Наце Пицов
| Наце Пицов |
Наце Пицов e деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, станал сърбоманин, войвода на сръбската въоръжена пропаганда в Южна Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Пицов е роден в град Ресен или Ресенско. Присъединява се към ВМОРО и става четник на дякон Евстатий Шкорнов, като в четата са и Кръсте Трайков, Спиро Стария. Още преди голямото сражение на 1 май 1906 година с турски аскер край Вълкодери, Кръсте Трайков и Наце Пицов влизат в конфликт, като по-видни местни жители и кандидати за ръководно место в четата. След сражението се сбиват, Наце е арестуван, вързан и обиждан. Успява да избяга и отива в Ресен, а оттам в Битоля, където се свързва със сръбския комитет. Сърбите му дават пари и го изпращат в една от сръбските чети, действащи в Поречето. Оттам в края на 1906 година Наци Пицов се връща в Ресенско с един призренец. Призренецът е заловен от ВМОРО в Демир Хисар и убит, но Наце успява да избяга и се укрива в Ресен, където се движи със сърбоманина Мако.[1]
Пицов оглавява чета, която се движи край няколкото сърбомански села в района на Петрино планина, в западната част на казата, но не успява да извърши нищо значимо и дейността ѝ в Ресенско е без всякакво значение и е плод на желанието на Сръбската четническа организация да регистрира формално присъствие и в този български край.[2]
Пицов е убит преди 1912 година.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 119.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Сръбската въоръжена пропаганда в Македония (1901 - 1912). София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, 1993. с. 132.
- ↑ Милетичъ, Л. Документи за противобългарскитѣ действия на сръбскитѣ и гръцкитѣ власти въ Македония презъ 1912 – 1913 година. София, Македонски Наученъ Институтъ, Печатница П. Глушковъ, 1929. с. 202.
