Ореховец (община Брод)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ореховец.
| Ореховец Ореовец | |
| — село — | |
 Богородица Одигитрия, икона от 16 век от църквата „Свети Никола“ в Ореховец. | |
  Ореховец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Кичево |
| Надм. височина | 723 m |
| Население | 155 души (2002) |
| Пощенски код | 6530 |
| Ореховец в Общомедия | |
Ореховец, още Ореовец или Ореоец (изписване до 1945 година: Орѣховецъ; на македонска литературна норма: Ореовец), е село, в община Брод (Македонски Брод), Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Долно Кичево на левия бряг на Треска (Голема) в подножието на планината Песяк.
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Никола“ е от 1595,[1] а „Свети Архангел Гавриил“ е от 1628 година.[2]
В XIX век Ореховец е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Ореховец (Oréhovetz) е посочено като село с 15 домакинства с 65 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Орѣховецъ е населявано от 144 жители българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ореовец е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 20 къщи.[5]
Цялото население на Ореховец е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оряховец има 128 българи екзархисти.[6]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Ореховец:[7]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 21 | 25 | 17 | 0 | 17 | 69 | 83 | 152 |
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ореховец като българско село.[8]
Според преброяването от 2002 година Ореховец има 155 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 26 |
| албанци | 0 |
| турци | 128 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ореховец
Йованче Стефанов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Георгиев[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Машниќ М., Манастирот Ореоец, Скопје 2007, 57.
- ↑ Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
