Родопи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Родопи.

Файл:Ngruev.Rodopi.JPG
Централните части на Родопите
Северни склонове на Родопите, в местността Добра вода
Пещерата Снежанка край град Пещера

Родопите (вариант на името Родопа, Шаблон:Lang-el) са планина в България и Гърция, част от Рило-Родопския масив. Тя е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Дължината ѝ е около 220 - 240 км, а ширината до 100 км. Общата площ на Родопите е 18 000 кв. км, от които на българска територия са 14 571 кв км. В миналото планината е наричана и Славееви гори.

Име

Името на планината Родопи е с тракийски произход. Открива се за пръв път у Херодот (V в. пр. Хр.). В античната традиция е запазена само една етиологична легенда, която изяснява (според представите на епохата) името и появата на планината.[1] Известна е чрез Трасил от Мендес (І в. сл. Хр.) и Псевдо-Плутарх (ІІІ - ІV в. сл. Хр.): „Родопа и Хемус били брат и сестра и почнали взаимно да се желаят, като Хемус я наричал Хера, а пък тя назовавала любимия си Зевс. Понеже боговете се почувствали оскърбени и понесли тежко това, превърнали ги в едноименните планини.“[2] Без съмнение същата легенда има предвид и Овидий, когато говори за „Родопа и Хемус, сега ледени планини, но някога смъртни, които претендираха за имената на боговете най-велики.”[3] Варианти на тази легенда оживяват и в българския фолклор. Трябва да се отбележи, че по-коректно спрямо античността е употребяването на името Родопа (Родопе), вместо Родопи, защото в античните текстове оронимът фигурира винаги в единствено число. Това се доказва и от появата на персонификация на планината върху реверса на четири филипополски монетни емисии, представящи женски образ с отнасящ се явно до него надпис Родопа.[4] Според други хипотези Родопа се тълкува като първоначално име на река със значение „ръждива/червеникава вода“, където *rod- е от същия индоевропейски корен като бълг. „руда“, „ръжда“, „риж“, лат. rufus („риж“) и нем. rot („червен“).[5] През цялата античност обаче името не е известно като хидроним.

География

Морфогеографски особености

Родопите са най-голямата част от Македоно-Тракийския масив и представляват сложна система от различни по височина, дължина, ширина и посока ридове, дълбоки речни долини, тесни ждрела и вътрешнопланински котловини.За разлика от другите планини от Рилородопския масив Родопите не са заледявани през Ледниковата епоха.На българска територия дължината на планината е ок. 240 км, а ширината ок. 100 км. Площта ѝ надминава 15 000 кв.км. Отличава се със сравнително висока средна надморска височина - 785 м., като западната част е значително по-висока от източната.

Граници и дялове

Границата на Родопите с Рила и Пирин се очертава от долината на река Яденица, седловината Юндола, Аврамова седловина, река Дрешенец и долината на река Места. Северните склонове на Родопите са значително по-стръмни от тези на юг, където планината плавно преминава в полетата на Беломорска Тракия.

По особености в релефа Родопите се делят на две части - Западни (високи) и Източни (ниски). Границата между тези две части се очертава от реките Каялийка и Боровица,седловината Китка и долините на реките Горна Арда и десния ѝ приток р. Маданска. Западните Родопи обхващат територия от 8732 кв. км и по-високата част на Родопите. Средната им надморска височина е 1098 м, а най-високите точки са над 1800 - 2000 м.

Западни Родопи

Западните Родопи са по-голямата и по-високата част на планината. Включват дяловете: Боженец (Алабак), Велишко-Виденишки дял, Снежанка (Къркария), Сюткя, Дъбраш, Баташка планина и Девинска планина западно от р.Въча; Чернатица между реките Въча и Чая, Перелик и Букова планина - южно от Чернатица, и Добростан, Радюва планина и Преспански дял - източно от Чая.Като цяло Западните Родопи се поделят на две части: Дъбрашко-Баташка (западна) и Переликско-Преспанска (източна). В първата част най-висок е вр.Голяма Сюткя (2186 м), а във втората е първенецът на Родопите в рида Мурсалица - Голям Перелик 2191 м. На запад се разполагат Чепинска, Баташка и Доспатска котловина, а на изток високите Чепеларска и Смолянска котловина, както и малката Хвойненска котловина.Западните Родопи са изградени от метаморфни скали - гнайси, шисти и мрамори, като между тях са вместени гранитни плутони.На места има големи покривки от риолитови вулкански скали, а в пониженията и котловините са разпространени седиментни скали - пясъчници, конгломерати и др.

Източни Родопи

За разлика от Западните Родопи,релефът в източната част на планината е предимно нископланински и хълмист. Средната им надморска височина е едва 320 м. Планинските дялове в тази част на планината също са обширни, но значително по-ниски.

Източните Родопи в морфографски аспект се поделят на три части: Ардинска, Върбишко-Крумовишка и Гюмюрджинско-Мъгленишка. На север от река Арда се намират ридовете Чуката и Гората, Вълчеполска котловина и Хасковска хълмиста земя, която заема голяма част от територията на дяла. На север от река Арда са и ридовете Драгойна и Мечковец.

В най-южната част на Източните Родопи се намират северните склонове на високите гранични ридове Мъгленик и Гюмюрджински Снежник, където се намира връх Вейката, висок 1463 м, който е най-южната българска точка и най-високият връх в българската част на Източните Родопи. Най-високият връх в източната част на Родопите е връх Орлицата в Гърция, който е висок 1482 м.

Източните Родопи в миналото са били заети от воден басейн с активен подводен вулканизъм, затова освен седиментни скали тук са се образували и вулканични - андезити, риолити, туфи и др. В следствие на външните релефообразуващи сили от тези скали са се образували причудливи скални форми.

Климат

В Западните Родопи, заради по-голямата надморска височина преобладава планински климат. Климатът там е смекчен от топлите въздушни маси, проникващи по теченията на реките. Това смекчаване на климата е по-осезаемо в Източните Родопи, защото там надморската височина е по-малка и речните долини предлагат лесен път на по-топлия въздух от юг.

Водни запаси

Реки: Арда, Рата, Въча, Чепинска река, Стара река, Върбица.

Язовири: Доспат, Широка поляна, Цигов чарк, Батак, Голям Беглик, Въча, Кричим, Кърджали, Ивайловград, Студен кладенец, Цанков камък, Тисаврос, Платановриси, Смолянски езера.

Върхове в Родопите

Връх Височина
в метри
Голям Перелик 2191
Широколъшки снежник 2188
Голяма Сюткя 2186
Малък Перелик 2147
Голям Персенк 2091
Баташки снежник 2082
Малка Сюткя 2078
Малък Персенк 2074
Преспа 2000
Модър 1992
Беслет 1938
Снежанка 1929
Свобода 1915
Виденица (Гьоз тепе) 1626
Вейката 1463
Алада 1241
Сини връх (Кьокес) 1537
Долни пазлак 1258
Стария бунар 1517
Света Елена 1425
Свети Спас 1382
Караджов камък 1448
Драгански камък (Драганица) 1338
Драгойна 813,6
Пожарик 1292
Свети Арахангел 1218
Мечи Чал 1873
Виденица 1652
Унден 1667
Елин връх 1568
Марашова чука 1414
Аладаг 1242
Сарабурун 454
Свети Илия (връх) 999
Чарджик 1641,7
Карабурун 1810
Карабурун 1810
Орлова скала 1773
Каракая 1761
Чукара 1750
Каялийски връх 1748
Свети Петър 1745
Чикича 1731
Пърдикон 1731
Арсъзтепе 1675
Ючардъч 1650
Калето 1575
Шилестата чука 2188
Крастава чука 2140
Безименен 2137
Безименен 2134
Кузуятак 2110
Шабалиева каба 2087
Редката ела 2055
Мусаята 2034
Безименен
(от типа връх-бабуна до Баташки снежник)
2028
Персенк 3 2021
Персенк 4 2020
Безименен 2015
Безименен
(от типа връх-бабуна до Баташки снежник)
2015
Острец 1369

Пещери в Родопите

Флора и фауна

Голямото климатично и почвено разнообразие обуславят голямо растително разнообразие. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове. В ниските части на източните Родопи горите отстъпват място на субсредиземноморските нискостеблени видове - вергилиев дъб, брекиня, габър, дива круша, драка, червена хвойна и др.

На височина над 800 м преобладават гори от обикновен горун, мизийски бук, габър, ясен, явор, шестил и др. В иглолистния пояс, който е развит предимно в западните Родопи се срещат обикновен смърч, бял бор, черен бор, както и бук. На по-голяма височина преобладава храстовата растителност и алпийските ливади.

Човешка дейност

Римска монета с богинята на планината Родопа

Население

Етническият състав (траки, гърци, българи,власи, арменци, турци, кумани, печенеги, татари, латинци и евреи) на старото население на Родопите е описан подробно в посоченото по-долу заглавие на Катрин Асдраша [7], която обаче е пропуснала да разгледа отделно присъствието на траките и славяните, а павликяните - арменци е причислила към българския етнос. Впрочем в съвременната историография като цяло не се откриват проучвания върху античното население на Родопите.[8]

Населени места, свързани с Родопите: Смолян,Виево, Мадан, Чепеларе, Момчиловци, Стойките, Гела, Широка лъка, Бачково, Асеновград, Златоград, Момчилград,Гърнати,Бостина, Кърджали, Неделино, Ардино, Девин, Буйново, Доспат, Сърница,Батак, Кричим, Ракитово, Велинград, Сърница, Рудозем, Лъки, Селча.Старцево

Туризъм

Ски-курорти: Пампорово, Цигов чарк, Чепеларе

Минерални бани и спа-центрове: Велинград, Нареченски бани, Девин, Баните.

Красиви местности: Юндола, Триградско ждрело, Чудните мостове, Белинташ, Дяволски мост (Ардино), Буйновското ждрело, Вълчи скок, резерват Кастракли, Кемеров мост.

Пещери: Снежанка, Дяволското гърло, Ягодинска пещера, Ухловица.

Християнски поклонически места: Бачковски манастир, Кръстова гора.

Археологически обекти: Перперикон, Татул, Цепина, крепостта Устра, мегалитни и скални светилища, Гьоз тепе - прорицалището на Дионис.Асенова крепост

Промишленост

  • Дърводобив
  • Електропроизводство - яз. Батак и водно-електрическата каскада Баташки водносилов път

Вижте също

Външни препратки

Източници

Румен Пенин. Природна география на България. Булвест 2000, С. 2007

Бележки

  1. Илиев, Йордан. Образите на Родопа. - В: Млада наука за изкуствата. София, 2010, с. 181 (ISBN 978-954-8177-51-1).
  2. Псевдо-Плутарх, „За реките“, 11.
  3. Овидий, „Метаморфози“, VI, 87-89.
  4. Илиев, Йордан. Образите на Родопа. - В: Млада наука за изкуствата. София, 2010, с. 182 (ISBN 978-954-8177-51-1).
  5. Дечев, Димитър. Хемус и Родопи. - В: Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, ХХІ.10. София, 1925, с. 31.
  6. http://caves.4at.info/index.php?cave_id=123
  7. Asdracha Catherine, La région des Rhodopes aux XIIIe et XIVe siècles: étude de géographie historique, Athen: Verlag der Byzantinisch-Neugriechischen Jahrbücher, 1976, Pp. 294
  8. Въпросът е засегнат бегло от Илиев, Й. Планината Родопи в Тракия според представите на античните автори - Rhodopica, 2007, 1, с. 89.

Шаблон:Link GA