Сярско българско педагогическо училище: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 170: Ред 170:
През 1912 – 1913 година училището има 200 випускници и 13 души персонал, начело с директора [[Филип Манолов]] и учители [[Йордан Кусев]], [[Владимир Цървенков]], [[Йордан Атанасов]], секретар [[Димитър Илиев (Хаджи бейлик)|Димитър Илиев]] и иконом Георги Стойков. В прогимназиалното училище преподават [[Щерьо Нашков]] и [[Тодор Шумкаров]], а главен инспектор на училищата е Методи Янчулев.<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.37</ref>
През 1912 – 1913 година училището има 200 випускници и 13 души персонал, начело с директора [[Филип Манолов]] и учители [[Йордан Кусев]], [[Владимир Цървенков]], [[Йордан Атанасов]], секретар [[Димитър Илиев (Хаджи бейлик)|Димитър Илиев]] и иконом Георги Стойков. В прогимназиалното училище преподават [[Щерьо Нашков]] и [[Тодор Шумкаров]], а главен инспектор на училищата е Методи Янчулев.<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.37</ref>


През времето на своето съществуване, за период от 18 години, Серското българско педагогическо училище дава 13 пълни випуска с над 200 души завършили пълния му курс и стотици други завършили само първи, втори и трети курс. Училището изпълнява напълно своята цел - да подготви местни педагогически кадри за българските основни училища в Македония и Одринско.<ref>Тренчев, Георги. 1895 – 1913 г. Списание „Македонски преглед“, кн.1, София, 2020, стр.99-134.</ref>
През времето на своето съществуване, за период от 18 години, Серското българско педагогическо училище дава 13 пълни випуска с над 200 души завършили пълния му курс и стотици други завършили само първи, втори и трети курс. Училището изпълнява напълно своята цел - да подготви местни педагогически кадри за българските основни училища в Македония и Одринско.<ref>Тренчев, Георги. 1895 – 1913 г. Списание „Македонски преглед“, кн.1, София, 2020, стр.119.</ref>


== Преподаватели и възпитаници ==
== Преподаватели и възпитаници ==

Версия от 15:11, 15 ноември 2020

Серско българско педагогическо училище
Ученици и преподаватели от Серско българско педагогическо училище. Иван Гарванов (4-ти седнал), Христо Матов (7-и седнал)
Ученици и преподаватели от Серско българско педагогическо училище. Иван Гарванов (4-ти седнал), Христо Матов (7-и седнал)
Информация
СедалищеСяр, Османска империя
Основаване1895
ОснователБългарска екзархия
Закриване1913
Видгимназия
ДиректорФилип Манолов
Серско българско педагогическо училище в Общомедия
Свидетелство на Ангел Атанасов от Крушево, Демирхисарско, за завършване на трети клас в Българското мъжко четирикласно училище в Сяр, 1897 г.

Българското педагогическо училище е учебно заведение, съществувало в град Сяр, Османската империя от 1895 до 1913 година, имащо за цел да подготвя учители за българските училища в Източна Македония.[1] Сред учителите в педагогическото училище са Иван Снегаров, Атанас Наумов, Георги Фотев, Димитър Трендафилов, Благой Калеичев, Михаил Сарафов.

Дейност

Учебното заведение е наследник на откритото през 1888 година мъжкото четвъртокласно училище в Сяр.[2] През учебната 1895 – 1896 година Българската екзархия го обявява за педагогическо. Така IV клас става временен педагогически курс с 21 ученици, а през следващата учебна 1896 – 1897 година вече има редовен I педагогически курс 32 ученици.[3]

1900 – 1901 г.

Свидетелство на Борис Гайгуров за завършване на Серското българско педагогическо училище, 1900

В учебната 1900 – 1901 година в третокласното мъжко има 54 ученици, а в педагогическото училище има 65 курсисти – 7 от Сяр, 16 от Серско, 16 от Неврокопско, 13 от Разлога, 16 от Мелнишко, 15 от Демирхисарско, 7 от Драмско, 6 от Зъхна и останалите от Костурско, Дебърско, Скопско, Одринско. Учителите са 13.[4] Повечето ученици живеят при много добри условия в пансиона – общо 95 деца, като от тях със стипендии от Екзархията са 48, а останалите заплащат различни такси от 2 до 10 лири.

Годишните изпити в педагогическото училище са проведени от 19 до 30 май 1901 година и са по български език, география, всемирна история, педагогика, математика, естествена история, черковна история, физика, френски език и турски език.[4] На тях се явяват 13 ученици, като успешно завършват 10. Бюджетът на училището е 2137,55 лири, от които 1047 за учителския състав и 90,55 за прислуга, наем, отопление и други. В отчета на училището се казва, че зданието, в което то се намира не е подходящо за целта, но че трудно ще се намери по-подходящо в града.[5]

1901 – 1902 г.

Поради отличното развитие на училището Екзархията увеличава бюджета на училището и предвидения щат за учители, но поради оставки в 1901 – 1902 година остават десет учители.[6]

Училището разполага с библиотека с 413 книги и снабдени с препарирани животни и растения кабинети по зоология и ботиника. Общо учениците са 109 – 53 в класното и 56 в педагогическото училище, като само 4 отпадат от класовете.[7] Учениците са 8 от Сяр, 18 от Серско, 16 от Демирхисарско, 18 от Неврокопско, 5 от Мелнишко, 10 от Разложко, 11 от Драмско, 7 от Зъхненско, 3 от Костурско, по 2 от Солунско, Малкотърновско и България и по 1 от Кукушко и Дойранско.[8] Училището тържествено отбелязва 11 май – деня на Светите братя Кирил и Методий, а учебната година завършва с годишен акт на 9 юни 1902 година, на който присъства солунският валия Хасан Фехми паша. Бюджетът на училището е 1110 лири – 1035 за заплати и 75 за прислужник, наем и канцеларски разноски.[9]

1905 – 1913 г.

През 1912 – 1913 година училището има 200 випускници и 13 души персонал, начело с директора Филип Манолов и учители Йордан Кусев, Владимир Цървенков, Йордан Атанасов, секретар Димитър Илиев и иконом Георги Стойков. В прогимназиалното училище преподават Щерьо Нашков и Тодор Шумкаров, а главен инспектор на училищата е Методи Янчулев.[11]

През времето на своето съществуване, за период от 18 години, Серското българско педагогическо училище дава 13 пълни випуска с над 200 души завършили пълния му курс и стотици други завършили само първи, втори и трети курс. Училището изпълнява напълно своята цел - да подготви местни педагогически кадри за българските основни училища в Македония и Одринско.[12]

Преподаватели и възпитаници

Преподаватели в Серско българско педагогическо училище

Учители в Серското педагогическо училище. Прав в центъра Георги Баждаров, 28 април 1904 г.
Празнуване на деня на „Св. св. Кирил и Методий“ в Сяр през 1911 година
Ученици от Серското педагогическо училище през 1903 година.

Възпитаници на Серско българско педагогическо училище

Сред по-известните са:

Вижте също

Бележки

  1. ↑ Тренчев, Георги. Серското българско мъжко педагогическо училище 1895 – 1913 г. Списание „Македонски преглед“, кн.1, София, 2020, стр.99-134.
  2. ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 159 – 160.
  3. ↑ Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887 – 1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1 – 2, София, 2004, стр. 55.
  4. ↑ а б в Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 118.
  5. ↑ а б Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 119.
  6. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 120.
  7. ↑ а б Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 121.
  8. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 122.
  9. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 124.
  10. ↑ Попсавова, Дора. Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“, част ІІ. София, Български исторически архив, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1983. с. 495.
  11. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.37
  12. ↑ Тренчев, Георги. 1895 – 1913 г. Списание „Македонски преглед“, кн.1, София, 2020, стр.119.
  13. ↑ Илюстрация Илинден, 1943, бр.145 – 146, стр.21
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сярско_българско_педагогическо_училище&oldid=10554325“.