Слепченски апостол: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 21: Ред 21:
}}
}}


'''Слепченският апостол''' e [[среднобългарски език|среднобългарски]] книжовен паметник от XII век.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/no/no_1.htm Овчаров, Николай. Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. Ново след Йордан Иванов, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 1994, стр. 19.]</ref> Той съдържа общо 154 пергаментни листа и представлява [[палимпсест]], изписан върху по-стар, изличен гръцки текст (жития на светиите) от втората половина на Х в. Горният му, славянски текст е пълен изборен апостол, написан с [[кирилица]]. В него е включен месецослов, където месеците са назовани с техните стари славянски имена. Издаден е от руския учен [[Григорий Илински|Г. А. Илински]].<ref>Мирчев, Кирил. Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1978, стр. 16.</ref>
'''Слепченският апостол''' e [[среднобългарски език|среднобългарски]] книжовен паметник от XII век.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/no/no_1.htm Овчаров, Николай. Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. Ново след Йордан Иванов, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 1994, стр. 19.]</ref> Той съдържа общо 154 пергаментни листа и представлява [[палимпсест]], изписан върху по-стар, изличен гръцки текст (жития на светиите) от втората половина на Х в. Горният му, славянски текст е пълен изборен апостол, написан с [[кирилица]]. В него е включен месецослов, където месеците са назовани с техните стари славянски имена. Издаден е от руския учен [[Григорий Илински]].<ref>Мирчев, Кирил. Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1978, стр. 16.</ref>


Апостолът е открит от [[Виктор Григорович]] през 1844 г. в [[Слепченски манастир|Слепченския манастир]]. През 1862 г. [[Стефан Веркович]] го изнася в Русия.<ref>Куев, Куйо. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете, Наука и изкуство, 1986, стр. 118.</ref> Основната му част се намира сега в [[Санкт Петербург]] (Руска национална библиотека, F.п.I 101 и 101а),<ref>Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 6.</ref>, а други, по-малки откъслеци се пазят в [[Пловдив]] (Народна библиотека „Иван Вазов“, №25), в [[Москва]] (Руска държавна библитека, ф.87 №14) и в [[Киев]] (Национала научна библиотека на Украйна „Владимир Вернадски“, ДА/П.25).
Апостолът е открит от [[Виктор Григорович]] през 1844 г. в [[Слепченски манастир|Слепченския манастир]]. През 1862 г. [[Стефан Веркович]] го изнася в Русия.<ref>Куев, Куйо. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете, Наука и изкуство, 1986, стр. 118.</ref> Основната му част се намира сега в [[Санкт Петербург]] (Руска национална библиотека, F.п.I 101 и 101а),<ref>Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 6.</ref>, а други, по-малки откъслеци се пазят в [[Пловдив]] (Народна библиотека „Иван Вазов“, №25), в [[Москва]] (Руска държавна библитека, ф.87 №14) и в [[Киев]] (Национала научна библиотека на Украйна „Владимир Вернадски“, ДА/П.25).

Версия от 11:20, 28 юни 2020

Слепченски апостол
Лист от Слепченския апостол
Лист от Слепченския апостол
СъздаденXII век
Оригинален езиксреднобългарски, кирилица

Слепченският апостол e среднобългарски книжовен паметник от XII век.[1] Той съдържа общо 154 пергаментни листа и представлява палимпсест, изписан върху по-стар, изличен гръцки текст (жития на светиите) от втората половина на Х в. Горният му, славянски текст е пълен изборен апостол, написан с кирилица. В него е включен месецослов, където месеците са назовани с техните стари славянски имена. Издаден е от руския учен Григорий Илински.[2]

Апостолът е открит от Виктор Григорович през 1844 г. в Слепченския манастир. През 1862 г. Стефан Веркович го изнася в Русия.[3] Основната му част се намира сега в Санкт Петербург (Руска национална библиотека, F.п.I 101 и 101а),[4], а други, по-малки откъслеци се пазят в Пловдив (Народна библиотека „Иван Вазов“, №25), в Москва (Руска държавна библитека, ф.87 №14) и в Киев (Национала научна библиотека на Украйна „Владимир Вернадски“, ДА/П.25).

Библиография

  • Ильинский, Г.Л. Слепченский апостол XII в. Москва, 1912
  • Пенев, Пеньо. Към историята на старобългарския апостолски превод. Слепченски апостол – текстологическа и лингвистична характеристика на превода, Пловдив, 1983

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ Овчаров, Николай. Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. Ново след Йордан Иванов, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 1994, стр. 19.
  2. ↑ Мирчев, Кирил. Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1978, стр. 16.
  3. ↑ Куев, Куйо. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете, Наука и изкуство, 1986, стр. 118.
  4. ↑ Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 6.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Тази статия, свързана с история на България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Слепченски_апостол&oldid=10365690“.