σιάτιστα Siera FM }}</ref> В 1710 година е отворено гръцко училище.<ref>{{cite book |title= О цинцарима |last= Поповић |first= Јован |year= 1998 |publisher= Прометеj |location= Београд |isbn= 86 – 82363|pages= 42 |url= http://www.scribd.com/doc/79608310/Jovan-Popovic-О-Cincarima |accessdate= 23 февруари 2013 г.}}</ref> Според [[Спиридон Гопчевич]] градчето първоначално е изцяло [[арумъни|арумънско]], но към 1889 година от 10 – 12 000 души едва четвърт разбират [[арумънски език|арумънски]], като всички използват гръцки език като домашен. Според [[Густав Вайганд]] Сатища също някога е било арумънско селище, но с прииждане на пришълци от Сисани е погърчено. Когато Вайганд минава през паланката, само старите хора говорили арумънски.<ref>{{cite book |title= О цинцарима |last= Поповић |first= Јован |year= 1998 |publisher= Прометеj |location= Београд |isbn= 86 – 82363|pages= 43 |url= http://www.scribd.com/doc/79608310/Jovan-Popovic-О-Cincarima |accessdate= 23 февруари 2013 г.}}</ref>


В 1760 година е изградена църквата „[[Свети Георги (Сятища)|Свети Георги]]“ в източната част на града,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.windmillstravel.com/album.php?id=49&destination=31&destinationtype=prefect&page=1&page=2 | заглавие =Siatista Churches | достъп_дата = 25 май 2014 г| издател = Windmills Travel & Tourism }}</ref> а в 1801 година голямата катедрална църква „[[Свети Димитър (Сятища)|Свети Димитър]]“ в Хора, която изгаря в 1910 година и е възстановена след две години.<ref name="Ιερός Ναός2">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://agiosdimitriossiatistas.webnode.gr/ποιοι%20είμαστε/ | заглавие = Ιερός Ναός | достъп_дата = 3 май 2014 г | издател = Άγιος Δημήτριος Σιάτιστας }}</ref>
В 1760 година е изградена църквата „[[Свети Георги (Сятища)|Свети Георги]]“ в източната част на града,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.windmillstravel.com/album.php?id=49&destination=31&destinationtype=prefect&page=1&page=2 | заглавие =Siatista Churches | достъп_дата = 25 май 2014 г| издател = Windmills Travel & Tourism }}</ref> а в 1801 година голямата катедрална църква „[[Свети Димитър (Сятища)|Свети Димитър]]“ в Хора, която изгаря в 1910 година и е възстановена след две години.<ref name="Ιερός Ναός2">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://agiosdimitriossiatistas.webnode.gr/ποιοι%20είμαστε/ | заглавие = Ιερός Ναός | достъп_дата = 3 май 2014 г | издател = Άγιος Δημήτριος Σιάτιστας }}</ref>
Ред 42: Ред 42:
В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Сятища:
В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Сятища:


{{цитат|Градчето се състои от две махали – Гарица и Хора... Има 1080 къщи и 1930 семейни двойки. Жителите търгуват с добитък и вино, но се срещат и занаятчии. Има две начални училища... и едно по-високо с библиотека от 4000 книги. Има 22 църкви, от които две катедрали и 13 свещеници.<ref>Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 137-138.</ref>}}
{{цитат|Градчето се състои от две махали – Гарица и Хора... Има 1080 къщи и 1930 семейни двойки. Жителите търгуват с добитък и вино, но се срещат и занаятчии. Има две начални училища... и едно по-високо с библиотека от 4000 книги. Има 22 църкви, от които две катедрали и 13 свещеници.<ref>Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 137 – 138.</ref>}}


[[Файл:Ναός Αγίου Δημητρίου Σιάτιστας.jpg|ляво|мини|Църквата „Свети Димитър“ преди 1910 година]]
[[Файл:Ναός Αγίου Δημητρίου Σιάτιστας.jpg|ляво|мини|Църквата „Свети Димитър“ преди 1910 година]]
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Сачища (Шатиста)'' има 4800 жители [[гърци]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_45.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 274.]</ref>
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Сачища (Шатиста)'' има 4800 жители [[гърци]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_45.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 274.]</ref>


По данни на секретаря на на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Сачища (Satchichta)'' има 5250 гърци.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 226-227.</ref>
По данни на секретаря на на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Сачища (Satchichta)'' има 5250 гърци.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 226 – 227.</ref>


Според гръцка статистика от 1904 година в Сятиста живеят 7000 гърци елинофони.<ref>Σπανός, Κωνσταντίνος. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48-49, 2001.</ref> Към 1912 година в ''Сачища'' действа четата на капитан Трендафилос.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 276-277.</ref>
Според гръцка статистика от 1904 година в Сятиста живеят 7000 гърци елинофони.<ref>Σπανός, Κωνσταντίνος. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.</ref> Към 1912 година в ''Сачища'' действа четата на капитан Трендафилос.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 276 – 277.</ref>


=== В Гърция ===
=== В Гърция ===
Ред 71: Ред 71:


== Литература ==
== Литература ==
* Τεντοκάλης Θ., Χώρα-Γεράνεια, Θεσσαλονίκη 1994, 85-118 (Σιατιστινό γλωσσάρι)
* Τεντοκάλης Θ., Χώρα-Γεράνεια, Θεσσαλονίκη 1994, 85 – 118 (Σιατιστινό γλωσσάρι)
* Χατσιούλης, Μιχαήλ Γ., Τα Σιάτσνα: Το σιατιστινό γλωσσικό ιδίωμα: Συλλογή από λέξεις και φράσεις, Σιάτιστα: [χ.ε.] 1992 (Διαδίκτυο)
* Χατσιούλης, Μιχαήλ Γ., Τα Σιάτσνα: Το σιατιστινό γλωσσικό ιδίωμα: Συλλογή από λέξεις και φράσεις, Σιάτιστα: [χ.ε.] 1992 (Διαδίκτυο)


Версия от 22:45, 17 февруари 2019

Сятища
Σιάτιστα
— град —
Катедралата „Свети Димитър“ в Сятища
Катедралата „Свети Димитър“ в Сятища
Сятища
40.2564° с. ш. 21.5522° и. д.
Сятища
Западна Македония
40.2564° с. ш. 21.5522° и. д.
Сятища
Гърция
40.2564° с. ш. 21.5522° и. д.
Сятища
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областСиняк
Надм. височина904 m
Население5642 души (2001)
ПокровителДимитър Солунски[1]
Пощенски код503 00
Телефонен код24650 – 2
Официален сайтwww.siatista.gr
Сятища в Общомедия

Ся̀тища (изписване до 1945 година: Сѣтища, произнасяно в най-близкия български говор Сячишча, Шаблон:Lang-el, Сятиста) е град в Република Гърция, център на дем Горуша (Войо) в област Западна Македония. Градът има население от 5642 души. Градът е и център на Сисанийската и Сятищката епархия.

География

Сятища е разположен в южните склонове на планината Синяк (Аскио) над прохода, отделящ планината от Червена гора (Вуринос) на юг. Градът има две махали – Хора на север и Герания на юг.

История

В Османската империя

Демархията (кметството) в Сятища.

Смята се, че Сятища е основан преди Сисани – в XVI век. В края на XVII век митрополит Зосим II мести тук седалището на епархията от Сисани.[2] В 1677 година в Герания е построена църквата „Света Параскева“, най-старият запазен християнски храм в града.[3][4] В 1710 година е отворено гръцко училище.[5] Според Спиридон Гопчевич градчето първоначално е изцяло арумънско, но към 1889 година от 10 – 12 000 души едва четвърт разбират арумънски, като всички използват гръцки език като домашен. Според Густав Вайганд Сатища също някога е било арумънско селище, но с прииждане на пришълци от Сисани е погърчено. Когато Вайганд минава през паланката, само старите хора говорили арумънски.[6]

В 1760 година е изградена църквата „Свети Георги“ в източната част на града,[7] а в 1801 година голямата катедрална църква „Свети Димитър“ в Хора, която изгаря в 1910 година и е възстановена след две години.[8]

В началото на 1830-те години албанските лидери Тафил Бузи и Аслан бей нападат Сятища, но срещат твърдата съпротива на жителите му.[9]

В XIX Сятища е чисто гръцко градче в казата Населица в Серфидженския санджак на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Сятища (Schatista), Сисанийска епархия, живеят 7800 гърци.[10]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Сятища:

„ Градчето се състои от две махали – Гарица и Хора... Има 1080 къщи и 1930 семейни двойки. Жителите търгуват с добитък и вино, но се срещат и занаятчии. Има две начални училища... и едно по-високо с библиотека от 4000 книги. Има 22 църкви, от които две катедрали и 13 свещеници.[11] “
Църквата „Свети Димитър“ преди 1910 година

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сачища (Шатиста) има 4800 жители гърци християни.[12]

По данни на секретаря на на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сачища (Satchichta) има 5250 гърци.[13]

Според гръцка статистика от 1904 година в Сятиста живеят 7000 гърци елинофони.[14] Към 1912 година в Сачища действа четата на капитан Трендафилос.[15]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Сятища остава в Гърция.

В 1963 година е разрушен старият храм „Свети Атанасий, Свети Безсребреници и Свети Антоний“, построен в XVII век, и е построен на ново при митрополит Поликарп Сисанийски и Сятищки.[16]

В 1989 година в Сятища отваря врати ботанически музей.

Личности

 Основна статия: Сятищани

В XVIII век едни от най-известните личности, родени в Сятища са гръцкият революционер, водач на Орловото въстание в 1770 година Георгиос Папазолис, гръцкият учен Георгиос Русис, охридският архиепископ Зосим II, българският фармацевт, основател на първата аптека в Търново Марко Павлов, гръцкият революционер, сподвижник на Ригас Велестинлис Теохарис Турундзияс, гръцкият учен и историк Теодорос Манусис и други. Други известни сятищани са сръбският търговец и дарител хаджи Яня Костич, андартските капитани Лазарос Котуляс, Павлос Нерандзис и Трендафилос Самарас, гръцкият просветен деец Теодорос Нацинас, гръцките печатари братя Маркидис Пулиу, гръцкият политик Маркос Нацинас и други.

  • Женска носия от Сятища в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг.
    Женска носия от Сятища в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг.
  • Евангелос Статис.
    Евангелос Статис.
  • Теодорос Нацинас.
    Теодорос Нацинас.
  • Георгиос Цирсиотис (Захардзис), деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от Сятища.
    Георгиос Цирсиотис (Захардзис), деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от Сятища.
  • Лазарос Котуляс и четник.
    Лазарос Котуляс и четник.

Литература

  • Τεντοκάλης Θ., Χώρα-Γεράνεια, Θεσσαλονίκη 1994, 85 – 118 (Σιατιστινό γλωσσάρι)
  • Χατσιούλης, Μιχαήλ Γ., Τα Σιάτσνα: Το σιατιστινό γλωσσικό ιδίωμα: Συλλογή από λέξεις και φράσεις, Σιάτιστα: [χ.ε.] 1992 (Διαδίκτυο)

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018.
  2. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 247 – 248.
  3. ↑ Siatista Churches // Windmills Travel & Tourism. Посетен на 25 май 2014 г.
  4. ↑ Ι.Ν. Αγίας Παρασκευής Σιάτιστας – Ένας μύθος καταρέει; // Σιάτιστα Siera FM. Посетен на 25 май 2014 г.
  5. ↑ Поповић, Јован. О цинцарима. Београд, Прометеj, 1998. ISBN 86 – 82363. с. 42. Посетен на 23 февруари 2013 г.
  6. ↑ Поповић, Јован. О цинцарима. Београд, Прометеj, 1998. ISBN 86 – 82363. с. 43. Посетен на 23 февруари 2013 г.
  7. ↑ Siatista Churches // Windmills Travel & Tourism. Посетен на 25 май 2014 г.
  8. ↑ Ιερός Ναός // Άγιος Δημήτριος Σιάτιστας. Посетен на 3 май 2014 г.
  9. ↑ Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830 – 1912), Thessaloniki, 1988, p. 23.
  10. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
  11. ↑ Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 137 – 138.
  12. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 274.
  13. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 226 – 227.
  14. ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.
  15. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 276 – 277.
  16. ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Посетен на 2015-01-04.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сятища&oldid=9157544“.