Направо към съдържанието

Драгомир Заков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Драгомир Заков
български дипломат
Роден
24 юли 1975 г. (49 г.)

Учил в9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“
Университет за национално и световно стопанство
Политика
Професиядипломат
Партиянезависим политик
Представител на България в НАТО
25 март 2019 – 1 март 2022
Министър на отбраната
1 март 2022 – 2 август 2022
Семейство
СъпругаМарина Закова
Деца2

Драгомир Заков е български дипломат, ръководител на постоянната делегация на Република България в НАТО от 25 март 2019 г., министър на отбраната в правителството на Кирил Петков от 1 март 2022 година.

Драгомир Валериев Заков е роден на 24 юли 1975 година в София. Завършва средното си образование в 9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“. Бакалавър по международни икономически отношения (1998 г.) и магистър по международен бизнес (1999 г.) от Университета за национално и световно стопанство. Между 2015 и 2016 г. специализира в Европейския колеж по сигурност и отбрана.[1]

През 2001 г. е награден със сертификат от Армията на Съединените американски щати за логистичната му подкрепа, в качеството му на наборен военнослужещ, на операция „Джойнт Гардиън“.

От март 2002 до февруари 2004 г. е аташе в НАТО. Същата година става трети секретар на постоянната делегация на България в НАТО. През 2008 г. заема поста на втори секретар в дирекцията на Министерството на външните работи, отговаряща за политиката и сигурността и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. В периода 2011 – 2014 г. е първи секретар на делегацията на България в Организацията на обединените нации. В следващите две години е съветник и ръководител към/на различни отдели на МВнР. През август 2016 г. се завръща в НАТО като съветник. През февруари 2017 г. отново поема длъжност във външното ни министерство, с ранг пълномощен министър.

От март 2019 г. е посланик на България в НАТО.[2][3] На 1 март 2022 г. е избран от XLVII народно събрание за министър на отбраната, предложен от квотата на Продължаваме промяната, на мястото на Стефан Янев.[4][5]