Морски слонове: Разлика между версии
[Съединени американски щати|САЩ] → [САЩ] |
общомедия през инфобокс шаблона |
||
Ред 37: | Ред 37: | ||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
{{commons|Category:Mirounga}} |
|||
<references /> |
<references /> |
||
Версия от 15:00, 11 февруари 2018
Морски слонове | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Gray, 1827 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
Морски слонове в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Морските слонове (Mirounga) са род морски бозайници, представени от два вида - Южен (M. leonina) и Северен морски слон (M. angustirostris). Морските слонове са най-едрите перконоги бозайници и най-едрите хищници.
Разпространение
Северният морски слон е рядък вид, който живее в Тихия океан, в крайбрежните води на САЩ, Канада и Мексико. Популацията на южния морски слон е по-голяма. Той е разпространен по крайбрежието на субантарктическите острови - най-вече край остров Южна Джорджия, а така също и край остров Макуори, полуостров Валдес, остров Хърд и архипелага Кергелен. На север южният морски слон достига до остров Тасмания и до южните брегове на Нова Зеландия и Южна Африка.
Физическа характеристика
На върха на носа си мъжките морски слонове имат своеобразна кожена торба, която при възбуда се раздува и може да надхвърли два пъти нормалния си размер. Тази торба, напомняща слонски хобот и размерите на тези тюлени са причината да бъдат наричани морски слонове.
Козината на морските слонове е сравнително къса, под кожата им се натрупва дебел слой мазнина. Както и при останалите тюлени, задните крайници на морските слонове не могат да се подвиват напред и служат само за плуване, но не и за придвижване по сушата[1].
Начин на живот и хранене
Морският слон прекарва 80% от времето в океаните. Той е полигамно животно. Мъжките често се впускат в ожесточени битки за територии и женски. Заплашителните звуци, които издават с муцуните си, могат да бъдат чути от километри.
Бележки
- ↑ Божков, Димо. Великани на животинския свят, София 1986, с. 34