Ягичев златоуст
| Ягичев златоуст | |
 | |
| Създаден | ХІV век България |
|---|---|
| Оригинален език | среднобългарски |
| Вид | пергаментен ръкопис |
Ягичевият златоуст е среднобългарски пергаментен ръкопис от началото на ХІV в.
Носи името на слависта Ватрослав Ягич, който го закупува ок. 1890 г. и обнародва първото изследване за него.[1]
По-рано се е пазел в Синайския манастир. Сега се намира в Руската национална библиотека (№ Q.п.I.56)[2] – с изключение на 1 лист, принадлежащ на Националната библиотека на Франция в Париж (Paris. Slav. 65, fol. 5).[3]
Ръкописът съдържа предимно проповеди (слова) на Йоан Златоуст в славянски превод, но включва също няколко произведения на Климент Охридски и на Йоан Екзарх и най-старите познати славянски текстове на два новозаветни апокрифа. Украсен е със заставки и зооморфни (зверообразни) начални букви.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Димитрова, М. Ягичев Златоуст: средновековен български паметник със слова и поучения от началото на ХІV век. С., 2011 [изследване и пълно издание на текста]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Jagić, V. Bericht über einen mittelbulgarischen Zlatoust des 13.-14. Jahrhunderts. – Sitzungsberichte der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften in Wien, Philosophisch-historische Classe, 139, 1898, Abh. 4
- ↑ Христова, Б. и др. Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 16.
- ↑ Станчев, К. Неизвестные и малоизвестные болгарские рукописи в Париже. – Старобългаристика, 5, 1981, кн. 3, 92.