Направо към съдържанието

Кабасница

(пренасочване от Кладошница)
Кабасница
Πρώτη
— село —
Църквата „Свети Георги“ в Кабасница, 1858 г.
Църквата „Свети Георги“ в Кабасница, 1858 г.
Гърция
40.816° с. ш. 21.396° и. д.
Кабасница
Западна Македония
40.816° с. ш. 21.396° и. д.
Кабасница
Леринско
40.816° с. ш. 21.396° и. д.
Кабасница
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областПелагония
Надм. височина619 m
Население115 души (2021 г.)

Кабàсница или Кладòшница (на гръцки: Πρώτη, Проти, до 1928 година Καμπάσνιτσα, Кабасница[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

Селото е разположено на 5 километра северно от демовия център Лерин (Флорина), в подножието на планината Пелистер, в западния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония. В селото е разположен Кабаснишкият манастир „Свети Марк“.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Два хрисовула на Стефан Душан от 1343 – 44 и 1344 – 45 година споменават селото под името Клъбасница. Селото се споменава в османски дефтер от 1481 година с 80 домакинства.[3]

В XIX век Кабасница е голямо чисто българско село в Леринска каза, Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ембасница (Embasnitza), Мъгленска епархия, живеят 360 гърци.[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кладошница (Kladochnitza) е посочено като село с 40 домакинства със 110 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кладошница има 620 жители българи.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Къбасница е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[7]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кабасница (Kabasnitza) има 520 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кабасница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кбасница има 80 къщи славяни християни.[10] В 1928 година селото е прекръстено на Проти.[11] След Втората световна война значителна част от жителите му емигрират отвъд океана.[12] Учителят в селото Павле Аспров от Лаген, поради непривързаност към новата гръцка власт е убит.[13]

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[14]

Прекръстени с официален указ местности в община Кабасница на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Баждровица[15] Μπανστροβίτσα Фтеругес Никис Φτερούγες Νίκης[16] местност в Баба на ЮЮЗ от Кабасница
Ламята[15] Λαμιάτα Ламия Λάμια[16] местност в Баба на ЮЗ от Кабасница[15]
Ракити Ρακίδι Лигариес Λυγαριές[16]
Ячево[15] Γιάτσεβο Аеродромиу Άεροδρόμιου[16] местност на И от Кабасница[15]
Обесенка Όβεσένκα тон 15 των 15 местност, където по време на окупацията са обесени 15 души[16]
  • 1913 – 637 души
  • 1920 – 617 души
  • 1940 – 802 души
  • 1951 – 743 души
  • 1961 – 303 души
  • 1971 – 143 души
  • 1981 – 137 души
  • 2001 – 103 души
  • 2011 – 120 души
Родени в Кабасница
  • Гуле (Григор) Кирков Василев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен.[17] Носител на орден „За храброст“ III степен от Първата световна война.[18]
  • поп Тодор (? – 1898/1899), учител в Горно Неволяни и свещеник в Лерин[19]
  • Йоан Икономов, свещеник и деец на гръцката пропаганда
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Ι.Μ. Αγίου Μάρκου – Πρώτη // Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας. Посетен на 1 януари 2015.
  3. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 280. ISBN 2-283-60452-4.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84 – 85.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 345 и 849.
  10. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
  11. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  13. Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 105. Посетен на 24 декември 2015.
  14. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  15. а б в г д Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  16. а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1781. (на гръцки)
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 345.
  18. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 602
  19. Христов, Наум. Моята автобиография. Онлайн библиотека „Струмски“. с. 2 - 3.