Иван Атанасов – Инджето

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Иван Атанасов Инджето)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Атанасов.

Иван Атанасов – Инджето
български революционер
Роден
1846 г.
Починал
11 април 1896 г. (50 г.)

Иван (Иванчо) Атанасов, наречен Инджето,[1] известен още и като Иванчо войвода, е български революционер, опълченец, участник в Кресненско-Разложкото въстание, деец на Върховния македонски комитет.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Войводите Иванчо Атанасов, Кръстьо Захариев, Кочо Муструка с легалните дейци Никола Малешевски, Георги Христов, Михал Христов и неизвестен в Дупница

Атанасов е роден във валовищкото село Ветрен, тогава в Османската империя, днес Нео Петрици, Гърция.[2][3] Според други сведения е роден в съседното село Хаджи бейлик.[4] При избухването на Руско-турската война в 1877 година влиза в Българското опълчение и служи в 4-а рота на 9-а дружина. Награден е с медал за проявена храброст в боевете при Шипка.[2]

По време на Кресненско-Разложкото въстание е войвода на чета, действаща по десния бряг на Струма.[2]

През Сръбско-българската война от 1885 година е войвода на ІІІ доброволческа чета от македонски българи.[5][3][2]

На 26 февруари 1895 година е сред учредителите на Македонското дружество „Единство“ в Дупница и е избран за член на настоятелството му.

Участва в Четническата акция на Македонския комитет през 1895 година, като със собствени пари въоръжава чета от 50 души, която действа в родния му край, Поройско и Малешевско.[2] Четата „Планина Беласица“ в редуциран състав от 40 души, на 27 юли 1895 година преминава границата. Най-значимото постижение в бойния ѝ път е изгарянето на мюсюлманското село Катунци, Демирхисарско.

Убит е на 11 април 1896 година от османски граничен партрул при пресичане на българо-турската граница при село Цървище.[2][6][7][8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 46.
  2. а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 48.
  3. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 45.
  4. Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 19.
  5. Венедиковъ, Йорданъ. История на доброволцитѣ отъ Сръбско-българската война. София, Издава доброволческата организация „Сливница“, 1935. с. 23.
  6. Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 44.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 13.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 190.
  9. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 45.
  10. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
  11. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.