Киряк Цанков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 11: Ред 11:
}}
}}


'''Киряк Антонов Цанков''' е [[България|български]] [[революционер]], [[политик]] и [[дипломат]]. Той е един от ръководителите на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]], а непосредствено след [[Освобождение на България|Освобождението]] е участник в [[Либерална партия|Либералната партия]]. По-късно заема различни дипломатически постове, като през [[1880]] става първият дипломатически агент на България в [[Букурещ]].
'''Киряк Антонов Цанков''' е [[България|български]] [[революционер]], [[политик]] и [[дипломат]].
Той е сред ръководителите на [[БРЦК|Българския революционен централен комитет]], а непосредствено след [[Освобождение на България|Освобождението]] е участник в [[Либерална партия|Либералната партия]]. По-късно заема разни дипломатически постове, като през [[1880]] става първия дипломатически агент на България в [[Букурещ]].


== Биография ==
== Биография ==
Киряк Цанков е роден около [[1847]] в [[Свищов]], където получава първоначалното си образование. Завършва търговско училище във [[Виена]], след което учи медицина в [[Париж]]. През 60-те години се установява в Букурещ, където се включва активно в обществения живот на българската емиграция. Членува в [[Таен централен български комитет|Тайния централен български комитет]] и в Българския революционен централен комитет, на който през [[1872]] става подпредседател, в [[Българско човеколюбиво настоятелство|Българското човеколюбиво настоятелство]] и в [[Българско централно благотворително общество|Българското централно благотворително общество]], на което е председател през [[1875]]-[[1876]]. Участва в издаването на вестниците „[[Народност (вестник)|Народност]]“ (1867-1869), „[[Тъпан (вестник)|Тъпан]]“ (1869-1870) и „[[Балкан (вестник)|Балкан]]“ (1875), както и в подготовката за изпращането в България на четите на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]] (1868) и на [[Христо Ботев]] (1876), както и на български доброволци за [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] през 1876.<ref name="tt">{{ташев}}</ref>
Киряк Цанков е роден около [[1847]] в [[Свищов]], където получава първоначалното си образование. Завършва търговско училище във [[Виена]], след което учи медицина в [[Париж]]. През 60-те години се установява в Букурещ, където се включва активно в обществения живот на българската емиграция. Членува в [[Таен централен български комитет|Тайния централен български комитет]] и в Българския революционен централен комитет, на който през [[1872]] става подпредседател, в [[Българско човеколюбиво настоятелство|Българското човеколюбиво настоятелство]] и в [[Българско централно благотворително общество|Българското централно благотворително общество]], на което е председател през [[1875]]-[[1876]]. Участва в издаването на вестниците „[[Народност (вестник)|Народност]]“ (1867-1869), „[[Тъпан (вестник)|Тъпан]]“ (1869-1870) и „[[Балкан (вестник)|Балкан]]“ (1875), както и в подготовката за изпращането в България на четите на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]] (1868) и на [[Христо Ботев]] (1876), както и на български доброволци за [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] през 1876.<ref name="tt">{{ташев}}</ref>


[[Файл:BCBO 1876.jpg|мини|ляво|По време на общо събрание на БЦБО през ноември 1876 г. - Цанков е трети на предния ред]]
[[Файл:BCBO 1876.jpg|мини|ляво|По време на общо събрание на БЦБО през ноември 1876 г. (Цанков е 3-ти на предния ред)]]

По време на [[Временно руско управление|Временното руско управление]] в България Киряк Цанков заема различни длъжности в администрацията, като известно време е председател на съда в [[Тутракан]] и на Върховния съд. Избран е за народен представител в [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] (1879) и [[I Велико Народно събрание]], където е сред привържениците на Либералната партия.<ref name="tt"/>
По време на [[Временно руско управление|Временното руско управление]] в България Киряк Цанков заема различни длъжности в администрацията, като известно време е председател на съда в [[Тутракан]] и на Върховния съд. Избран е за народен представител в [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] (1879) и [[I Велико Народно събрание]], където е сред привържениците на Либералната партия.<ref name="tt"/>


Ред 26: Ред 27:
== Източници ==
== Източници ==
<references/>
<references/>

{{Пост списък|Министър на външните работи на България|8}}
{{Пост списък|Министър на външните работи на България|8}}


{{DEFAULTSORT:Цанков, Киряк}}
{{СОРТКАТ:Цанков, Киряк}}
[[Категория:Външни министри на България]]
[[Категория:Български политици (1878-1918)]]
[[Категория:Български революционери]]
[[Категория:Български революционери]]
[[Категория:Дейци на Таен централен български комитет]]
[[Категория:Дейци на БРЦК]]
[[Категория:Дейци на БРЦК]]
[[Категория:Външни министри на България]]
[[Категория:Дейци на ТЦБК]]
[[Категория:Български политици (1878-1918)]]
[[Категория:Починали в Букурещ]]
[[Категория:Родени в Свищов]]
[[Категория:Родени в Свищов]]
[[Категория:Починали в Букурещ]]

Версия от 05:29, 9 октомври 2014

Киряк Цанков
български революционер и дипломат

Роден
ок. 1847
Починал
ПартияЛиберална партия (радослависти)
Народен представител в:
УС   I ВНС   
Семейство
БащаАнтон Цанков
Киряк Цанков в Общомедия

Киряк Антонов Цанков е български революционер, политик и дипломат.

Той е сред ръководителите на Българския революционен централен комитет, а непосредствено след Освобождението е участник в Либералната партия. По-късно заема разни дипломатически постове, като през 1880 става първия дипломатически агент на България в Букурещ.

Биография

Киряк Цанков е роден около 1847 в Свищов, където получава първоначалното си образование. Завършва търговско училище във Виена, след което учи медицина в Париж. През 60-те години се установява в Букурещ, където се включва активно в обществения живот на българската емиграция. Членува в Тайния централен български комитет и в Българския революционен централен комитет, на който през 1872 става подпредседател, в Българското човеколюбиво настоятелство и в Българското централно благотворително общество, на което е председател през 1875-1876. Участва в издаването на вестниците „Народност“ (1867-1869), „Тъпан“ (1869-1870) и „Балкан“ (1875), както и в подготовката за изпращането в България на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868) и на Христо Ботев (1876), както и на български доброволци за Сръбско-турската война през 1876.[1]

По време на общо събрание на БЦБО през ноември 1876 г. (Цанков е 3-ти на предния ред)

По време на Временното руско управление в България Киряк Цанков заема различни длъжности в администрацията, като известно време е председател на съда в Тутракан и на Върховния съд. Избран е за народен представител в Учредителното събрание (1879) и I Велико Народно събрание, където е сред привържениците на Либералната партия.[1]

През следващите години Цанков заема различни дипломатически постове. През 1879-1880 е секретар на агентството в Цариград, а през 1880-1883 е първият български дипломатически агент в Букурещ. През 1883 за няколко месеца е управляващ Министерството на външните работи и изповеданията. Той е представител на България в Европейската дунавска комисия (1880-1884), на конференцията във Виена за изграждането на железопътната линия Виена-Цариград, в българо-румънската комисия за уточняване на границата между двете страни (1885), в българо-османската комисия за преработване на устава на Източна Румелия (1885-1886).[1]

Киряк Цанков умира на 3 ноември (21 октомври стар стил) 1903 в Букурещ.

Източници

  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.