Валхала (паметник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Валхала.

Панорама на паметника
Изглед към Валхала отзад

Паметникът Валхала (от Скандинавската митология - Валхала, Дворец на падналите войни) се намира в близост до Регенсбург (по-точно Донаущауф, Оберфалц), Германия и от 1842 г. насам в него с мемориални бюстове и паметни плочи се почитат знаменити немци, както и личности, свързани с историята на Германия и на немскоговорещите народи.

Заедно с паметника Нидервалд в близост до Рюдесхайм на Рейн, паметника на битката на народите в Лайпциг, паметника Барбароса, паметника на Арминий в близост до Детмолд (в памет на битката при Тевтобургската гора), както и Колоната на победата в Берлин, Валхала се нарежда в групата на най-монументалните паметници в Германия.

Архитектът Лео фон Кленце успява да построи паметникът, замислен като „Храм на славата“, високо над Дунав в близост до Регенбург от 1830 до 1842 г. чрез субсидиране от крал Лудвиг I Баварски. Валхала е издигнат в класически стил и на външен вид прилича на мраморен гръцки храм (като Партенона в Атина). Името му идва от Валахала - митично място, намиращо се в Асгард, където отиват падналите достойно в битка войни в скандинавската митология.

При отварянето са почетени 160 човека с 96 бюста и 64 паметни плочи (поради липса на достоверни източници за външния им вид). Днес във Валхала се намират 128 бюста и 65 паметни плочи, които са изваяни в чест на 193 човека или групи. Само единадесет от почетените са жени, макар че Лудвиг I споменава, че:

Никое съсловие, нито дори женският пол, не са забранени. Равенството царува във Валхала; смъртта отменя всяко земно различие.

Валхала е собственост на Свободната държава Бавария. Всеки гражданин може да предложи някой значим човек от немскоговорещата езикова група, който е починал преди най-малко 20 години, но след това плаща всички разноски за създаването и поставянето на бюста във Валхала. Решения за новите предложения взима Баварският министерски съвет.

В момента Валхала се реставрира за общо 11,35 милиона евро. През 2013 г. работата по паметника трябва да бъде завършена.

История[редактиране | edit source]

Статуя на крал Лудвиг I (1890, номер 68). Надписът гласи:
„ЛУДВИГ I
КРАЛ НА БАВАРИЯ
ПРИЗНАТЕЛНИЯ НАРОД“

Основите на идеята за интериора на Валхала може да се отрият в политическата ситуация в началото на XIX век. След поражението, претърпяно срещу Наполеон Бонапарт, Свещената Римска империя на немския народ се разпада. Множество немски князе си сътрудничат с французите в Рейнския съюз отчасти по принуда, отчасти с надежда за някаква изгода. Получава се така, че херцогството Бавария се разширява и е обявено за кралство от Наполеон, а в четвъртата война на коалицията кронпринцът Лудвиг I се бие на страната на французите срещу прусаците и му се налага да нахлуе в Берлин.

Заради политическото разделение и отслабване на Германия и последвалото силно влияние на Френската империя става така, че победените немци трябва да се бият срещу непобедените си събратя, а след това и да участват в прочутото нашествие на Наполеон в Руската империя, завършила ужасяващо за набралата сила Франция. Това състояние се смята от мнозина за дълбоко поражение на Германия (например от Йохан Филип Палм). В това тежко време започва да се търси обща национална идентичност в миналото, дори чак до времето на германските племена. Резултат на това търсене са много национални паметници, сред които е и паметника на Арминий в Тевтобургската гора, които са в класически стил, но все пак обхващат чисто национално германски теми.

Лудвиг взема решението, както е споменато и на първия надпис на пода, още през януари 1807 г. да съгради паметник за 50 велики немци веднага щом е възможно. Заедно с швейцарския писател и разказвач Йоханес фон Мюлер (1752-1809), който всъщност предлага името Валхала, биват избрани личностите. Те варират от императори от далечни времена през наскоро починали като Фридрих Шилер до съвременници като Гьоте и Йозеф Хайдн. Със задачата да изобразят бюстовете на великите немци са натоварени редица скулптори, най-известните от които са Йохан Готфрид Шадов (1764-1850), неговият син Рудолф Шадов (1786-1822) и Кристиан Фридрих Тик (1776-1851).

Въпреки че първите бюстове са готови още през 1807, създаването на цялостен плана за изграждането на самата сграда се бави десетилетия. Едва след поражението на Наполеон през 1814 може да започне състезанието за идеи за сградата. Лудвиг иска да използва стила на английските пейзажни градини и Мюнхенския английски парк като място за строежа, но се оказва, че мястото е прекалено тясно и не дотолкова просторно като класическите сгради, с които Лудвиг се запознава по време на своите пътувания в Италия. Когато Лудвиг получава короната и започва своето управление вече са готови 60 бюста, но все още не е намерено място за строежа. Заедно с архитекта Лео фон Кленце бива избран хълма високо над Дунав в близост до Регенсбург. Поставянето на основите на „паметника на славата“ се случва на 18 октомври 1830 г. - на 17-тата годишнина от битката на народите при Лайпциг. До 1842 г. Валхала вече се издига по модела на мраморен гръцки храм подобен на Партенона в Атина. Дължината на постройката е 66,7 метра, ширината - 31,6 м, а височината - 20 м. Общо с основите дължината е 125 м, а височината е 55 м. Отвътре Валхала е висока 48,5 м, широка 14 м и висока 15,5 м.

Дванадесет години по-късно на 29-тата годишнина от битката на народите, Лудвиг обявява за завършен строежът със следните думи, които днес могат да се видят изписани на паметен камък пред Валхала:

„Нека Валхала бъде взискателна в името на усилването и умножаването на немското величие! Нека всички немци, от който и род да са, винаги да чувстват, че имат една обща родина; родина, с която могат да се гордеят, и нека всеки да допринесе, колкото способностите му позволяват, към тази слава.“

До известна степен и заради аферата си с Лола Монтец Лудвиг абдикира по време на Мартенската революция от 1848. Отпразнуването на отварянето на Валхала е съвсем скромно и пестеливо, както биват и следващите нови попълнения, изпълнени по семпъл начин. Последният от тях е бюстът на Бетховен през 1866 г. През тази година внукът на Лудвиг - Лудвиг II се възкачва на трона. 80-годишният предишен владетел на Бавария наблюдава безсилно развитието на Братската война, която предвещава края на мощния Германски съюз, разделяйки пътищата на Прусия и Австрийската империя. Още преди това през 1862 г. Лудвиг пише в завещание, че предава Валхала на „Германия, своята голяма родина“, ала все пак допълва, че при разпускане на Германския съюз Бавария трябва да получи притежание над комплекса с резервата, че: „ако по-късно нов съюз обедини Германия, Валхала отново да стане притежание на Германия.“ Това не се случва. Валхала днес е притежание на Свободната държава Бавария.

Лудвиг умира две години по-късно, само няколко години преди основаването на Германската империя. Баварската монархия се намира в криза, защото Лудвиг II и Ото I са сметнати за душевно болни и на тяхно място застава принц-регентът Луитполд. Първото попълнение след смъртта на основателя на паметника се случва чак след 22 години, когато „признателният народ“ почита „Лудвиг, крал на Бавария“ с голяма статуя.

Бюстове[редактиране | edit source]

Йохан Кеплер, номер 72
Мария Тереза, номер 126
Имануел Кант, номер 30
Йозеф Хайдн, номер 32
Гьоте, номер 56
Мартин Лутер, номер 57
Бетховен, номер 65
Горен ред
Nr. Име - Надпис/Описание - Скулптор, година
001 Хайнрих IХайнрих Птицелов, крал на германцитеШадов, 1809
002 Отон IОтон Велики, немски императорШадов, 1809
003 Конрад IIКонрад Салиеца, немски императорШадов, 1809
006 Фридрих I Барбароса – император на Свещената Римска империя на немския народ
007 Хайнрих Лъв – херцог на Саксония и Бавария
008 Фридрих II stupor mundi – император на Свещената Римска империя
009 Рудолф II – немски крал
015 Ервин фон Щайнбах – немски строител
016 Йоханес Гутенберг – изобретател на книгопечатането
017 Ян ван Ейк – фламандски художник
018 Фридрих I Победителят – курфюрст на Фалц
024 Йохан Региомонтан – немски астроном и математик
025 Никлаус фон Флюе – швейцарски преселник, аскет и мистик
026 Еберхард I – херцог на Вюртемберг
027 Ханс Мемлинг – холандски художник
028 Йохан фон Далберг – епископ на Вормс
029 Ханс фон Халвил – швейцарски герой
035 Бертолд фон Хенеберг – курфюрст и архиепископ на Майнц
036 Максимилиан I – император на Свещената Римска империя
037 Йохан фон Ройхлин – немски философ и хуманист
038 Франц фон Зикинген – предводител на рейнското и швабското рицарство
039 Илрих фон Хутен – немски рицар и хуманист
040 Албрехт Дюрер – немски художник
041 Георг фон Фрундсберг – немски войник
047 Петер Фишер Старши – немски металолеяр
048 Йоханес Авентинус – баварски учен и историк
049 Волтер фон Плетенберг – водач на орден в Латвия
050 Еразъм Ротердамски – хуманист
051 Парацелз – швейцарски лекар и химик от 17 в.
052 Николай Коперникпруски астроном, математик и икономист
058 Ханс Холбайн Младши – немски художник
059 Карл V – крал на Испания и император на Свещената Римска империя
060 Кристоф – херцог на Вюртемберг
061 Аегидиус Чуди – швейцарски историк
067 Вихелм Орански (1533-1584) – водач на холандското въстание срещу испанцитеТик, 1815
069 Август Саксонски, курфюрст на Саксония, Ричел, 1840
070 Юлий Ехтер фон Меспелбрун – фюрстепископ на Вюрцбург
071 Мориц фон Ораниен – Генерал-капитан на сухопътните и морски сили на Обединена Холандия
072 Йохан Кеплер – немски математик и астроном от 17 в.
073 Албрехт фон Валенщайн – херцог и генерал по време на Тридесетгодишната война
079 Бернхард фон Саксен-Ваймар – водач на войските в Тридесетгодишната война
080 Петер Паул Рубенс – фламандски художник
081 Антонис ван Дайк – фламандски художник
082 Хуго Гроций – холандски юрист
088 Максимилиан фон унд цу Траутмансдорф – австрийски политик по време на Тридесетгодишната война
089 Максимилиан I – курфюрст на Бавария
090 Амалиа – Графиня на Хесен-Касел
091 Маартен Харпертсзон Тропм – холандски адмирал
092 Парис фон Лондрон – архиепископ на Залцбург
093 Франс Снайдерс – фламандски художник
099 Карл X – крал на Швеция
100 Йохан Филип фон Шьонборн – архиепископ и курфюрст на Майнц
101 Ернст I – херцог на Саксония
102 Михаил Адриансзон Рюйтер – холандски адмирал
103 Ото фон Гюрике – немски философ и инженер
104 Фридрих Вилхелм фон Бранденбург Великият курфюрст – курфюрст на Бранденбург
105 Карл V – херцог на Лотрингия
111 Уилям III – крал на Англия, Шотландия и Ирландия
112 Лудвиг Вилхелм фон Баден – императорски пълководец
113 Готфрид Лайбниц – немски философ и учен
114 Херман Бьорхаве – холандски лекар
115 Мориц граф фон Заксен – немски пълководец и военен теоретик
116 Георг Фридрих Хендел – немски компонист от Барока
120 Николаус Лудвиг фон Цицендорф – теолог
121 Буркхард Кристоф фон Мюних – руски генералфелдмаршал от немски произход
122 Йохан Йоахим Винкелман – немски археолог и писател
123 Вилхелм (Шаумбург-Липе) – пълководец в Седемгодишната война
124 Албрехт фон Халер – швейцарски поет и учен
125 Антон Рафаел Менгс – художник
126 Мария Тереза – ерцхерцогиня на Австрия, кралица на Унгария и Бохемия
Долен ред
Nr.
004 Готхолд Ефраим Лесинг – немски драматург – Тик, 1813
005 Фридрих II – Фредерикус II. Рекс – Шадов, 1807
010 Кристоф Глук – немски композитор от Ранния Класицизъм
011 Ернст Гидеон фрайхер фон Лаудон – фелдмаршал от Литва
012 Карл Вилхелм Фердинанд – пруски фелдмаршал
013 Волфганг Амадеус Моцарт – композитор от Виенската класика
014 Юстус Мьозер – немски историк
019 Готфрид Аугуст Бюргер – немски поет
020 Екатерина II Велика – руска императрица от немски произход
021 Фридрих Готлиб Клопщок – немски писател и поет, представител на Бурните устреми
022 Вилхелм Хайнзе – немски писател, учен и библиотекар
023 Йохан Готфрид фон Хердер – немски поет и теолог от немския Класицизъм
030 Имануел Кант – немски философ
031 Фридрих Шилер – немски писател и поет
032 Йозеф Хайдн – австрийски композитор от Виенската класика
033 Йоханс фон Мюлер – швейцарски писател
034 Кристоф Мартин Виланд – немски поет
042 Герхард фон Шарнхорст – пруски генерал
043 Михаел Андреас Барклей де Толи – руски генерал и министър на войната
044 Гебхард Леберехт фон Блюхер – пруски генералфелдмаршал
045 Карл Филип фюрст цу Шварценберг – австрийски фелдмаршал
046 Уилям Хершел – немски астроном, музикант и композитор
053 Ханс Карл фон Дибич-Забалкански - фелдмаршал на руската армия – Раух, 1830
054 Хайнрих Фридрих Карл – пруски политик – Леб, 1825 (Рим)
055 Аугуст граф Найдхарт фон Гнайзенау – пруски генералфелдмаршал – Тик, 1842
056 Йохан Волфганг фон Гьоте – немски поет от Класицизма/Бурните устреми – Тик, 1808 (Рим)
057 Мартин Лутер – баща на протестантската Реформация, превел Библията на немски –
Ричел 1831, приемане във Валхала 1847
062 Карл Лудвиг Австрийски – пълководец, 1853
063 Йозеф Радецки – австрийски пълководец, 1858
064 Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг – немски философ, 1860
065 Лудвиг ван Бетховен (1770–1827) – композитор от Виенската класика –
модел: Дитрих 1822, изпълнение: Лосов 1866
066 Вилхелм I (1797–1888) – Вилхелм Победоносни, немски кайзер и крал на
Прусия
– Кнол, 22 март 1898
068 Лудвиг I БаварскоЛудивг I, крал на Бавария. Признателният народ
Фердинанд фон Милер Младши, 25 авугст 1890
074 Ото фон Бисмарк – първи немски райхсканцлер, 1908
075 Хелмут фон Молтке Старши – пруски генералфелдмаршал, 1910
076 Рихард Вагнер – немски композитор от Късния романтизъм, 1913
077 Йохан Себастиан Бах – немски композитор от Барока, 1916
078 Юстус фон Либих – немски химик, 1925
083 Фридрих Лудвиг Яан – баща на немската гимнастика, 1928
084 Франц Шуберт – австрийски композитор от Романтизма, 1928
085 Йохан Йозеф фон Гьорес – немски политически публицист, 1931
086 Антон Брукнер – австрийски композитор от Късния романтизъм, 1937
087 Макс Реген – немски композитор от Късния романтизъм, 1948
094 Адалберт Щифтер – австрийски писател, 1954
095 Йозеф фон Айхендорф – немски поет от Романтизма, 1957
096 Вилхелм Рьонтген – немски физик, 1959
097 Макс фон Петенкофер – немски химик, 1962
098 Якоб Фугер – търговец от Аугсбург от 15/16 в., 1967
106 Джеан Паул – немски писател, 1973
107 Рихард Щраус – немски композитор от Късния романтизъм, 1973
108 Карл Мария фон Вебер – немски композитор от Романтизма, 1978
109 Грегор Мендел – австрийски монах и естественик , 1983
110 Алберт Айнщайн – физик, 1990
117 Каролина Герхардингер – немска монахиня – Вилхелм Улрих, 3. 9. 1998
118 Конрад Аденауер – първият федерален канцлер на ФРГ – Герд Вайланд, 15. 9. 1999
119 Йоханес Брамс – немски композитор от Романтизма – Милан Кноблох, 14. 9. 2000
128? Карл Фридрих Гаус – немски математик, астроном и физик – Георг Арфман, 12 септември 2007
129? Едит Щайн – немски философ и светица – Йохан Брунер 25 юни 2009
127 Зофи Шол – немкиня, борила се срещу Нацисткия режим – Волфганг Екерт,
22 февруари 2003 (по случай 60 г. от смъртта ѝ)

За 2009 година е взето решение за нов бюст, но все още не е изпълнено:

Паметни плочи[редактиране | edit source]

64-те паметни плочи се отнасят за всеки човек или случка, за които е невъзможно да се изработи бюст поради липса на източници за външния вид. Плочите са поставени още през 1842 г. в два реда едни над други.

Те са подредени в хронологичен ред според датата на смъртта. Горният ред започва над входната врата с Арминий (Херман), а долният ред - с Айнхард и завършва с Рабаний Маурий.

Добавената през 2003 под бюста на Софи Шол паметна плоча за нейната съпротива срещу Третия Райх („В памет на всички, които смело се бориха срещу неправдата, насилието и терора на Третия Райх“) не е част от тези две редици.

Nr. Личност Надпис с годината на смъртта
1 Арминий Херман, победителят на римляните, † XXI
2 Марбод Марбод, владетел на маркоманите, † около XL[1]
3 Веледа Веледа, прорицателка, † след LXV
4 Гай Юлий Цивилис Кл. Цивилис, водач на батавите, † преди C
5 Ерманарих Херманрих, крал на източните готи, † CCCLXXV[2]
6 Вулфила Улфила, епископ, преводач на Библията на готски език, † преди CCCLXXX[3]
7 Фритигерн Фридигер, водач на западните готи, † след CCCLXXXX
8 Аларих I Аларих, крал на западните готи, † CCCCX
9 Атаулф Атаулф, крал на западните готи, † CCCCXV
10 Теодерих I Теодорих, крал на западните готи, † CCCCLI
11 Хорса Хорса, завоевател на Британия, † CCCCLI
12 Гейзерик Гензерих, крал на вандалите, † около CCCCXXVII
13 Хенгест Хенгист, завоевател на Британия, † CCCCLXXX
14 Одоакър Одоакър, † CCCCLXXXXVII[4]
15 Хлодвиг I Хлодвиг, † DXI
16 Теодорих Велики Теодорих Велики, крал на западните готи, † DXXVI
17 Тотила Тотила, крал на източните готи, † DLII
18 Албоин Албоин, крал на лангобардите, † DLXXIII[5]
19 Теодолинда Тойделинде, кралица на лангобардите, † около DCXXVI[6]
20 Емерам фон Регенсбург Свети Емеран, епископ, † DCLXXX[7]
21 Пипин Ерсталски Пипин Херсталски, майордом, † DCCXVI[8]
22 Беда Достопочтени Беда, абат и писател, † DCCXXXV
23 Вилиброрд Свети Вилиброд, епископ на Утрехт, † DCCXXXIX
24 Карл Мартел Карл Чукът, херцог, княз на франките, † DCCXLI
25 Бонифаций Свети Бонифации, архиепископ на Майнц, † DCCLV[9]
26 Пипин III Пипин Къси, крал на Франкската империя, † DCCLXVIII
27 Видукинд Витекинд, пълководец на саксонците, † около DCCC[10]
28 Павел Дякон Паул Варнерфрид, писател, † след DCCC[11]
29 Алкуин Алкуин, абат и учен, † DCCCIV
30 Егбърт Уесекски Егбърт, първи крал на Англия, † около DCCCX[12]
31 Карл Велики Карл Велики, римски император, † DCCCXIV
32 Айнхард Егинхард, писател, † около DCCCXXXIX[13]
33 Рабаний Маурий Рабаний Маурий, епископ и учен, † DCCCLVI
34 Арнулф Кернтенски Арнулф, римски император, † DCCCC[14]
35 Алфред Велики Алфред Велики, крал на Англия, † DCCCC[15]
36 Ото I Саксонски Ото Светейши, херцог на Саксония, † преди DCCCCXIX[16]
37 Арнулф I Баварски Арнулф I, херцог на Бавария, † DCCCCXXXVII
38 Света Матилда Света Матилда, кралица на Германия, † DCCCCLXVIII
39 Хротсвит Розвита, поетеса, † преди M[17]
40 Бернвард фон Хилдесхайм Свети Бернвард, епископ и художник, † MXXVIII
41 Хериберт фон Кьолн Свети Хериберт, архиепископ на Кьолн, † MXXVIII
42 Хайнрих III Хайнрих Трети, римски император, † MLVI
43 Ламперт фон Херсфелд Ламбрехт от Ашафенбург, писател, † MLXXVII
44 Ото фон Бамберг Свети Ото, епископ на Бамберт, † MCXXXIX
45 Ото фон Фрайзинг Ото, епископ на Фрайзинген, писател, † MCLVIII
46 Хилдегард от Бинген Свети Хилдегард, † MCLXXIX
47 Ото I Баварски Ото от Вителсбах, † MCLXXXIII
48 Енгелберт I фон Кьолн Свети Енгелберт от Кьолн, архиепископ на Кьолн, † MCCXXVI[18]
49 Песен за Нибелунгите Поета на Песента на Нибелунгите
50 Валтер фон дер Фогелвайде Валтер фон дер Фогелвайде, лирик, † MCCXXX
51 Елизабет от Тюрингия Света Елизабет, графиня на Тюринген, † MCCXXXI
52 Леополд VI Леополд Славни, херцог на Австрия, † MCCXXXIV
53 Херман фон Залца Херман фон Залца, велик майстор на Тевтонския орден, † MCCXL
54 Волфрам фон Ешенбах Волфрам фон Ешенбах, минезингер, † MCCLI
55 Герхард строителят на Кьолнерската катедрала
56 Арнолд цум Турм Арнолд фон Турн, основател на съюза на градовете на Рейн, † MCCLXIV
57 Албертус Магнус Албертус Магнус, епископ и учен, † MCCLXXX
58 Клетва Рютли тримата мъже от Рютли, след † MCCCVI
59 Фридрих Красиви Фридрих Красиви, втори император, † MCCCXXX
60 Бруно фон Варендорп Бруно фон Варендорп, предводител на Ханза, † MCCCLXIX
61 Арнолд Винкелрид Арнолд фон Винкелрид, рицар и земеделец, † MCCCLXXXVI
62 Вилхелм фон Кьолн майстор Вилхелм, художник в Кьолн, † MCCCLXXXVIII
63 Адриан I фон Бубенберг Хадриан фон Бубинберг, пълководец, † MCCCCLXXIX
64 Петер Хенлайн П. Хенлайн, откривател на джобния часовник, † MDXLII

Особености[редактиране | edit source]

Гледката, разкриваща се от Валхала към брега на Дунав

От платото, където се намира Валхала, пред наблюдателя се открива прелестна гледка на обширните земи от запад през долината на Дунав при Регенсбург до няколко километра преди близкия град Щраубинг на изток.

При светли и безоблачни дни могат да се видят планините на Баварската гора, а понякога, макар и рядко, се забелязват далечните върхове на Берхтесгаденерските Алпи на югоизток.

Плакат съобщава на посетителите, поради често задаваните въпроси, че императрица Мария Тереза не трябва да се бърка с майка Тереза. За други личности като например царица Катерина се съобщава, че при избора на бюстовете във Валхала се взима предвид единствено немския произход, а не мястото, където е живяла и работила дадена личност.

Работата по ремонта на паметника, както и на стълбите пред него тече вече от няколко години. Дадено е предложението да се разредят многото израснали наоколо дървета, за да може гледката да бъде по-обширна.

Първоначално при поставянето на основите на Валхала се е смятало да се изгради „Зала за изчакване“. Там щели да се намират бюстове на все още живи личности. След смъртта на дадена личност бюстът щял да бъде пренесен в „небесата“, тоест главната сграда на Валхала, от празнична процесия. Тази идея никога не бива реализирана заради политически междуособици и на Кленце му се налага да промени плановете, преобразувайки основите на споменатата зала в стълбищен вход към главната постройка. Така поне се запазва носещият голямо символно значение път от земята до „небето“. И до днес стълбищният вход се вижда добре - това представлява голямата врата в центъра на стълбите.

Източници[редактиране | edit source]

  1. неточно, около 37 г.сл.Хр.
  2. грешно, 376 г.сл.Хр.
  3. грешно, 381 г.
  4. грешно, 493 г.
  5. грешно, 572 г.
  6. грешно, 628 г.
  7. грешно, 715 г.
  8. грешно, 714 г.
  9. грешно, 754 г.
  10. неточно, 807 г.
  11. грешно, 797 г.
  12. грешно, 839 г.
  13. грешно, 840 г.
  14. грешно, 899 г.
  15. грешно, 899 г.
  16. грешно, 912 сл.Хр.
  17. неточно, след 975 сл.Хр.
  18. грешно, 1225 сл.Хр.

Литература[редактиране | edit source]

  • Walhallas Genossen, geschildert durch König Ludwig den Ersten von Bayern, den Gründer Walhallas, München, Literarisch-artistische Anstalt, 268 S., 1842
    • König Ludwig I., George Everill: A translation of Walhalla's inmates described by Lewis the first, together with a short description of Walhalla, 1845
  • Adalbert Müller: Donaustauf und Walhalla, G. J. Manz, 1846
  • Josef A. Pangkofer: Walhalla und Stauf an der Donau. Pustet Verlag, Regensburg, 1852.
  • Horst Hanske, Jörg Traeger: Walhalla. Ruhmestempel an der Donau. Bosse Verlag, Regensburg 1998, ISBN 3-927529-05-2 (Bildband)
  • Ruprecht Stolz: Die Walhalla. Ein Beitrag zum Denkmalsgedanken des 19. Jahrhunderts. Dissertation, Univ. Köln 1977.
  • Jörg Traeger: Die Walhalla. Idee, Architektur, Landschaft. Bosse Verlag, Regensburg, 1980
  • Annika Poloczek: Die Walhalla: Entstehungs- und Baugeschichte, architektonische Gestaltung GRIN Verlag, 2007 ISBN 3638672204, 9783638672207 [1]
  • Andre Rank: Die Walhalla im Zeitalter des romantischen Nationalismus GRIN Verlag, 2008 ISBN 3638901467, 9783638901468

Външни препратки[редактиране | edit source]